Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Хр.Йорданова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 8642 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение № 1779/11.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 2491/2020 г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 7233/25.10.2019 г. /имащо
характер на определение/ по настоящото дело в частта, с която е прекратено производството по делото по искове, предявени от А.С.А. против
Г.Ф. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за
отглеждане в хоспис в размер над 8250 лв. до 9350 лв. за периода от
05.04.2017г. до 30.06.2017г. , както и в частта за заплащане пожизнено на сума
в размер на 600 лв. месечно от 01.07.2017г. до настъпване на юридически факт,
налагащ изменение на размера или отпадане на задължението за плащане.
С решение № 7233/25.10.2019 г. съдът е уважил предявения
от А.С.А. против Г.Ф. иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм/, като е осъдил ответникът да
заплати на ищеца сумата от 8 250 лв. - обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за професионално отглеждане в
хоспис (дом за възрастни хора) за периода 05.02.2016г. - 05.04.2017г., причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.07.2012 г. по вина на водача З.Д.В.,
при управление на лек автомобил „БМВ“, рег.№ *****, ведно със законната лихва, считано
от 13.07.2017 г. до окончателното изплащане.
Предмет на настоящото производство са единствено исковете
на А.С.А. против Г.Ф. с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм/за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за отглеждане в хоспис в размер над 8250 лв. до 9350 лв. за периода от
05.04.2017 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /06.07.2017г./ до окончателното изплащане, както и иск
за заплащане пожизнено на сума в размер
на по 600 лв. месечно от 01.07.2017 г. до настъпване на юридически факт,
налагащ изменение на размера или отпадане на задължението за плащане, ведно със
законната лихва, считано от 01 число на всеки месец за всяко от месечните
плащания до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че претърпял
тези вреди, вследствие на телесни повреди, получени при катастрофа на 13.07.2012
г., настъпила по вина на З.Д.В. като
водач на л.а. „БМВ“, рег.№ *****, за което моторно превозно средство не била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът Г.Ф. оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е
претърпял имуществени вреди; твърди, че в представените по делото фактури като
платец било посочено трето за спора лице – М.А.; поддържа становището, че заплатените услуги за хосписа не включвали
специализирана медицинска помощ; оспорва имуществените вреди да са в
причинно-следствена връзка с катастрофата; поддържа становището, че принудителният
престой на ищеца в хоспис вече бил съобразен при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди по гр.д.№12389/2016 г. по описа на СГС; оспорва иска за
вреди за бъдещ период, тъй като настъпването им било несигурно. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на Г.Ф. – З.Д.В., не е
представил писмено становище по предявените искове. В открито съдебно заседание
от 06.02.2019г. заявява, че оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2012 г.
ищецът е пострадал при ПТП в резултат на виновното и противоправно
поведение на З.Д.В., който като водач на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег.№ ***** – собственост на Ц.С.М.,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, чл. 20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на А.С.А.
– счупване на черепната основа – нараняване, проникващо в черепната кухина;
контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на двете/голямо и малко пищялна/ кости на дясната подбедрица в
горната им трета; счупване на вътрешния израстък на лявата бедрена
кост/вътреставно в колянната става/ с разместване на фрагментите, както и други
телесни повреди – голяма разкъсно-контузна рана – скалп в областта на главата;
контузия/натъртване/ на клепачите на дясното око и кръвоизлив под конюктивата
на същото око - престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 б.“А“, пр.2 във вр. с ал.1,
б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, което се установява от споразумение
от 17.04.2013г. по НОХД № 97/2013г. на РС – Елин Пелин, 4 състав.
Медицинската експертиза по делото, чието заключение съдът
приема като компетентно и обективно дадено, потвърждава, че вследствие на
катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: счупване на черепната
основа, контузия на мозъка, наличие на въздух в черепа, счупване на двете кости
на дясната подбедрица в областта на колянната става, счупване на лявата бедрена
кост в областта на колянната става с разместване на фрагментите, както и голяма
разкъсно- контузна рана – скалп в областта на главата, контузия и натъртване на
клепаите на дясното око и кръвоизлив по конюктивата на същото око./ медицинско
заключение, част „Изложение“/. Вещото лице е посочило, че, с оглед давността на
травмите и липсата на промени в състоянието на ищеца, ще се наложи
пребиваването му в специализиран дом за отглеждане на възрастни хора/хоспис/ .
В открито съдебно заседание от 06.02.2019 г. експертът заявява,
че здравословното състояние на ищеца от 2016 г. не е променено. За пострадалия
е наложително да ползва чужда помощ. Преди настъпване на пътно-транспортното
произшествие е имал вродено заболяване
„детска церебрална парализа“, придвижвал се е трудно с патерици.
На 21.08.2012 г.
между М.С.А., в качеството на възложител, и „М.-****“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, е сключен договор, с който М.А. е възложил на „М.-****“ ЕООД да
приеме в дома за възрастни хора А.С.А., като му осигури подслон, храна и
съответни за състоянието му грижи срещу заплащане на 550 лв. Страните са се
споразумели, че договорът е безсрочен. Съгласно чл.5, изпълнителят има следните
задължения: да се грижи за доброто физическо и психическо състояние на
пациента, да осигурява храна, да се грижи за хигиената на пациента - пране на дрехи, помощ при къпане, помощ при
хранене, да поддържа хигиена в помещението, да предоставя лекарствени средства
и осигурява цялостна грижа./л.35 -36/.
Представени са фактури за периода 05.02.2016 г.- 30.06.2017г.
и фискални бонове към тях по договора за платена такса в размер на 550 лв.
месечно. Общата стойност на платените такси за периода 05.02.2016 г до
30.06.2017 г. е 9350 лв. Част от тази
сума в размер на 8250 лв. по фактури, издадени през периода 05.02.2016 г. до
05.04.2017 г./вкл./, е присъдена с решение от 25.10.2019 г., постановено по
настоящото дело. За останалата част от периода след 05.04.2017 г. до 30.06.2017 г./предмет на настоящото
производство/ са издадени две фактури –
на 04.05.2017 г. и на 02.06.2017 г. за такса по 550 лв. – общо 1100 лв.
Представени са ЕР на ТЕЛК от 1976г. и от 1985 г., от
които се установява, че ищецът преди
произшествието е страдал от заболяване „детска церебрална парализа“/Болест на
Литъл/, като през 1985 г. му е определена първа група инвалидност с чужда
помощ, поради тежко изразена парализа на лявата ръка и долните крайници. В
експертното решение на ТЕЛК от 1985 г. е посочено, че походката на ищеца е била
силно ограничена и затруднена, не е могъл да се придвижва без чужда помощ,
поради което експертната комисия е приела, че е негоден за всякакъв вид труд и
е определила пожизнена чужда помощ. В мотивите към експертното решение е отразено,
че лицето към датата на издаване на решението е работело.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода след 05.04.2017
г.- 30.06.2017г.:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл. 288,
ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на пътно – транспортното произшествие, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е доказан фактическият
състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено
на територията на Република България
и да е причинено от моторно превозно
средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Страните не спорят, че отговорността на виновния водач не
е била застрахована по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от представена по делото справка за публикувана на официалния сайт на
Гаранционния фонд информация за сключените застраховки „Гражданска отговорност“
за процесния автомобил с рег. № *****.
С оглед на
одобреното от наказателния съд споразумение по НОХД № 97/2013 г. на РС- Елин
Пелин, 4 състав и заключението на медицинската експертиза, настоящият състав
приема, че ищецът при катастрофа на 13.07.2012 г., настъпила в резултат на
виновното и противоправно поведение на З.Д.В. при управление на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „316 И“ с рег.№ *****, е получил следните телесни повреди: счупване
на черепната основа – нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на
мозъка; счупване на двете/голямо и малко пищялна/ кости на дясната подбедрица в
горната им трета; счупване на вътрешния израстък на лявата бедрена
кост/вътреставно в колянната става/ с разместване на фрагментите; голяма
разкъсно - контузна рана - скалп в областта на главата; контузия/натъртване/ на
клепачите на дясното око и кръвоизлив под конюктивата на същото око.
Преди катастрофата А. е страдал от заболяване „детска
церебрална парализа“/Болест на Литъл/. С ЕР на ТЕЛК от 1985 г. му е определена
първа група инвалидност с чужда помощ, поради тежко изразена парализа на лявата
ръка и долните крайници. В експертното решение на ТЕЛК е посочено, че походката
на ищеца е била силно ограничена и затруднена, не е могъл да се придвижва без
чужда помощ, поради което експертната комисия е приела, че е негоден за
всякакъв вид труд и е определила пожизнена чужда помощ.
Средните телесни повреди, получени при катастрофата, силно
са влошили здравословното състояние на пострадалия до степен изобщо да не може
да извършва движения с долните крайници, респ. да се придвижва, макар и с чужда
помощ.
Този юридически
факт е установен по гр.д. № 12389/2013г. на СГС, ГО, 8 състав, и гр.д. №
2632/2015г. на САС, водени между същите
страни, и е съобразен от съдилищата при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, претърпени от процесното ПТП. Видно от мотивите към решенията, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, е прието, че преди пътно-транспортното
произшествие ищецът е могъл да се придвижва с чужда помощ със значителни
затруднения, могъл е да извършва ограничени движения на долните крайници. Получените
при катастрофата травми значително са влошили състоянието му до степен на пълна
обективна невъзможност да извършва движения с долните крайници, което е
наложило принудителен престой в хоспис.
Самият ответник също е признал като имуществена вреда
разходите на ищеца за престой в хоспис за предходен
период 07.02.2013г.-09.09.2013г.,
което се установява от отговор на ответника изх. №
24-01-303/20.12.2013г. по застрахователна щета, образувана по писмо вх. № 24-01-303/22.11.2013г./л.90-92/.
В настоящото производство експертът от медицинската
експертиза заявява, че здравословното състояние на ищеца от 2016 г. не е
променено. За пострадалия е наложително да ползва чужда помощ. Преди настъпване
на пътно-транспортното произшествие е
имал вродено заболяване „детска церебрална парализа“, придвижвал се е трудно с
патерици. Състоянието му налага пребиваването му в специализиран дом за
отглеждане на възрастни/хоспис/ .
Тъй като не се установява подобрение в здравословното
състояние на ищеца съдът приема, че последващите разходи за престой в хосписа за
периода след 05.04.2017г до
30.06.2017 г./ по фактури от 04.05.2017г. и 02.06.2017 г./, платени от самия
пострадал, в размер общо на 1100 лв. също са необходими за неговото хигиенно-битово
обслужване и са в причинно-следствена връзка с произшествието, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен и за този период и размер.
По претенцията за
законна лихва:
На основание чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ ответникът дължи
законна лихва върху обезщетението, считано от датата, на която изтича
тримесечният срок за произнасяне по застрахователната претенция. В конкретния
случай застрахователната претенция за разходите за периода след 05.04.2017 г.
до 30.06.2017 г. е предявена с молба вх № 24-01-455/06.07.2017г./молбата е представена
едва пред САС по чгр.д. № 2491/2020 г. – л. 12/. Следователно, тримесечният
срок изтича на 06.10.2017 г., т.е законната лихва се дължи от 09.10.2017 г./първият
присъствен ден след изтичането на срока/, не и за периода преди тази дата.
По предявения иск за
заплащане на обезщетение в размер на 600 лв. месечно за бъдещи разходи за грижи
в дом за възрастни хора/хоспис/, считано от 01.07.2017 г. до настъпване на
юридически факт, налагащ изменение на размера или отпадане на задължението за
плащане:
Тъй като по делото се установи, че няма промяна на здравословното
състояние на ищеца след 2013 г., когато самият застраховател е признал разходи
за престой в хоспис през периода 07.02.2013 г. - 09.09.2013 г., като
пострадалият продължава да се нуждае от чужда помощ и не се очаква да настъпи
подобрение, съдът приема, че следва да му бъдат присъдени и разходите за отглеждане
в хоспис за бъдещ период, считано от 01.07.2017 г. до настъпване на юридически
факт, налагащ изменение на размера или отпадане на задължението за плащане.
От договора от 21.08.2012 г. се установява, че
договореното месечно възнаграждение за грижите в хосписа е в размер на 550 лв.
Видно от фактурите и касовите бонове, издадени през периода 05.02.2016 г. –
30.06.2017 г. са заплатени разходи за хоспис в размер на по 550 лв. месечно. /л.58
– 66/.
Представени са и
фактури и касови бонове за направени разходи за хоспис в размер на по 600 лв.
месечно за периода м.02.2018 г. – м.01.2020 г./ л.119-130 и л.187-198/.
Ищецът претендира обезщетение в размер на по 600 лв.,
считано от 01.07.2017 г. до настъпване
на юридически факт, налагащ изменение на размера или отпадане на задължението
за плащане. Събраните доказателства обаче не
установяват размер на месечния разход за хоспис към 01.07.2017 г. да е бил 600
лв., а 550 лв. Това е сумата, уговорена в договора от 21.08.2012 г., в
какъвто размер е и плащането за м.юни 2017 г., поради което претенцията за бъдещи
разходи, считано от 01.07.2017 г. до 31.01.2018г./вкл./ следва да бъде уважена
за сумата от по 550 лв. месечно, а в останата част до пълния предявен размер от
600 лв. месечно за този период следва да бъде отхвърлена.
Едва за периода след 01.02.2018 г. размерът на разходите
е увеличен на 600 лв. месечно, за което са представени и доказателства по делото,
поради което следва да бъде присъдено обезщетение от по 600 лв. месечно за
периода, считано от 01.02.2018 г. до
настъпване на юридически факт, налагащ изменение на размера или отпадане на
задължението за плащане.
По претенцията за законна лихва:
На основание чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ ответникът дължи
законна лихва върху обезщетението, считано от датата, на която изтича
тримесечният срок за произнасяне по застрахователната претенция. В конкретния
случай застрахователната претенция за разходите за периода след 01.07.2017 г. е
предявена с молба вх № 24-01-455/06.07.2017г./молбата е представена едва пред
САС по чгр.д. № 2491/2020 г. – л. 12/. Следователно, тримесечният срок изтича
на 06.10.2017 г., т.е законната лихва се дължи от 09.10.2017 г./първият присъствен
ден след изтичането на срока/ върху месечните обезщетения за периода м.юли 2017
г. – м.октомври 2017г., не и за периода преди тази дата, а законната лихва
върху останалите месечни плащания се дължи, считано от първо число на всеки
месец за всяко от плащанията до окончателното изплащане.
По разноските:
В полза на ищеца не се дължат разноски в настоящото
производство.
С решение от 25.10.2019 г. съдът вече и присъдил разноски
в полза на ищеца в размер на 1588.23 лв. за адвокатско възнаграждение.
С молба от 27.04.2021 г. ответникът направи възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, което съдът
намира за основателно. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лв., които с ДДС възлизат на 1800 лв., а минималният размер на
адвокатско възнаграждение по предявените искове е 797.50 лв. без ДДС или 957
лв. с ДДС. Делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което
размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца следва да бъде
намален до минималния размер от 797.50 лв., които с ДДС са 957 лв. Тъй като с
решение от 25.10.2019 г. на ищеца вече са присъдени разноски в по-висок размер
- 1588.23 лв. с ДДС, в настоящото производство не следва да бъдат присъждани
разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
по сметка на СГС, допълнителна държавна такса в размер на 44 лв. върху уважения
иск, а на СГС разноски за вещо лице в размер допълнително на 29.42 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.С.А., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1100 лв. /обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за професионално
отглеждане в хоспис (дом за възрастни хора), направени за периода след 05.04.2017 г. до 30.06.2017г., причинени в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.07.2012 г. по вина
на водача З.Д.В., при управление на лек автомобил „БМВ“, рег.№ *****, ведно със
законната лихва, считано от 09.10.2017 г.
до окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва върху
сумата от 1100 лв. за периода 06.07.2017 г. до 09.10.2017 г. като неоснователна
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.С.А., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, следните обезщетения:
- в размер на по 550 лв.
месечно за периода 01.07.2017 г. - 31.01 2018 г./вкл./, заедно със законната
лихва, считано от 09.10.2017 г. върху месечните плащания за месеците юли 2017
г. – октомври 2017 г. и законната лихва върху месечните плащания за периода
ноември 2017 г. – м.януари 2018 г., считано от първо число на всеки месец за
всяко от плащанията до окончателното изплащане,
- в размер на по 600 лв. месечно,
считано от 01.02.2018 г. до настъпване на
юридически факт, налагащ изменение на размера или отпадане на задължението за
плащане, ведно със законната лихва, считано от първо число на всеки месец за
всяко от плащанията до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, в която се претендира месечно обезщетение
за периода 01.07.2017 г. - 31.01.2018 г. в размер над 550 лв. до 600 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва върху месечните плащания за периода
м.юли 2017 г. – м.октомври 2017 г.,
считано от първо число на всеки месец за
всяко едно от плащанията до 09.10.2017
г.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по
сметка на СГС, държавна такса върху
уважения иск в размер на 44 лв., а на СГС допълнително разноски за вещо лице в
размер на 29.42 лв., съобразно уважената част от иска
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г.Ф. – З.Д.В., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: