Решение по дело №218/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 85
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Пепа Илиева Чиликова
Дело: 20222300600218
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Ямбол, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Т. Ш.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600218 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по Протест
на прокурор от Софийската районна прокуратура срещу Присъда №
85/13.06.2022г., постановена по НОХД № 253/2021г. по описа на
Ямболския районен съд .
С оспорваната присъда въззиваемият- подсъдим М. К. Г. от гр.София
е признат за невиновен и оправдан на осн. чл. 304 от НПК по предявеното
му от СРП обвинение за осъществено престъпление по чл. 206, ал.1, пр.1 от
НК, затова че на ******** г. в гр. Ямбол, противозаконно да е присвоил,
като не е върнал и е задържал за себе си, чужда движима вещ -
полуремарке марка "********, с рег. номер ******** , на стойност 13 800
лева, собственост на "Джони Транс 2016" ЕООД, която владеел на основание
сключен договор за наем, нотариално заверен с рег.№ ******** г. на
нотариус Т.П., сключен между представляваното от Г. дружество " Мед Лог"
ЕООД като наемател и "Джони Транс 2016"ООД.
В депозираният от РП- София протест, който е бланкетен, се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената
1
оправдателна присъда както и доводи, че правните изводи на
първоинстанционния съд са в противоречие със събраните по делото
доказателства. Настоява се въззивната инстанция да отмени изцяло
постановената от РС-Ямбол оправдателна присъда и постанови нова такава,
с която подс. М. Г., в съответствие със събраните и проверени
доказателства, да бъде признат за виновен и осъден за осъщественото от
него престъпление, вменено му с внесения от РП- София обвинителен акт.
В съдебно заседание представителят на Ямболската окръжна
прокуратура не поддържа протеста на РП- София и пледира да се потвърди
атакуваната оправдателна присъда на РС-Ямбол.
В съдебно заседание въззиваемият-подсъдим М. Г. се явява лично и с
упълномощен защитник- адвокат Е. В. от АК- Кюстендил. Чрез защитата се
оспорва изцяло протеста на РП-София. Твърди се, че първоинстанционният
съд, след задълбочен и правилен анализ на събраните по делото
доказателства, е достигнал до законосъобразни изводи от фактическа и
правна страна като обосновано и законосъобразно е признал подс.Г. за
невиновен по вмененото му от прокуратурата престъпление и го е
оправдал. Навеждат се и доводи за липсата на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимия. Пледира се въззивната
инстанция да остави без уважение като неоснователен протеста на РП-
София и да потвърди като законосъобразна и правилна постановената от РС-
Ямбол оправдателна присъда.
Съдът, след като се запозна с изложеното в протеста на Софийската
районна прокуратура, с доводите на страните и като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1, вр. чл.313 и
следващите от НПК, констатира следното:
Протестът на РП-София е ДОПУСТИМ като подаден от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и в сроковете по чл. 319, ал.1 от НПК, а
разгледан по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛЕН предвид
следното:
Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са
правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни и
2
писмени доказателства и доказателствени средства. На базата на
задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в
изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, контролираният съд е
достигнал до правилни и обосновани изводи касателно липсата на
осъществено от субективна страна престъпно деяние по посочения в
обвинителния акт текст на НК. В този смисъл и предвид липсата на
оспорване в депозирания протест на РП-София на приетото за установено от
фактическа страна, проверяващата инстанция намира за ненужно да
преповтаря приетата за несъмнена фактическа обстановка .
С оглед така установената и приета, неоспорена от страните
фактическа обстановка, въззивната инстанция прави следните правни
изводи:
Обосновано и правилно в контролирания съдебен акт е прието, че
деянието е несъставомерно от субективна страна, предвид липсата на
умисъл и намерение за осъществяване на вмененото на подс. М. Г. престъпно
деяние- доказателствата по делото сочат на липсата на намерение у подс. Г.,
в качеството му на пълномощник на търговското дружество "Мег Лог"
ЕООД - наемател на процесната движима вещ, да я присвои за себе си или
за дружеството, което представлява, предвид еднопосочните доказателства,
че всякога в периода след наемането на полуремаркето, собственост на
наемодателя "Джони транс 2016" ООД, именно Г. винаги е информирал
представители / служители/ на дружеството-наемодател къде точно се
намира собствената им движима вещ.
От установеното по безспорен и несъмнен начин от фактическа
страна се извежда, че от обективна страна с действията си въззиваемият-
подсъдим М. Г. формално е осъществил състава на престъплението с правна
квалификация по чл.206, ал.1 от НК- несъмнено подс.Г. в качеството си на
упълномощен представител на "Мег Лог" ЕООД е получил владението на
процесното полуремарке марка "********, с рег. № ******** 12 на годно
правно основание, т. к. владението му е предоставено въз основа на
сключен договор за наем с дата ******** г. /нотариално заверен/ ведно с
приемно- предавателен протокол , надлежно датиран и подписан от
страните.
Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт
3
решаващият съд, престъплението "обсебване" по смисъла на чл. 206, ал.1 от
НК изисква от субективна страна пряк умисъл като форма на вина .
Проверяващата инстанцията изцяло споделя аргументите на решаващият
съд в насока липса на доказателства, които да сочат за наличие на
намерение у подсъдимия " да свои" ползваното на годно правно основание
полуремарке, собственост на "Джони транс 2016"ООД- наемодател на
процесната движима вещ. Внимателният анализ на доказателствената
съвкупност сочи на категоричен извод в тази посока. За да достигне до този
извод въззивната инстанция прецени и взе предвид еднопосочните
показания на свидетелите И.Д. / един от тримата съсобственици на
дружеството- наемодател на процесното полуремарке/, който не отрича, че е
прибрал полуремаркето от гр. П. като именно подсъдимия му се е обадил
по телефона, че полуремаркето се намира там и могат да си го приберат.
Отнесе към така коментираните свидетелски показания и тези на свидетеля
С.Т., собственик на транспортна фирма с база в гр. П., в чиято база е
оставено полуремаркето по молба на собственика на търговското
дружество "Мед Лог" ЕООД Е.П. - свидетелят Т. е категоричен, че е
разговарял няколко пъти с представител на ямболската фирма, собственик
на процесната движима вещ в лицето на съсобственика Й.Д. и е постигнал
договорка да си приберат полуремаркето от базата му в гр. П., т. к. тази
вещ му пречи. Тези свидетелски показания, обсъдени поотделно и в тяхната
логична последователност, кореспондират с подробните обяснения на
подсъдимия, който също твърди, че на фирмата- наемодател на
процесната движима вещ всякога и е било известно местонахождението на
отдадената под наем за прослужване вещ както и че именно подсъдимия
Г. винаги е информирал представителите на дружеството- наемодател за
собствената им движима вещ, ползвана от софийското дружество, в което
той работи като спедитор.
Въззивната инстанция споделя изводите на решаващият съд ,
изложени в контролирания съдебен акт, че неплатените уговорени
месечни вноски по договора за наем на движимата вещ и некоректното
поведение на дружеството - наемаел с управител Е.П. сочат несъмнено на
спорни облигационни отношения между две търговски дружества, които не
следва да се решават в наказателен процес. Що се отнася до действията на
представляващият софийското дружество- наемател в тази конкретна
4
сделка М. Г., то по делото няма доказателства за намерение и цел той да
придобие / да присвои/ чуждата движима вещ, която владее на годно право
основание, поради което правилно, законосъобразно и обосновано
първостепенният съд е приел, че деянието е несъставомерно от субективна
страна, поради което е признал за невинен подсъдимия М. Г. и на осн.
чл.304 от НПК го е оправдал.
Предвид липсата на конкретно наведени доводи и съображения в
депозирания от РП-София протест, въззивната инстанция счита за
необходимо да отбележи, че изложеното твърдение за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановен от Ямболския
районен съд се преценяват като неоснователни.
При този изход на делото, правилно и законосъобразно, решаващият съд
в съответствие с нормата на чл.190 от НПК е постановил разноските по
делото да останат за сметка на държавата.
Ето защо и на осн. чл. 338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85/13.06.2022г., постановена по НОХД №
253/2021г. по описа на Ямболския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5