РЕШЕНИЕ
№
град
София, 10. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми
април две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 12132/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 24. 08. 2020 год., постановено по гр. д. №
59016/2016 год. на СРС ІІ ГО 60 състав, е отхвърлен иск от Н.Л.И. чрез Л.И. К.
срещу Г. Ф. с правно основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. а КЗ, отм. За сумата в
размер на 2100 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19. 08. 2012 год., поради извършено в хода на процеса плащане, а
за разликата над тази сума до пълен предявен размер от 10000 лева – като
неоснователен, като е осъден ответникът да заплати на ищеца законна лихва върху
главницата от 2100 лева до окончателното плащане на дължимата сума. Разноските
са възложени съобразно изхода на делото.
С въззивна жалба ищецът атакува решението, като неправилно,
в нарушение на материалния закон и процесуалния такъв и необосновано, като се
претендира присъждане на 7900 лева със законна лихва от 19. 08. 2012 год. до
окончателното им изплащане.
Описаният в протокола за ПТП механизъм с пострадали лица на
произшествието не е оспорен от страните.
От медицинската документация по делото се установява, че
ищцата е с поставена диагноза контузия на глава и такава в областта на глезен и
стъпало. Това се потвърждава от допуснатата и приета СМЕ по делото. Вещото лице
е описало получените увреждания в заключението, като според него е налице
причинно-следствена връзка между получените от ищцата травми и произшествието.
При нормално протичане на лечението без усложнения срокът за възстановяване от
такъв вид увреди и около 15-20 дни, като през този период пострадалата търпи болки
и страдания, които през първите 10 дни са с по-голям интензитет.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон
чл. 52 и чл. 51 ал. 2 ЗЗД и необоснованост.
Иска се постановяване на решение, с което да се увеличи
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за производството
пред настоящата инстанция.
Няма направени искания по доказателствата.
В отговор на въззивната жалба ответникът моли съда да я
остави без уважение с потвърждаване на решението на районния съдия, като
съобразено с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и
обосновано. Правилно съдът е отхвърлил исковете в пълния им размер, предявени
срещу ответника за неимуществени вреди.
Решението е съобразено изцяло с трайната съдебна практика и
събраните по делото доказателства.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата на ищеца е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, отм. Плащания от Ф.а, Ф.ът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за: имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако:
а) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Предмет на спора е иск с посоченото правно основание, като
решаващият съд е обсъдил обстоятелствата, въведени с исковата молба като
основание на иска и се е произнесъл с оглед търсената от ищеца защита, поради
което настоящият въззивен състав намира че обжалваното първоинстанционно
съдебно решение е валидно и допустимо.
Според чл. 52. ЗЗД Обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Оспорен е размерът на застрахователното обезщетение като
прекомерно занижен с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна
практика.
Механизмът на ПТП е установен от писмените по делото
доказателства и експертното заключение, тоест чрез същите е удостоверена и
приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия. Не се спори по
делото между страните, а и се установява от събраните относими доказателства,
че е настъпило ПТП на 19. 08. 2012 год., че на ищцата е изплатена от ответника
сума в размер на 2100 лева – плащане в хода на първоинстанционното производство
– в публично заседание на 11. 07. 2018 год. ответникът е представил преводно
нареждане за заплатено на ищцата обезщетение в
размер на 2100 лева, колкото е определено първоначално от ответника. Същото
е прието от съда.
На 16. 06. 2019 год. е постановено определение по чл. 140 и сл. ГПК от районния
съдия и към него съдът препраща, като не е необходимо преповтарянето на доклада
на СРС. С молба от 03. 09. 2019 год. ищцата моли да се приеме експертното
заключение, тоест не го оспорва, същото се кредитира като компетентно и
обективно дадено както от районния съдия, така и от настоящия съдебен състав.
Според вещото лице най-вероятно няма трайни последици при ищцата от получените
увреждания. В открито съдебно заседание експертът е категоричен, че не е
възможно към датата на подаване на исковата молба ищцата да продължава да търпи
болки и страдания.
От свидетелски показания ищцата се е отказала.
От ответника твърдяното съпричиняване не е доказано по принципа
на пълно главно доказване.
На всички въпроси, поставени с въззивната на ищеца жалба,
районният съдия е дал изключително подробен отговор още с мотивите на решението
си и по възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не
се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това не е сторено по
делото в цялост.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка. Механизмът на ПТП е доказан при условия на пълно и
главно доказване. Сумата от 2100 лева е заплатена от ответника на ищеца, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен за тази сума поради извършено в
хода на процеса плащане.
Ще рече, че районният съдия е отчел продължителността на
периода на възстановяване на ищцата, претърпените от нея болки и страдания
вследствие на увредата, броя и вида на настъпилите вследствие на ПТП увреждания,
както и че към датата на подаване на исковата молба при ищцата няма трайни
последици от получените увреждания. Същият е уверен, че не е възможно към
датата на подаване на исковата молба ищцата да продължава да търпи болки и
страдания. Размерът от 2100 лева се явява справедлив и достатъчен, като за
търпените неимуществени вреди на ищеца справедливо репариране се постига с
посочената сума. Съдът е отчел освен това и останалите правно значими факти и
обстоятелства относно преценка по смисъла на чл. 52 ЗЗД и съобразно
задължителната за съдилищата практика на ВКС на РБ по сходни случаи, поради
която причина и искането на ищеца да се увеличи значително размерът на
присъденото обезщетение и да се присъди то в пълен предявен размер от 10000
лева, като недоказано не може да бъде удовлетворено. Възстановяването на ищцата
е продължило максимум 20 дни. Изключително подробно са посочени всички факти и
обстоятелства от значение за определяне на справедлив и съразмерен на
претърпените вреди размер на обезщетението от 2100 лева. След като тази сума
именно е платена в хода на процеса от ответника, то искът за тази част правилно
е отхвърлен като погасен чрез плащане.
Следователно няма правно основание да бъде отменено
решението в обжалваната от ищеца част, а именно в отхвърлителната част – на
претенцията като неоснователна, както и в тази за разноските тоест жалбата му
следва да бъде оставена без уважение ведно с акцесориите, ако такива са
предявени, включая за разноски пред въззивния съд.
Други доводи с въззивната
жалба на ответника не са релевирани.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на страните е дадена възможност за становище по
исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е неоснователен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищеца
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
ищец няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се
отхвърля от съда.
Ответникът претендира
своевременно разноски, в размер на 300 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което
не е прекомерно.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24. 08. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 59016/2016 год. на СРС ІІ ГО 60 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА
Н.Л.И. ЕГН ********** чрез Л.И. К. ЕГН ********** неин баща и законен представител да заплати на
Г. Ф. Булстат ******** на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред втората съдебна инстанция в размер
на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.