РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. П., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101488 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантората в гр. П., бул.
“П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г,
представлявано от Д.а Страхилова Димитрова.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5685802 от 16.03.2021 г.,
сключен с ответното дружество „Вива Кредит“ООД. Съгласно чл.1, ал.3 от Договора
ищецът следва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 1 079,26 лева. По силата на сключеният договор ищецът е получил
сума в размер на 1 800 лева, при ГПР 49,36 %, годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 26 вноски. Наред с това в чл.5 от Договора е
предвидена и заплащането на неустойка в размер на 719,42 лева. Посочва се, че на
14.09.2021 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 5732461, съгласно който
ищецът е получил под формата на кредит сума в размер на 3 000 лева. Съгласно чл.2, ал.1 от
Договора е видно, че със сумата от 3 000 лева се погасява предсрочно Договор за паричен
заем № 5685802 от 16.03.2021 г., като е удържана сумата от 1 529,34 лева. Излагат се
твърдения, че с предсрочното погасяване на сключения Договор за паричен заем от
16.03.2021 г., ищецът е заплатил такса за експресно разглеждане на документите 150 лева и
неустойка в размер на 150 лева. Ищецът твърди, че така уговорените клаузи от Договора за
паричен заем предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, а в
условията на евентуалност, поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае, че клаузите
съдържащи се в чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5685802 – 16.03.2021
г., сключен между ищеца Б. А. В. и „Вива Кредит“ ООД, които предвиждат заплащането на
такса за експресно разглеждане и неустойка, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност, поради това, че
1
са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.
22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
да осъди „Вива Кредит“ ООД да заплати на ищеца Б. А. В. сумата от 300 лева, недължимо
платена по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане уговорени
по Договор за паричен заем № 5685802 – 16.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесните
клаузи са валидни и не страдат от пороците, релевирани от другата страна. Моли,
предявените искове да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл.235, ал.2 във вр. с чл.12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, докаже
твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно
разглеждане, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 300 лева по двете
клаузи. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно правоотношение
по Договор за паричен заем № 5685802 от 16.03.2021 г. и валидно възникнала клауза за
неустойка и такса за експресно разглеждане, основание за задържане на сумата в размер на
300 лева.
Не се спори по делото, че страните са сключили Договор за паричен заем № 5685802
от 16.03.2021 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и клауза за такса
за експресно разглеждане. Ответникът признава, че ищецът е погасил предсрочно
задълженията си по договора.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "Вива Кредит" ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,II
т. о. /.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 5, ал. 1 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 719,42
2
лева – чл. 5, ал. 2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на
клаузата за неустойка, предвидена в чл. 5, ал. 2 от договор за договор за кредит № 5685802
от 16.03.2021 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде
уважен. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не
дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за
неустойка.
По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи
в размер на 1079,26 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката
и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на
договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка означава заемодателят
да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на
заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят
преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 1 079,26 лева или в
случая 3/5 от размера на получения заем, както и е в по-голям размер от възнаграждението,
което кредитора получава за отпуснатия кредит. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че
така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна.
Предвид изложеното и този иск ще бъде уважен.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Доколкото съдът приема, че клаузата за неустойка и клаузата за такса за експресно
разглеждане са недействителни, платеното по тях от ищеца се явява платено без основание и
подлежи на връщане.
От приложената и приета по делото справка-погасителен план по договор за паричен
3
заем е видно, че дължимата неустойка е в размер на 719,42 лева, а таксата за експресно
разглеждане в размер на 1 079,26 лева. Предвид предсрочното погасяване на задълженията
по процесния договор за заем от страна на ищеца, от цитираната справка се установява, че
по клаузата за неустойка той е заплатил сума в размер на 359,71 лева, а по клаузата за такса
за експресно разглеждане в размер на 1 079,26 лева, които суми подлежат на връщане.
Ответникът не доказа наличие на основание за задържане на така платената сума.
С протоколно определение от 25.04.2023 г. по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск от 300
лева, като е приел същия за предявен за сумата от 359,71 лева – недължимо платена сума по
клауза за неустойка и за сумата от 1 079,26 лева – недължимо платена сума по клауза за
такса за експресно разглеждане.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска към главницата следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата
молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска
(установителен и осъдителен), като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв.Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
определено в размер на минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Вива Кредит“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 5, ал. 2 в договор
за паричен заем № 5685802 от 16.03.2021 г., сключен между Б. А. В., ЕГН: ********** от
с.Б., общ.П. и „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, като противоречаща на добрите нрави.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане, обективирана
в чл. 1, ал. 3 в договор за паричен заем № 5685802 от 16.03.2021 г., сключен между Б. А. В.,
ЕГН: ********** от с.Б., общ.П. и „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, като
противоречаща на добрите нрави.
4
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. В., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П., сумата в общ размер на 1 438,97 (хиляда четиристотин тридесет
и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лева, от които сумата от 359,71 (триста петдесет
и девет лева и седемдесет и една стотинки) лева – недължимо платена сума по клауза за
неустойка и сумата от 1 079,26 (хиляда седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки)
лева – недължимо платена сума по клауза за такса за експресно разглеждане по договор
за паричен заем № 5685802 от 16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.а
Страхилова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител
на ищцовата страна, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова Димитрова, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева –
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5