Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064/ 23.10.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 15.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 317 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП
България 6“ ЕООД– гр.
София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, срещу решение
№1019/18.11.2019г. по т.д. № 1894/2018год. на ВОС, с което съдът е : отхвърлил
предявените от въззивника срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 119 519,12лв.,
представляваща неплатена продажна цена за м.11.2015г. на произведено в
количество електрическа енергия, сумата от 34 399,99лв, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 29.01.2016г. до 30.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане: Сумата от 63 707,94лв.,
представляваща неплатена продажна цена за м.12.2015г. на произведено в
количество електрическа енергия, сумата от 18 407, 38лв,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.01.2016г.
до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при
участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост.
В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и
разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на
постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на
което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните
изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна
сила.
Изложени
са съображения, че съдът е следвало да
се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г.
на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното
решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото
не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху
механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено
понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по
преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова
регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към
процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на
заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.
Твърди
се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение
СП-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при
липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение
е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и
разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5/2019год. на КЕВР.
Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени
в производството възражения. Наред с това решението съдържа и неверни
констатации, като е приел, че не се спори, че собствената на ищеца централа
попада в групата на тези, работещи до 2 250часа. Ищецът в нито един момент
не е твърдял подобно нещо, като не съществува квалификация на ВЯЕЦ на централи
работещи до и над 2 250ч.
По
същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в
пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния
съд правилно като законосъобразно и обосновано-като, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Излага,
че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР
№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем
индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването
не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на
решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се
дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на
решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно
е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при
наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В
обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на
заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба, как същата влияе на сключените
договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на
материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в
мотивите към изменение на закона.
По
същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане
на направените поделото разноски.
Третото
лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София чрез писмено становище на процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител и е процесуално допустима. Същата отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде разгледана.
От „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е постъпила частна жалба срещу
постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №315 от 28.01.2020год., с което
е оставено без уважение молбата за изменение на постановеното решение по
делото, като се присъдят и разноските направени по ч.т.д. № 531/2019год. на
ВАпС в размер на 2523лв., а съдът е присъдил сумата от 215лв. Изложени са съображения за неправилност на
определението, като се твърди, че съдът е определил адвокатското възнаграждение под минималния размер
определен с Наредба № 1/2004год. Счита и излага съображения, че дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да са в общ размер на 2 508лв. и за това иска присъждане на
разноски представляващи разликата над
присъдените 215лв. до посочения размер. Насрещната страна не е изразила
становище по частната жалба. Решението
е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК. В проведеното о. с. з. на 15.09.2020 г., процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски, акто прави и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното
становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага
доводи за неоснователност на жалбите и
моли за потвърждаване на решението. Поддържа подадената частна жалба.
Третото лице-помагач не е изразило становище.
При разглеждането на въззивната
жалба по същество, съдът съобрази
следното:
Съдебното производдство
пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД,
предявен от страна на „УП България 6“ ЕООД– гр. София,
чрез адв.Р.М. срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 119 519,12лв., представляваща неплатена продажна цена за
м.11.2015г. на произведено в количество електрическа енергия, сумата от
34 399,99лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 29.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане: Сумата от
63 707,94лв., представляваща неплатена продажна цена за м.12.2015г. на
произведено в количество електрическа енергия, сумата от
18 407, 38лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 25.01.2016г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претенцията на ищеца е в качеството му на собственик на
вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на
основание договор за присъединяване ДУА
-242/08.10.2007-3078/10.10.2007-4040-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008год. и Договор
за изкупуване на електрическа енергия №95/26.08.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение №
СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно специфично производство
на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно
специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м. ноември ищецът е произвел и доставил
на ответника ел.енергия в размер на 669,484 MWh на обща стойност 151 268,57лв. с ДДС при продажна цена 188,29лв./ MWh. Съответно преференциалната цена
по т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011год. за вятърни централи работещи до
2 250часа, за което е издал фактура № 090/30.11.2015год.
Тъй като през м. ХІ.2015г.
ВЕЦ надхвърлила определеното НСП от 2000 КWh, ищецът издал кредитно известие № 091/30.11.2015год. към ф-ра 091, с
което общата сума по ф-ра 090 е намалена с 128 934,06лв. с ДДС-цената по
т.1.7 за произведена ел.енергия в размер на 570,636 MWh, произведена докато централата е работила до 2250 ефективни часа работа.
За същите 570,536 MWh, ищецът е издал
дебитно известие № 092/30.11.2015год. с което общата сума по ф-ра №090 е
увеличена с 9 414,94лв. с ДДС.
Сумата представлява произведеното количество след достигане на НСП от 570,636 MWh умножено по съответната цена за изблишък за балансиращия пазар. В размер
на 13,75лв. Впоследствие централата на ищеца е надминала 2 250ефективни
часа работа през декември 2015год. и ищецът е издал дебитно извествие
094/31.12.2015год. към фактура 090 на стойност 119 519,12лв. с ДДС, с
което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена дължима
по т.1.7 от СП-1, а именно-по цена в размер на 174,54лв./MWh-представляваща разлика между преференциалната цена от 188,29-13,75лв.=
174,54лв./ MWh. Ответникът не е
заплатил сумата от 119 519,12лв. по издаденото дебитно известие дебитно
извествие 094/31.12.2015год. към фактура 090. Ответникът дължи обезщетение за
забава от 29.01.2016год.-датата на която е изпаднал в забава -/15 дни след
получаване на дебитно известие 092 на 11.01.2016год./ до датата на подаване на
иска в размер на 34 399,99лв.
През м. 12. Ищецът е произвел ел. енергия в размер 318,537 MWh за която е издал ф-ра 093/31.12.2015год. на обща стойност
69 373,55лв.. Продажната цена за количеството от 179,364 MWh е 188,29лв./ MWh-цената за ел.централи работещи до 2 250часа –преф.цена определена в
т.1.8 от Решение Ц-010, а за количеството от 138,993 MWh продажната цена е 172,95лв./ MWh-преф.цена по т.1.9 от Решение Ц-010 за централи работещи над
2 250часа. Към настоящия момент ищеца е заплатил частично по ф-ра 093 в
размер на 5 665,61лв. –на 03.05.2016год., като остава да дължи сумата от
63 707,94лв. Ответникът дължи обезщетение за забава от 25.01.2016год.-15
дни след издаване на ф-ра 093/31.12.2015год., до датата на подаване на иска в
размер на 18 407,38лв.
Претендира заплащане на посочените суми.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото
дружество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на
произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично
производство за съответната година.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера нанетното
специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че през м.ноември 2015год. ВЯЕЦ на ищец е достигнала нетно
специфично производство от 2000кВтч при работа на централата до 2250часа. Задълженията по издадените от ищеца дебитни
известия се оспорват като неправилно определено, тъй като количествата на
произведена ел.енергия над 2000 квтч следвало да се заплаща по цена за излишък.
За това заплатил сумата от 9 914,94лв. по издадената фактур, за
произведеното количество в размер на 570,636993 MWh по цена за излишък-13,75лв./ MWh, определена от
„ЕСО“ЕАД, което не се оспорва от ищеца. Излага също, че неправилно за цялото количество ел.енергия, произведена
през м. 12. В размер 318,357993 MWh, ищецът е издал ф-ра №93/31.12.15год. на стойност
69 373,55лв. с ДДС, след прилагане последователно на преференциите по т.8
и по т.9 от Решение Ц-10 за количествата ел.енергия, преди достигане и след
достигане на 2 250. Това количество е било своевременно заплатено от
ответника, по сйъответната цена на излишък , като ищецът е получил плащане в
размер на 5 665,51, което не се оспорва от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от
Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ, като противоречащи на
разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ.
Съдът
приема за установено следното:
По
делото не е спорна установената фактическа обстановка, а именно: Ищецът е
производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с
обща инсталирана мощност 3000 kW,
която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване ДУА -242/08.10.2007-3078/10.10.2007-4040-ВГ-08.09.2008 от
14.11.2008год. и Договор за изкупуване на
електрическа енергия №95/26.08.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
Не
се спори още, че с Договора за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните
по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца
електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че
цената се определя от ДКЕВР, а според чл.18,
ал.2 от договора в случай, че с решение на комп.орган преференциалната цена за
изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане
в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълн.споразумение.
Според чл.18 ал.4 от договора, е посочено, че при достигане на 2 250 пълни
ефективни часа, за следващите ефективни часове на работа до края на годината,
цената ще се определя по друг начин..
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2000квт
за 1 квт инсталирана мощност през м.11.15г., като до достигане на НСП ищецът е
продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по преференциална цена по т.8
от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
През
м. ноември ищецът е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на
669,484 MWh на обща стойност
151 268,57лв. с ДДС при продажна цена 188,29лв./ MWh- преференциалната цена по т.8 на Решение Ц-010/30.03.2011год. за вятърни
централи работещи до 2 250часа, за което е издал фактура №
090/30.11.2015год.
През м. ХІ.2015г. ВЕЦ надхвърлила Определеното НСП от 2000 MWh, поради което ищецът е издал кредитно известие № 091/30.11.2015год. към
ф-ра 091, с което общата сума по ф-ра 090 е намалена с 128 934,06лв. с
ДДС-цената по т.1.7 за произведена ел.енергия в размер на 570,636 MWh, произведена докато централата е работила до 2250 ефективни часа работа.
За същите 570,536 MWh, ищецът е издал
дебитно известие № 092/30.11.2015год. с което общата сума по ф-ра №090 е
увеличена с 9 414,94лв. с ДДС.
Сумата представлява произведеното количество след достигане на НСП от 570,636 MWh умножено по съответната цена за изблишък за балансиращия пазар в размер
на 13,75лв. Впоследствие, през декември 2015год. централата на ищеца е надминала 2 250
ефективни часа работа и ищецът е издал дебитно извествие 094/31.12.2015год. към
фактура 090 на стойност 119 519,12лв. с ДДС, с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена дължима по т.1.7 от СП-1, а
именно-по цена в размер на 174,54лв./MWh-представляваща
разлика между преференциалната цена от 188,29-13,75лв.= 174,54лв./ MWh. Не е спорно, че ответникът не е заплатил сумата от 119 519,12лв. по
издаденото дебитно известие 094/31.12.2015год. към фактура 090. Не е спорно, че
обезщетение за забава е в размер на 34 399,99лв.
През м. 12. Ищецът е произвел ел. енергия в размер 318,537 MWh за която е издал ф-ра 093/31.12.2015год. на обща стойност
69 373,55лв. Продажната цена по
издадената фактура за количеството от 179,364 MWh е 188,29лв./ MWh-цената за ел.централи работещи до 2 250часа –преф.цена определена в
т.1.8 от Решение Ц-010, а за количеството от 138,993 MWh продажната цена е 172,95лв./ MWh-преф.цена по т.1.9 от Решение Ц-010 за централи работещи над
2 250часа. По фактура 093 ищецът е заплатил частичносума в размер на
5 665,61лв., като разликата е
сумата от 63 707,94лв. и се претендира в процеса. Обезщетението за забава
от 25.01.2016год.-15 дни след издаване на ф-ра 093 до датата на подаване на
иска в размер на 18 407,38лв.
Както се посочи, установената фактическа обстановка не е била
спорна пред ВОС, по нея не се спори и пред настоящата инстанция.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По
делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 3000 kW, състояща се от
един генератор, който е присъединен към електроразпр. мрежа, както и че
ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от първия ел.енергия по преференциални
цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които производителите
продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не подлежат на
договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г. на ДКЕВР.
С
новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от
3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на
отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане
в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по
преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно
решение на КЕВР, въз основа на което те са определени. За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена –
188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т.
1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч,
без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7. Същевременно с Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение
№Ц-13/28.06.06г. Решението е обжалвано, но производството не е приключило и е
висящо. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението,
поради което решението е породило своето действие между страните. Следва да се
отбележи, че междувременно, в процеса на изготвяне на настоящият съдебен акт, с
Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.7 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи до 2250ч.:
С
Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на -2139 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.8 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи над 2250ч.
Решенията следва да бъдат взети в предвид съгласно
чл.235, ал.3 ГПК. Предвид предварителното изпълнение на решенията на КЕВР,
следва да се направи извод, че същите са породили своето действие между
страните. От изложеното следва да се направи извод, че с
Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, която е в определен размер на на 1907 kWh, за вятърни ел. централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над 2250часа. Следователно, и с това решение, КЕВР е
определил нетно специфично производство, по което произведената ел.енелгия се
изкупува по преференциални цени, респективно и към настоящият момент това
въведено ограничение е действащо и следва да бъде взето в предвид в отношенията
между страните.
Съдът
намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа. Това следва от чл.18 ал.4 от
договора за изкупуване, в която е посочено, че при достиганте на 2 250
пълни ефективни годишни часове, за следващите ефективни часове до края на
календарната година, цената на ел.енергията
ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между страните за
относимостта към конкретната ВяЕЦ на
ищеца на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа се устонавява и от обстоятелството, че
ищецът е продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188,29лв.
за МВ/Ч-която е утвърдена с т.8 от решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР. Освен
това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на
енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата
ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид това следва
да се направи извод, че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250часа.
След
изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015год., преференциална цена
се дължи за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство
на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в приетото решение на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи нетното специфично производство-по цена на излишък на балансиращия
пазар.
Относно становището на
ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че след достигане на 2 250 часа,
за произведената енергия следва да бъде приложена втората преференциална цена
–а именно да се приложи преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 в размер
на 172,95лв/Мвтч, което същия е направил с издадените
за м. ноември и декември дебитно известие и фактура. Или, становището на ищеца е, че след влизането в сила на
изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часове на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година произведената
електрическа енергия следва да се изкупува по втора преференциална цена-по
т-1.8 от решение СП-1/2015год. Съдът не
споделя това становище, поради следните съображения:
В мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви
към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5
ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална цена за
количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно
т.1.7 от СП-1/2015год.-Нетното специфично производство на ел.енергия, по което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е
2000 КВ/ч при определена цена от 188,29лв.МВ/ч за централи работещи до
2250часа. Видно е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от
ВЕИ, определен конкретен размер на НСП,
т.е. не може производител на ел.енергия, да има повече от един определен размер
на НСП.
Следователно,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от 188,29лв. подлежи на изкупуване тази произведена
ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от 2 000КВ/ч. Не е
спорно, че централата е достигнала НСП на 21.08.15г., поради което и
произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по
преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено количество за
същия месец, а и след това и за останалите месеци до края на годината, подлежи
на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Този извод е в съответствие с разпоредби на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г., както и новоприетите Решения №№ СП-1
и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към
централите на ищеца.
Относно
оплакването във въззивната жалба, за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ на съда да спре процеса, до приключване на
административния процес по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР,
както и неупражняване на инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019год.
на основание чл.17 ал.2 ГПК: Оплакванията са неоснователни. Изрично, в ТР №
2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се посочва, че висящото
гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов
административен акт, не е обусловено от решението по административното дело,
образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен, или
отменен. В посоченото ТР са уредени и
последиците, когато отмяната на ИАА е настъпила след приложението на
административния акт. Предвид
изложеното, съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, като не е
взел в предвид производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19год. на
КЕВР. В подкрепа на този извод е и придаденото на акта предварително изпълнение-
съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно
оплакването за неупражнен от съда инцидентен съдебен контрол: Следва да се
отбележи, че в процеса съда не е бил сезиран от ищеца с изрично искане за произнасяне в посочения смисъл. А
за съда не съществува самостоятелно задължение за провеждане на инцидентен
контрол за законосъобразност на индивидуален административен акт. Още повече,
че както се посочи по-горе изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. №
2/2014год. на ОСГТК, се посочват последиците за висящото гражданско дело,
спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов административен
акт, при неговата отмяна. Предвид изложеното, наведените оплаквания за
допуснати процесуални нарушения са неоснователни.
За
това с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, респективно приетото
впоследствие Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от
31.07.2015г. действието на което обхваща и процесния период, е произвело своето
действие между страните. Респективно имат обвързващ характер между страните и
определеното с решението НСП от 2000 КВ/ч, въз основа на което е определена
преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР за централата на ищеца. Следователно, с решението е
определено и преференциалното количество ел.енергия, която следва да бъде
изкупено от централата на ответника, на цената, определена в т.8 от Решение №
Ц-10/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да
се изкупи по преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено
количество след 21.08.2015год., подлежи на изкупуване по цени за излишък
на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между
страните няма спор, че до достигане на НСП от 2000КВтч през м. ноември
произведеното количество ел.енергия от централата на ищеца е фактурирано и
съответно заплащано по преференциална цена от 188,29лв./МВ/ч, а след достигане
на НСП- през м. ноември и за м. декември ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил произведените
количества ел.енергия, по цена за излишък, нито е налице спор относно произведеното
количество ел.енергия, както и относно размера на дължимата цена за
излишък. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,
че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м. ноември
и декември 2015 г. е надлежно заплатена.
За произведеното количество ел. енергия след достигане на
НСП от 2000КВтч през м. ноември ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил за
произведените количества ел.енергия 570,636 МВч сумата
от 9 414,94лв., като не се оспорва, че същата представлява цената на
произведената ел.енергия, по цена за излишък на балансирания пазар-по
13,75лв./МВч. За произведеното количество ел. енергия за м. декември в размер на 318,364 МВч ответникът е заплатил
сумата от 5 665,61лв.-представляваща цената на произведената ел.енергия,
по цена за излишък на балансирания пазар
Изложиха се
съображения, че след достигане на НСП, производителят е получил гарантираната му от закона
преференция на енергийния пазар, като произведената след това ел. енергия следва да се заплаща по цена за
излишък на балансирания пазар. Поради което и с изплащане на сумата от
9 414,94лв. за произведена ел.енергия за м. ноември по цена за
излишък и сумата от 5 665,61лв. за
произведената ел. енергия през м. декември по цена за излишък на балансирания
пазар, ответникът е изпълнил
задължението си, да заплати цената на произведената. Респективно, претенцията
за заплащане на сума в размер на 119 519,12лв. с ДДС по дебитно известие №
094/31.12.2015год. и останалата част от фактурираната стойност на ел.енергия по
ф-ра № 093/31.12.2015год. - сумата от 63 707,94лв., се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение. Поради неоснователността на
претенцията за главниците, следва да се оставят без уважение и акцесорните
претенции за обезщетение за забава съответно в размер
на 34 399,99лв. и 18 407,38лв.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите
на окръжния съд, които споделя.
Относно
постъпилата от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №315 от 28.01.2020год.,
с което е изменено постановеното решение по делото, като разноските са
увеличени със сумата от 215лв.-адвокатско възнаграждение от 200лв. и 15
лв.-държавна такса, при претендирано адв. възнаграждение в размер на 2 508лв.-за
защита по ч.т.д. 531/2019год. на ВАпС:
Производството
по постановяване на обжалвания акт по чл.248 ГПК е образувано по молба за
изменение на решението, с искане да бъдат присъдени направените разноски по
в.ч.т.д. № 531/2019год. на ВАпС за адвокатско възнаграждение в размер на
2 508лв. и 15 лв. д.т. във връзка с отмяна на определение за спиране на
производството. С обжалвания акт съдът, след като е съобразил направено
възражение за прекомерност, е присъдил следните суми: сумата от 15лв.-д.т.
и 200лв.-разноски за адвокатска защита по в.ч.т.д. №531/2019год. пред АС-Варна. С
жалбата се иска от настоящата инстанция, да присъди разноски в поискания
размер. При разглеждането и съдът взе в предвид следното, относно искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждениие по в.ч.т.д. № 531/2019год.
на ВнАС в размер на разликата над присъдените 200лв. до извършените 2 508лв.: От
представените по делото доказателства се установява, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по частната жалба е в размер на 2508 лв. (л19
и 20 от делото).
За
да даде отговор на направеното искане, съдът съобразява обстоятелството, че в
производството по частни жалби се прилагат правилата на чл.78 ГПК, уреждащи
отговорността на страните за разноски, и всяка страна има право на възражение
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
като разноски от насрещната страна. При направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК
съдът се произнася по размера на дължимото възнаграждение като съобразява
размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът
възприема тълкуването на разпоредбите на Наредба №1/2004г. дадено в определение
по ч.т.д.№ 1249/20г. на ВКС, 2-ро т.о., според което „разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.7 следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11,
което означава, че при определяне на възнаграждението съдът изхожда от предмета
на делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може
да намали възнаграждението под минималния размер от 200 лв., когато частната жалба
е разгледана в закрито заседание, респ. от 300 лв., когато жалбата е разгледана
в открито заседание.“
Предвид
изложеното и като съобрази обстоятелството, че спорът, предмет на разглеждане в
хода на частното производство, е правен, а именно за наличие или липса на
предпоставки за спиране на производството по делото, съдът намира, че не са
налице основания размерът на дължимото адвокатско възнаграждение да се определя
според материалния интерес на предявените искове. Извършените процесуални
действия /изготвяне на частна жалба / не се характеризират с фактическа и
правна сложност, а и произнасянето на въззивната инстанция не се отнася до
съществото на материалния спор.
Ето защо, съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност е основателно и на жалбоподателя правилно е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв. Следва да се има в предвид обаче, че
адвокатското дружество, защитаващо интересите на ответника е регистрирано по
ДДС, поради което и минималния размер следва да бъде сумата от 240лв. за това
към така определеното възнаграждение следва да бъде присъдена допълнително
сумата от 40 лв. Обжалвания акт следва да бъде изменен в посочения смисъл.
Относно дължимите разнонски за настоящата инстанция: С оглед на изхода на
спора, на въззиваемата страна се дължат направените разноски. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 512лв. с ДДС, като
въззивникът е направил възражение за
прекомерност. При разглеждането му съдът съобрази следното: Материалният
интерес е в размер на 236034,43лв. Минимално определеното възнаграждение
съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004год. е в размер на 7500,14лв. с ДДС,
поради което и претендирания размер от 7512лв. не е прекомерен, респективно
направеното възражение за прекомерност следва да се остави без уважение. С
оглед на горното, в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди
сумата в размер на 7 512лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1019 от 18.11.2019 г. постановено по т.д. № 1894/2018год. по описа на
ВОС-Т.О.
Изменя Определение № 315/28.01.2020год. постановено по реда чл.248 ГПК, по т. д. № 1894/2018
г. по описа на Варненския окръжен съд, като: ОСЪЖДА „УП
България 6“ ЕООД ЕИК *********, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, допълнително сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляваща направени по
в.ч.т.д. № 531/2019год. на ВАпС разноски.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „УП България 6“ ЕООД ЕИК *********, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 7512лв. /седем хиляди петстотин и дванадесет лева/, представляваща
направените по делото разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.