№ 311
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330206183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен
фиш серия К № 4494743, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С. ПЛ.
В., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С жалбата си моли електронният фиш да
бъде отменен. Сочи, че при издаване на електронния фиш били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били
спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП и сл., било общоизвестно, че на
мястото на заснемането нямало монтирано устройство за видеозаснемане,
нито било обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за
движение. Спорен бил и въпросът дали устройството, с което е заснето
нарушението било годно за употреба. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
1
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. С.П. от АК- Пловдив, който излага подробни съображения за
основателност на подадената жалба. Сочи, че неправилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а е следвало
електронният фиш да бъде анулиран и издаден на посоченото в декларацията
лице. Сочи, че нарушението не било доказано, тъй като в заснетото статично
изображение се виждали два автомобила и не бил точно индивидуализиран
автомобилът, за който бил издаден електронният фиш. Не било ясно дали
снимката на уреда била направена на датата на нарушението, което водило до
извод, че не може да се определи точното местоположение на АТСС и
местоположението на автомобила в момента на засичане на скоростта.
Претендира разноски по чл. 38 ал.2 от ЗА.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 29.12.2020г. в 11.19 часа в
гр.Пловдив, бул. „Марица“ № 200 посока изток, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача, нарушението е
установено с АТСС ARH CAM S1, лек автомобил марка Рено Талисман, с
рег. № ***, се е движел с установена наказуема скорост от 87 км/ч, а именно с
превишаване на скоростта с 37 км/ч. Собственик на регистрираното моторно
превозно средство е С. ПЛ. В..
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в
2
електронния фиш, описаният в него автомобил е извършил движение с
превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство, надлежно съответстващо на
одобрения тип, с правилно и законосъобразно съставен протокол по чл.10 от
Наредбата за използване на АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол, както следва:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
АТСС /АRH CAM S1/, представляващо мобилна система за контрол на
скоростта;
-техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия протокол от проверка № 65- С-
ИСИС/ 28.09.2020г.
-надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
този смисъл /Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив./
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка се установява от
приложеното по административната преписка статично изображение №
11743СА/ 0432695, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се
установява, по ясен и категоричен начин индивидуалицацията на
регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно
средство, с което е извършено нарушението. Тук е мястото, на което следва да
3
бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от
ЗДвП е въведена презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната
отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а
именно- ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако
собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил
конкретно лице, в чието владение е бил автомобила, именно това лице се
наказва; В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на
нарушението и снетото от него статично изображение, а именно- същите
еднозначно да позволяват индивидуализация на регистрационния номер на
моторното превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може
непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив./
В приложеното статично изображение са посочени географските
координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и
сочения адрес, че е в границите на населено място се установява, както от
приложения протокол за използване на АТСС, така и от приложения снимов
материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. №
2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм.
н. д. № 718 / 2020 г./
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на С.
ПЛ. В., чиято собственост е процесният автомобил към момента на
нарушението, което се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на моторно превозно средство.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност на средството
за измерване е до 07.09.2027г. Видно от представения протокол от проверка
№ 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. на преносима система за контрол на скоростта на
моторно превозно средство с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 се установява, че уредът е в съответствие с одобрения тип.
Грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство
за измерване. Установено е наличието на всички необходими надписи и
4
означения върху средството за измерване. Предвид това, следва да бъде
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021г. по
к.адм. н.д.№ 3167/ 2020г. на XX състав на Административен съд- Пловдив./
Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
-3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол се установява, че максималната допустима
грешка при отчитане на измерена скорост при използване на процесното
АТСС при измерена скорост до и над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В приложеното
статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на
процесния автомобил от 90 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс от 3 км/ч се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с електронния фиш, а именно 87 км/ч.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.63 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От дадената
дефиниция е видно, че при уредбата на електронния фиш законодателят е
употребил нова и специфична техника, като се е дезинтересирал от
субективния, човешкия фактор, като е въведен принцип на автоматизъм на
установяване на нарушението и налагане на санкцията. В този смисъл,
доколкото електронния фиш представлява не изявление на конкретно лице, а
автоматизирано, електронно изявление, то напълно обосновано в същия
липсва графа за издател и негов подпис. В този смисъл /Решение № 1570 от
20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1335 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив./
5
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи
и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш, без да препраща към разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата издател на електронния
фиш. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до
реквизитите на наказателното постановление. В този смисъл /Решение № 342
от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив./
Нарушението е било установено с АТСС. След като нарушението е
било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното
нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да
бъде издадено наказателно постановление /НП/.
При заснемане на нарушението и издаване на атакувания електронен
фиш е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на
6
формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите
реквизити. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата- в него е
посочено мястото на контрол- гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 200, посоката на
движение на автомобила, вида на техническото средство (ARH CAM S1) и
номера му (11743ca), конкретното (общо) ограничение на скоростта (50 км/ч),
начало (09.00 часа) и край (18.00 часа) на работа на АТСС, посока за действие
и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от
който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място
за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да
съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Отразеното в
протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно
от приложения снимков материал, както и с посоченото в електронния фиш
място на извършване на нарушението. В съставения протокол за използване
на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил
всички изискуеми по реквизити по закон, общото ограничение на скоростта в
населено място, изготвената снимка на мястото, където е позиционирано
техническото средство, посоката на задействане "Д" – двете посоки, режима
на измерване "С" – стационарен, точният час на начало на работа и точният
час на край на работа. За разлика от многобройни други случаи, в които без
това да се отразява на правото на защита на наказаното лице, редица полета са
оставяни непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички
реквизити на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС,
контролиран участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС,
посока на движение на контролираните МПС, режим на измерване
/стационарен/, брой на установени нарушения (187), брой на часове работа на
АТСС, номер на първото (0432602) и последно (0433536) статично
7
изображения. Тук е мястото, на което следва да се посочи, че номерът на
изготвеното и заснето статично изображение (0432695) попада в обхвата на
горепосочените направени статични изображения от техническото
устройство. Положен е и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило
настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.
Положен е подпис на длъжностното лице, което е извършило проверка за
верността на данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е
гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 400.00 лева за водач, който превиши
разрешената скорост в населено място от 31 км/ч до 40 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 37
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или ситема, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно
електронният фиш бил издаден на жалбоподателя С. ПЛ. В., а е следвало
8
същият да бъде анулиран и да бъде издаден нов електронен фиш на
посоченото в подадената декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, лице. Съгласно
чл.188 ал.1 от ЗДвП- собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Собственикът, респективно управителят могат да снемат
отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подадат
декларация и посочат кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с
прилагане на неговото СУМПС. В този случай издаденият на собственика,
респективно управителя електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото в декларацията лице. В този смисъл Решение № 1205 от
09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на
заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Съответно,
предпоставка за анулиране на ЕФ е кумулативното спазване на посочените
условия: 1.подаване на декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП с данни за лицето,
извършило нарушението; 2. прилагане към декларацията на копие от СУМПС
на това лице; 3. декларацията да е подадена от легитимирано лице- тоест
собственика ФЛ или управителя на ЮЛ, на когото ЕФ е издаден; 4. да е
спазен срока предвиден в закона-14 дни от връчване на ЕФ.
В конретния случай, не са спазени първите две изисвания на закона, а
именно- не са посочени данни за лицето извършило нарушението, и към
декларацията не е представено копие от СУМПС на това лице. В случая
установената възможност е осъществена посредством представена от
собственика декларация. В декларацията ясно е посочено, че се подава във
връзка с извършеното нарушение и издаденият електроннен фиш
/първоначално съставен/, и документът съдържа информация за предоставен
9
с договор за ползване – конкретния лек автомобил Рено Талисман с рег. №
*** на ЕМ. Д. Д.. Декларирано е, че договорът за ползване на МПС поражда
действие на 01.11.2020г. и е със срок до 31.10.2021г. в период на който срок
автомобилът е във владение на ЕМ. Д. Д., като в подкрепа на декларираните
данни е предоставен договорът за ползване. В случая обаче, в подадената
декларация не са посочени данни за лицето, което е управлявало автомобила
към момента на извършване на нарушението и не са представени
доказателства изключващи отговорността на жалбоподателя нарушител, и
собственик на процесния автомобил. Посочването, че автомобилът е предмет
на договор за ползване, и че владението му е предоставено на трето лице, не
представлява посочване на данни за лицето извършило нарушението.
Напротив, изрично в декларацията е посочено, че не може да се удостовери
дали посоченото от декларатора лице, е извършило нарушението. В този
смисъл Решение № 2109 от 25.10.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2839/2019, Решение № 939 от 12.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
405/2021г. Следва да бъде отбелязано и, че не е достатъчно за анулиране на
електронен фиш, ако към декларацията е приложен договор за ползване на
автомобила и в декларацията се посочва, че сигурно или вероятно лицето по
договора го е управлявало, но без това да е категорично заявено и без
представяне на СУМПС на това лице. Изискванията за анулиране на
електонен фиш са кумулативни и императивни. В този смисъл Решение №
1464 от 13.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1285 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва да бъде отбелязано, че във всеки отделен случай се преценява
индивидуално с оглед на представените доказателства и фактическа
обстановка, и не следва да се абсолютизира изискването за представяне на
копие от СУМПС, защото понякога това е обективно невъзможно. В този
смисъл Решение № 1991 от 27.10.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1557/2021 г. Изискването за представяне освен на декларация и на копие от
свидетелството за управление не е самоцелно, а е предвидено като гаранция
за правата на третото лице, че същото ще бъде най-малкото уведомено, че
името му ще бъде посочено като водач на заснетия автомобил и няма да се
достигне до произволно посочване на трети лица като водачи на МПС, за да
се избегне административнонаказателна отговорност от собственика на
автомобила. Представените доказателства обаче, не са достатъчни да
10
установят обективна невъзможност за представяне на копие от свидетелство
за управление на МПС. Както по-горе бе посочено, в подадената декларация,
не е посочено лицето, което е извършило нарушението. На първо място, след
като жалбоподателят твърди, че автомобилът не е бил в негово владение, а
във владение на трето лице, на което същият е бил предоставен за
управление, нелогично е обстоятелството, жалбоподателят да не разполага с
копие от свидетелството за управление на лицето, на което е предоставила
автомобила конкретно за управление. На второ място, в представения по
делото договор за ползване няма изрична уговорка за предаване на
владението на процесния автомобил от жалбоподателя на третото посочено в
него лице- Е.Д.. Отделно от това, в договора се съдържат изрични уговорки
съгласно чл.5 от същия, че страните могат да правят промени по договора, а и
да го прекратяват съгласно чл.8 от същия, което обективно може и да се е
случило. Обстоятелството, че Е.Д. е управлявал процесния автомобил към
момента на заснемането на нарушението не се доказа и от неговите показания
депозирани в хода на съдебното следствие провело се пред
първоинстанционния съд. Свид. Е.Д. категорично заяви, че е управлявал
автомобил марка Тойота собственост на жалбоподателя и, че не е управлявал
друг различен от този автомобил, и чак след като му бе предявен договорът за
ползване, същият заяви, че е бил управлявал и този автомобил. Показанията
на свид. Е.Д. съдът кредитира с доверие в първоначалната им част, в които
същият заявява, че не е управлявал друг различен автомобил от Тойота, и
няма договорни отношения с жалбоподателя, тъй като са логични,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. А в частта им, в която след предявяване на договора за
ползване заявява, че бил управлявал и процесния автомобил, съдът намира за
недостоверни, заинтересовани от изхода на делото, изолирани от другите
събрани по делото доказателства, а и недостатъчно обективно дадени, тъй
като същият не посочва изрично кога, как и при какви условия е управлявал
процесният автомобил, а че го е „ползвал“ само пет дни. И не на последно
място, след като свид. Е.Д. и жалбоподателят са в приятелски отношения и
живеят на такива, уставено от показанията му, и свид. Е.Д. е управлявал и
други автомобили собственост на жалбоподателя, последната е имала
обективна възможност да представи копие от свидетелството му за
управление на МПС, ведно с декларацията. Всъщност, според настоящият
11
съдебен състав договорът за ползване е съставен за целите на настоящото
производство и съдът го отхвърля като недостоверен. Това е така, тъй като
същият представлява частен диспозитивен документ и не разполага с
достоверна дата и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Отделно от това, от показанията на свид. Е.Д., в кредитираната от съда
част, се установява, че същият не е имал никакви договорни отношения с
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не било точно
индивидуализирано и посочено в приложеното статично изображения, кой от
двата автомобила е заснет да извършва нарушението. Действително от
приложения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС се
установява, че последното е било в режим на работа „Д“- в двете посоки.
Действително, в приложеното статично изображение се наблюдават два
автомобила- един отдалечаващ с рег. № ***(процесният), и един
приближаващ с рег. № ***. От приложеното статично изображение обаче, се
установява, и съгласно изричното обелязване в него, че заснетият автомобил
извършил нарушението е „отдалечаващият“, а именно процесният с рег. №
***, което е достатъчно индивидуализиращ белег на заснетия и извършил
нарушението автомобил. Както и по-горе бе посочено, приложеното статично
изображение № 11743СА/ 0432695, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се
установява, по ясен и категоричен начин индивидуализацията на
регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно
средство, с което е извършено нарушението. Законът поставя изискване към
заснетия клип на нарушението и снетото от него статично изображение, а
именно- същите еднозначно да позволяват индивидуализация на
регистрационния номер на моторното превозно средство; но не и да съдържат
данни, от които да може непосредствено да се установи водача. В този смисъл
/Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив./ В приложеното статично
изображение са посочени географските координати на мястото на контрол,
като връзката между тези координати и сочения адрес, че е в границите на
населено място се установява, както от приложения протокол за използване
на АТСС, така и от приложения снимов материал. В този смисъл /Решение №
12
342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1109 от 29.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г./
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не била направена
снимка на уреда извършил заснемането, а снимката приложена по преписката
не била направена на датата на извършване на нарушението, което водело до
невъзможност за установяване на местоположението на АТСС и процесният
автомобил. Наредбата за използване на АТСС не изисква направената снимка
на разположението на уреда да съдържа каквито и да е данни. Отбелязване в
насока, че е направена снимка на разположението на уреда съществува в
съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на АТСС, в графата
дигитална снимка само за временно монтирани АТСС (да). Ето защо,
направената и приложена снимка на уреда се обвързва с времето, мястото и
начинът на осъществявания видеоконтрол, както и с разположението на
АТСС, и с процесния автомобил. Съгласно чл. 5 от Наредбата уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия
материал на разположението на техническото средство. Както и по-горе бе
посочено, при заснемане на нарушението и издаване на атакувания
електронен фиш е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на
формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите
реквизити. Видно от същия протокол по чл.10 от Наредбата- в него е
посочено мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на
техническото средство (ARH CAM S1) и номера му (11743ca), конкретното
(общо) ограничение на скоростта, начало (09.00 часа) и край (18.00 часа) на
работа на АТСС, посока за действие и режимът за измерване. По преписката е
приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и
посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и
географските координати на разположение на техническото средство и на
регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно
посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
13
попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на
разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Отразеното
в протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация,
видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в електронния
фиш място на извършване на нарушението.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден. Следва на въззиваемата
страна да бъдат присъдени разноски в размер на 80.00 лева за
представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К 4494743, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на С. ПЛ. В., ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева,
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. ПЛ. В., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ОД на
МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща разноски в настоящото производство, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14