Р Е
Ш Е Н
И Е № 260323
гр.
Пловдив, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Надя Точева, като
разгледа АНД № 6767/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0435-000175/19.06.2020 год. издадено от
Началник РУ към ОД
на МВР – гр.Пловдив, 02 РУ-Пловдив, с което на Н.В.К., с ЕГН ********** на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата Н.В.К. моли съда да
отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. В съдебно
заседание редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата
страна – ВТОРО РУ на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител,
но по делото е постъпило писмено становище, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото
да бъде потвърдено.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 09.06.2020г. в 14:50 часа в
гр.Пловдив, на ул. „Димитър Цончев“ - до № 11, свидетелят В.С.С., заемащ
длъжността *** към ***, *** спрял за проверка управлявания от жалбоподателя Н.В.К.
лек автомобил марка „Дачия Лоджи“ с рег.№ ***. Било установено, че водачът,
който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието
използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят С. съставил АУАН с №
035483/09.06.2020г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал
без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен
срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, а въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя В.С.С., който потвърждава изложените от него в АУАН факти и
обстоятелства. В допълнение актосъставителя сочи, че жалбоподателят е
управлявал автомобила преди да бъде спрян за проверка, а по време на последната
той е нямал застраховка. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични
и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и
нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От
доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено
нарушението от страна на Н.В.К. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти -
адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост.
В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят К. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег.№ ***, а твърдението че
не го е управлявал на процесната дата и място остана недоказано. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на
управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. Представената по делото застрахователна полица № BG/22/120001581186
за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите е сключена на датата на
проверката, но в по-късен от проверката час, като началният срок на действие на
договора е 16:14 часа на 09.06.2020 г. Следователно в случая презумптивната
доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство. С
оглед изложеното, съдът намира, че Н.В.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ,
тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал
същото, във връзка с чието използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Доколкото
нарушението е формално, на просто извършване и не се отличава по какъвто и да
било начин от всички останали случаи на подобни нарушения то нормата на чл. 28
от ЗАНН в конкретния случай не може да намери приложение. Следва да бъде
посочено още, че управлението на МПС е правно регламентира дейност с безспорно
голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите
участници в движението (водачи и пешеходци), а с оглед размерите на фиксираните
в закона високи размери на санкции за формално нарушение, очевидно е било
възприето от самия законодател като такова със завишена опасност. Съдът следва
да отбележи, че не обуславя маловажност на случая и обстоятелството, че видно
от представената по преписката полица, близо 2 часа след съставяне на АУАН
жалбоподателят е сключил застраховка гражданска отговорност. Посоченото се
явява поведение последващо извършването на нарушението и по никакъв начин не
отстранява обществената опасност на вече допуснатото нарушение. Нещо повече
отстраняването на нарушението след съставяне на АУАН е нормално и очаквано от
житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява
на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да
се допълни и че не е задължително прилагането на чл. 28 от ЗАНН при първо за
вида си нарушение, това не е достатъчно, за да се счита случаят за маловажен.
Видно от приложената обемна справка за нарушител/водач, на жалбоподателя са
налагани многократно санкции и по отношение на него са прилагани ПАМ във връзка
основно с нарушения по ЗДвП. Този факт указва липсата на възпиращи механизми в
поведението му и липса на уважение към изискванията на закона у жалбоподателя,
което създава усещането за едно трайно поведение, насочено към неспазване на
правилата, а това няма как да се възприеме като малозначително, поне не и що се
касае до дееца. Самото нарушение е типично за вида си – управление на МПС без
задължителна застраховка ГО, като няма обстоятелства, които да отличават
съществено случая от основния състав на деянието, описан в сочената като
нарушена нормативна разпоредба.
Съобразно
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма
представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била
определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в
който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
В обобщение на
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0435-000175/19.06.2020 год. издадено от Началник РУ към
ОД на
МВР – гр.Пловдив, 02 РУ-Пловдив, с което на Н.В.К., с ЕГН ********** на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ