Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 2 025 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №18 809/12.02.2019г. от длъжника „У.Е.У.“ Лтд срещу постановление за
разноски от 29.11.2018г., обективирано в съобщение от същата дата, с която е определен
адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 400 лева.
Жалбоподателят -
„У.Е.У.“ Лтд поддържа, че на взискателя
не се следва адвокатско възнаграждение, като твърди, не е доказано извършването
на разноски в производството, както и че липсват доказателства такова да е
уговорено между страните. Заявява, че представената по делото разписка за
получен адвокатски хонорар е подписана единствено от адв. Г.Г., представената
по делото фактура, също не подписана от взискателя. Сочи още, че съгласно
дадените разяснения по Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС изрично
предвижда за доказване на платения адвокатски хонорар в брой следва да се
представи договор за правна защита, в който да е отразен уговореният между
страните размер, и че сумата е платена на процесуалния представител преди
подписване на договора. Алтернативно обжалва размерът на адвокатското
възнаграждение като прекомерно. Заявява, че по делото е депозирана молба за
образуване на изпълнително дело и процесуалният представител на взискателя не е
извършвал други действия с цел удоволетворяване на вземането. Заявява, че
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Моли
съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като отхвърли
искането на взискателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
алтернативно да намали до законоустановения минимум в размер на 200 лв. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят – В.М.П., редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
излага становище за неоснователност на частната жалба. Посочва,
че с молбата за образуване на изпълнителното дело е представена разписка и
фактура за заплатено адвокатско възнаграждение. Заявява още, че процесуалния
представител на тази страна в изпълнителното производство освен подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело е депозирал и молба за посочване на
изпълнителен способ с вх. № 104896/17.12.2018г., с която е оттеглен първоначално
избрания способ за принудително изпълнение и е посочен нов такъв. Сочи още, че
уговореното и заплатено възнаграждение не се явява прекомерно, тъй като
длъжникът е дружество със седалище и адрес на управление Република Унгария. Към
възражението на взискателя е представен препис от договор за правна защита и
съдействие по Закона на адвокатурата, сключен между това лице и процесуалния му
представител с предмет – процесуално представителство, защита и съдействие пред
частен съдебен изпълнител по избор на адвоката във връзка с претендиране на
невъзстановени от длъжника У.Е.У. суми по ч. гр. д. № 61 312/2018г., СРС,
62 състав, с договорено възнаграждение от 400 лв., като е вписано, че същото е
заплатено изцяло и в брой в деня на подписване на този договор и същият е
подписан и от двете страни по него.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 201885104022838 е образувано на 29.11.2018г. по писмена
молба с вх. № 99850 на В.М.П., в качеството му на взискател чрез пълномощника
му адв. Г.Г. срещу „У.Е.У.“ Лтд, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 23.11.2018г. по гр.д. № 61 312/2018г. по описа на Софийски
градски съд, 62 състав за заплащане на сумата от 375 лв., представляваща
разноски по делото, от които: 25 лева държавна такса и 350 лева възнаграждение
за адвокат.
Към молбата са приложени пълномощно,
фактура № 033 от 16.10.2018г. издадена от процесуалния представител на
взискателя с получател – взискателя, за сумата 400 лева – стойността на
предоставената услуга за образуване на изпълнително дело за събиране на
присъдените суми по ч. гр. д. №61312/2018г., СРС, 62 състав, която не е
подписана от взискателя и разписка за получена сума от 16.10.2018г., съставена
от процесуалния представител на взискателя и подписана от този адвокат.
На 29.11.2019г. е съставено съобщение
за образуване на изпълнителното дело до длъжника, в което е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на 952 лева, от които: 375 лева
присъдени разноски, 400 лева разноски по изпълнителното дело и 177 лева – такси
по Тарифата към ЗЧСИ.
На 14.12.2018г. длъжникът по
изпълнителното дело е подал частна жалба, по която е образувано настоящото
производство.
С молба вх. № 104896 от 17.12.2018г.
взискателят В.П., чрез адв. Г.Г. е оттеглил заявения способ за принудително
изпълнение, посочен с молбата за образуване на изпълнително дело и е поискал да
бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На 24.01.2019г. е подадена молба от
длъжника, към която е приложен документ за извършен банков превод на сумата от
952 лв. по сметка на длъжника на 12.12.2018г.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Настоящият въззивен състав намира, за
неоснователно наведеното в частната жалба оплакване за недължимост на разноски
за адвокат, предвид липса на документи доказващи плащане. Към подадената
възражение по частната жалба от взискателя е представен договор за правна помощ,
описан по-горе в мотивите, от който се удостоверява както уговореното
адвокатско възнаграждение за представителство по процесното изпълнително дело,
така и извършването на неговото плащане изцяло. В този смисъл съдът намира, че е
доказано извършването на разноски в изпълнителното производство съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият въззивен състав намира, че приетото
от ЧСИ възнаграждение за адвокат е прекомерено. Процесното изпълнително дело не се отличава
с фактическа и/или правна сложност.
Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя единственото процесуално действие, което е извършено
след депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело е подаването на
описаната по-горе молба, с която е посочен друг изпълнителен способ. Видно от
описаната също във фактическата част молба подадена от длъжника, същият е
изпълнил изцяло своето задължение, преди да бъде предприет посочения
изпълнителен способ в подадената молба от процесуалния представител на
взискателя. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 – за сметка на взискателя са
разноските, които са извършени от него за изпълнителните способи, които не са
били приложени. Доколкото плащането от длъжника е направено преди да бъдат
предприети посочените в молбата от 17.12.2018г. изпълнителни способи от
процесуалния представител на взискателя, то съответно настоящия съдебен състав
приема, че това процесуално действие не следва да бъде обсъждано като такова по
чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания предвид
този факт и посочената по-горе правна норма на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
По изложените съображения жалбата на „У.Е.У.“
Лтд срещу постановлението, с което са определени разноските по изпълнително
дело № 20188510402838 на ЧСИ М.П.се явява основателна, в частта, в която са
определени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 200 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 29.11.2018г. по изп. дело №20188510402838, обективирано в съобщение за
образуване на изпълнително дело до длъжника с изх. №75678, в частта, в която е определена
сумата от над 200 лв. до вписания размер от 400 лв. като разноски по
изпълнителното дело.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.