МОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 714/11г. по описа на РС - В.Търново.

Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу С.Д.Д., ЕГН: **********, за това, че на 12.06.2007г., в гр. В. Търново, в района на Кооперативен пазар гр. В. Търново, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон Нокия 5140, с ИМЕЙ 353354000491898, собственост на В.М.Т.,***. Търново, на стойност от 85, 00 лв., и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл. 207, ал.1, чл.36 и чл. 54 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли, същият, да бъде признат за виновен. Счита, че за извършеното деяние, следва да му бъде наложено наказание към средния предвиден в закона размер.

Граждански иск по делото не е предявен.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава обяснения имащи характер на самопризнания. Подробно описва начина на извършване на престъплението. Съжалява за постъпката си. Сочи наличие на задължения за издръжка на малолетно дете. Твърди, че реализира месечен доход в размер на 320 лв.

Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С.Д.Д. е осъждан с влязла в сила на 28.09.2010г. присъда по НОХД № 57/04г. по описа на РС - Павликени, за извършено на 29.05.04г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години.

През месец юни 2007г., подсъдимият работел като продавач, на павилион за зеленчуци и плодове, находящ се на кооперативния пазар в гр. В. Търново. На 12.06.07г. Д. бил на работа, като при него, като клиент, дошъл В.М.Т.. Същият си напазарувал различни продукти. Докато извършвал покупката им свидетелят провел телефонен разговор със собствения си моб. телефон Нокия 5140 с ИМЕЙ 353354000491898, като след приключването му не го прибрал, а го оставил върху сергията. Непосредствено след това св.Т. си заминал, като телефона останал в павилиона. Обслужвайки обекта, подсъдимият видял забравеният телефон и го взел. Прибирайки се в дома си св. Т. потърсил мобилния си телефон и установил, че същият не бил в него. При това свидетелят преценил, че същият бил забравен в обекта стопанисван от подсъдимия. Непосредствено след това свидетелят набрал номера на поставената в телефона карта за да уведоми лицето, което го е намерило, че апаратът е негова собственост, но установил, че телефонът бил изключен. През това време подсъдимият бил махнал поставената в телефона сим карта, при което поставил своя такава и започнал да си служи с телефонния апарат.

Установяването на подсъдимия като извършител на процесното деяние било извършено в резултат на осъществени, от органите на МВР, оперативно издирвателни мероприятия. След покана от страна на служители на реда, към подсъдимия, същият, на 02.07.07г., доброволно предал намерения от него телефон , който, в последствие бил върнат на собственика му. 

От заключението на съдебно - икономическата експертиза, изготвена от С.Д., което съдът възприе като компетентно и безпристрастно е видно, че стойността на веща, предмет на престъплението възлиза на 85.00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва: обясненията  на подсъдимия, разпитаният по делото свидетел, заключението на единичната съдебно-оценъчна експертиза; от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В.Т., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият С.Д.Д., с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 207 ,ал.1 от НК, тъй като на 12.06.2007г., в гр. В. Търново, в района на Кооперативен пазар гр. В. Търново, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон Нокия  5140 с ИМЕЙ 353354000491898, собственост на В.М.Т.,***. Търново, на стойност от 85, 00 лв., и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика и който я е изгубили или на органите на властта.

Съставът на чл. 207, ал. 1 НК инкриминира несъобщаването в едноседмичен срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното деяние е съчетание от действие и бездействие. Необходимо е деецът да намери вещ и да не съобщи за нея. Срокът на бездействието е не по-малко от 7 дни. От обективна страна е необходимо съобщаването да не е извършено на собственика, на властта или на този, който е изгубил вещта. Предмет на престъплението е чужда движима вещ, съобразно легалната дефиниция на понятието "движима вещ" съдържащо се в чл. 110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл. Интелектуалния момент на умисъла включва представи у дееца, относно обстоятелството, че е намерена движима вещ, която не е собствена за дееца и за факта на несъобщаване за вещта на собственика, на властта или на изгубилия вещта.

Като призна за виновен подсъдимия С.Д.Д., съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина и осъщественото от него връщане на намерената вещ. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете наличието на предходно осъждане на подсъдимия.

За извършеното от подсъдимия деяние, инкриминирано като престъпление по чл.207 ал. 1 от НК се предвижда наказание “глоба от 100 до 300 лева. Предвид гореизложеното и като съобрази имотното състояние на подсъдимия, реализираните от него доходи и съществуващото задължение за издръжка на малолетно дете съдът осъди С.Д.Д. на глоба в размер на 100, 00 лв. (сто лева ), която да бъде заплатена в полза на републиканския бюджет.

Съдът счита,че така наложеното наказание, съобразено с разпоредбата на чл.36,ал.1 от НК, ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху подсъдимия  и останалите членове на обществото.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал. 3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер 45,00 (четиридесет и пет) лв., както и на 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

                                 Районен съдия: