РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Лом, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова,
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова, като разгледа
докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101210
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 92 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК **** /с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, представлявано от М. А. У., чрез адв. В. Г. от
САК, със съдебен адрес: гр. ****, против О. З. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ****,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 вр. чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в размер на 72.48 лв. (седемдесет и два лв. и 48 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16045091001 от 07.12.2018 г., сключен
между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания"’
ЕАД, ЕИК: ****, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.04.2019 г., за периода от 08.03.2019 г. до 07.04.2019 г., предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 415/2022 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноските, сторени в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба следното: Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника е образувано ч.гр.д. № 415/2022 г. по описа на PC – Лом. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен
настоящият иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца
срещу ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ |ООД, ЕИК ****, което дружество от своя
1
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания» ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което е приложена. „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № 16045091001. Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: **** и ответника е сключен договор за
предоставяне па далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16045091001 от
07.12.2018. г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер **********
при условията па тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 29.99 лева.
Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до дата 07.12.2020 г. Въз основа на
сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 16045091001 между ответника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. ЕИК: **** са издадени фактури №
**********/08.02.2019 г., **********/09.03.2019 г. за потребените от него електронни
съобщителни услуги за период на потребление от 08.01.2019 г. до 08.03.2019 г. на
стойност 87.83 лева. Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца 02/2019 г. и 03/2019 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилния!
оператор е издал по клиентски номер № 16045091001 на 08.04.2019г. крайна фактура
№ **********. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 72.48 лв.
(седемдесет и два лв. и 48 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни
периода.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва
за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Между ответника и ,.Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
****, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от
2
него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило
правото на мобилния оператор ,.Българска телекомуникационна компания" ЕАД да
прекрати предсрочно гореописания договор на 30.03.2019 г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер па 72.48 лв.
(седемдесет и два лв. и 48 ст.) уговорена в т.2 от договора: „ С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането па уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми. абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонамен тна услуга от сключения договор, както следва: 3 х 24.16 лв. (двадесет и
четири лв. и 16 ст.) за тарифен план Smart Ь+/без ддс/.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В първото съдебно заседание, проведено на 23.11.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът е направил искане на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
3
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо
ответника следва да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане в
размер на 72.48 лв. (седемдесет и два лв. и 48 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16045091001 от 07.12.2018 г., сключен между длъжника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания"’ ЕАД, ЕИК: ****, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/08.04.2019 г., за периода от
08.03.2019 г. до 07.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 415/2022 г. по описа на PC –
Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в
исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. По
заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и е
заплатено адвокатско възнаграждение от 180 лв. По настоящото производство са
направени разноски 25,00 лв. за довнесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение в размер от 180.00 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. З. А. с ЕГН **********, с адрес: с.
****, дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, /с предходна фирма „ЮБЦ“ ЕООД/, с
ЕИК ****, представлявано от М. А. У., със съдебен адрес: гр. ****, вземане в размер
на 72.48 лв. (седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16045091001 от 07.12.2018 г., сключен между длъжника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания"’ ЕАД, ЕИК: ****,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № **********/08.04.2019 г.,
за периода от 08.03.2019 г. до 07.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 415/2022 г. по
описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА О. З. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, да заплати на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, /с предходна фирма „ЮБЦ“ ЕООД/, с ЕИК ****,
представлявано от М. А. У., със съдебен адрес: гр. ****, направените деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/, от
които 25,00 лв. за внесена държавна такса и 180,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 415/2022 г. на
ЛРС в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/, от които 25,00 лв. за внесена държавна
такса и 180,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5