Р Е
Ш Е Н
И Е № 184
гр.Кюстендил, 08.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 56 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр.
с чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.226 от АПК.
Г.В.В.,
ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, пл. “Г. И.“ №**, ет.*, надп., офис *, Адвокатско дружество „С.“, е
подал жалба против Ревизионен акт № Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г.,
издаден
от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите –
София, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физически лица за 2010г. и
2012г. в размер общо на 10 656,43лв., ведно с лихви за забава в размер на
7 799,23лв., в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1786/22.10.2019г.,
издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
София при Централното управление на НАП.
Релевирани са основанията за незаконосъобразност по
чл.146, т.1, т.3 и 4 от АПК. Оспорва се
валидността на КЕП на лицата, подписали ревизионния акт и ревизионния
доклад. За съществено процесуално
нарушение се счита, издаването на ревизионния доклад извън срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК и невръчването на ЗИЗВР № Р – 22002218006867-020-002/11.03.2019г.
Налице са доводи, че органите по приходите са излезли извън предоставената им
със ЗВР материална компетентност. Оспорва се приложимостта на особения ред за ревизия по чл.122 от ДОПК. Нарушението на материалния закон се обосновава
с твърдения за неправилно определяне
на основата за облагане с данък съобразно обстоятелствата
по чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй като
липсват основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Сочи се, че без
надлежни доказателства, данъчните органи
приемат, че са налице доходи с недоказан произход и превишаване на разходите над приходите. Наведени
са оплаквания за неоснователен отказ да бъдат отчетени преводите по банковите му сметки,
извършени майката на оспорващия А.А.на
суми, негово притежание, които последната е съхранявала.
Възразява се срещу установения от органите по приходите размер на наличните парични средства, респ. срещу началното салдо, за 2012год., от които неправилно са изключени изтеглените в
брой пари в края на 2011год. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Прави
се искане за отмяна на оспорения РА или
евентуално за прогласяване на същия за нищожен. Претендира се присъждане на
деловодни разноски по приложен списък.
Изложените
в жалбата оплаквания и искания се поддържат в съдебното производство от
пълномощника на оспорващия адв. Злати Ангелов.
Ответникът
- директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
София при Централното управление на НАП,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х. А., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в
ревизионния акт и решението на решаващия
орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително
документите по адм. дело № 590/2019г. по
описа на Административен съд – Кюстендил, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството
по издаване на оспорения акт е повторно, като първоначалното е започнало със
Заповед за възлагане на
ревизия № Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г.,
издадена от органи по приходите при ТД
на НАП – София, с която е определен обхватът на ревизията – установяване на
задълженията на Г.В.В. за данък върху
доходите на ФЛ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. ЗВР е връчена на лицето на 14.12.2015г. Ревизията
е приключила с издаване на РА №Р-22001015010191-091-001/30.01.2018г., който е отменен с решение № 1631/25.10.2018г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София и административната
преписка е върната на органа за провеждане на ревизионно производство съобразно
дадените от решаващия орган указания.
Следва Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002218006867-020-001/12.11.2018г., издадена от Р.Р.Н.– началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017г. на директора на ТД на НАП София. Със заповедта е определен обхватът на ревизията – установяване задълженията на Г.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г.; лицата, които да извършат ревизията, а именно: Е.М.И.-Г.на длъжност главен инспектор по приходите, която е ръководител на ревизията и Р.В.Н.на длъжност старши инспектор по приходите; определен е срок за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е станало на 13.11.2018г., видно от съставената разписка. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22002218006867-020-002/11.03.2019г. е удължен срокът за завършване на ревизията до 13.05.2019г. От доказателствата по делото и данните в молба с вх. № 2661/01.06.2021г. на пълномощника на ответника, е видно, че ЗИЗВР не е връчена на ревизираното лице. Последното, в представени писмени бележки по делото сочи, че заповедта му е изпратена по електронен път през м. декември 2019г.
В хода на ревизията е изпратено искане № Р-22002218006867-040-001 от 04.12.2018г. на органите по приходите, с което на осн. чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от задълженото лице са изискани документи и писмени обяснения, необходими за целите на ревизията, вкл. информация относно притежаваното имущество, направени разходи, получени / декларирани проходи, като са изискани копия от банкови извлечения от банковите сметки, както и доказателства за основанието и обстоятелствата за получавани доходи от САЩ преди 2009г., вкл. такива, установяващи взаимоотношенията на лицето с американските дружества „VICKY TRANSPORT INC“ и „VLADI TRACKING“, къде са съхранявани получени парични средства от САЩ, как са транспортирани същите до Република България, като е указано, че документите следва да са в легализиран превод на български език. Горните процесуални действия са извършени в изпълнение на указанията на решаващия орган в решението за отмяна на първоначално издадения ревизионен акт, както и във връзка с подадената от РЛ декларация вх. № 17-00-998/30.11.2015г. в първото ревизионно производство в отговор на искане чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК на органите по приходите. В цитираната декларация, както и в последващи декларации от 14.03.2016г. и 28.04.2016г. /л. 298 и сл. от адм.д. № 590/19г./ , РЛ сочи, че няма получени доходи за периода 2009г.-2012г.; че разполага със сума в брой към 31.12.2009г. в размер на 362 000 щатски долари, към 31.12.2010г. – в размер на 355 000 щ.д., към 31.12.2011г. – в размер на 348 000 щ.д.; че същите се възнаграждения /приходи/, реализирани от работа в САЩ до 2009г. по трудов договор и върху тях са плащани дължимите данъци; че сумите са превеждани в България по банков път по собствена сметка в Райфайзен банк и по сметка на неговата майка А.А., която в периода на 2009г.-2012г. му е прехвърляла парите обратно; че има извършени тегления на сумите от банковите сметки за покриване на разходи, за закупуване на лева или друга валута /евро/, за прехвърляне на паричните средства в друга банка /КТБ/.
РЛ прилага копия от документи на английски език, за които твърди че са годишни данъчни декларации /Income tax return на л.288 и сл. от адм.д. № 590/2019г/, съдържащи данни за размера на дохода и платения данък; фишове за заплати, които са му изплащани седмично / л. 288- л.297 и л. 311-л.324 от адм. д. № 590/2019г./ и банкови извлечения за преводи /л.276 от адм.д. №590/2019г./. Оспорващия е депозирал декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, в които сочи наличности в банки през 2010г. с положителна разлика в края на периода, и през 2012г. - също с положителна разлика в края на периода. В хода на първата ревизията на осн. чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК са съставени Протоколи за извършени насрещни проверки, както и Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – банкови институции, мобилни оператори, електро и водоснабдителни дружества и др., като са съставени Протоколи за извършени насрещни проверки, както и Искания за представяне на документи и писмени обяснения на осн. чл.45 от ДОПК. В приложено писмо вх. № 59-00-21/17.05.2016г. на А.С.А./л.342 от адм.д. №590/2019г./ се сочи , че е получавала преводи на парични средства от сина си Г.В. по банкови сметки в България, както и че му е предоставяла /прехвърляла/ същите парични средства по негови сметки.
Изпратеното в повторното ревизионно производство, искане от органите по приходите е получено от РЛ на 14.02.2019г., като в подадената декларация вх. № 59-00-216/21.02.2019г., същият заявява, че вече е представило всички налични документи при предишната ревизия, че не притежава други документи и че няма промяна в обстоятелствата.
В изпълнение на указанията в отменителното решение на решаващия орган, в повторното производство е извършена проверка на майката на жалбоподателя - А.С.А.. До същата е изпратено Искане № Р-22002218006867-041-006/02.04.2019г. за представяне на данни за предоставяни парични средства на Г.В. с дати и суми на преводите, ведно с банкови документи, както и на информация за мястото на съхраняване на паричните средства на сина й и за произхода на същите. Искането е получено от лицето по електронен път, като е последвано от издадено разрешение за разкриване на банкова тайна. Във връзка с последното, органите по приходите са събрали данни за банкови сметки, наличности и преводи от А.А.в Банка Пиреос, Райфайзенбанк и Банка ДСК.
С протокол № АА1266027 от 07.03.2019г., органите по приходите са приобщили към образуваното ревизионно производство всички събрани доказателства при ревизията, завършила с ревизионния акт от 30.01.2017г. Допълнително са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, съотв. до банкови институции, като видно от получените отговори, Г.В. е титуляр на банкови сметки в лева, евро и щатски долари в Банка „Пиреос“, „КТБ“ АД в несъстоятелност, „Алфа банка“, „ЦКБ“ АД, „Сосиете женерал експресбанк“ АД, „Райфайзенбанк“, „ПИБ“ АД и „Банка ДСК“АД, като част от банковите смети са закрити.
Въз основа на събраните доказателства относно получените доходи и източниците на финансиране, както и за извършените разходи през ревизирания период, органите по приходите приемат, че РЛ има укрити доходи, предвид несъответствия във внесените и изтеглени парични средства по банковите му сметки, както и че е налице несъответствие на декларираните / получени доходи и имущественото му състояние, съставляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. С оглед на горното е изготвено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-22002218006867-113-001/02.04.2019г., съгласно което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2010г. -31.12.2012г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Същото е връчено на В. по електронен път на 02.04.2019г., като на осн. чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето е предоставен 14-дневен срок за вземане на становище и представяне на доказателства, от което същото не се е възползвало.
На осн. чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22002218006867-092-001/20.06.2019г., който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 01.07.2019г., но последното не е упражнило правото си на възражения в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, както и впоследствие до издаване на РА.
В РД се съдържат следните констатации: Г.В.В. като местно физическо лице по см. на чл.4 от ЗДДФЛ, е данъчно задължен за доходите от всички източници в страната и чужбина, придобити през ревизираните данъчни периоди, с изключение на доходите, които са необлагаеми съгласно чл.12 от ЗДДФЛ. Същото е декларирало, че няма получени доходи за периода 2009г.-2012г. в България; че разполага със сума в брой към 31.12.2009г. в размер на 362 000 щатски долари, към 31.12.2010г. – в размер на 355 000 щ.д., към 31.12.2011г. – в размер на 348 000 щ.д.; че същите се възнаграждения /приходи/, реализирани от работа в САЩ до 2009г. по трудов договор и върху тях са плащани дължимите данъци; че сумите са превеждани в България по банков път по собствена сметка и по сметка на неговата майка А.А., която в периода на 2009г.-2012г. му е прехвърляла парите обратно; че има извършени тегления на сумите от банковите сметки за покриване на разходи, за закупуване на лева или друга валута /евро/, за прехвърляне на паричните средства в друга банка /КТБ/. Същият прилага копия от документи на английски език, за които твърди че са годишни данъчни декларации /Income tax return/ с данни за размера на дохода и платения данък; фишове за заплати, които са му изплащани седмично и банкови извлечения за преводи. Органите са установили, че В. е титуляр на влогови и депозитни банкови сметки като са отразили извършените транзакции по същите, както и размера на извършените разходи, вкл. разходите за издръжка живот, последните според декларацията на РЛ. Извършена е съпоставка на наличностите по банковите сметки на лицето в началото и края на всяка от годините от ревизирания период, на доходите и на разходите като са формирани съответно данъчна основа на доходи от други източници, както и данъчна основа за общ годишен доход за 2010г. и 2012г. и са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица, както следва:
-за 2010г. – лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Органите по приходите са определили данъчна основа за общия годишен доход в размер на 52 050,30лв., която включва доходи с неустановен произход в размер на 5 2050,30лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 5205,03лв., което не е погасено.
Основата за облагане е определена от органите съобразно обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като видно от изготвената таблица, паричните средства включват: приходи в размер на 275 499,44лв. от налични парични средства в брой в размер на 5000,00лв. и налични парични средства в банкови сметки – 270 499,44лв. в началото на периода и в размер на 317 099,11лв. – в края на периода, съотв. разходи в размер на 10 450,63лв.
От анализа на горните обстоятелства, органите по приходите установяват недостиг на парични средства в размер на 52 050,30лв., т.е. разходите на лицето надвишават доходите, с оглед на което приемат, че са налице укрити доходи. Визираната сума на недостига е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа за други доходи, е определено задължението за ДДФЛ.
Твърденията на ревизираното лице са, че не са зачетени налични парични средства в брой и в банкови сметки, поради което неправилно е определено началното салдо за данъчния период на 2010г. С горното се оспорват като недоказани основанията по чл.122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Във връзка с възраженията, следва да се посочи, че в РД са проследени наличностите по банковите депозитни и влогови сметки в началото на 2010г, движението по същите - извършените тегления и транзакции, като са формирани началните и крайни салда. Извън горното е проверено движението по банковите сметки с титуляр А.А.– теглене, внасяне и прехвърляне на парични средства, като е установено, че лицето има срочен депозит със срок от 29.10.2008г. до 29.10.2009г. в Райфайзенбанк, който към последната дата е в размер на 20 890,72щ.д., а в сметка в Банка ДСК – има получени парични преводи от Г.В. и от трето лице в периода 2005г.-2008г. и наличност към 13.02.2009г. в размер на 378,73 щ.д.
-за 2012г. – лицето е декларирало и/или получило приходи и доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, което е квалифицирано като обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Органите по приходите са определили данъчна основа за общия годишен доход в размер на 54 514,01лв., която включва доходи с неустановен произход в размер на 54 514,01лв., съответно задължението за ДДФЛ е в размер на 5451,40лв., което не е погасено.
Основата за облагане е определена от органите съобразно обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, като видно от изготвената таблица, паричните средства включват: приходи в общ размер на 300 177,21лв., вкл. от налични парични средства в брой в размер на 3020,00лв. в началото на периода и в размер на 2457,42лв. в края на периода и налични парични средства в банкови сметки – 297 157,21лв. в началото на периода и в размер на 340 565,58лв. – в края на периода, съотв. разходи в размер на 11668,22лв.
От анализа на горните обстоятелства, органите по приходите установяват недостиг на парични средства в размер на 54 514,01лв., т.е. разходите на лицето надвишават доходите, с оглед на което приемат, че са налице укрити доходи. Визираната сума на недостига е приета за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, респ. върху нея като данъчна основа за други доходи, е определено задължението за ДДФЛ.
Твърденията на ревизираното лице са, че не са зачетени изтеглените от него парични средства от банкови сметки в Банка Пиреос и Алфа банк, които в периода 28.10.2011г. - 28.11.2011г. са в размер общо на 48 848,19лв. , поради което неправилно е определено началното салдо за данъчния период на 2012г. Извън горното сочи, че не са преценени данните в банковите извлечения от банкова сметка *** в „ЦКБ“ АД, от които се установява, че към 19.01.2012г. същата е разполагала с 83 239,67лв., а в периода 19.01.202г.-18.07.2012г. - е изтеглила общо около 19 000 щ.д., които му е предала, тъй като са собствени негови средства, съхранявани в банковата й сметка, а последният ги е внесъл на своя банкова сметка, *** „ЦКБ“ АД. В подкрепа на изложеното жалбоподателят е представил в съдебното производство пред ВАС, жалбоподателят В. представя заверени преписи от банкови документи, съотв. от спестовен влог на името на А.С.А.в „КТБ“АД за периода 23.03.2010г. -07.11.2014г. с данни за начално салдо, захранване на сметката с вносител титуляра А., изплащане на пари на каса в полза на титуляра А., както и превод по сметката отС.Ж.А.; от безсрочен депозит на името на Г.В.В. в „КТБ“АД за периода 21.05.2012г. – 22.04.2015г. с данни за внесени и изплатени суми; от сметка на името на Г.В.В. в Банка „Пиреос“ за периода 21.06.2011г. – 01.11.2011г. с данни за трансфери на суми и за теглене на пари в брой; от сметка на името на Г.В.В. в Алфа Банк за периода 26.10.2011г. – 02.04.2012г. с данни за теглене на пари в брой. С горното се оспорват като недоказани основанията по чл.122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Във връзка с възраженията, следва да се посочи, че в РД са проследени наличностите по банковите депозитни и влогови сметки в началото на 2012г, движението по същите - извършените тегления и транзакции, като са формирани началните и крайни салда. Проверено е движението по банковите сметки с титуляр А.А.– теглене, внасяне и прехвърляне на парични средства, като е констатациите са идентични като за предходния период на 2010г.
Въз основа на събраните доказателства и след преценка на същите, е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г., от Р.Р.Н.– началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, възложил ревизията, и от Е.М.И.-Г.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията. РА е мотивиран с фактическите констатации в ревизионния доклад, които са приобщени като част от мотивите.
С ревизионният акт, на ревизираното лице Г.В.В. са установени задължения по ЗДДФЛ, както следва: за данъчния период на 2010г. е определен за внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 5205,03лв. и лихва за забава в размер на 4358,39лв. и за данъчния период на 2012г. е определен за внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 5451,40лв. и лихва за забава в размер на 3440,84лв.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 31.07.2019г. и е обжалван изцяло по реда на чл.152 и сл. от ДОПК с жалба с вх. № 94-Г-377/16.08.2019г. Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл по жалбата с Решение № 1786/22.10.2019г., с което на осн. чл. 155, ал. 1 и ал.2 от ДОПК и чл.88, ал.2 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, е потвърдил Ревизионен акт № Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г. в частта на установения резултат по ЗДДФЛ за 2010г. и 2012г., ведно със съответните лихви, а в останалата част - за данъчните периоди на 2009г. и 2011г., за които не са установени задължения, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството в тази част.
Решение № 1786/22.10.2019г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП е връчено по електронен път на жалбоподателя на 01.11.2019г., а жалбата до съда е подадена по пощата на 15.11.2019г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията са следите:
Въз основа
на приложените към административната преписка доказателства и предвид
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че
ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена
ревизия съгласно чл. 112 от ДОПК. По
оплакванията в жалба за липса на валиден на КЕП на лицата,
подписали ревизионния акт и ревизионния доклад, както и на материална
компетентност на органите по приходите, са
формирани доводи за неоснователност на
същите в решенията на първоинстанционния съд по адм.д. № 590/2019г. и на
касационния съд, които не следва
да се преповтарят.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с ДДФЛ за процесните периоди. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание, а оплакванията в жалбата за обратното се считат за неоснователни.
Оспорващият сочи като съществено процесуално нарушение издаването на ревизионния доклад извън срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и невръчването на ЗИЗВР № Р – 22002218006867-020-002/11.03.2019г. По първото възражение са налице доводи за неоснователност в решенията на първоинстанционния съд по адм. д. № 590/2019г. и на касационния съд. Второто възражение е доказано, но допуснатото от органа процесуално нарушение, състоящо се в невръчване на ЗИЗВР на РЛ, не следва да се квалифицира като съществено. Видно е, че със ЗИЗВР само е удължен срокът на ревизията. С арг. от чл. 113, ал. 3 от ДОПК връчването ЗИЗВР не е условие за действието й, за разлика от връчването на ЗВР, което поставя началото на ревизията /срвн. чл. 114, ал. 1, изр. 1 ДОПК/. Последиците на пороците по удължаването на срока на ревизията не са основание за унищожаемост на РА, а могат да засегнат извършените процесуални действия на администрацията, каквито в случая липсват / вж. в този см. решение № 5827 от 17.054.2019г. на ВАС по адм.д. № 15381/2018г., Іо./. Безспорно е, че на РЛ е надлежно съобщен издадения РД, с което му е осигурена правната възможност да депозира възражения и е гарантирано реализирането на правото му на защита.
Преценката относно приложението на материалния закон съдът извършва поотделно за всяко от установените задължения, но във връзка с предявените възражения за давност, счита за необходимо да посочи следните общи съображения:
Жалбоподателят прави възражения за изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК,
както и за изтекла абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Констатациите
са следните:
По отношение на давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК е налице произнасяне с решението по адм.д. № 590/2019г., както и с
касационното решение. Формирани са изводи за основателност на възражението в частта за задълженията /главница и лихви/ за 2010година, а
именно: задължението за данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. е следвало да се заплати до 30.04. на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2011г., поради което давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2012г. и е следвало да изтече на 01.01.2017г.
В случая ревизионното производство е започнало с връчването на РЛ на първата ЗВР
№Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г., което е
на 14.12.2015г. От тази дата, на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК,
давността е спряла да тече до издаването
на акта, но за не повече от една година. В посочения
едногодишен срок /14.12.2015г.
– 14.12.2016г./ не е издаден РА, а такъв
е издаден едва на 30.01.2018г. Изводите са, че към момента на издаване на първия РА е изтекъл 5-годишния
давностен срок и публичното задължение за ДДФЛ за ревизирания
период на 2010г. е погасено по давност. При съобразяване на мотивите на ВАС в решение № 1996/16.02.2021г.
по адм. д. № 8569/2020г., съдът следва да приложи нормата на чл.160, ал 4,
изречение второ от ДОПК, според когато
давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено
възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на
задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на
принудително изпълнение, т.е. съдът следва да се произнесе по съществото на
спора за законосъобразността на установените с РА публични
задължения за 2010г.
По отношение на задължението за данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2012г., давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл. Същото е следвало да се плати до 30.04. на годината,
следваща годината на придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2013г., поради което
давността по чл.171, ал.1 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2014г. и е
следвало да изтече на 01.01.2019г. Ревизионното производство е започнало с
връчването на РЛ на първата ЗВР №Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г., което е
на 14.12.2015г. От тази
дата, на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, давността е спряла да тече до
издаването на акта, но за не повече от една година. В посочения едногодишен срок /14.12.2015г. – 14.12.2016г./ не е издаден РА – такъв е издаден на
30.01.2018г. Същият е оспорен по административен ред с жалба, подадена на
21.05.2018г. Решаващият орган е постановил решение на 25.10.2018г., с което РА
е отменен и преписката върната за извършване на нова ревизия. Т.е. за периода
21.05.2018г. – 25.10.2018г. давността е спряла да тече на основание чл.172,
ал.1, т.4 от ДОПК. Вторият РА е издаден на
19.07.2019г. Предвид
горното, давността е спряла
за периодите от 14.12.2015г. до 14.12.2016г. и от 21.05.2018г.
до 25.10.2018г., като към датата на
издаване на оспорения в настоящото съдебно производство РА на
19.07.2019г., давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл. Възражението на оспорващия в тази част е
неоснователно.
Съдът счита за неоснователни наведените в настоящото производство доводи на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК за установените данъчни задължения за 2010г. и 2012 г. За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г., погасителната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2012г. и изтича на 01.01.2022г. За задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г., погасителната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2014г. и изтича на 01.01.2024г. Следва, че процесните публични задължения, установени с оспорения РА не са погасени по давност.
Предвид горното, съдът дължи преценка на основанието и размера на определените задължения и правните изводи са следните:
При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог, каквито указания съдът е дал с определението си от 22.02.2021г. Ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстваща на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е отговор на неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не
е спорно по делото, че Г.В.В. е местно
физическо лице по см. на чл.4 от ЗДДФЛ и на осн. чл.1 вр. с чл.8, ал.1 от ЗДДФЛ
е данъчно задължен за доходите от всички източници в страната и чужбина,
придобити през ревизираните данъчни периоди, с изключение на доходите, които са
необлагаеми съгласно чл.12 от ЗДДФЛ и че същият не е подавал декларации по
ЗДДФЛ. В настоящият случай
задълженията на В. по ЗДДФЛ за 2010г.
и 2012г. са установени след проведена по реда на чл.122
и сл. от ДОПК ревизия, предвид констатациите на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2
и т.7 от ДОПК – укрити доходи и несъответствие на декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК при наличие
на тези обстоятелства органът по приходите може да приложи установения в
съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа, а съгласно
чл.123, ал.1 от ДОПК в случаите по чл.122, ал.1 при определяне на основата по
реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща
на облагане с данъци печалба или доход, когато 1.стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него и 2.направените разходи
от РЛ и от свързаните с него лица по §1, т.3, б.“а“ от ДР явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства. По аргумент от чл.124, ал 2 от ДОПК в
тежест на органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят
обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК, като в този случай в производството по
обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до
доказване на противното и опровергаването им е в тежест на РЛ. Последният
поддържа доводи
за неприложимост на особения ред за
ревизия по чл.122 от ДОПК, които съдът ще обсъди при проверката на определените
данъчни задължения.
Жалбоподателят оспорва РА в частта, с която за 2010г. е определен данък върху доходите на физическите лица в размер на 5205,03лв. и в частта, с която за 2012г. е определен данък върху доходите на физическите лица в размер на 5451,40лв. Наведени са твърдения за неправилно определяне на основата за облагане с данък съобразно обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 10, 14 и 16 от ДОПК, тъй като липсват предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Сочи се, че без надлежни доказателства, данъчните органи приемат, че са налице доходи с недоказан произход. Твърденията на ревизираното лице са, че не са зачетени налични парични средства в брой и в банкови сметки, поради което неправилно е определено началното салдо за данъчния период на 2010г. и на 2012г. Съдът счита релевираните доводи за неоснователни, а оспорения РА - за законосъобразен.
Както се посочи, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В този смисъл са указанията на съда относно разпределението на доказателствената тежест между страните /вж. определението от 22.02.2021г./. В настоящия случай, за да обосноват основанията по сочената разпоредба и наличието на укрити доходи, както и на несъответствие на получените доходи с имущественото и финансовото състояние за ревизираното лице, в тежест на органите по приходите е да установят недостига на парични средства в размер на 52 050,30лв. за 2010г. и на 54 514,01лв. за 2012г. Анализирайки доказателствата към преписката съдът счита за доказани основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
От подадените от РЛ декларации е видно, че разполага с парични средства, които в края на 2009г. са в размер на 362 000 щатски долари, а в края на 2011г. – в размер на 348 000 щатски долара, за които твърди, че са възнаграждения /приходи/, реализирани от работа в САЩ до 2009г. и върху тях са плащани дължимите данъци. Същият прилага копия от документи на английски език, т.е. без превод на български език, за които твърди че са годишни данъчни декларации /Income tax return/ за 2006г. и 2007г. с данни за размера на дохода и платения данък, както и фишове /чекове/ за заплати, които са му изплащани седмично и банкови извлечения за преводи в България. В представените документи името на жалбоподателя фигурира единствено на начална страница на данъчна декларация за 2007г. на л.288 и л.289 от адм.д. №590/2019г., а в следващите страници на същата и изцяло в декларацията за 2006г., са вписани имена на търговски дружества, сътов. „VICKY TRANSPORT INC“ като платец на дохода и „VLADI TRACKING“ като получател на дохода, както и таблици с числа. В представените фишове /чекове/ за заплати / Earnings Statement/ са посочени отново двете търговски дружества, дати на плащане и таблици с числа, но не и името на оспорващия с идентифициращи данни.
С оглед на горното, правилно органите по приходите са приели за недоказани връзката между РЛ и дружествата по документите, респ. с декларираните/изплатени парични средства. Доказателствената тежест е за жалбоподателя съобразно правилото на чл.116, ал.1, пр.1 от ДОПК, което предвижда, че в случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. В случая доводите на последния относно вида и произхода на средствата са останали неизяснени. Жалбоподателят не е доказал, че разполага с парични средства в посочените в ревизионното производство големи размери и не е декларирал същите, с което обосновава приложимостта на хипотезата за укрити доходи по чл.122, ал., т.2 от ДОПК.
Идентични са изводите за недоказаност и във връзка с твърденията на РЛ за наличие на парични средства в брой в големи размери в началото и края на всяка година от ревизирания период. Доказателства за горното не са събрани в ревизионното производство и не са представени пред съда.
От друга страна, органите по приходите са проследили наличностите по банкови депозитни и влогови сметки на името на В., движението по същите - извършените тегления и транзакции, като са формирани началните и крайни салда. Проверено е движението и по банкови сметки с титуляр А.А.– теглене, внасяне и прехвърляне на парични средства, доколкото РЛ сочи, че реализираните от работата в чужбина суми са превеждани в България по банков път по собствена сметка и по сметка на неговата майка А.А., която в периода на 2009г.-2012г. му е прехвърляла парите обратно. Установените данни са отразени в табличен вид, а данните от проверката и съпоставката им участват при формиране на приходите/постъпленията в началото и края на данъчния период и на разходите.
Спорът е относно началното салдо към 01.01.2010г., съотв. към 01.01.2012г. - РЛ е посочил налични 362 000 щатски долари, съотв. 348 000 щатски долара, а органите са приели, че сумата е 5000,00лв., съотв. 3200,00лв. доколкото не е доказано притежаването на пари в брой в декларирания размер. Извършената по-горе преценката на представените от оспорващия доказателства относно вида, произхода и начините на съхранение и прехвърляне в България на паричните средства в контекста на правилото по чл.116, ал.1, пр.1 от ДОПК, сочи на законосъобразно процедиране на данъчната администрация. Недоказаният източник и размер на доходите на РЛ, т.е. на факта на притежаване на паричните средства, изключва необходимостта от проверка на банковите преводи по собствени сметки и по сметки с титуляр А.А.. Тезата на последната е, че банковите транзакции са с пари на жалбоподателя, които тя временно е съхранявала и при нужда му е превеждала или предоставяла в брой. При недоказан произход на личните средства на РЛ, недоказан е и произхода на предоставяните на трето лице средства за временно съхранение. С оглед на горното, правилността на изложените изводи не се променя от представените от оспорващия пред ВАС и в настоящото производство, банкови извлечения. Същите установяват движението по сметките с титуляри Г.В. и А.А., вкл. преводи в банка, извършени от В. на изтеглени от А. суми. Извършени са транзакции и теглене в брой на парични средства с недоказан произход, поради което съдът счита за законосъобразни и правилни констатациите в РА за превишаване на разходите и за недостиг на средства в размер на 52 050,30лв. за 2010г. и в размер на 54 514,01лв. за 2012г. Установеният недостиг произтича от откриването на срочни депозити и вноски на пари в брой по банкови сметки, за които не е установен произхода им, т.е. за извършените разходи, РЛ не е разполагало с достатъчно парични средства. Налице са основанията по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и основата за облагане с данък е определена правилно съобразно обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1, 3,4,10,14 и 16 от ДОПК.
Видно от РА, органите по приходите са определили данъчна основа за общия годишен доход за 2010г. в размер на 52 050,30лв., колкото е установеният недостиг на парични средства за периода. Спазени са изискванията на чл.17 от ЗДДФЛ и на чл.48 от ЗДДФЛ. Съответно задължението за ДДФЛ е определено върху визираната сума на недостига по правилото на чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 5205,03лв. Последното не е погасено, поради което РЛ дължи лихва за забава в размер на 4358,39лв., определена правилно на основание чл.175, ал.2, т.2 от ДОПК. РА в посочената част е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид констатациите за изтекла давност по чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на публичното задължение за 2010г., както и съобразно правилото на чл.160, ал.4, изр.2 от ДОПК, съдът ще посочи изрично в диспозитива на решението, че РА в тази част не подлежи на принудително изпълнение.
Видно от РА, органите по приходите са определили данъчна основа за общия годишен доход за 2012г. в размер на 54 51,401лв., колкото е установеният недостиг на парични средства за периода. Спазени са изискванията на чл.17 от ЗДДФЛ и на чл.48 от ЗДДФЛ. Съответно задължението за ДДФЛ е определено върху визираната сума на недостига и определено по правилото на чл. 46, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 5451,40лв. Последното не е погасено, поради което РЛ дължи лихва за забава в размер на 3440,84лв., определена правилно на основание чл.175, ал.2, т.2 от ДОПК. РА в посочената част е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изхода по делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя не се следват деловодни разноски, а на ответника – съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1083,67лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо от оспорващия
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.В.В., ЕГН **********
*** и съдебен адрес ***, пл. “Г. И.“ №**, ет.*, надп., офис *, Адвокатско дружество „С.“, против Ревизионен акт №
Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г., издаден от органи по приходите
при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, с който са установени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за
данъците върху доходите на физически лица за 2010г. в размер на 5205,03лв., ведно
с лихви за забава в размер на 4358,39лв.
и
за 2012г. в размер на 5451,40лв.,
ведно с лихви за забава в размер на 3440,84лв., в която част ревизионният акт е
потвърден с Решение № 1786/22.10.2019г., издадено
от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
– София при Централното управление на НАП.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП , юрисконсултско възнаграждение в размер на 1083,67лева.
Ревизионен акт № Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, в частта, с която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физически лица за 2010г. в размер на 5205,03лв., ведно с лихви за забава в размер на 4358,39лв., не подлежи на принудително изпълнение.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
СЪДИЯ: