№ 483
гр. Б., 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Красимир Аршинков
Петър Пандев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20221200600711 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по постъпил
протест на РП - Б., ТО - П. против определение № 263 от 23.08.2022 г. по ЧНД
№ 564/2022 г. по описа на РС – П.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и
незаконосъобразен. РС неправилно тълкувал решение на СЕС по дело С -
393/2019 г. по преюдициално запитване на АС - П., както и неправилно
приложил ТР № 2/11.10.2012 г. на ОСНК, ВКС, по ТД № 1/2012 г.
Определението било в противоречие и със събраните по досъдебното
производство доказателства. Изложени са съображения в насока, че от
анализа на събраните доказателства се установявало извършено престъпление
по чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 НК, като добиването на подземни
богатства било извършено от работници на „Р.Ю.“ ООД - Б. и „А-С“ ЕООД,
изпратени от своите административни ръководители за извършване на тази
дейност. Същевременно ал. 7 на чл. 240а НК предвиждала превозното и
преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на
предмета на престъплението да се отнема в полза на държавата и когато не е
собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на
тежестта на престъплението. В разглеждания случай било налице изключение
от изискването да е възникнала фигурата на обвиняем при преценка на
основателността на искането, като цитираното в съдебното определение
решение на СЕС било неотносимо към настоящия казус, а следвало да се има
1
предвид решение по дело „А с Б“. Направено е и възражение, че решението на
СЕС не допускало конфискация на имуществото, защото при допускане на
обезпечение съдът не решавал делото по същество и по естеството си
обезпечителната мярка не нарушавала правата на собственика на превозното
средство.
Отправено е искане определението на РС да бъде отменено, като ОС
постанови ново, с което се допусне обезпечаване на бъдещо отнемане на
пътно превозно средство в полза на държавата, чрез налагане на запор върху
полуремарке, марка и модел „Б. АУ 1640“, с рег.№Е3**Е, собственост на
„Д.Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Н.Д., Община – гр.С., по
ДП № 314 ЗМ 272/2022 г. по описа на РУ - П.
Към протеста са приложени материалите по ДП № 314 ЗМ 272/2022 г.
по описа на РУ – П. както и първоинстанционното дело, по което е
постановено атакуваното определение.
За да се произнесе, Въззивният съд взе предвид следното :
С атакуваното определение първата инстанция е оставила без уважение
искане на прокурора с правно основание по чл. 72 НПК за вземане на мерки
за обезпечаване на отнемане на вещи в полза на държавата чрез налагане на
обезпечителна мярка „ запор“ върху полуремарке, марка и модел „Б. АУ
1640“, с рег.№Е3**Е, собственост на „Д.Т.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление с.Н.Д., Община – гр.С., , като обезпечаването се иска по ДП №
314 ЗМ 272/2022 г. по описа на РУ - П.
В своите мотиви РС е отбелязал, че към момента на постановяването на
съдебния акт по ДП № 314 ЗМ 272/2022 г. по описа на РУ – П.няма
привлечено като обвиняем лице. Макар и ДП да е образувано за извършено
престъпление, за което се предвижда глоба и отнемане в полза на държавата
на предмета на престъплението и на превозни и преносни средства,
послужили за превозване и пренасяне на този предмет, в конкретния случай
не било налице и изключението от изискването за наличие на процесуалната
фигура на обвиняем за основателност на искането за обезпечаване. Следвало
да се приеме, че от формална гледна точка били налице изискванията чл.
240а, ал. 7 от НК – от материалите по делото се установявало, че
полуремарке, марка и модел „Б. АУ 1640“, с рег.№Е3**Е, е собственост на
„Д.Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Н.Д., Община – гр.С.,
както и че със същото са извършвани дейностите, описани в постановлението
2
на РП. Същевременно с решение на СЕС от 14.01.2021 г. по дело С-393/2019
г. с предмет преюдициално запитване от Апелативен съд П., било прието, че
чл. 4 от Рамково решение 2005/212 във вр. чл. 47 от ХОПЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че не следва да се допуска националната правна уредба,
която позволява в наказателното производство да се конфискува имущество,
принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това
лице да разполага с ефективни правни средства за защита. В този смисъл РС
приел, че с нормата на чл. 240а, ал. 7 от НК се засягат правата на
добросъвестно трето лице - „Д.Т.“ЕООД, с.Н.Д., Община – гр.С., като бъдеща
конфискация на това имущество представлявало непропорционална и
нетърпима намеса, която засяга правото на собственост на това трето лице,
гарантирано с чл. 17 ХОПЕС, поради което наказателната норма не следвало
да се прилага от националния съд.
Окръжният съд, след като взе предвид доводите на РП, атакуваното
определение и материалите по ДП, намира протеста за неоснователен.
Районният съд правилно е преценил, че не са налице предпоставки за
допускане на исканото от РП - Б., ТО - П.обезпечение поради следните
съображения:
За да бъде уважено искане с правно основание чл. 72, ал. 1 НПК вр. чл.
391-396 ГПК следва да са налице следните законоопределени предпоставки:
обезпечителна нужда, с оглед на допустимост и вероятна основателност на
бъдещо вземане на държавата, и затруднения или невъзможност за
осъществяване на правата, свързани с това вземане, наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, както и това поисканата
обезпечителна мярка да се явява подходяща и съразмерна на обезпечителната
нужда. В разглеждания казус са налице част от предпоставките, при които
може да се иска обезпечение от прокурора. От материалите по приложеното
досъдебно производство може да се направи обосновано предположение за
извършено престъпление по чл. 240а НК, за което към настоящия момент
няма привлечени лица в качеството на обвиняем, като е безспорно и че по
действащото наказателно процесуално право в това качество не може да бъде
привлечено юридическо лице, собственик на превозното средство, върху
което се иска налагане на запор.
Същевременно разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от НК има идентично
съдържание с разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК, обявена за
3
противоконституционна в частта „и когато не е собственост на дееца“ с
Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г., като в решението
на Конституционния съд е обсъждано решението на СЕС, посочено в
мотивите на атакуваното определение /по преюдициално запитване на
Апелативен съд - П./. При обявяването на разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК за
противоречаща на чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 56 и чл. 122 от Конституцията съдът
е посочил, че разпоредбата на чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е
собственост на дееца“ представлява конституционно нетърпима намеса на
държавата в правото на частна собственост на лицата, които при решаване на
въпроса за отнемане на тяхната собственост нямат ефективни правни
средства за защита, тъй като не са обект на наказателно преследване и нямат
качеството на страна в производството. Идентични следва да са и
разсъжденията във връзка с възможността за бъдещо отнемане на превозно
средство, послужило за превозване на предмет на престъпление по чл. 240а
НК, когато това превозно средство е собственост на юридическо лице и
съответно не е собственост на дееца.
Не следва да бъдат споделени доводите в протеста, че в случая се
касаело за налагане на обезпечителна мярка, а не за отнемане на превозното
средство с акт по съществото на делото, поради което и не се нарушавали
правата на собственика. Определено при допускане на исканото обезпечение
тези права биха се засегнали в една значителна степен с оглед ограниченията,
които следва да се спазват при наложен запор.
Въззивната инстанция споделя мотивите на РС в насока, че в случая не
може да се приеме, че са налице основания за бъдещо отнемане на превозното
средства, върху което се иска налагането на запор, в полза на държавата при
евентуален осъдителен съдебен акт, ако бъде привлечено лице като
обвиняемо, тъй като полуремаркето, макар и по смисъла на закона да е
средство за извършване на престъпление по чл. 240а НК и е налице изрична
законова разпоредба - ал. 7 на чл. 240а НК, предвиждаща отнемане дори и
когато не е собственост на дееца, което в конкретния случай е налице, това
отнемане следва да е съобразено с недобросъвестността на собственика, с
предвидена законова възможност същият да оспори отнемането /не само
налагането на запор/ и да му се гарантира упражняването на ефективни
правни средства за защита на конституционното му право на собственост,
което при сега действащата редакция на чл. 240а НК е невъзможно. Ето защо
следва да бъде възприето становището на КС в посоченото по-горе решение,
4
касаещо разпоредбата на чл. 242, ал. 8 НК, доколкото е налице идентично
съдържание на разпоредбите досежно отнемането на средства за извършване
на престъпление и когато не са собственост на дееца. С оглед на горното
следва да се приеме, че не е налице предпоставката, необходима за допускане
на обезпечение - наличие на нужда от исканото обезпечаване на бъдещо
вземане на държавата, доколкото не може да се приеме наличие на вероятна
основателност на отнемане по чл. 240а, ал. 7 НК.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи и това, че
мотивите на цитираното в протеста решение на ЕСПЧ от 7 ноември 2019 г. по
дело „А с Б“ не дават основание да се приеме основателност на искането за
запор върху вещ, принадлежаща на лице, различно от дееца, когато законът
предвижда отнемане на такава вещ като средство, което е послужило за
извършване на престъпление, тъй като в разглеждания в решението казус
обезпечение е наложено на собствени на дееца вещи, като е отменено по
отношение допуснатото обезпечение върху вещи, които не са собственост на
обвиняемия по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 396, ал. 2 ГПК вр. чл. 72, ал. 1
НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 23.08.2022 г. по ЧНД №
564/2022 г. по описа на РС – П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5