Р Е Ш
Е Н И Е
№137/25.7.2019г.
гр. Девня
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в
публично съдебно заседание на 10.07.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1098 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по молба на ДСП – гр. Вълчи дол, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявана от Н. И. П., в качеството й на Директор, с
правно основание чл.28, ал.1, вр.чл. 25 ал.1 , т. 2 от ЗЗДт и е за настаняване на детето К.А.С. в
семейство на роднини и близки – семейството на
Е.Ш.А. до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на следно
образование, но не повече от 20 год.
възраст
Заинтересованото
лице Е.Ш.А. се явява в с.з. и изразява становище, че желае детето К.А.С. да
бъде настанено в нейното семейство.
Заинтересованото
лице А.С., призован по реда на чл. 48 от ГПК, не се явява в с.з., не изразява
становище.
Заинтересованото
лице А. М.С., се явява в о.с.з. и заявява съгласие за настаняване на детето К.А.С.
в семейството на Е.Ш.А.
В с.з. назначеният от съда на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен
представител на детето поддържа искането то да бъде настанено в
семейството на Е.Ш.А.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане от ***г.
издадено въз основа на Акт за раждане № I – 775 от 13.06.2001г. на Община Варна, се установява, че
детето К.А.С.
с ЕГН **********, е родено от майка А.М.С., ЕГН **********
и баща А.С., ЕГН ******_ _ _ .
С Решение от 09.06.2015 г. по гр.д. № 969 по описа на ДРС за 2014г. детето К.А.С.,
родено на ***г. и с майка А. М.С. и баща А.С., е настанено в семейството на
близък-Е.Ш.А.. Съгласно отбелязаното на представеното копие от решение, същото
е влязло в сила на 22.08.2015г.
Със заповед № ЗД-Д-ВД-017/23.08.2018 г. на Директора на ДСП-гр.Вълчи дол,
детето К.А.С.
с ЕГН **********, е временно настанено в семейството на Е.Ш.А.,
ЕГН **********,***, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 , ал.1 от ЗЗДт.
Представена по делото e декларация от 29.08.2018г. от Е.Ш.А.,
ЕГН **********, с която същата изразява съгласието си да отглежда детето
К.А.С. с ЕГН ********** в своето семейство, както и положително становище относно нейната годност
да предостави на детето закрила, добро
възпитание и сигурна семейна среда.
Представено
по делото е и заверено копие от удостоверение №04/17.09.2018г. на ПГСС „ Св.
Георги Победоносец „ в гр. Суворово, от което се установява, че детето К.А.С. е записано като ученичка за учебната
2018/2019г. и в книгата за подлежащите на задължит елно обучение деца до 16
годишна възраст.
В представения по делото соц. доклад
по отношение на детето, изготвен от соц.работник на Д”СП” Вълчи дол са отразени релевантни
за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват,
следното: А.М.С. има сключен граждански брак през 1995г. с А.С., който е турски гражданин.
След като се е разделила със съпруга си
и заживява на семейни начала с Джеври Осман. От съжителството им се
ражда син Е. Д. К.през 1998г. и през 2001г. дъщеря К., която е с имената на
съпруга на майката, въпреки че Д. О.споделял, че е биологичен баща на детето.
През 2003 г.по информация на семейството майката е напуснала семейното жилище,
като е изоставила децата К.А.С.
и нейния брат Е.
Д. К.на грижите на мъжа, с когото е съжителствала по това време - Д. К. О., и неговата майка Е.Ш.А.. На 27.112014г.
в отдел „ Закрила на детето „ постъпила информация , че Д. О.внезапно е
починал и е предприета мярка за закрила
настаняване в семейство на роднини и близки , а именно в семейството на Е.Ш.А.. Понастоящем и двамата родители на детето К.А.С. живеят от дълги години в Република
Турция, като за периода на настаняване на детето в семейството на Д. К. О. , не
са поддържали контакти и не са проявявали интерес към него. Е.Ш.А. обитава собствено жилище – апартамент, с добри социално– битови условия, добра
хигиена, има изградени пространство и възможност за отглеждане на деца.
Доходите на семейството се формират от пенсията на Е.Ш.А. и помощи от ДСП Вълчи дол по реда и условията на чл.49 ППЗЗДт.
Взаимоотношенията в семейството се базират на
взаимно разбиране и толерантност.Е.Ш.А. има силна емоционална връзка с
момичето, тъй като в годините на настаняване на детето тя е била жената в
семейството , на която К. подражава и е била пример за подражание. Детето К.А.С. се намира
в
добро здравословно състояние, няма данни за хронични и психични заболявания. Не е
настанявана за хоспитализация към лечебно заведение, няма установени други
заболявания към момента. По принцип К. е сдържана и притеснителна. Има добро
държане и отношение към възрастните и
връстниците си. Има изградени приятелски взаимоотношения със съседски деца,
адаптирана е в училищна среда и добри взаимоотношения със съучениците си,
справя се много добре с учебния материал.
В съдебно заседание
социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Вълчи дол поддържа
изложеното в доклада и исковата молба
На основание
чл.15 ЗЗДт съдът изслуша детето К.А.С. Същата заяви, че иска да остане в
семейството на Е.Ш.А., която нарича „ баба“ . Твърди, че баща
й не се интересува от нея и не знае, къде живее. Излага, че майка й живее в
Турция. Излага, че всички грижи от 18 г. за нея се полагат от баба й Е.Ш.А.,
която й е била като майка и баща.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с
разпоредбата на чл.26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
По делото
се установи, че към момента родителите на детето К.А.С. без основателна причина
трайно не полагат грижи за нея. Към настоящия момент Е.Ш.А. е тази, която полага
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като в резултат на тези грижи
детето е израснало в спокойна семейна среда на свои близки, поради което съдът
намира, че такова настаняване е изцяло в интерес на детето. Преценявайки
последното, компетентната ДСП – гр. Вълчи дол е настанила временно детето К.А.С. в семейството на неин близък - Е.Ш.А., като е спазила поредността по чл.
26, ал. 1 от ЗЗДт. Цитираната разпоредба изисква при настаняване на децата
извън семейството това да става при възможност най-напред в семейството на
роднини или близки, на второ място при приемно семейство и на последно – в
специализирана институция.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице условията по член 25, т. 2 от ЗЗДт и К.А.С.
следва да бъде настанена в семейството на своя близък Е.Ш.А.. Съобразно
вмененото задължение на осн.чл.28 ал.5 от ЗЗДт и изразеното от ДСП – гр. Вълчи
дол становище и искане в исковата молба, поддържано и в о.с.з, като отчита и
възрастта на К. – навършени 18 години на 12.06.2019г., съдът намира, че К. следва
да бъде настанена за срок до завършване на средно образование ако учи, но не
повече от 20 годишна възраст. Действително по правило мерки за закрила на деца
в риск се предприемат до навършване на пълнолетие / 18 години / , защото тогава
лицата придобиват пълна дееспособност – възможност чрез лични действия да
упражняват и придобиват права и да поемат задължения, т.е настъпването на тази
възраст предполага, че лицето вече може само да се грижи за себе си. От това
общо правило обаче законодателството познава някои изключения за гарантиране
защита интересите на определени лица -
напр. съгл. чл.144 ГПК родителите дължат издръжка на своите пълнолетни деца,
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20 годишна възраст
при обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, ако децата не могат да се издържат от имуществото и доходите
си и ако тази издръжка не съставлява
особени затруднения за родителя. Така за казуса и разпоредбата на чл.
49, ал. 2, т. 3 и чл. 50, ал.3, т. 3 от
ППЗЗДт, касаещи отпускане на помощи за деца, настанени при свои близки или
роднини или в приемни семейства до завършване на средно образование, ако учат,
но не повече от 20 годишна възраст. Такъв краен срок е предвиден и за
настаняването като мярка за закрила според
разпоредбата на чл. 29, т. 5 ЗЗДт. В този смисъл настаняването за срок след завършване на пълнолетие е предвидено
изрично от закона при хипотезата на продължаващо обучение на детето в средно учебно заведение / в този
смисъл е налице и съдебна практика -
определение на ОССтЗ по ч. гр. дело № 1213 по описа за
2017 година/.
Водим от горното и на основание чл.28, ал.1 от ЗЗДт, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА
детето К.А.С. с ЕГН **********, с майка А.М.С.
и баща А.С., в семейството на Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес ***, за срок до
завършване на средно образование, ако учи, но не повече от 20 –годишна възраст или до настъпване на
законна причина за изменение на постановената мярка или за прекратяване на
настаняването.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал.4, изр.1 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред ВОС в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: