Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.08.2018 г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд .......…..........…………
колегия в публичното заседание на двадесет и пети юли ……........................................................
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
Съдебни заседатели: ........................................
Членове:
при секретаря Т.Д..............…..........................
и в присъствието на
прокурора
..................................................……..…… като разгледа
докладваното от съдия А. Андреев
.....................…….............................. гр. дело № 96 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искът е
с пр. основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – Д.Д.И. *** твърди, че с ответника през
м.02.2017 г. постигнали съгласие същата да му продаде собствения си недвижим
имот – жилищна сграда – еднофамилна от 57,00 кв. с идентификатор 21052.1019.255.1 по КККР на
гр.Димитровград, построена в общински поземлени имот с идентификатор
21052.1019.255, с административен адрес **********************, при цена от
20 000 лева, която изплатил на две вноски по 5 000 лева в брой, като
на 25.10.2017 г. следвало да бъде изплатена останалата сума и да се подпише
окончателен договор. Не разполагали със средства за изготвяне на предварителен
договор, поради което изготвили декларации. Ответника отказала да изготви
документите за сключване на окончателен договор и да прехвърли имота. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да обяви сключения предварителен договор за
окончателен.
ОТВЕТНИКЪТ
– А.А.М. подава отговор, в който в който намира иска за
неоснователен. Излага насрещни твърдения за това, че през 2017 г. имала
финансови затруднения и разбрала, че ищецът предоставя заеми срещу лихва.
Поискала сумата от 5000 лева, като ищецът поискал да му бъде прехвърлен някакъв
недвижим имот, за да е сигурен, но тя отказала. Подписала документи на доверие
пред Нотариус, както поискал ищеца. Веднъж получила сумата от 2000 лева, а
следващия път 3000 лева, като била водена при нотариус, като ищецът я уверявал,
че подписва, че ще върне парите с горница от 1345 лева и че няма да продава
имоти, докато не върне парите. Сумите следвало да бъдат върнати до края на 2017
г. Счита, че няма съставен предварителен договор, който да отговаря на
реквизитите на чл.19, ал.3 ЗЗД, както и документи за собственост.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
В подкрепа на твърденията си за
сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ищецът
представи по делото 2 бр. декларации и разписка.
Съгласно
декларация с посочена дата 24.02.2017 г. А.А. е декларирала, че е получила от Д.И.
сумата от 5000 лева, като първа вноска от общата сума от 20 000 лева за
продажба на имот намиращ се в ********************** в кв.Изток,, УПИ ХV в
кв.21 с площ от 331 кв.м., ведно с построената жилищна сграда съгласно разрешение
за строеж № 268/1986 г. Декларацията съдържа подписи за предал и приел сумата.
С декларация с посочена дата
15.03.2017 г. А.М. е декларирала, че е
получила сумата от 5000 лева като втора вноска от общата сума от 20 000
лева за продажба на имот – със същото описание. Остатъкът от сумата от
10 000 лева е следвало да бъде заплатен до 25.10.2017 г., до който срок е
следвало да представи необходимите документи за това. Декларацията съдържа
подписи за предал и приел сумата.
Представена
е и разписка без дата от името на А.М., с която декларира, че е получила от Д.И.
сумата от 3450 лева, която сума представлява предварително договорена цена за
покупко-продажба на къщата, находяща се в **********************. Посочва се,
че до този момент е получила общо 13450 лева, като остава да получи от
предварителната уговорка сумата от 6 500 лева.
Представя
се скица на сграда с адрес ********************** с идентификатор
21052.1019.255.1 с посочен собственик А.М.,
жилищна сграда еднофамилна с площ от 57 кв.м., етаж 1. Видно от представеното
удостоверение за данъчна оценка, имотът
е бил деклариран като собственост на А.М. и С.М. при равни дялове, с данъчна оценка
общо 5924,00 лева.
Ответникът
представя разрешение за строеж № 268/25.06.1986 г. на Общ.Димитровград, с което
е разрешено на И.А. и А.Д. в парцел ХІІІ, кв.21.
В
подкрепа на твърденията си ответникът представи два договора за паричен заем с
нотариална заверка на подписите от 24.07.2017 г. и от 03.10.2017 г. С договора
за заем от 24.07.2017 г. Д.И. предоставя на заемателя сумата от 13 450
лева, която сума следва да бъде върната до 30.11.2017 г. Уговорена е неустойка
в размер на 0,05% на ден, както и уговорка за това заемателят да не се
разпорежда с недвижимите си имоти и да не извършва разпоредителни сделки с тях,
за да послужат като обезпечение на вземането.
Съгласно
договора за заем от 03.10.2017 г.
заемодателят Д.И. е предоставя на заемателя А.М. сумата в размер на 3000
лева, които са част от цялата сума от 13450 лева, като остават за връщане
10 450 лева в срок до 30.12.2017 г.
Гореописаната фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съгласно
чл.19 от Закона за задълженията и
договорите, предварителният договор за сключване на определен окончателен
договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва
да се сключи в писмена форма. Предварителният договор трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Всяка от
страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на
окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в
който решението влезе в законна сила.
В случая
твърденията на ищеца са това, че с ответницата постигнали съгласие постигнали съгласие същата да му продаде
собствения си недвижим имот – жилищна сграда – еднофамилна от 57,00 кв. с идентификатор 21052.1019.255.1 по КККР на
гр.Димитровград, построена в общински поземлени имот с идентификатор
21052.1019.255, с административен адрес **********************, при цена от
20 000 лева, която изплатил на две вноски по 5 000 лева в брой, като
на 25.10.2017 г. следвало да бъде изплатена останалата сума и да се подпише
окончателен договор.
В случая
не са спазени изискванията на чл.19 от ЗЗД. Липсва сключен между страните
предварителен писмен договор за покупко-продажба на недвижими имот, който от
своя страна да съдържа уговорки относно съществените условия на договора.
Представените по делото 2 бр. декларация от различни дати и разписка без дата,
не се представляват предварителен договор по смисъла на закона за
покупко-продажба на недвижим имот. Това е така защото в същите нито е посочено,
кой е собственика/ците на имота, липсва неговата индивидуализация съгласно КККР
на гр.Димитровград, нито каква е стойността на имота, каква е покупната цена,
как следва да бъде изплатена и в какъв срок ще бъде сключен окончателния договор.
Тези три
отделни документа по съществото си представляват разписки за предаване и
получаване на суми, но не и писмен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
Ищецът
не доказва и че ответникът е собственик на посочения недвижим имот- жилищна
сграда.
С оглед
твърденията на ответника и на представените 2 бр. договори за парични заеми с
нотариална заверка на подписите, се налага извод за наличието на облигационни
отношения между страните – сключен договор за паричен заем, като ищецът е
предоставил на ответницата сумата от 13450 лева, която е следвало първоначално
да бъде върната до 30.11.2017 г., а с втория договор срокът е определен до
30.12.2017 г. , като съгласно договора
от 03.10.2017 г., ответницата е върнала сумата от 3000 лева. Сумите са идентични с тези по представените
от ищеца разписки/декларации.
Дори
страните да бяха съставили и подписали предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – съгласно изискванията на чл.19 ЗЗД, то
очевидно един такъв предварителен договор би бил нищожен като привиден –
прикриващ обезпечаване на задължение по договор за заем, сключен между
страните.
С оглед
изложеното се налага извод, че в полза на ищеца не съществува право да иска
сключване на окончателен договор по чл. 19, ал.3 ЗЗД, поради което предявеният
иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. В полза на ответника
следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 800 лева –
заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен списък.
Водим
от изложените съображения , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.И.
***, ЕГН ********** против А.А.М. ***, ЕГН ********** с правно основание чл.19,
ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно: Жилищна сграда – еднофамилна, с
кад. идентификатор 21052.1019.255.1
по КККР на гр.Димитровград, с адрес **********************, с площ от 57 кв.м.,
етаж 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1019.255, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Д.И. ***, ЕГН ********** да заплати на А.А.М. ***, ЕГН ********** деловодни разноски
в размер на 800,00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: