№ 116874
гр. София, 18.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110130372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. М. Н. против Държавен фонд
“Земеделие”.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.10.2024г. от 10,00
часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ДАВА седмичен срок на ответника, считано от връчване на настоящото определение, да
заяви оспорва ли посочения в исковата молба размер на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
Прави доклад по делото, както следва:
1
Ищцата К. М. Н. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата
на което заемал длъжността "Заместник изпълнителен директор", прекратено със заповед №
53/ 29.04.2024г., поради неявяване на работника да заеме длъжността, на която е
възстановен, в срока по чл. 345 КТ, на основание чл. 325, т. 2 КТ. Ищецът поддържа, че
издадената заповед противоречи на закона, тъй като за работодател е подписана от лице,
което не е упълномощено да представлява работодателя при прекратяване на трудовия
договор. В исковата молба се навеждат твърдения, че в случая не се е осъществил
фактическия състав на уволнителното основание, тъй като трудовият договор между
страните е прекратено преди да е изтекъл 14- дневен срок от връчване на съобщението по чл.
345 КТ. Ищецът поддържа, че вследствие на уволнението е претърпял вреди в размер на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае заповед 53/ 29.04.2024г. и отмени уволнението като незаконосъобразно, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “заместник изпълнителен директор” и
осъди ответника да плати обезщетение за причинените вследствие на уволнението вреди за
периода 29.04.2024г.- 29.10.2024г. в размер на сумата 8145,72 лева.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В
отговора са релевирани доводи уволнението да е законосъобразно. Ответникът излага
съображения, че заповедта за уволнение е подписана от Заместник изпълнителния директор,
която е изпълнявала правомощията на Изпълнителния директор, съгласно Заповед № 03- РД/
1674 от 19.04.2024г. Същият поддържа, че от влизане в сила на решението за отмяна на
уволнението до издаване на съобщението по чл. 345 КТ са изминали седем години, като
бездействието на работника през този период може да се квалифицира като злоупотреба с
право. В тази връзка развива съображения, че на 29.12.2020г. ищецът е подал искане за
плащане на присъденото обезщетение за вреди от незаконното уволнение, а след това, на
01.04.2021г., на 21.04.2021г. и на 06.04.2022г. ищецът претендирал плащането на други суми
присъдени със същото решение.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест задължението за
установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно
2
основание се обуславя от проявлението на следните материални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени, при условията на пълно и главно доказване от
ответника, а именно, че в двуседмичен срок от връчване на съобщението по чл. 345 КТ от
първоинстанционния съд или в по- ранен момент, в който работникът несъмнено е узнал за
решението за отмяна на уволнението.
Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, с правно основание чл. 344, т. 2 КТ, включва наличието на следните
предпоставки: отмяна на уволнението като незаконосъобразно; съвпадение между заеманата
преди уволнението длъжност от ищеца и тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото
правоотношение между страните да е безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да
не е изтекъл срока на същото.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово
правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно- следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа след уволнението и размера на брутното трудово възнаграждение за
последният пълно отработен месец.
На основание чл. 153 ГПК, обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на
трудов договор, което е прекратено.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.; тел. 02/8955423;,
spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.
312, ал.3 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че в седмичен срок, от връчване на настоящето разпореждане,
3
следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, на основание чл. 312, ал. 3 ГПК, като им
УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указанията на съда, те губят възможността
да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, на основание чл. 313 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4