№ 62
гр. Б., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810101502 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.
М. Г. А. от Б., ул.С. п. № 1*, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. П. П. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „А.
за с. на в.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. Л.-*, бул. Д-р П. Д.
№*, офис-сграда Л., ет.*, офис *, че не дължи на „А. за с. на в.“ЕАД с ЕИК: * сумите,
произтичащи от Договор за потребителски кредит-Ваканция №94-88/2007 от 17.12.2007г.,
Анекс №1 от 27.01.2010г. и Анекс №2 от 06.12.2011г., за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2488/17.09.2014г. по ч.гр.дело №977/2014г. по описа на PC-Б. и изпълнителен листо т
17.09.2014г. по ч.гр.д. № 977/2014г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 6 196.21 лв.
/шест хиляди сто деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
просрочена главница по предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит-
Ваканция №94-88/2007 от 17.12.2007г., Анекс №1 от 27.01.2010г. и Анекс №2 от 06.12.2011г.,
сумата от 407.44 лв. /четиристотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.12.2013г. до
21.08.2014г. включително, сумата от 125.45 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
06.01.2014г. до 10.09.2014г., включително, сумата от 30.69 лв. /тридесет лева и шестдесет и
девет стотинки/, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода
от 06.01.2014г. до 10.09.2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.09.2014г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й
плащане, както и сумата от 412.65 лв. /четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски в производството по гр.дело №139/2015г. по описа на
PC-Б. и сумата от 601.79 лева /шестстотин и един лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №977/2014г. по описа на
РС-Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение върху описаните по-
горе вземания, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.60/.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат П. П. от САК поддържа
1
предявените искове и моли да се уважат при признание на исковете по чл.237 от ГПК, както
и да се присъдят разноските по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът–„А. за с. на в.“ЕАД, чрез пълномощник юрк.И. Ф. е представил писмен
отговор с вх.№ 9539 от 18.11.2024г., изпратен по куриер с дата от 15.11.2024г., в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът признава, че искът за погасяване на задължението по
давност, предявен от ищцата е допустим и основателен. Към момента на подаване на
писмения отговор задължението на ищцата е прекратено в Информационните масиви на
ответното дружество и съответната коригираща информация ще бъде подадена в срок към
ЦКР към БНБ. Подаденото с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност е
прието за основателно и фактически уважено. Ответникът моли на основание чл.78, ал.2 от
ГПК разноските в настоящето производство да бъдат възложени на ищцата, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, не е предприел действия по принудително
събиране на вземането, а също така с отговора признава вземането. Ищцата не е подала
писмено възражение до ответника преди подаване на настоящата искова молба.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юрк. И. Ф. е депозирал молба
с вх.№ 889/31.01.2025г., с която заявява, че поддържа становището, изложено в писмения
отговор и моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение като оспорва размера на
претендираното от ищцата възнаграждение за процесуално представителство като
прекомерно.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е представил следните писмени доказателства-копия от решение от 06.08.2025
година по гр. дело № 139/2015 година по описа на РС-Б., влязло в сила на 05.09.2015г., от
справка за кредитна задлъжнялост на М. Г. А., издадено от ЦКР към БНБ, от искане от М. Г.
А. до „А. за с. на в.та“ ЕАД, от извлечение от електронна кореспонденция, от отговор от „А.
за с. на в.“ ЕАД до М. Г. А., чрез адв. П. П., от пълномощно.
Ответникът е депозирал по делото писмен отговор с вх.№ 9539 от 18.11.2024г.,
изпратен по куриер с дата от 15.11.2024г., с който е заявил, че признава исковата претенция
и моли съда да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 от ГПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК са допустими.
Разгледани по същество исковете са основателни и следва да се уважат изцяло при
признание на иска. Съображенията на съда за това са следните:
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор,
в който е заявил, че признава исковете.
Съдът намира, че случая са налице всички процесуални предпоставки, посочени
в чл.237, ал.1 и ал.3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а именно:
ответникът е признал исковете изцяло, ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение
при признание на иска, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави,
2
а от друга страна правото е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на така направеното признание на исковете и на основание чл.237, ал.2 от
ГПК предявените искове следва да бъдат уважени, без да бъдат излагани мотиви по
съществото на спора.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяване
на исковете с правно основание чл.439 от ГПК с оглед приложената справка за кредитна
задлъжнялост на ищеца, издадена от БНБ преди предявяване на исковете, за което не са
налице и двете предпоставки, регламентирани в чл.78, ал.2 от ГПК, за да се освободи
ответника от заплащане на разноските, а именно наред с признанието на иска и да не е дал
повод за предявяването му, като в случая ответникът е дал повод за предявяване на исковете.
Освен това ответникът разполага с възможността на основание издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 977/2014г. по описа на РС-Б. по влязла в сила Заповед № 2488 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2014г. по ч.гр.д. №
977/2014г. по описа на РС-Б. да предприеми изпълнителни действия срещу ищеца. Съдът
счита, че при тези факти по делото единственият ред за защита на ищеца-отричане на
правото на принудително изпълнение на процесните вземания, е чрез предявяване на искове
по чл.439 от ГПК и позоваване на давността пред съд. В случая съдът имайки предвид
цитираната от ответника практика на ВКС, която е непротиворечива, следва да бъде
отречено приложението на изключението по чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото не е налице
първата предпоставка-ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
и практиката на ВКС, отразена в Определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д. № 1325/2023г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение.
С оглед на горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще
следва да заплати на ищеца сумата от общо 1397.85лв. за направени по делото разноски,
включваща платена държавна такса и адвокатско възнаграждение с оглед приложения
договор за правна защита като съдът намира, че с съгласно цената на исковете заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно по размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439
от ГПК по отношение на „А. за с. на в.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к. Л.-*, бул. Д-р П. Д.№*, офис-сграда Л., ет.*, офис *, че М. Г. А. от Б., ул.С. п. №
1*, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН: ********** не дължи на "А. за с. на в.“ЕАД с ЕИК: * сумите,
произтичащи от Договор за потребителски кредит-Ваканция №94-88/2007 от 17.12.2007г.,
Анекс №1 от 27.01.2010г. и Анекс №2 от 06.12.2011г., за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№2488/17.09.2014г. по ч.гр.дело №977/2014г. по описа на PC-Б. и изпълнителен лист от
17.09.2014г. по ч.гр.дело №977/2014г. по описа на PC-Б., както следва: за сумата от 6 196.21
лв. /шест хиляди сто деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
просрочена главница по предоставен банков кредит по Договор за потребителски кредит-
Ваканция №94-88/2007 от 17.12.2007г., Анекс №1 от 27.01.2010г. и Анекс №2 от 06.12.2011г.,
сумата от 407.44 лв. /четиристотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 06.12.2013г. до
21.08.2014г. включително, сумата от 125.45 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и пет
3
стотинки/, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
06.01.2014г. до 10.09.2014г., включително, сумата от 30.69 лв. /тридесет лева и шестдесет и
девет стотинки/, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода
от 06.01.2014г. до 10.09.2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.09.2014г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й
плащане, както и сумата от 412.65 лв. /четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски в производството по гр.дело №139/2015г. по описа на
PC-Б. и сумата от 601.79 лева /шестстотин и един лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №977/2014г. по описа на
РС-Б., поради погасено по давност право на принудително изпълнение върху описаните по-
горе вземания.
ОСЪЖДА „А. за с. на в.“ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.
Л.-*, бул. Д-р П. Д.№*, офис-сграда Л., ет.*, офис * да заплати на М. Г. А. от Б., ул.С. п. №
1*, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН: ********** сумата от 1397.85лв. /хиляда триста деветдесет и
седем лева и 85 стотинки/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4