№ 1443
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.ов
Д. Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 260760/4.03.2022г, постановено по гр.д.№ 4728/2019г по описа на СГС,
е осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Б. Б. с ЕГН ********** на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3 000лв. за обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление в
резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 9803/2015г. по описа
на СРС, 16 с-в, приключило с влязло в сила на 24.10.2018г решение на САС, постановено по
реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.10.2018г до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски,
съобразно уважената част от иска, в размер на 131.00лв., като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 3 000лв. до 30 000лв.
Решението е обжалвано от И. Б. Б., чрез адв.Д.Р. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция. Сочи, че съдът не е отчел при определяне на
обезщетението, че наказателното производство срещу него е продължило четири години,
през което време е изпитвал тревога, безпокойство, притеснения и влошаване на здравето, че
е възрастен човек и воденото срещу него наказателно производство е утежнило здравния му
и емоционален статус. Позовава се на изложеното от вещото лице в съдебното заседание, че
допуска, че воденото наказателно дело е довело до влошаване на здравословното му
състояние. Излага доводи, че определеният размер на обезщетението е занижен и не
1
отговаря на принципа на справедливост. Претендира да се отмени решението в обжалваната
му част и да се уважи исковата претенция до пълния предявен размер.
Решението е обжалвано и от Прокуратурата на РБългария, чрез Софийска градска
прокуратура, в частта му, с която е осъдена да заплати на И. Б. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната
лихва от 24.10.2018г до окончателното изплащане и сумата от 131.00лв. за разноски, с
доводи, че са допуснати нарушение на материалния закон и нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за
претърпени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и
наказателно производство. Счита, че правилно съдът е приел, че влошеното здравословно
състояние на ищеца не би могло да е в резултат от воденото наказателно производство.
Поддържа, че на две съдебни инстанции ищецът е признат за виновен по повдигнатите му
обвинения, а САС го е признал за невиновен по извънреден способ по реда на чл.422, ал.1,
т.5 от НПК, като основен аргумент е напредналата му възраст, значително влошеното
здравословно състояние, а не липсата на осъществен състав на престъплението. Излага
доводи, че определеното обезщетение е завишено по размер, тъй като производството е
продължило 4 години, което за повдигнатите обвинения е разумен срок. Претендира да се
отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищецът по делото – И. Б. Б. е посочил в исковата молба, че е бил
привлечен като обвиняем на 21.10.2014г., за престъпление по чл.338,ал.1 от НК, след което
му е било повдигнато обвинение в рамките на ДП №2271/2014г. на 4-РПУ на СДВР на
18.05.2015г. за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с чл.1 от НК. По внесен обвинителен
акт от Софийска районна прокуратура е било образувано НОХД №9803/2015г на Софийски
районен съд, 16-ти състав, по което е постановена осъдителна присъда срещу него. Същата е
обжалвана, като по ВНОХД №3298/2017г. на Софийски градски съд е било постановено
решение на 23.07.2018г., с което е изменена присъдата на Софийски районен съд и е
определено наказание пробация. С решение на САС по н.д. № 1179/2018г. е било
отменено въззивното решение и е оправдан по повдигнатите обвинения.
В резултат от воденото срещу него наказателно производство, продължило четири
години, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното му състояние, преживял силен стрес, било увредено доброто му име в
обществото, започнало изпълнение на присъдата, което наложило да
посещава пробационната служба.
Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди за периода от м.10.2014г. до м.10. 2018г. в размер на 30 000лева,
ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 21.10.2014г. до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът по делото–Прокуратурата на РБългария е оспорил исковете. Изложил
2
е твърдения, че липсват доказателства, които да установят действително претърпените
вреди и наличието на причинно-следствената връзка с повдигнатото обвинение. Посочил е,
че поради възрастта на ищеца му е била наложена мярка за неотклонение, която не е
нарушила нормалният му начин на живот, както и производството е продължило в разумен
срок-4 години. Оспорил е твърденията за влошаване на здравословното състояние в резултат
от повдигнатото обвинение с доводи, че ишецът е в напреднала възраст.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция
като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Не се спори между страните пред въззивната инстанция, а и от представените
доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 21.10.2014г. с
постановление от същата дата за държане на огнестрелно оръжие, представляващо
престъпление по чл.338, ал.1 от НК по ДП№2271/2014г. по описа на 4-то РПУ-СДВР, пр.пр.
№ 45717/2014г. на Софийска районна прокуратура. С постановление от 18.05.2015г. по
същото досъдебно производство, ищецът е бил привлечен като обвиняем за закана с
убийство по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, което му е било връчено на 22.05.2015г. С
разпореждане на Софийски районен съд по НОХД №9803/2015г. е била взета по отношение
на ищеца мярка за неотклонение "Подписка". Внесен е бил обвинителен акт за престъпление
по чл.144, ал.3 от НК, по който е било образувано НОХД №9803/2017г. на Софийски
районен съд, 16-ти състав, по което е постановена присъда, с която ищецът е бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение. С решение на Софийски градски съд,
НО, VI-ти състав по ВНОХД№3298/2017г. е изменена присъдата на СРС по отношение
на наложеното наказание, като е определено наказание задължителна регистрация за срок
от една година и задължителни пробационни срещи за срок
от една година, като в останалата част присъдата е потвърдена.
С решение от 24.10.2018г. на САС, НО, 5-ти състав, по НД№1179/2018г.
е възобновено производството и е отменено въззивното решение, като е
оправдан подсъдимият за извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК.
В мотивите на решението е прието, че са неоснователни оплакванията за неоснователно
осъждане на подсъдимия, но основание за неговото оправдаване е приетата от съда ниска
обществена опасност на лицето, което е било
на възраст 75 години при извършване на деянието, а към датата на решението на 80
години, със значително влошено здравословно състояние поради наличието на множество
заболявания. Посочено е, че лицето е неосъждано, без
без данни за противообществени прояви, като инкриминираното деяние може да се
приеме като инцидентно и с оглед взаимоотношенията му с пострадалите, не разкрива
типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава използване на
наказателна репресия срещу лицето.
От заключението по съдебно-медицинска еспертиза и представените по делото
медицински документи, се установява, че ищецът е страдал от
3
заболяване -гастроинтестинален стромален тумор, поради което е опериран през м.11.2013г.,
след което е бил оставен за активно наблюдение. До месец 12.2015г. е установена метастаза
в черния дроб, след което са му били извършени други медицински процедури и
лечение, свързани с това заболяване. Установени са и други заболявания като артериална хипертония
аденом на простата, старческа катаракта и други.
Според вещото лице не може да се приеме, че описаните в исковата молба
обстоятелства са довели до тези здравословни проблеми, както и до прогресия на
заболяванията. При силен стрес е възможно да
възникне учестяване на сърдечната дейност, повишаване на артериалното налягане,
засилване на оплакванията в стомашно-чревния тракт, но тези оплаквания могат да
се активират и от други агенти. Относно онкологичното заболяване не може да се говори за
период на отшумяване на същото, тъй като то подлежи на
динамичен контрол и преценка за продължаваща терапия, както и за удължаване на периода
до поява на нови метастази. Другите придружаващи заболявания имат хроничен характер
и също подлежат на
динамичен контрол, приемане на поддържащи медикаменти, проследяване състоянието на
пациента.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Д. Б.,
съпруга на ищеца, която живее с него от 50 години, е дала показания, че че наказателното
производство му се е отразило пагубно. Получил е тотален срив на здравето. Преди е бил
здрав човек със силен характер, но преди делото имал операция, която минала добре и е бил
спокоен. Делото срещу него продължило 4 години за престъпление, което не е извършил.
Това било сътресение за него, тъй като бил улегнал човек, заемал ръководни постове като
строителен инженер. Влошило се здравословното му състояние, наложило се да бъде
диспансеризиран в онкологичния диспансер, а след операция в МА. През 2016г му
направили четири операции. Приятелите му продължили да му се обаждат по празниците.
Делото му се отразило негативно емоционално и психически. Станал нервен, не можел да
спи, съсипал се морално, тъй като бил обвинен в нещо, което не е извършил. Трябвало да
ходи два пъти седмично в ГДИН, за да
се подписва, преди оневиняването. Делото приключило през м.10.2018г., но след
него съпругът й не бил същия човек като преди, сринал се, получил метастази, не е добре
с кръвното налягане.
Въз основа на обсъдените доказателства, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението
за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
съгласно който държавата отговаря за вреди, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление. При преценката на този размер следва да се
съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта на размера на
4
обезщетението.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление.
Производството е продължило 4 години. Наложената му мярка за неотклонение е
„подписка”. Временно е било изпълнявано наказание „пробация” в изпълнение на влязла в
сила присъда на СГС, която е била отменена по извънреден способ за възобновяване на
наказателното производство. Ищецът бил в напреднала възраст. Проведеното наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на ищеца, тъй като е довело до притеснения,
страх и неудобство. Относно доводите, че се е влошило здравословното му състояние,
вещото лице е заявило, че не може да се приеме, че изложените обстоятелства в исковата
молба, би могло да доведе до това, поради което това възражение във въззиввната жалба се
явява неоснователно. Липсват доказателства, че ищецът е заемал ръководни постове, че
повдигнатото обвинение се е отразило на неговия авторитет и добро име, а и от
свидетелските показания се установява, че приятелите му продължили да поддържат контакт
с него. Следва да се отчете, че оправдателната присъда не е поради това, че престъплението
не е било извършено, а същата е постановена при съобразяване на възрастта,
здравословното състояние на ищеца, който не е бил осъждан и извършвал
противообществени прояви. При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд
намира, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в
размер на 3 000лв., поради което исковата претенция следва да се уважи до тази суми, ведно
със законната лихва от 24.10.2018г до окончателното изплащане и следва да се отхвърли до
сумата от 30 000лв.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора страните имат право на присъждане на разноски за пред
въззивната инстанция за отхвърлените въззивни жалби на насрещните страни. Въззивникът
И. Б. Б. е направил искане за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Разноски за държавна такса не следва да му се присъждат поради това, че
въззивната му жалба е неоснователна, а за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260760/4.03.2022г, постановено по гр.д.№ 4728/2019г
по описа на СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6