Решение по дело №130/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№                                            11.11.2021 година                      гр. Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 21 септември                                                                                      2021 година

В публично заседание, в следния състав

 

           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ                                  

И секретаря Диана И., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 130 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК, образувано е по искова молба от „Ю.Б.” АД, с ЕИК ***, представлявано от М.В. - прокурист и П.Н.Д. - изпълнителен директор, чрез адвокат Х.И., от САК срещу М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***-*.

В исковата молба се твърди, че на 12.10.2011г. в гр. Казанлък е сключен Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 между „Ю.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.** и М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***-*, като кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала сума в размер на 15000 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне получената сума, ведно с всички дължими лихва, такси и разноски, съгласно уговореното в договора за кредит.

Твърди се, че в чл. 2 от Договора за кредит, страните са уговорили кредитът да се усвоява по сметка на М.Р. Матанаов в „Ю. Б.“ АД, като видно от приложените към исковата молба банково бордеро №7097200 от 17.10.2011г. и банково бордеро № 8273558 от 19.10.2011г. от 19.10.2011г. по банковата сметка на кредитополучателя „Ю. Б.“ АД е превела сумата от 15000 евро.

Посочва се, че с предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя, банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.

За обезпечение на отпуснатия кредит, кредитополучателят е учредил договорна ипотека, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 67, том III, рег.№ 4361, нот. дело 467 от 2011г. на недвижим имот.

Задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е следвало да се погасяват съгласно чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от Договора, на равни месечни вноски, включващи лихва и главница. Погасителните вноски са били дължими ежемесечно на всяко второ число на месеца.

В чл.5 от договора е посочен крайният срок за погасяване на кредита - 200 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.

По силата на чл.3 от договора за кредит, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва върху отпуснатата сума в размер, равен на сбора на БЛП на „Ю. Б.“АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,70 пункта.

Посочва се, че на 11.01.2013г. е вписана промяна на наименованието на ищеца от „Ю. Б.“АД на „Ю.Б.“АД

На следващо място, ищецът твърди, че към процесния договор са били сключени Допълнително споразумение от 29.12.2014г., Допълнително споразумение от 05.11.2015г. и Допълнително споразумение от 21.12.2016г., които са неразделна част от договора за кредит.

По силата на чл.3, ал.3 и чл. 4, ал. 2 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., чл. 3 ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 05.11.2015г., чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 21.12.2016г., страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят е дал своето съгласие, упълномощил е и е оправомощил кредитора. Вследствие на така извършените капитализации, размерът на задължението е станал 16 189,92 евро. За усвояването на така реструктурираните суми, били издадени банкови бордера, установяващи извършените във връзка с преоформянето усвоявания.

В чл.3 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., страните са се съгласили, че върху главницата по кредита се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на 6 м EURIBOR, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,294  процентни пункта.

Уговорено е, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, по силата на чл. 3, ал. 2 от Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г.

По силата на чл. 4 от Договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04% процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата.

На следващо място, ищецът твърди, че в унисон с чл. 10, т. 3 от банковия договор, кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението. По силата на чл.13, ал.2, разходите за оценка на кредитния обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя.

По силата на чл.14 от Договора за банков кредит, кредитополучателят се е задължил да направи застраховка на предоставения за обезпечение недвижим имот, а в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на годишната застрахователна премия, БАНКАТА превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и с размера на тази сума се увеличава задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ.

Твърди се, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 7 от Договора за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателят е изпаднал в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключения Договор за кредит.

Поради неиздължаване на погасителна вноска от 04.02.2019г., на основание чл. 18, ал.1 от Договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, „Ю.Б.“ АД е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с получаване на поканата, а именно- на 27.09.2019г.

Поради неизплатеното от Кредитополучателя задължение, произтичащо от Договора и сключените към него допълнителни споразумения, за кредитора се е породил правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.

Предвид изложените обстоятелства, ищецът моли съда да осъди М.Р.М., ЕГН: ********** с адрес: ***-* да заплати на “Ю.Б.’’ АД, ЕИК: ***, дължимите се от него суми произтичащи от Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения, а именно:

•        Главница в размер на 12933,88 EUR /дванадесет хиляди деветстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем/;

•        Възнаградителна лихва в размер на 692.75 EUR /шестстотин деветдесет и две евро и седемдесет и пет евроцента/;

•        Мораторна лихва в размер на 1348,14 EUR /хиляда триста четиридесет и осем евро и четиринадесет евроцента/;

•        Такси в евро в размер на 36,89 EUR /тридесет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/;

•        Такси в лева в размер на 165лв. /сто шестдесет и пет лева/;

•        Нотариални разноски - 78лв. /седемдесет и осем лева/;

•        Законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно погасяване на задължението.

Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размери, както следва: държавна такса в размер на 1184,13 лв./хиляда сто осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1701,72лв. /хиляда седемстотин и един лева и седемдесет и две стотинки/.

В изпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане № 875 от 28.05.2020г., ищецът прави следните уточнения на ИМ:

Относно сключените допълни споразумения към договора за банков кредит, уточнява, че към Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. има сключени Допълнително споразумение от 29.12.2014г., Допълнително споразумение от 05.11.2015г. и Допълнително споразумение от 21.12.2016г., които са неразделна част от договора за кредит. Посочва се, че всички допълнителни споразумения посочени по-горе са подписани в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателите временни затруднения за погасяване на задълженията, какъвто е и конкретния случай. Преоформянето по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Съответно, към датата на подписване на допълнителните споразумения, кредитополучателят е получавал от кредитора нови суми, с които е погасявал падежиралите, но неплатени до тогава суми. Именно поради същата причина, при сключването на всяко допълнително споразумение към договора, кредитополучателя е усвоявал сума, с която реално са погасявани просрочия по сделката. Така реално кредитополучателят е получавал допълнително суми, които да служат за погасяване на натрупаните към всяко едно допълнително споразумение просрочия. Преоформянето е извършено при стриктното изпълнение на чл. 13 от горецитираната наредба. Усвояването на суми за погасяване на съществуващите просрочия се установявало и от приложените банкови бордера по делото.

Относно претендираните нотариални разноски в размер на 78лв./седемдесет и осем лева/, заявява, че съгласно с чл. 10, т. 3 от банковия договор кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението. Претендиралите от ищеца нотариални разноски са свързани именно с организиране на принудителното изпълнение, което съгласно задължителната съдебна практика, изисква от банката-кредитор, да уведоми кредитополучателя, че поради незаплащането на определени месечни вноски ще счита задължението за изцяло предсрочно изискуемо. До кредитополучателя е изпратена нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, с която същият е уведомен, че кредитора отнема преимуществото на срока. За подготвяне на същата банката е направила разходи, за което ищецът представя 2бр. банкови бордера, а именно - BORD00700821 от 16.08.2019г. в размер на 60лв. за заплатено възнаграждение за изготвяне на нотариална покана, както и BORD00699218 от 16.08.2019г. за заверка на подписа на адвокат И. върху цитираната нотариална покана.

Относно претендираните с ИМ такси, се посочва, че съгласно чл.12 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., страните са се уговорили, че кредитополучателят дължи на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, която е дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита, чийто размер е определен съгласно Тарифа на Банката. Претендираните такси в лева са такси за администриране на просрочен кредит и са в размер на 165лв. Таксата за администриране на просрочен кредит служи за покриване на чисто административни разходи, които са свързани с просроченото задължение.

По силата на чл. 4 от Договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04% процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. Претендираните такси в евро са такси за управление на кредита в размер на 36,89 евро.

Относно претендираните от ищеца лихви по кредита, посочва, че претендираната възнаградителна лихва в размер на 692,75 евро е начислена за периода от 04.02.2019г. до 27.09.2019г.

Претендираната мораторна лихва в размер на 1348,14 евро е начислена за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020г., като съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, от 13.03.2020г., до датата на подаване на исковата молба не е начислявана мораторна лихва.

 

В законния срок е постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни по следните съображения. Прави възражение, че делото следва да се развива по общия исков ред, предвид качеството на ответника на потребител, а не по реда на производството по търговски спорове по чл.365 и сл. ГПК.

Не оспорва твърдението в исковата молба, че между страните е сключен договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ във вр. с чл.240 от ЗЗД, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но не се явява такава за ответника, като физическо лице /потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП/, поради което счита, че в отношенията им не се прилагат правилата за търговски сделки. Поради това, прави възражение срещу разглеждане на спора по реда на Глава 32 от ГПК.

На следващо място, се развиват съображения, че представените с исковата молба допълнителните споразумения са нищожни на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД, в частите им, с които е предвидено капитализиране на лихви с настъпил падеж, както и на наказателни лихви и такси, чрез прибавянето им към размера на редовната главница и оттук увеличаването му, която обща сума е заложена в новите погасителни планове като главница, върху която се начислява договорна и наказателна лихва. В резултат на това счита, че обективно има прибавяне на изтекла лихва към главницата и повторното й олихвяване с уговорената договорна и наказателна лихва. Твърди, че клаузите са нищожни, защото според чл.10, ал.3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ - когато законът изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ, а действащата нормативна база не е предвидила възможността в гражданските отношения да бъде уговаряно начисляването на лихва върху лихва. Цитира съдебна практика.

Посочва, че предмет на регулация в чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и условията за това. В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника.

Видно от цитираните разпоредби, ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние. В ал.2 на чл.13 от Наредбата, акцентът също е върху това, че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга - главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други.

Посочва, че в нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.З ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.

Твърди, че анатоцизмът е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.З ЗЗД.

Поради това счита, че уговорките в споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимия остатък.

Намира за нищожна и клаузата на чл.3 ал.6 от договора, в резултат на която банката едностранно, без съгласието му, без постигане на конкретни споразумения и анекси, е изменяла възнаградителната лихва, която прилага, и в резултата на това е променяна и наказателната лихва. Нищожността е на основание чл.143 т.10 и т.12, във вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП, според които нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Посочва, че предпоставките на цитираните хипотези са налице, защото с клаузата на чл.3 ал.6, банката си е запазила правото едностранно да променя БЛП, без да посочи в договора при какви условия може да стори това и без да е предвидено реципрочно право за ответниците, в качеството им на потребители по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, да се откажат от договора. Счита, че тази уговорка е в негова вреда, защото в резултат на нея, банката е променяла едностранно договорния и оттук наказателния лихвен процент, без да е ясно защо го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не отговаря на изискванията за добросъвестност и е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, изразило се в просрочване и неплащане на задълженията, което е довело до сключване на допълнителните споразумения и до прилагане на правилата за анатоцизъм от банката, което е увеличило многократно крайният размер на цената на предоставената от банката услуга и я е превърнало в непосилна за плащане от длъжника. Поради това, счита, че клаузата е нищожна като неравноправна, в резултат на което банката не е имала договорно основание едностранно да изменя възнаградителния лихвен процент и в резултат на него - наказателната лихва. Счита, че увеличенията не могат да му се противопоставят и да го обвържат, поради което следва дългът да се изчислява съобразно първоначално уговорените условия за лихва.

За нищожна счита и клаузата на чл.3 ал.4 от договора, съгласно която, при просрочие на вноска или предсрочна изискуемост на кредита, се въвежда задължение за лихва в размер на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Счита, че по силата на същата, при забава в плащането на една вноска/или част от нея/, с горният сбор от лихва и надбавка към нея се олихвява цялата главница, а не само просрочената част. Освен това, върху цялата главница се заплаща и лихвата по чл. 3 ал. 1, съответно ал. 2.

Счита, че на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави - следва да се прецени действително съответствието на тези клаузи с критериите за добри нрави, като норми на обществено поведение. Развива съображения, че това е неравнопоставена клауза между равнопоставени правни субекти на гражданския оборот и обективира нелоялна търговска практика в смисъла на „агресивна" такава по смисъла на чл. 68г от Закона за защита на потребителите /в сила - ДВ бр. 64 от 2007 г./, съгласно която разпоредба търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност.

Счита, че се касае за неравноправност на клаузи и на нелоялна търговска практика, за които съдът следва да следи и служебно, тъй като в рамките на своите задължения да се произнесе относно настъпването или не на правните последици от даден договор, респективно отделна негова клауза, съдът е длъжен да следи за неговата недействителност, при условието на нищожност, тъй като нищожната клауза/сделка, не поражда правни последици. Т.е. - задължението за служебно прилагане на императивните материалноправни разпоредби позволява и служебно произнасяне по наличието на порока нищожност, касаещ договор или отделна клауза от договор.

Посочва, че клаузата противоречи не само на добрите нрави, но противоречи и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, които са въведени със Закона за защита на потребителите  -пар.13а т.9 и т.12 от ДР ЗЗП. Легалните дефиниции, въведени с двете директиви определя като решаващи за настоящия казус. Поради изложеното счита, че клаузата на чл.3 ал. 4 от договора за банков кредит, като противоречаща не само на добрите нрави, но и на правото на ЕС, като част от националното законодателство, не следва да поражда своите правни последици и начислените по този ред лихви, се явяват недължими .

Цитира практика на Съда на ЕС, съгласно която договорът между страните е действителен и следва да продължи да действа без друго изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право, съществува правна възможност така да се запази договорът.

Относно становището на ищеца в уточняващата молба, че допълнителните споразумения не касаели прибавяне на просрочени задължения към главницата, а се касае за „погасяването им чрез усвояване на допълнителни суми по банковата сметка", заявява, че то противоречи на изразеното от ищеца в исковата молба, че просрочените задължения за лихви са „реструктурирани" към размера на непогасената главница. Твърди, че това „реструктуриране" всъщност е добавяне, като непогасените лихви се добавят към главницата и върху общият им сбор се начисляват лихви - т.е. начислява се лихва върху лихва.

На второ място, посочва, че ако теоретично се приеме твърдението от допълнителната молба, че се касае за „усвояване" на „допълнителни суми", то съществуват две хипотези:

1/ допълнителните суми да са били отпуснати от банката въз основа на нови договори, различни от договора, който се сочи като източник на задълженията, предмет на делото. По делото обаче не се твърди да са сключвани други договори за кредит, чрез които да е извършено рефинансиране по настоящия договор. Такива договори не са приложени и към исковата молба;

2/ втората възможност е да е бил изменен договорът за банков кредит, от който произтичат задълженията, като се извърши новиране на първоначалното задължение. Ищецът обаче отрича извършването на новация или новации.

Поради това счита, че твърдяното в допълнителната молба не кореспондира с действителната фактическа обстановка, както и с твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Предвид гореизложеното моли съда, да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

 

 По направеното от ответника възражение относно съдопроизводствения ред, по който подлежи на разглеждане делото, съдът се е произнесъл с определение, с което е постановил, че делото ще се разглежда като гражданско по общия исков ред, предвид качеството на ответника на потребител, а не по реда на производството по търговски спорове по чл.365 и сл. ГПК.

 

Mеждувременно, преди постановяване на горното определение, от ищеца е постъпила допълнителната искова молба, с която се пояснява и допълва ИМ и се взема становище по подадения отговор на ИМ.

Конкретно, относно възражението за направените с подписаните допълнителни споразумения капитализации, ищецът заявява, че неоснователно ответникът сочи, че банката служебно е преоформяла дълга чрез прибавяне на неизтеклите непогасени лихви към главницата, направено с подписаните допълнителни споразумения. Твърди, че всички допълнителни споразумения са уговорени след изрично искане на клиента, поради неговото влошено финансово състояние и затруднения. Исканите от клиента реструктурирания на задължението, произтичащо от Договора за кредит, банката извършвала изцяло в полза на кредитополучателя, така че същият да не изпадне в забава за изплащане на задължението и да се избегнат всички произтичащи от тази забава негативни последици. Условията в сключените към договора за банков кредит допълнителни споразумения били съобразени с посочените в исканията параметри, а предоговарянето имало за цел да се даде на кредитополучателя възможност да изплаща точно и правилно задължението си чрез взаимни отстъпки от страна на „двете страни, а не своеволно, едностранно налагане на волята на едната страна над тази на другата. Както е посочил ищеца и с уточнителната молба от 16.06.2020г., всички допълните споразумения били сключени при стриктно спазване на изискванията на закона и подзановите нормативни актове, вкл. Наредба № 9 от 04.04.2008г. Съгласно чл. 13 от тази наредба, една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. В конкретния случай, при сключване на всяко едно допълнително споразумения, кредитополучателят бил в просрочие, т.е. бил забавил плащанията по кредита, по една, или друга причина, поради което същият се е обърнал към кредитора с молба за определен период, в който траят финансовите му затруднения, да бъде предоговорено погасяването на задължението.

Твърди, че желанието на клиента да бъдат реструктурирани задълженията, както и че от страна на банката са направени отстъпки, така че да бъде облекчено състоянието на задължението, се установяват от следните документи:

Молба с вх. 0407038 от 12.11.2014г. от М.Р.М., с която е искано реструктуриране на ипотечния кредит, въвеждане на облекчен период на погасяване за месеца, като за референтен лихвен процент е поискано да бъде използван EURIBOR. Като причини за исканите промени, длъжникът е посочил, че има временни финансови затруднения. Вследствие на тази молба, на 29.12.2014г. е сключено и допълнителното споразумение, с което се въвежда облекчен период на погасяване, при месечна вноска от 60 евро, референтния лихвен процент е променен от БЛП на EURIBOR, а дългът е преструктуриран.

С Молба с вх.№ 407754 от 20.10.2015г. е поискано реструктуриране на задължението по договора за банков кредит, както и намаление на месечната вноска до размер на 60 евро за срок от 6 месеца. И тук причината за входиране на молбата са временни финансови затруднения и увеличаване на разходите, свързани с издръжката на домакинството. Вследствие на тази молба, на 05.11.2015г. е сключено и Допълнително споразумение, с което са удовлетворени исканите от кредитополучателя параметри. Въведен е шест месечен период на облекчено погасяване при намалена месечна вноска, както и преоформяне на дълга.

С Молба с вх.№408642 от 24.11.2016г., от кредитополучателя е поискано реструктуриране на задължението по договора за банков кредит, както и намаление на месечната вноска до размер на 70 евро за срок от 12 месеца. Вследствие на тази молба, на 21.12.2016 г. е сключено и Допълнително споразумение, с което задължението е преоформено, въведен е дванадесет месечен облекчен период, съгласно искането.

Видно от молбите, кредитополучателят е изпаднал в просрочие именно поради влошеното му финансово състояние и не е могъл да изплаща задължението така, както е договорено. Именно поради това, същият поискал от банката да направи отстъпки и да не обявява кредита за предсрочно изискуем, каквото право безспорно кредиторът е имал при допуснато просрочие на месечните вноски, а да бъде намерен вариант, така че задължението да бъде върнато в редовност и да бъде изплащано в срок. Не приема възражението, че банката не е направила отстъпки, приемайки кредитополучателя да изплаща по-малка месечна вноска при по-ниска лихва, така че същият да може да си „стъпи на краката” и да продължи да изплаща задължението си редовно.

С направените преструктурирания били направени своеобразни рефинансирания на просрочената част от дълга и с всяко едно допълнително споразумение кредитополучателят е получил суми, които са служели за погасяване на просрочията по кредита. В цитираните допълнителни споразумения били договорени клаузи според изискванията и възможностите на длъжника, инкорпорирани в горепосочените искания. Кредиторът не бил длъжен да се съобрази с тези искания, а е можел да иска изпълнение съгласно първоначално уговореното между страните в Договора. Въпреки това, с ответника са сключени Допълнителни споразумения, с които е уговорен период на облекчено погасяване, при намален лихвен процент и фиксирана вноска, съобразена с неговите изисквания, така че да не се стига до забава на изплащането на месечните вноски, а лихвеният процент за остатъчния период на погасяване е намален. Твърди, че цитираните клаузи не са уговорени във вреда на кредитополучателя, както твърди ответната страна, а напротив — същите ползват кредитополучателя, съобразени са с индивидуалните му нужди и изисквания.

Ищецът намира за неоснователно възражението за неравноправност на отделни клаузи от договора за кредит и анексите, касаещи договорената възнаградителна лихва. Посочва, че съгласно чл.3, ал. 1 от Договора за кредит, страните са уговорили, че за ползване на отпуснатата сума кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БНБ, плюс договорна надбавка. Счита, че разпоредбата съдържа достатъчно ясна, разбираема и достъпна за потребителя ответник информация относно съществените условия на кредита по смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗКИ и чл. 59, ал.2 ЗКИ и за условията и начина на изменение на лихвения процент по сключения договор за банков кредит, което, от друга страна, им дава възможност да се запознаят със същите при проявено желание и грижа за собствените си дела и да реагира при несъгласие с някоя от уговорките или да откаже подписването на договора. В чл.3, страните се споразумели, че за усвоения кредит се дължи променлива лихва, което е израз и на двустранния възмезден характер на договора за банков кредит. Именно от договорната лихва се формирало и възнаграждението на кредитора за отпуснатата парична сума и интересът му от сключване на същия се корени именно в това. Намира, че твърдейки, че клаузата, в която е уговорената лихва за усвоения кредит, е нищожна, кредитополучателят се стреми да избегне основно свое задължение по търговската сделка, което противоречи на принципите за добросъвестност.

При сключване на Договора за банков кредит, на кредитополучателя била дадена възможност да се запознае с начина на образуване на избрания референтен лихвен процент, а той не възразил с начина на формирането му и не предложил промяна на тези клаузи. В ал.5 на чл.3 от договора е уговорено, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни и за двете страни, независимо от неговото изменяне било то в посока на увеличаване или намаляване. Клаузите били формулирани по недвусмислен и ясен начин. БЛП не може да бъде изменян едностранно от която и да е от двете страни по Договора. Промяната на лихвения процент ставала по методология за образуване на БЛП, с която кредитополучателя бил запознат и при всяко положение е можел да я провери отново, тъй като същата се обявява на видно място в банковите салони, както и на интернет страницата на „Ю.Б.“ АД. Посочва, че базовият лихвен процент зависи от различни компоненти, чието изменение става по обективни причини, на които кредиторът не може да влияе, а е длъжен да се съобразява с тях. Лихвените проценти се влияят от различни макро- и микроикономически условия, върху които кредиторът не може да влияе и едностранно да ги изменя. Лихвеният процент, както може да се увеличава, така и да намалява, в зависимост от различните условия, които му влияят.

Счита, че посочените в отговора договорни клаузи не попадат в обхвата на чл. 143 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.144, ал.3, т. 1 от 33П, нормите за неравноправни клаузи не се прилагат за сделките с финансови инструменти, други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на търговеца, или доставчика на финансови услуги.

Отбелязва, че със сключване на Допълнително споразумение от 29.12.2014г. и по-точно в чл.4 и чл.5 от същото, страните са се споразумели, че след изтичане на уговорения период на облекчено погасяване, върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора от референтния лихвен процент 6м EURIBOR и договорна надбавка в размер на 5,004 процентни пункта. Методологията за промяна на референтния лихвен процент била посочена в самия договор и кредитополучателят бил запознат с нея. Определянето на лихвения процент изцяло зависело от обективни условия и кредиторът по никакъв начин не може да му влияе. Този лихвен процент се публикувал от Европейската банкова федерация в Брюксел и е невъзможно да бъде контролиран и променян от кредитора.

С оглед гореизложеното, поддържа, че дори да се приеме, че базовия лихвен процент е можел да се променя едностранно от кредитора, то това няма как да важи за лихвения процент 6М EURIBOR, прилаган по кредита от 29.12.2014г. Посочва, че представя лихвен лист, от който може да се видят прилаганите лихвени нива по кредита и тяхното изменение във времето и видно от който, първоначално договорения лихвен процент в чл.3, ал. 1 от договора в размер на 7,75 % (седем цяло седемдесет и пет стотинки) процента в нито един момент от действието на кредита не е бил завишен, а напротив — същият дори е намалявал, което било още едно доказателство, че лихвата по кредита не може да бъде променяна едностранно от банката-кредитор.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че ищецът „Ю.Б.“АД АД е бил с предишно наименование „Ю. Б.“ АД. Това се установява и от общодостъпните данни в Търговския регистър.

Не се спори за това, че на 12.10.2011 г. между страните е бил сключен Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот НL 54425.  Това се установява от представения по делото и неоспорен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425/12.10.2011г. (л. 7 и сл.). Видно от договора за кредит, банката е предоставила на ответника, кредит в размер на 15 000 евро за довършване на описания в чл. 1, ал.1 недвижим имот. С договора, кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне  ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Не се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е била предоставена на кредитополучателя като е постъпила по банковата сметка на М.Р.М. с IBAN: ***, BIC: *** „Ю.Б.“ АД както следва: 9000,00 EUR на 17.10.2011 г. с банково бордеро №7097200; 6000,00 EUR на 19.10.2011 г. с банково бордеро № 8273558. Това се установява и от приетото по делото заключението по назначената  ССчЕ.

Според чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 200 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. С представеното по делото и неоспорено от ответника. Видно от Приложение към Договора за банков кредит /л.17/, страните са удостоверили, че заемната сметка по Договора е открита на 17.10.2011 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 133,80 евро.

С чл. 3, ал. 1 от Договора, страните по него са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален 0,70 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в евро е в размер на 8,45 %. Следователно годишната лихва към датата на сключване на договора е 7,75 %.

В чл. 3, ал. 6 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в  договора надбавки не се променят.

Съгласно чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение.

С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по  договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата ѝ.

В чл. 22, ал. 1 от договора, раздел VI „Общи условия“, кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с всички счетоводни операции, извършени от Банката при, по повод или във връзка с договореностите по кредита, вкл. свързани с автоматичната промяна на лихвения процент  съгл. условията чл.3 и/или чл.6, както и с промяната на погасителните вноски съгл. чл.6а, с въведената поредност при погасяването на кредита и застрахователните премии по чл. 10 и други, както и че дава своето изрично, неотменимо и безусловно съгласие и упълномощава, оправомощава и възлага на Банката служебното им извършване.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Установява се, че на 29.12.2014 г., между страните е сключено Допълнително споразумение към Договора за банков кредит (л. 25 и сл.), поради изпитвани от кредитополучателя временни затруднения във връзка с редовното погасяване на задълженията си по кредита.

В чл.2 от същото,  страните са констатирали, че към датата на сключването му, задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL54425/29.12.2014г., включват просрочена главница - 95,10 евро, просрочена лихва – 131,80 евро, просрочени такси – 14,07 евро и редовна главница 13392,28 евро. Уговорено е, че освен тези суми, кредитополучателят дължи и редовната лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, която е начислена или която ще бъде начислена, но към датата на допълнителното споразумение още не е изискуема. 

Според чл.3, ал.1, Кредитополучателят следва да заплати еднократно, при подписването на споразумението, сумата от 60 евро, която е задължително условие за влизането му в сила и започване на периода за облекчено погасяване на дълга. В ал.2 от същия е предвидено, че с така внесената сума, банката служебно извършва пълно или частично погасяване на просрочените към датата на внасянето й задължения по договора според поредността на погасяване, уговорена в договора.

В ал.3 от чл.3 е уговорено, че всички плащания във връзка с кредита за просрочена главница, просрочени лихви и просрочени такси, посочени в чл.2, ал.1, след приспадане на сумата от 60 евро, се преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница в размер на 13392,28 лв.

В чл.4 от споразумението е предвиден 3-месечен период на облекчено погасяване на Дълга при годишна лихва в размер, равен на сбора от референтен лихвен процент (РЛП), плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 5.004 процентни пункта, като са предвидени и равни месечни погасителни вноски в размер на 60 евро. За РЛП се приема 6 мес. EURIBOR

В чл.  5 е предвидено, че след изтичане на периода на облекченото погасяване, върху дълга, след натрупване на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбор от РЛП и фиксирана договорна надбавка в размер на 7,294 процентни пункта. Посочено е подробно какво представлява ползвания за РЛП индекс EURIBOR, както и че при първоначалното определяне на приложимата по кредита лихва се ползва стойността на 6 мес. EURIBOR към 15.07.2014г. в размер на 0,306%. Уговорено е също, че лихвата по кредита ще се актуализира 2 пъти годишно – на 15.01. и на 15.07., като при определянето/актуализирането, банката ще ползва стойностите на посочения индекс към тези дати.

В чл.6 е уговорено, че плащането падеж на всяка от вноските по погасителния план през периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на лихвата върху дълга по чл.4, т.е. на по-ниския лихвен процент. Посочено е също, че при неплащане (изцало или частично) на две поредни дължими погасителни вноски през облекчения период, кредитополучателят губи правото си да погасява дълга при облекчените условия.

Според чл.8, страните изрично се съгласяват, че споразумението не представлява новация на договора за кредит, не води до погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя към банката по договора и анексите/доп. споразумения към него, а само преурежда първоначално договорените условия по съществуващия кредит

Между страните са сключени още две, сходни по съдържание допълнителни споразумения - на 05.12.2015 г. и на 21.12.2016 г., с които отново са констатирани дължимите суми към датата на подписването им, включително просрочените такива, предвиден е облекчен срок на погасяване, както и „преоформяне“ на задълженията за просрочени главница, лихви и такси, чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главница (чл. 3, ал 3 от всяко едно от споразуменията).

 По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, „Ю.Б.“ АД е обявила цялото задължение  по процесния договор за кредит HL 54425/12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения за предсрочно изискуемо, поради неиздължаване на погасителна вноска от 04.02.2019г., на основание чл. 18, ал.1 от Договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Видно от представените доказателства, изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е изпратено до длъжника с нотариална покана на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция – гр.Казанлък, ул.23-ти пехотен шипченски полк“№17, ет.4, ап.11. Нотариус Мариела Павлова, чрез който е изпратена поканата, е съставила протокол от 09.09.2019г., в който е отразил, че след като е извършил справка в НБД „Население“, е посетил горепосочения адрес на 11.08.2019, в 18ч, на 16.08.2019г. в 19ч., на 20.08.2019г., в 12ч., на 24.08.2019г., в 15ч. и на 29.09.2019г., в 20ч. и на нито една от посочените дати не е открил адресата М.Р.М., е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на входната врата на блока и на жилището на посочения адрес. На 30.09.2019г., посоченият нотариус е констатирал, че 2-седмичният срок от залепването на уведомлението е изтекъл на 27.09.2019г., поради което е удостоверил връчването на поканата на адресата съгласно чл.47, ал.5 ГПК.

Независимо че няма доказателства изявлението на банката да е достигнало лично до ответника, съдът съобрази, че съгласно чл.29 от договора, всички уведомления по договора следва да се извършват в писмена форма и ще се считат получени от всяка от страните, ако достигнат до адресите им, посочени в началото на договора, по някой от посочените начини – лично връчване, по факс, по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, телеграма. В случая, уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено чрез нотариус, което всъщност е дори много по-сигурен начин за връчване от гореизброените, вкл. гарантиращ значителни усилия за намиране на адресата, спазени са изискванията на чл.47, ал.1 ГПК относно извършване на най-малко три посещения на адреса, с интервал поне една седмица и най-малко едно посещение в неприсъствен ден, поради което с изтичане на 2-седмичния срок от уведомлението, съобщението се счита връчено на адресата. Както се посочи по-горе, страните по договора са се съгласили, съответно предвидили са фикция за връчване на уведомления и изявления помежду им във връзка с договора с достигането им до посочените в договора адреси. Следователно, доколкото се установява, че изявлението на банката е достигнало до адреса на ответника, посочен в договора, чрез връчване от нотариус по реда на ГПК, вкл. нотариусът е направил многократни опити да го открие в различни дни и часове, вкл. в неприсъствени дни, съдът приема, че банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изявлението й е достигнало до адресата на 27.09.2019г., с изтичане на 2-седмичния срок от залепването на уведомлението от нотариуса.

В тази връзка, следва да се посочи, че от доказателствата по делото се установява настъпването на фактите, обуславящи възникването на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според приетото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, сумата от 15000 EUR е постъпила по банкова сметка *** М.Р.М. с IBAN: ***, BIC: *** „Ю.Б.“ АД, както следва: 9000 EUR на 17.10.2011 г. с банково бордеро №7097200; 6000 EUR на 19.10.2011 г. с банково бордеро № 8273558.

Според ССЕ, М.Р.М. е направил погасителни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г., в общ размер на 11243,79 EUR и 58 лв., както следва:     3256,04 EUR - погасена главница; 7099,09 EUR - погасена възнаградителна лихва; 53,53 EUR - погасена мораторна лихва;            835,13 EUR - погасени просрочени такси; 58,00 лв. - погасени просрочени такси.

Съгласно заключението, първото просрочие на М.Р.М. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. и сключените към него допълнителни споразумения е от неиздължаване на погасителна вноска с падеж 04.02.2019г. Според ССЕ, М.Р.М. е изпаднал в забава по договора и допълнителните споразумения, считано от 04.02.2019 г. Последното плащане на М.Р.М. по същите е от 10.04.2019 г. в размер на 326,48 EUR, като с него са погасени следните задължения: 157,16 EUR - погасена главница; 156,91 EUR - погасена възнаградителна лихва; 3,60 EUR - погасена мораторна лихва;- 8,81 EUR - погасена такса управление; Според ССЕ, погасяването по процесния договор и споразуменията към него е преустановено от М.Р.М., считано от 11.04.2019 г.

Видно от текста на чл.18 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита (извън случаите на чл.6а, б.“а“ и „в“, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В случая, съдът приема, че с изпадането в забава относно издължаване на погасителна вноска с падеж 04.02.2019г. и последвалото преустановяване на всякакви погасявания по договора за кредит, считано от 11.04.2019г., в полза на банката е възникнало правото по чл.18 от договора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което право е надлежно упражнено с изпращане на уведомление за това до длъжника, връчено му по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 ГПК на 27.09.2019г., в съответствие с предвидената в чл.29 от договора фикция, с достигането на писменото изявление на банката до адреса на кредитополучателя, посочен в договора.

Съгласно заключението на ССЕ, неизплатеното задължение на М.Р.М. за главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. е в общ размер на 12933,88 EUR, за мораторна лихва към 20.05.2020 г. е в общ размер на 1348,14 EUR, а за такси, застраховки и нотариални разноски по договора, съответно: 36,89 EUR, 165,00 лв и 78 лв.

Според ССЕ, реструктурираните по към главницата суми, разделени по пера към 20.05.2020г. са в общ размер на 1189,92 EUR, а поотделно, както следва:

-        241,02 EUR на 30.12.2014 г. по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г., в т.ч.:

•        95,10 EUR - просрочена главница;

•        131,80 EUR - просрочена лихва;

•        14,07 EUR - просрочени такси.

-        23,80 EUR на 02.04.2015 г. - възнаградителна лихва;

-        344,70 EUR на 05.11.2015 г. по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г.в т.ч.:

•        146,81 EUR - просрочена главница;

•        167,25 EUR - просрочена лихва;

•        30,64 EUR - просрочени такси.

-        23,66 EUR на 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва;

-        545,94 EUR на 21.12.2016 г. по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. в т.ч.:

•        243,33 EUR - просрочена главница;

•        266,57 EUR - просрочена лихва;

•        36,04 EUR - просрочени такси.

-        10,80 EUR на 02.01.2018 г. - възнаградителна лихва;

 

Съгласно заключението, към датите на сключване на всяко от трите доп. споразумения са били налице непогасени просрочия на М.Р.М. по процесния договор, а именно:

Към 29.12.2014 г., просрочието е в общ размер на 241,02 EUR в т.ч.:

-        95,10 EUR - просрочена главница;

-        131,80 EUR - просрочена лихва;

-        14,07 EUR - просрочени такси.

Към 05.11.2015 г., непогасеното просрочие на М.Р.М. по договора за кредит е в общ размер на 344,70 EUR в т.ч.:

-        146,81 EUR - просрочена главница;

-        167,25 EUR - просрочена лихва;

-        30,64 EUR - просрочени такси.

Към 21.12.2016 г., непогасеното просрочие на М.Р.М. по договора за кредит е в общ размер на 545,94 EUR в т.ч.:

-        243,33 EUR - просрочена главница;

-        266,57 EUR - просрочена лихва;

-        36,04 EUR - просрочени такси.

Съгласно експертизата, ако не се вземат предвид сключените между страните допълнителни споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г., остава в сила погасителния план от 20.10.2011 г. Съгласно регистрите на „Ю.Б.“ АД, първото просрочие на М.Р.М. по кредита е по вноска с падеж 02.12.2014 г. Считано от 02.12.2014 г., М.Р.М. би изпаднал в забава относно погасяването кредита.

С оглед възраженията на ответника за нищожност на договорни клаузи по процесния договор, на експертизата се била възложена служебно от съда допълнителна задача, след като се вземат предвид извършените от ответника плащания по договора, да се изчисли размерът на задължението му към датата завеждане на ИМ и към датата на изготвяне на експертизата, съобразно първоначалните условия по договора за кредит, без увеличаване на лихвения процент и без трансформиране на изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни и наказателни) към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения.

В отговор на този въпрос, вещото лице е посочило, че съгласно регистрите на „Ю.Б.“ АД и приложения лихвения лист към т.д. № 130 от 2020 г., първоначално договорения лихвен процент в чл.3, ал.1 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. е в размер на 7,75 % (8,45 % - 0,70%) и не е бил променян в посока завишение в нито един момент от действието на кредита. Трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни) към размера на редовната главница, с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения към 20.05.2020г., са в размер на 565,62 EUR, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. - 131,80 EUR - просрочена лихва

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. - 167,25 EUR - просрочена лихва

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. - 266,57 EUR - просрочена лихва

Според ССЕ, трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни) към размера на редовната главница, които не са включени в сключените към договора допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. са в размер на 58,26 EUR, както следва:

-        23,80 EUR на 02.04.2015 г. - възнаградителна лихва;

-        23,66 EUR на 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва;

-        10,80 EUR на 02.01.2018 г. - възнаградителна лихва;

Съгласно заключението, неизплатеното задължение на М.Р.М. за възнаградителна /договорна/ лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. е в общ размер на 692,75 EUR. Възнаградителната /договорна/ лихва е начислена от „Ю.Б.“ АД до 27.09.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост на кредита.

Според ССЕ, размерът на непогасените задължения за договорна лихва (изчислени съгласно приложения лихвен лист към делото), ако се съобразят първоначалните условия по договора за кредит, следва да се намали със сума в размер на 156,57 EUR, за начислена възнаградителна лихва върху договорните лихви, трансформирани към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. за периода 29.12.2014 г. - 27.09.2019 г. в размер на 43,73 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. за периода 05.11.2015 г. - 27.09.2019 г. в размер на 45,70 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. за периода 21.12.2016 г. - 27.09.2019 г. в размер на 52,34 EUR;

-        от 02.04.2015 г. - възнаградителна лихва за периода 02.04.2015 г. - 27.09.2019 г. в размер на 7,57 EUR;

-        от 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва за периода 02.06.2016 г. - 27.09.2019 г. в размер на 5,81 EUR;

-        от 02.01.2018 г. - възнаградителна лихва за периода 02.01.2018 г. — 27.09.2019 г. в размер на 1,42 EUR;

Размерът на непогасени задължения за договорна лихва следва да се увеличи с трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни) към размера на редовната главница със сума в размер на 623,88 EUR, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. - 131,80 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. - 167,25 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. - 266,57 EUR;

-        23,80 EUR на 02.04.2015 г. - възнаградителна лихва;

-        23,66 EUR на 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва;

-        10,80 EUR на 02.01.2018 г. - възнаградителна лихва.

В резултат на гореизложеното, съгласно така поставения въпрос, според ССЕ, размерът на неизплатеното задължение на М.Р.М. за възнаградителна /договорна/ лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. към 20.05.2020 г., начислена до 27.09.2019    г. следва да бъде в размер на 1160,06 EUR /692,75 EUR - 156,57 EUR + 623,88 EUR/.

Според експертизата, неизплатеното задължение на М.Р.М. за наказателна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. е в общ размер на 1348,14 EUR. Същата е начислена от „Ю.Б.“ АД за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020 г. Размерът на непогасени задължения за наказателна лихва следва да се намали със сума в размер на 70,02 EUR, за начислена мораторна лихва върху възнаградителните лихви, трансформирани към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 14,79 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 18,77 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 29,92 EUR;

-        23,80 EUR на 02,04.2015 г. - възнаградителна лихва за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 2,67 EUR;

-        23,66 EUR на 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 2,66 EUR;

-        10,80 EUR на 02,01.2018 г. - възнаградителна лихва за периода 04.02.2019 г. - 13.03.2020 г. в размер на 1,21 EUR.

В резултат на гореизложеното, съгласно така поставения въпрос, неизплатеното задължение на М.Р.М. за наказателна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. към 20.05.2020 г. следва да бъде в размер на 1278,12 EUR /1348,14 EUR-70,02 EUR/.

Според ССЕ, трансформираните изискуеми, непогасени задължения за такси към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. са в размер на 80,75 EUR както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. - 14,07 EUR - просрочена лихва

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. - 30,64 EUR - просрочена лихва

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. - 36,04 EUR - просрочена лихва.

Съгласно заключението, неизплатеното задължение на М.Р.М. за такси по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. е 36,89 EUR и 165,00 лв. Размерът на непогасени задължения за договорна лихва съобразно първоначалните условия по договора за кредит следва да се намали със сума в размер на 20,12 EUR за начислена възнаградителна лихва върху таксите, трансформирани към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:

- по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. за периода 29.12.2014 г. - 27.09.2019 г. в размер на 4,67 EUR;

- по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. за периода 05.11.2015 г. - 27.09.2019 г. в размер на 8,37 EUR;

- по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. за периода 21.12.2016 г. - 27.09.2019 г. в размер на 7,08 EUR;

В резултат на гореизложеното, съгласно така поставения въпрос, размерът на неизплатеното задължение на М.Р.М. за възнаградителна /договорна/ лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. към 20.05.2020 г. начислена до 27.09.2019 г. следва да бъде в размер на 1139,94 EUR /1160,06 EUR от т.1.1. - 20,12 EUR/.

Според ССЕ, размерът на непогасени задължения за наказателна лихва следва да се намали със сума в размер на 9,06 EUR за начислена мораторна лихва върху таксите, трансформирани към размера на редовната главница, с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. За периода 04.02.2019 г. – 13.03.2020 г. В размер на 1,58 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. За периода 04.02.2019 г. – 13.03.2020 г. В размер на 3,44 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. За периода 04.02.2019 г. – 13.03.2020 г. В размер на 4,04 EUR;

В резултат на гореизложеното, според заключението, размерът на неизплатеното задължение на М.Р.М. за наказателна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. Към 20.05.2020 г. Следва да бъде в размер на 1269,06 EUR /1278,12 EUR от т.1.2. – 9,06 EUR/.

Според ССЕ, размерът на таксите следва да се увеличи със сума в размер на 80,75 EUR, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. - 14,07 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. - 30,64 EUR;

-        по Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. - 36,04 EUR.

В резултат на гореизложеното, според заключението, размерът на неизплатеното задължение на М.Р.М. за такси по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. към 20.05.2020 г. следва да бъде:

-        117,64 EUR /36,89 EUR + 80,75 EUR/ и

-        165,00 лв.

Съгласно заключението, неизплатеното задължение на М.Р.М. за главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения към 20.05.2020 г. е в общ размер на 12933,88 EUR.

Според ССЕ, размерът на главницата следва да се намали със сума в размер на 704,63 EUR, представляващи трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни и наказателни) и такси към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, както и трансформираните изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни) към размера на редовната главница, които не са включени към сключените към договора допълнителни споразумения, както следва:

-        по Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. - 145,87 EUR;

•        131,80 EUR - просрочена лихва;

•        14,07 EUR - просрочени такси.

-        по Допълнително споразумение от 05.11.2015 г. - 197,89 EUR;

•        167,25 EUR - просрочена лихва;

•        30,64 EUR - просрочени такси.

-        по Допълнително споразумение от 21Л 2.2016 г. - 302,61 EUR.

•        266,57 EUR - просрочена лихва;

•        36,04 EUR - просрочени такси;

-        23,80 EUR на 02.04.2015 г. - възнаградителна лихва;

-        23,66 EUR на 02.06.2016 г. - възнаградителна лихва;

10,80 EUR на 02.01.2018 г. — възнаградителна лихва.

В резултат на гореизложеното, съгласно така поставения въпрос размера на неизплатеното задължение на М.Р.М. за главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011 г. към 20.05.2020 г. следва да бъде в размер на 12229,25 EUR /12933,88 EUR - 704,63 EUR/.

В крайна сметка, съгласно ССЕ, след като се вземат предвид извършените от ответника плащания по договора, размерът на задълженията на М.Р.М. към 20,05,2020 г, съобразно първоначалните условия по договора за кредит, без увеличаване на лихвения процент и без трансформиране на изискуеми, непогасени задължения за договорни лихви (възнаградителни и наказателни) към размера на редовната главница с всяко от сключените към договора допълнителни споразумения, като резултата е следния:

-        Главница в размер на 12229,25 EUR;

-        Възнаградителна лихва в размер на 1139,94 EUR;

-        Мораторна лихва в размер на 1269,06 EUR;

-       Такси в евро в размер на 117,64 EUR;

-        Такси в лева в размер на 165,00 лв,;

-        Нотариални разноски 78,00 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

Установи се по делото, че на 12.10.2011 г., между страните е бил сключен Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 54425,  по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя,  кредит в размер на 15 000 евро. Установи се също, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е била усвоена изцяло от кредитополучателя, както и че в нейна полза е възникнало и е било надлежно упражнено правото да обяви целия кредит за предсрочно изсикуем, за което по-нагоре бяха изложени подробни съображения.

Основните въпроси, които следва да се разгледат по делото са налице ли е „капитализиране“ на лихви и ако да – обвързва ли страните, увеличавала ли е банката едностранно дължимата от ответника възнаградителна лихва (евентуално и такси), настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.

На първо място, следва да се отговори на въпроса действителни ли са уговорките за „капитализиране“ на лихви, тъй като в Допълнителните споразумения към процесния договор за кредит е посочено, че общият сбор на дължимите суми, ще бъде преоформен чрез натрупване към редовната главница. В тази връзка, съдът приема следното:

Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно наредбите на Българската народна банка, т.е. е допустимо само доколкото законът изрично го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ) и по ред и условия, определени в нормативен акт. Такава наредба досега в областта на гражданското право няма обнародвана, поради което и е налице забрана за анатоцизъм.

Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, Наредба № 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр. 2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.).

С разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания.  Според § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/15.07.1997 г., „Капитализиране“ е увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от наредбата предвиждат, че банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.

Изрично в ал. 2 на чл. 17 от наредбата е предвидено, че банките не могат да капитализират просрочени лихви. Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.

В периода от 11.04.2008 г., до настоящия момент, капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което, по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай.

Поради това, съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните споразумения към процесния договор – в чл.3, ал.3 от всяко от тях, доколкото представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ето защо, при изчисляването на размера на дължимата от ответника непогасена главница, не следва да се вземат предвид „капитализираните“ лихви, присъединени към главницата.

В тази връзка, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че в конкретния случай, преоформянето по банковата сделка е осъществено не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка.

Видно от текста на всяко от трите допълнителни споразумения, в същите не се съдържа уговорка, че банката отпуска на кредитополучателя допълнителен кредит в размер, равен на установените в чл.2, ал.1, т.1-4 от споразуменията просрочени задължения. Напротив, текстът на чл.3, ал.3 от споразуменията недвусмислено сочи, че плащанията по чл.2 ал.1, т.1-4, т.е. сумите на просрочените задължения за главница, лихви и такси, установени към датата на всяка споразумение се е преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит. Така цитираната формулировка ясно сочи за постигната договореност не за погасяване на тези задължения чрез допълнителен кредит, а за трансформирането им чрез добавяне към размера на редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, т.е. за капитализирането им към редовната главница.

В тази връзка, съдът счита, че представените от ищеца по делото, издадени от него 3 бр. бордера, а именно:

- с №446541/30.12.2014г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след увеличаване на договорирания размер с 241,02 EUR“ по вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,

- с №1508672/05.11.2015г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след увеличаване на договорирания размер с 344,07 EUR“ по вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,

- с №8153774/21.12.2016г., издадено относно „автоматично усвояване на кредит след увеличаване на договорирания размер с 545,94 EUR“ по вътрешна сметка на клиент М.Р.М.,

не отразяват счетоводни операции, за които между страните да е постигнато съгласие, обективирано в процесните 3 допълнителни споразумения. Ето защо, независимо от посоченото в същите основание на документираните операции, съдът приема, че тези документи не доказват отпускане на допълнителен кредит на ответника в размер, равен на установените в чл.2, ал.1, т.1-4 от споразуменията негови просрочени задължения към ищеца, поради липса на подобно съглашени между страните по процесния договор. Констатация за това не е направена и от вещото лице по приетата по делото ССЕ, в което ясно е посочено, че установените с всяка от трите допълнителни споразумения просорочени задължения за главница, лихви и такси са реструктурирани към редовната непогасена главница към датата на подписването на всяко от тях, респ. липсват констатации, че тези просрочени задължения са били погасени чрез отпуснат от банката допълнителен кредит.

 Ето защо, съдът намира, че по делото не се установи, при доказателствена тежест върху ищеца, че към датата на подписване на всяко от допълнителните споразумения, кредитополучателят е получавал от кредитора нови суми, с които е погасявал падежиралите, но неплатени до тогава задължения. Съответно, недоказано се явява твърдението на ищеца, че при сключването на всяко допълнително споразумение към договора, кредитополучателя е усвоявал сума, с която реално са погасявани просрочия по сделката и реално е получавал допълнително суми, които да служат за погасяване на натрупаните към всяко едно допълнително споразумение просрочия.

Недоказано се явява и възражението на ответника, че преоформянето е извършено при стриктното изпълнение на чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. От една страна, както се посочи по-горе, е налице начисляване на просрочени задължения за лихви върху редовна главница, което не е било допустимо по посочената наредба. От друга страна, към датата на сключване на процесните допълнителни споразумения, вече е била приета Наредба за отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от Българската народна банка (Обн. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г.)

Според съда, нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, се явяват уговорките за преоформяне (трансформиране) на изискуемите задължения на ответника за просрочени такси (месечна такса за администриране на просрочен кредит съгласно чл.4 от договора за кредит и чл.12 от допълнителните споразумения, както и месечна такса (комисионна) за управление на кредита съгласно чл.4, т.2 от договора за кредит) към редовната усвоена и непогасена главница, постигнати с всяко от допълнителните споразумения към процесния договор, съдържащи се чл.3, ал.3 от всяко от тях, тъй като по този начин се извършва трансформиране на едни нелихвоносни, периодични задължения, върху които по договор не се начислява възнаградителна лихва и които се погасяват с кратката 3г. давност по чл.111 ЗЗД, в лихвоносни, за които относима е общата 5г. давност, с която се погасява задължението за главницата по кредита, с което, освен че върху тях се начислява и т.нар. печалба на банката (годишната лихва върху усвоения кредит по чл.3, ал.1 от договора), се начисляват и мораторни лихви за забава по чл.3, ал.4 от договора, които иначе са дължими само при забава относно погасяването на главницата.

Според заключението на ССЕ, първоначално уговорения лихвен процент по кредита е 7,75% и не е увеличаван изобщо или пък едностранно от банката в посока нагоре по време на срока на договора. Ето защо, е безпредметно да се обсъжда възражението на ответника за нщожност на клаузата на чл.3.6. от договора за кредит.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.3 ал.4 от договора, съгласно която, при просрочие на вноска или предсрочна изискуемост на кредита, се въвежда задължение за лихва в размер на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Касае се за клауза с неустоечен характер, тъй като предварително е уговорено определяемо обезщетение, дължимо при забава на кредитополучателя да извърши определена погасителна вноска на падежа й, както и при обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Следва да се посочи също, че тази клауза не обективира уговорка при просрочеие на една вноска, наказателната лихва да се начислява върху цялата главница, а не само върху просрочената част. Такава хипотеза е възможна само при обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, но пък в този случай вече не се дължи възнаградителна лихва. Размерът на т.натр наказателна лихва не е прекомерен и не противоречин а добрите нрави, нито води до неравнопоставеност в отношенията между банката и клиента.  В крайна сметка, съдът намира, че посочената договорна клауза не противоречи на добрите нрави и на правото на ЕС в защита на потребителите, нито е израз на нелоялна търговска практика на изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В конкретния случай, санкционирането е под формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не нарушава добрите нрави, изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.

По отношение дължимостта на претендираните от ищеца суми за такси, ответникът не е изложил конкретни възражения. Видно от процесния договор за кредит, съгласно чл. 4 от същия, кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна такса за управление на кредита, платима годишно в размер на 0,04 % процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. Няма спор, а и се установява от заключението на ССЕ, че банката е начислила претендираните такси за управление в размер на 36,89 евро и че същите не са погасени от ответника.

Според чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, застраховане на обезпечението, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението. А съгласно чл.13, ал.2, разходите за оценка на кредитния обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката са за сметка на кредитополучателя. Претендираните по делото от ищеца нотариални разноски в размер на общо 78 лв за нотариална покана, с която банката-кредитор да уведоми кредитополучателя, че поради незаплащането на определени месечни вноски, ще счита задължението за изцяло предсрочно изискуемо, са извършени именно по повод организиране и провеждане на принудително изпълнение за събиране на задължението, за което кредитополучателят се е задължил да отговаря съгласно с чл. 10, т. 3 от договора за кредит. Установява се от доказателствата по делото, че до кредитополучателя е изпратена нотариална покана от 20.08.2019г., рег.№ 2636/2019г., том 2, № 18, с която същият е уведомен, че кредитора отнема преимуществото на срока. Видно е, че за подготвяне на същата, банката е направила разходи, за което ищецът представя 2бр. банкови бордера, а именно - BORD00700821 от 16.08.2019г. в размер на 60лв. за заплатено възнаграждение за изготвяне на нотариална покана, както и BORD00699218 от 16.08.2019г. за заверка на подписа върху цитираната нотариална покана.

Съгласно чл.12 от Допълнително споразумение от 29.12.2014г., страните са се уговорили, че кредитополучателят дължи на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, която е дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита, чийто размер е определен съгласно Тарифа на Банката. Претендираните по делото такси за администриране на просрочен кредит са в размер на 165 лв. По делото се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което така уговорените такси, служещи за покриване на административни разходи, които са свързани с просроченото задължение, са правомерно начислени и дължими от ответника, от когото не са представени доказателства да са погасени.

По изложените съображения, като съобрази нищожността на клаузите на чл.3, ал.3 от сключените към процесния договор допълнителни споразумения и взе предвид изчисленията на вещото лице по ССЕ за задълженията на ответника по договора за кредит, без прилагане на нищожните разпоредби за капитализация на просрочени задължения към редовна главница, съдът намира, че предявените от ищеца искове се явяват основателни до размер на главницата от 12229,25 EUR, размер на възнаградителната лихва от 692,75 EUR за периода от 04.02.2019г. до 27.09.2019г, размер на мораторната лихва за забава от 1269,06 EUR за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020г., такси в евро в размер на 36,89 EUR, такси в лева в размер на 165,00 лв и нотариални разноски 78,00 лв. Следва да се посочи, че с оглед диспозитивното начало, искът за възнаградителна лихва ще се уважи в предявения размер от 692,75 EUR за горепосочения период, назависимо че според ССЕ, без да се зачита извършената капитализация, дължимите възнаградителни лихви по договора са в по-голям размер - 1139,94 EUR. Същото се отнася и до вземанията за такси в евро, които според ССЕ са в размер на 117,64 EUR, но са предявени за 36,89 EUR.  Исковете ще се отхвърлят като неоснователни за разликата над сумата от 12229,25 EUR главница, до пълния предявен размер от 12933,88 EUR, както и за разликата над сумата от 1269,06 EUR мораторна лихва за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020г., до пълния предявен размер от 1348,14 EUR.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на ищеца ще се присъдят разноските по делото съразмерно с уважената част от исковете. При установени такива от 1184,13 лв за държавна такса, 1701,72 лв за адвокатски хонорар и 600 лв за експертизи, на ищеца ще се присъдят 1123,26 лв за държавна такса, 1614,26 лв за адвокатски хонорар и 569,16 лв за експертизи, които разноски ответникът ще бъде осъден да му заплати.

Съдът служебно е допуснал въпроси към съдебно-счетоводната експертиза, разноските за които, в размер на 400 лв, са били възложени на ответника, тъй като са били във връзка с доказване на негови възражения. Тъй като в указания срок, ответникът не ги е внесъл, а делото не би могло да бъде решено, без да се отговори на въпроса относно размера на задължението на ответника, без да се зачитат извършените капитализации, съдът е изплатил разноските от бюджета. Ето защо и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СТОС сумата от 380 лв, а ищецът - сумата 20 лв, съставляващи разноски за експертизата, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: ********** с адрес: ***-* да заплати на “Ю.Б.’’ АД, ЕИК: ***, дължимите се от него суми произтичащи от Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 54425 от 12.10.2011г. и сключените към него допълнителни споразумения от 29.12.2014г., от 05.11.2015г. и от 21.12.2016г., КАКТО СЛЕДВА:

•        Главница в размер на 12229,25 EUR /дванадесет хиляди двеста двадесет и девет евро и двадесет и пет евроцента/;

•        Възнаградителна лихва в размер на 692.75 EUR /шестстотин деветдесет и две евро и седемдесет и пет евроцента/;

•        Мораторна лихва в размер на 1269,06 EUR /хиляда двеста шестдесет и девет евро и шест евроцента/;

•        Такси в евро в размер на 36,89 EUR /тридесет и шест евро и осемдесет и девет евроцента/;

•        Такси в лева в размер на 165лв. /сто шестдесет и пет лева/;

•        Нотариални разноски - 78лв. /седемдесет и осем лева/;

•        Законна лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно погасяване на задължението,

както и разноските по делото от 1123,26 лв за държавна такса, 1614,26 лв за адвокатски хонорар и 569,16 лв за експертизи,

КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни за разликата над сумата от 12229,25 EUR главница, до пълния предявен размер от 12933,88 EUR, както и за разликата над сумата от 1269,06 EUR мораторна лихва за периода от 04.02.2019г. до 13.03.2020г., до пълния предявен размер от 1348,14 EUR.

 ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: ********** с адрес: ***-* да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд, сумата от 380 лв разноски за експертиза.

ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, с ЕИК ***, със седалище гр.С.***, представлявано от М.В. - прокурист и П.Н.Д. - изпълнителен директор, да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд, сумата от 20 лв разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: