О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 157
гр. п., 26.04.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 203/2019 г. по описа на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД – с. В., общ. п.,
представлявано от управителя И. П. И., от Н.В.К. *** и ЕТ „***“, представляван
от собственика Н.В.К. ***, против ЕТ „***“ – с. В., общ. п., представляван от
собственика Д . П. Д., с правна квалификация на предявените искове: по чл. 109
от ЗС.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за
допускане на гласни доказателствени средства – 3 свидетели, при довеждане.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника ЕТ „***“,
представляван от собственика Д . Д., в който е изразено становище по
допустимостта на предявения иск, както и по съществото на спора с твърдения
както за недопустимост, така и за неоснователност на иска.
С отговора са
оспорени представени от ищеца писмени доказателства – нотариален акт №
177/14.10.2014 г. и АДС № 3545/28.07.2004 г. Направено е доказателствено искане
за допускане на гласни доказателствени средства, както и за изискване от
областния управител на Област Т. на АДС 3554/2004 г.
Съдът
намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно
подсъден на Поповски районен съд.
Съдът
счита, че приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства,както и поисканите от двете страни гласни доказателствени
средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва
да бъде уважено доказателствено искане на ответника и да бъде изискан от
областния управител на Област Т. АДС № 3554/28.07.2004 г.
Във връзка с
направеното оспорване на нотариален акт № 177/14.10.2014 г. и АДС №
3545/28.07.2004 г., следва да бъде дадена възможност на ответника в първото по
делото съдебно заседание да конкретизира какво точно оспорва на посочените
документи, както и на ищците да заявят
желаят ли да се ползват от посочените документи.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и
същите да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва
да бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
съдебно заседание на 04.06.2021 г. – 10.00
ч., за която дата и час да се
призоват страните.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА
за приемане и прилагане по делото представените с исковата молба и отговора на
ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА
по трима свидетели на всяка от страните, за доказване твърденията и
възраженията им в исковата молба и отговора.
ДА
СЕ ИЗИСКА от областен управител на Област Т. АДС №
3545/28.07.2004 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в първото по делото съдебно заседание да конкретизира
какво точно оспорва на нотариален акт № 177/14.10.2014 г. и АДС №
3545/28.07.2004 г., както и на ищците да заявят желаят ли да се ползват от
посочените документи.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците
твърдят в исковата си молба, че страните са
индивидуални собственици на имоти, всички находящи се в Бивш "***" –
с. В.. Част от процесиите имоти били придобили по силата на постановления за
възлагане на недвижими имоти от 2004 г. от АДВ, други – чрез възмездни сделки от бившия собственик „ВД“
ЕООД – с. В. (в ликвидация) през 2007 г., а останалите имоти – чрез други
възмездни сделки през годините. В същото време при придобиване на имотите били
закупили и придобили съответните идеални части от находящите се в имотите и
около тях строителни съоръжения в т.ч. водопровод, канализация, външно
осветление, кладенец, паропровод, асфалтови пътища и площадки, товарни рампи,
базалтови пътеки и зелени площи, както следва:
Първият
от ищците притежавал 23.18% от
горепосочените по силата на Нотариален акт № 4, том III, дело № 393/27.03.2018 г.,
вписан в СлВп при PC –п.,
а по силата на Нотариален акт № 177, том VIII, дело № 1700/14.10.2004 г.
притежавал индивидуално определени 4.13 % от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
ВЕДОМСТВЕН ПЪТ с площ от 1340 кв.м, ведно с 4.13% от едноетажна масивна сграда,
представляващи имот № 000662 в местността „Ченгеневи“ в землището на с. В.;
Вторият
от ищците притежавал 15.19% от
посочените по-горе по силата на Нотариален акт № 133, том XXIII, дело № 47772/
20.12.2007г., вписан в СлВп при PC –
п. и още 12.44% + 13.70% по силата на Нотариален акт № 87, том VIII, дело № 1489/02.10.2017
г. и вписан в СлВп при PC –
п..
От
друга страна, ответникът, като собственик на индивидуални имоти в бивш „***“ –
с. В., също притежавал съответните идеални части от посочените строителни
съоръжения.
През 2018 г.
ответникът предприел действия по препятстване владението на ищците като собственици
и ограничил достъпа (както техния, така и на
служителите и техниката, с която разполагали ищците) до собствените им
самостоятелни производствени терени, като поставил рампа, която се задействала
и отключвала от портала, който се намирал на входа на Бивш "***" – с.
В., който имот по КК и КР на село В., представлявал: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 11716.637.50 с площ от 1048 кв.м., вид на територията – територия
на транспорта, НТП – за селскостопански, горски, ведомствен път с адрес: с. В.,
м. „Ченгеневи" по КК и КР на с. В., одобрени със Заповед № РД-18-585/31.10.2017г.
на ИД на АГКК, без последващи изменения, с номер по предходен план 000662. По
този начин и с тези си действия ответникът установил самостоятелно владение върху
ведомствения път, който обслужвал (и бил единствения такъв), който осигурявал
достъпа до всички самостоятелни производствени терени, обособени като такива
след обявяване в ликвидацията на "ВН" ЕООД-село В., респ. продажбата
им на различни собственици в лицето на ищците или това на лицата, от които били
придобили част от имотите.
В конкретния случай
процесният ведомствен път бил предвиден с оглед осигуряване на достъп до всички
имоти, образувани от разделянето на Бивш „***“ – с. В., т.е. както за
осигуряване на достъп до имота на ответника, така и до имотите на ищците.
Именно поради тази причина в документите за собственост, които притежавали, били
посочени и съответните идеални части, които притежавали от общите за всички съоръжения
в имота в т.ч. и от обслужващите пътища и в частност от процесния ведомствен
път.
Поради изложеното за ищците се пораждал правен
интерес да защитят по съдебен ред правото си на достъп до собствените им имоти,
поради което молят съдът да постанови решение, с което ДА ОСЪДИ ответника ДА
ПРЕКРАТИ неоснователните си действия, изразяващи се в недопускане и
неосигуряване на достъп на ищците, както и на техните служители и техника до
собствените им недвижими имоти, находящи се в Бивш "***" - село В. и
да задължи ответника ДА ПРЕМАХНЕ ПОСТАВЕНАТА РАМПА и да осигури достъпът и
ползването им до ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 11716.637.50
с площ от 1048 кв.м., вид на територията – територия на транспорта, НТП – за
селскостопански, горски, ведомствен път с адрес: с. В., м. „Ченгеневи" по
КК и КР на с. В., одобрени със Заповед № РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без
последващи изменения, с номер по предходен план 000662.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника ЕТ „***“, в който същият
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Ответникът
твърди, че с нотариален акт № 65/04.03.2009 г. закупил Поземлен
имот с площ 1048 кв.м., с начин на трайно ползване – ведомствен път, ведно с
построената в него едноетажна масивна сграда – портал със застроена площ 32
кв.м., съставляващ имот № 000662, а след влизане на кадастралната карта в сила,
представляващ имот с идентификатор 11716.637.50. На същата дата му било
предадено владението на имота и при сделката този поземлен имот бил без вещни тежести (сервитути) и не бил в
съсобственост. Продавачите легитимирали като собственици с Постановление за възлагане, вписано под № 193, том ІХ от 18.12.2007 г. в СлВп – п..
От този момент ответникът владеел имота, без противопоставяне от някой от
ищците и го ползвал по предназначение. Твърди, че от 2009 г. в имота нямало
никакви изменения. Съществувал портал, пред който имало бариера, която се вдигала и спускала, а той не бил правил
никакви подобрения или изменения
в имота, откакто го бил придобил. Не съществувала никаква рампа, както било описано в исковата молба.
Под рампа той разбирал техническо съоръжение, което изравнява нивото между две повърхности и преодолява разликата във
височината.
Твърди,
че като носител на правото на собственост върху имота, може да иска от всички
други субекти да се въздържат от каквито и да било действия спрямо него. Счита за
необосновано твърдението на ищците, че правото му на собственост върху процесния имот е
ограничено, поради две причини:
Първо,
счита, че е придобил имота чрез възмездна сделка с транслативно действие без никакви ограничения в собствеността (като сервитут или притежавани
идеални части от трето лице);
Второ, твърди, че в продължение на 10
и повече години, въпреки, че и 5 били напълно достатъчни, е упражнявал
добросъвестно владение над имота и го владял изключително за купувача ЕТ „***“,без
да е имало противопоставяне от когото и да било и най-вече от ищците. Не бил
правил никакви промени в имота и никой не следвало да се счита изненадан, че ответникът
изисква от третите лица да се съобразяват с правата му над имота. Изпълнени били
и изискванията на закона за придобиване на имота и по давност. Това му давало основание
да твърди, че искът е недопустим, а той
има право да изисквам от ищците да се въздържат от всякакви действия
спрямо този имот.
Дори и да се приеме, че искът е
допустим, счита същия за неоснователен.
оспорва изцяло твърдяното в исковата
молба като фактическа обстановка и счита, че е в противоречие дори на
представените с исковата молба писмени доказателства
Ищецът ЕТ „К. – Мотор-Н.В.“' се
легитимирал като собственик на Производствен терен с площ от 2.516 дка,
представляващ ПИ 000682, с построената в него Масивна стопанска сграда – склад
за готова продукция, със застроена площ 576 кв.м., ведно с находящите се в
имота строителни съоръжения, включващи 12.44 % от изброените такива съоръжения
с нотариален акт № 1 от 02.10.2017 г. В този нотариален акт процесният имот № 000662 – ведомствен път на ответника,
бил посочен за граница на придобития имот. Това опровергавало неясните
обяснения в исковата молба, че този ищец имал някакви права над собствения на
ответника имот
Другият нотариален акт, с който същият
ищец се легитимирал като собственик на друг поземлен имот № 82/20.12.2017 г.,
дори не съдържал сведения за процесния имот. Ако този ищец искал да преминава
през процесния имот, който бил изключителна собственост на ответника, следвало
да поиска процедура по ЗУТ, където имало уредена такава възможност.
Ищецът „***" ЕООД бил представил два
нотариални акта: № 177/14.10.2004 г. и №
75/27.03.2018 г. Тези нотариални актове удостоверявали сделки за два отделни
поземлени имота, които имали за граници именно процесния имот. В първия акт
това било посочено на стр. 2, ред 6, а във втория– на стр. 2, ред 1. Изложеното
в исковата молба, че този ищец бил собственик на идеални части от имота на
ответника, било неистина. Касаело се за друг имот – ведомствен път с площ от
1.340 дка. В този смисъл оспорва истинността на нот. акт 177/2004 г. и твърди,
че праводателят на ищеца не се е легитимирал като собственик на идеална част от
процесния имот – изключителна собственост на ответника и не можел да му
прехвърли непритежавани от него права. При изповядване на сделката бил
представен акт за държавна собственост № 3554/28.07.2004 г., с който продавачът
се бил легитимирал като собственик преди да прехвърли правата си на ищеца.
Оспорва по съдържание този акт за собственост, като твърди, че държавата не е
била собственик на 2.41 % ид. ч. от процесния имот с идентификатор №
11716.637.50 (000662 стар). Той бил издаден в производство, в което ответникът
не бил участвал, поради което не му бил противопоставим с оглед разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Тъй
като именно този АДС 3554/ 2004 г. създавал правна привидност, че процесният
имот не е изцяло на ответника, а в определен период е бил частично държавна
собственост, впоследствие тази идеална част продадена на първия ищец, за ответника
съществувал правен интерес да обори формалната придадената му от закона
доказателствена сила, за да бъдат стабилизирани неговите права.
Освен
това, имотите които притежавал първият ищец – „***“ ЕООД и за които бил
представил писмени доказателства, имали достъп до общински път, като към него
лицето на притежавания от ищеца имот било най- малко 100 линейни метра.
Търговското дружество и сега, и преди имало достъп до имота си от този път, имало
вход с бариера и рампа, и дори зазидало входа, който имала сградата, граничеща
с площадката, която се намирала преди бариерата и портала, отграничаващи
процесния имот. Ищецът нямал необходимост от преминаване през имота на
ответника и дори да поискал това по реда на ЗУТ, достъп щял да му бъде отказан.
Моли
да бъзе открито производство по оспорване на нотариален акт № 177/14.10.2004 г. и АДС
№ 3545/28.07.2004 г.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 109 от ЗС.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма изрични
признания на права и обстоятелства.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване:
няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже твърденията си, от които извлича изгодни за
себе си правни последици.
Ищците носят
тежестта да докажат, че страните по делото са
съсобственици на процесния имот 11716.637.50 по КККР на с. В., общ. п.,
както и че поставената от ответника в
този имот рампа ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота
от ищците.
Ответникът
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения
срещу правата на ищците.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищците чрез пълномощника им да
се връчи и препис от писмения отговор, подаден от ответника, ведно с
приложеното към него доказателство.
СЪДИЯ: