№ 810
гр. Благоевград, 05.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20231200100987 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Ищецът, редовно уведомен – не се явява, представлява се от адв. Ю.,
редовно упълномощена отпреди.
За ответника „МБАЛ ПУЛС“ АД, редовно уведомен - представлява се
от адв. К. и адв. Б., редовно упълномощени отпреди.
За ответника „МБАЛ-Благоевград“ АД, редовно уведомен –
представлява се от юриск. К. и адв. Я., редовно упълномощени отпреди.
За ответника РЗИ Благоевград, редовно уведомен – представлява се от
гл. юриск. М. и ст. юриск. Я-К, редовно упълномощени отпреди.
За третото лице помагач „ЗАД ЕВРОИНС“ АД, редовно уведомени -
не се явява представител.
Свид. К., редовно призован - явява се.
Свид. М., редовно призован - не се явява.
Вещите лица - не се явяват.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ГЛ. ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
СТ. ЮРИСК. Я-К: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
На 22.11.2024 г. е постъпила исканата справка от д-р Г.Д..
На 02.12.2024 г. по делото са постъпили справки от МВР Дирекция
„Национална система 112“, както и от ЦСМП-Благоевград, ведно с копия на
Книга на повикванията и посещенията на адрес на ФСМП Благоевград и фиш
за СМП от д-р О..
На 03.12.2024 г. е постъпил Правилник за устройство, дейността и
вътрешния ред на „МБАЛ –Благоевград“ АД за 2020 г.
АДВ. Ю.: Уважаеми господин съдия, по отношение на докладваните
доказателства, не се противопоставяме да се приемат докладваните от съда
изпратени от МБАЛ –Благоевград „Устройствен правилник“. По отношение
на документите докладвани от ЦСМП, твърдим че това не са документи в
цялост. Отделно от това, от приложената извадката от дневник, не става ясно
от коя дата е тази извадка, като в писмото, придружително, е посочено, че
касае дата 09.08.2020 г., като твърдим, че са налице и други дати, а пък от
извадката от самата книга не става ясно, че това действително е от тази дата,
още повече, че периодът, за който беше изискана информацията е много по-
голям от този и в писмото не е отразено за останалия период от времето дали
има регистрирани обаждания, посещения и какви екипи са посещавали
доверителя ми в имота му. Своевременно се бях снабдила с удостоверението
2
издадено ми от съда, което удостоверение също своевременно е депозирано по
пощата, с известие за доставяне, до директора на ЦСМП-Благоевград, като
представям доказателства, а именно, че същото е получено на 25.11.2024 г. от
страна на ЦСМП, като твърдя, че към настоящия етап исканата информация
не ми е предоставена. Ето защо, моля да ми бъде продължен срока за
представянето на тези доказателства, като същевременно отново, повторно,
съдът да изиска от директора на ЦСМП-Благоевград информацията така,
както е формулирана в писмото изпратено до ЦСМП от 05 август до 19
август, като в отговора, който трябва да бъде изпратен от директора, да
посочи дали за този период има други регистрирани обаждания и посещения,
а не да се представя само за някаква дата, за която обаче няма доказателства,
че извадката от дневника касае конкретната дата. По отношение на
документацията изпратена от д-р Д., а именно с вх. № 15823/22.11.2024 г.
също считам, че тази информация е невярна, на първо място, а на следващо
място е непълна, дотолкова доколкото това което бе изискано от д-р Д., като
личен лекар на доверителя ми, видно и от определението на съда и от
писмото, което е изпратено на същия е, че се изисква от него да предостави
информация също за конкретен период от време, като в отговора, който е
изпратил се установява, че същият отговаря, че доверителят ми е посетил
кабинета му на 19 август с оплаквания от болка, което и е невярно, защото в
крайна сметка и миналия път изслушахме свидетели лекари, най-вече д-р С.,
който каза, че пациентът е приет при тях с направление за хоспитализация,
издадено му от личния му лекар. Такава информация предоставена от д-р Д.
няма. В тази връзка съдът също ни издаде съдебно удостоверение, с което съм
се снабдила своевременно, което е изпратено на д-р Д., получил го е на
22.11.2024 г., което е видно от доказателствата, които днес представям пред
Вас - известие за доставяне, което установява кога същият е получил молбата
ми, но до момента исканата информация не ми е предоставена, без да са
известни причините за това. При множеството ми опити да се свържа с него
на обявените за това телефони, в Интернет пространството, на нито един от
двата - стационарен и мобилен телефони не получих обаждане, с оглед на
което отново Ви моля на осн. чл. 63, ал. 1 от ГПК да ми бъде продължен срока
за представянето на тези доказателства, за които съдът ми е издал съдебни
удостоверения, както и повторно да се изиска от д-р Д. да предостави
информацията във вида, в който му е поискана, с изпратеното му от съда
писмо. Представихме в предходното съдебно заседание доказателства за
изискване, със съдебно удостоверение от болница „Софиямед“ писмени
документи, които към онзи момент не ни бяха предоставени. Същите
доказателства не са ни предоставени и към настоящия етап, като от разговори,
които съм провела по телефона с представители на това заведение е, че
исканата информация ще бъде изпратена на „МБАЛ-Благоевград“. Именно в
тази връзка, със свое становище от 31.10.2024 г., което съм депозирала до
съда, съм поискала на осн. чл. 186 от ГПК тази информация да бъде изискана
от съответното лечебно заведение в гр. София. Държим на изготвянето на
СМЕ, по отношение на която съдът се е произнесъл. С определението си от
08.11.2024 г. в закрито заседание, съдът е приел за неоснователно искането ни
3
за продължаване срока за ангажиране на гласни доказателства в днешното с.з.,
като аз Ви моля, с оглед на причините, които бях изтъкнала в предходното с.з.,
а именно влошеното здравословно състояние на доверителя ми,
обстоятелства, които ще установим с показанията на съпругата му, на осн. чл.
253 от ГПК да отмените това свое определение и да допуснете до разпит
поисканите свидетели, които съдът ни е допуснал в определението по
насрочването на съдебното заседание от м. юни 2024 г., като имаме готовност
свидетелите, които съдът ни е допуснал, водим ги и моля да бъдат разпитани в
днешното с.з. Отвън е и съпругата на доверителя ми П. Г.а. Държим и на
разпита на д-р М., който е призован, но не се явява, като не се
противопоставяме в днешното с.з. да бъде разпитан явилия се свидетел д-р К..
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, по отношение на писмените
доказателства, представени от д-р Д. и МБАЛ-Благоевград, не се
противопоставяме да се приемат. Що се касае до писмените доказателства
представени от ЦСМП Благоевград, моля да не бъдат приемани като
доказателства по делото, тъй като твърдим, че информацията съдържаща се в
представените книжа касае лице различно от ищеца К. Х. Г.. Видно от
представените доказателства е осъществен спешен транспорт на пациент К. Х.
на 61 години от с. Краище, което лице обаче не съвпада с ищеца по делото К.
Х. Г., който към процесния момент е бил на 72 години и е с местожителство с.
Изгрев. Действително, на тази дата в болница „Пулс“ е приет пациент с имена
К. Х., но става въпрос за друго лице - К. С. Х., който е приет с посочената
диагноза „алергична реакция“, но това е лице различно от ищеца. В тази
връзка представям и моля да приемете като доказателство по делото лист за
преглед на пациент, извършен в Спешно отделение на болница „Пулс“ за
лицето К. С. Х., което е било докарано с линейка на ЦСМП на 09.08.2020 г.
АДВ. Б.: Заявяваме, че невярно е отразеното в писмото от ЦСМП, че
предоставената документация касае лицето К. Х. Г., тъй като от същата
подобно обстоятелство изобщо не се установява, а напротив, действително е
налице съвпадане на първо и фамилно име, но се касае до лице, което е на
различна възраст, с различни диагнози, за които е транспортиран и прегледан,
респ. с различно местоживеене. Ако счетете, че това писмо има
характеристиките на официален документ, въпреки че аз считам същия за
частен, аз Ви моля да откриете производство по оспорването му в тази част, по
отношение на неговото съдържане. Считам за неоснователни исканията за
продължаване на сроковете за ангажиране на писмени доказателства, тъй като
съдебните удостоверения, които са издадени в полза на ищеца, са издадени
една част преди предходното заседание, друга част непосредствено след него.
Същото е проведено на 17.10.2024 г., като депозирането им до съответните
адресати е едва в края на м. ноември. В този смисъл е налице бездействие от
страна на ищеца относно своевременното събиране на писмените
доказателства, а от там липсват основания за продължаване на сроковете за
събиране на същите. Считам за неоснователно искането за служебно
изискване от личния лекар на ищеца на допълнителни доказателства, тъй като
4
видно от представеното придружително писмо, че към същото са приложени
всички издадени за лицето документи, като твърденията, че има други такива,
до настоящия момент не се подкрепят с каквито и да е други доказателства,
които са събрани до настоящия момент като такива в настоящото
производство. По сходни съображения, считам че изобщо не са налице и
основания за ревизиране определението на съда касаещо гласните
доказателства, вкл. и поради факта, че нито в предходното с.з., нито в
днешното се сочат предпоставки и доказателства по смисъла на чл. 147 от
ГПК, които да навеждат на особени непредвидени обстоятелства, касаещи
неводенето на свидетелите в предходното с.з. Отново само и единствено са
налице твърдения на ищеца, които считам, че не са основание съдът да измени
вече постановения съдебен акт. Не възразявам да се даде възможност на
вещите лица да изготвят допуснатите експертизи, както и да се пристъпи към
разпит на явилия се в днешното с.з. свидетел. Останалите доказателства, които
представляват документи от тел. 112, във вида в който са представени, няма
как да се ангажират като доказателства, доколкото липсва искане на ищеца в
тази насока, считам че няма основание за тяхното приемане. Други искания,
освен приобщаването като доказателство на документа установяващ разлика
между ищеца и лицето, което е прегледано от ЦСМП, съобразно
представените писмени доказателства от тях, други искания нямаме.
АДВ. Я.: Уважаеми господин съдия, да се приемат представените
писмени доказателства, които бяха докладвани от съда. По отношение на
исканията на ищеца за удължаване на срокове, моля да оставите без уважение
това искане, по съображенията изложени от процесуалните представители на
МБАЛ „ПУЛС“. Също считам, че не са налице основания за удължаване на
срока, тъй като не бяха изложени обективни причини за неспазването на
сроковете и непредставянето на доказателствата на базата на съдебните
удостоверения. За нас е странно как не е възможно да се осъществи контакт с
д-р Д. при положение, че те са публични и известни. Не се представят
доказателства за осъществяван такъв контакт или искане за такъв контакт. По
отношение на искането за удължаване срока за изискване доказателства от
третата болница, аз считам, че това искане е основателно дотолкова доколкото
се касае до твърдения в исковата молба, за които страната своевременно е
направила своите искания и непредставянето на тези доказателства не е по
нейна вина. По отношение искането за изменение на определението за
оставяне без уважение на искането за разпит на свидетелите на ищеца, считам
че не са налице основания за изменение на това определение, не се сочат
отново каквито и да е било причини и пречки, които са възпрепятствали
ищеца да ангажира свидетелите, които е заявил и за които съдът с нарочно
определение се е произнесъл. Просто твърдение, че здравословното състояние
на ищеца не позволявало да се ангажират свидетелите не отговаря на
доказателствата по делото или най-малкото не е подкрепено с каквито и да е
било доказателства. По отношение на искането за експертиза, държим на
изготвянето на същата, като моля да се предостави такава възможност на
вещите лица. По отношение на д-р К., не се противопоставям да се разпита в
днешното с.з. По отношение на разпита на втория свидетел д-р М., моля да
5
бъде определен срок за събиране на това гласно доказателство най-късно до
края на следващото с.з. По отношение на днес представените писмени
доказателства от МБАЛ „ПУЛС“, не се противопоставям да се приемат, тъй
като касаят изясняване на представени от трето неучастващо лице документи,
които са неотносими към ищеца, най-малкото поради съвпадение на имената
му.
ЮРИСК. К.: Поддържам казаното от адв. Я..
ГЛ. ЮРИСК. М.: По отношение на докладваните писмени
доказателства от съда в с.з., да бъдат приети. По отношение на писмата
изпратени от ЦСМП-Благоевград, с оглед установените в днешното с.з.
несъответствия, същите да не бъдат приемани и се изпълни волята на
жалбоподателя и ответните страни. По отношение на доказателствата
представени от д-р Д., същите да бъдат приети. Нека се даде възможност за
изготвяне на СМЕ от вещите лица и свид. д-р К. да се разпита в днешното с.з.
По отношение искането за удължаване на срока за събиране на доказателства,
подкрепям становищата на процесуалните представители на МБАЛ „ПУЛС“ и
МБАЛ-Благоевград. Считам, че не са налице основания за изменение на
определението на съда за допускане на свидетели за ищеца.
СТ. ЮРИСК. Я-К: Поддържам казаното от гл. юриск. М., няма какво да
допълня.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, счита че в днешното с.з. следва да се разпита явилия се свидетел д-р
К..
От исканите свидетели от ищцовата страна, следва да се допусне
единствено съпругата на ищеца, а за останалите възможността е
преклудирана. Очевидно влошеното здравословно състояние на ищеца е
препятствало явяването единствено на съпругата в определения срок.Докато
последното не е пречка за ангажирането на останалите свидетели, за което е
имало достатъчно време и възможност, а д доказателства за други
препятствия липсват. По останалите доказателствени искания съдът ще се
произнесе в закрито съдебно заседание, когато ще бъдат обсъдени всички
доводи и възражения. Поради това и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА в качеството на свидетел П. С. Г.а.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ищцовото искане за допускане до разпит на
6
останалите свидетели.
Снема се самоличността на свидетелите:
Р. Б. К.: 67 години, разведен, неосъждан, без дела и родство със
страните по делото.
П. С. Г.А: 72 години, неосъждана, съпруга на ищеца.
На свидетеля Г.а се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИД. Г.А: Желая да бъда свидетел.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което дадоха обещание да казват истината.
От залата се отстранява свид. Г.а.
СВИД. К. на въпроси на адв. Ю.: Работя като началник на „Вътрешно
отделение“ в МБАЛ-Благоевград, от 2017 г. По време на Ковид пандемията
във „Вътрешно отделение“ се лекуваха всички болни пациенти от Ковид, даже
когато цялата болница стана Ковид, всички пациенти бяха от Ковид. М. юли и
м. август 2020 г., мисля че цялата болница беше Ковид болница, защото на
„Вътрешно отделение“ беше предоставено и помещение от УНГ и там имахме
20 легла, и тогава сме ходили по всички отделения за консултация. Така че
цялата болница беше. Ние всеки ден сме давали информация на РЗИ за броя
на болните във „Вътрешно отделение“ и след като изпишем пациента,
независимо, някои са престояли повечко дни, те се регистрираха в РЗИ и си
продължаваха карантината. На въпросът Ви дали е имало срок, в който е
продължавала карантината след изписването от болницата, не мога да си
спомня. Информацията до РЗИ, която се изпращаше, беше дейност на
кодировчика, с които всеки ден комуникирахме, даже лично и по телефона сме
се чували, с документ за колко болни има в отделението, колко са
новопостъпили, колко са изписани. Това беше информация за Ковид болните.
Не си спомням случая много, но по история на заболяването /ИЗ/ като се
запознах, тогава кодировчици бяха Иванка, която е в майчинство, не е при нас
на работа, а другата Ели, която също не е при нас на работа. Можем да им
намерим пълните имена и адреси. Смътно си спомням за пациент К. Х. Г.,
минали са 4 години и от тогава са минали хиляди пациенти. Прочетох ИЗ,
сещам се за пациента К. Г.. Мога да кажа, че при приемането му беше
наистина в тежко състояние, да кажем с алгоритъм един, който ние си имахме
от малкото време като опит, с антибиотици, с вливания, с „Урбазон“,
противовъзпалителни, с „Парацетамол“ при необходимост при температура,
7
„Фраксипарин“ задължително, защото знаем, че ковида даваше много
сериозни отражения на съдовете и проследявахме през цялото време
състоянието на болния, и неколкократно сме провеждали изследвания за
кръвно газов анализ, рентгенографии, пълна кръвна картина и когато вече
състоянието е добро, една пневмония като пътека е 7 дни, ние сме го държали
към 20 дни. При изписването, задължително добри показатели от
параклиничните изследвания, от рентгена обратно развитие на пневмонията,
която е имал и в такова състояние, в добро състояние изписваме, с препоръки
за лечение вкъщи и допълнително ако има някакви усложнения да бъде
насочен където трябва. Имахме консултация с хирург за този пациент, тъй
като болницата няма съдов хирург, а и в областта е един единствен д-р П..
Хирургът, който направи консултацията е д-р Николова. Пациентът К. Х., пак
казвам, не мога да си спомня на кой крак беше, но на единия крак имаше една
лека раничка, която беше най-вероятно от травма, тя не е от съдово
заболяване. Предписано беше терапия със съдоразширяващи, а и ние
установихме, че има леки отклонения и при изписването го насочихме,
категорично, с последващо лечение в гр. София за съдов хирург. Когато го
изписахме дали е бил поставен под домашна карантина за тези 14 дни след
дехоспитализацията, не мога да си спомня. Когато се налага пациент да
продължи лечението си в друго лечебно заведение, като в случая е насочен в
гр. София, епикризата е документът, който издаваме ние. Имали сме и спешни
случаи, които са налагали директно транспортиране за гр. София, но това не
беше такъв случай, като в епикризата сме записали да бъде насочен за съдов
хирург в гр. София. Не мога да си спомня дали с мен се е свързвал личния му
лекар за информация по отношение на отразеното в епикризата, че съм го
насочил пациента за съдов хирург. По принцип изписването на болните беше
със собствен превоз. Линейките от болницата или от ЦСМП не обслужват
такива пациенти. Така си беше по време на Ковид или с частни линейки. И аз
и д-р А. бяхме лекуващите лекари на К. Г.. При нас всички бяха с Ковид. Тест
два пъти е правен и е положителен Ковида. Два пъти е правен положителен
тест, когато беше при нас. След това трикратно е изследван, отрицателен тест
и тогава е изписан. Когато е изписан с трикратен отрицателен тест не мога да
кажа дали биват поставени под последваща карантина, домашна. Много пъти
през деня съм влизал при пациента К. Г.. Задължително всяка сутрин
минавахме визитация. Уточнявам, защото тогава бяхме с маскировъчни
предпазни средства, сутрин задължително влизахме и към обяд пак,
задължително, но от вратата може би по 5-6 пъти сме ги наблюдавали как са.
Сестрите, които влизаха там също бяха облечени с предпазни средства. Освен
лекарите и сестрите, немедицински персонал като санитари е влизал при
пациентите, за да почистват, те също бяха с маски. Пациентите в стаите бяха
на отключена врата. Забранено беше с моя вътрешна заповед пациентите да се
мотаят по стаите и затова, колкото и неудобно да беше, в стаи, които бяха без
санитарни възли имаше санитарни столове, не са се разкарвали по коридорите.
Свижданията бяха забранени. Не си спомням дали на пациента К. Х. някой му
е носил храна и вода. Не е имало ситуации, в които да чуваме викове и молби
за помощ на К. Х. докато се лекуваше при нас. Плюс това, доколкото си
8
спомням, той беше в стая 10, която е много близо до сестринската стая и не
може да не се чуе ако има нещо. Не си спомням да са ми казвали сестрите или
санитарите, че той е викал за помощ. Мисля, че можеше да си ходи като го
изписахме, но с подробности не си спомням.
АДВ. Ю.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Б.: Дали мога да кажа това тежко състояние дали
касаеше кръвоносните съдове на пациента и в частност състоянието на
краката му, отговарям, че касаеше чисто ковидното заболяване, с двустранна
пневмония, с изразени промени в белия дроб, с повишена утайка, с повишен
Д-димер, който беше над 10 000 завишен при някои болни, а при него беше
към 5 000-6 000, не беше от най-тежките случаи, но това имах предвид за
белодробното заболяване. Фраксипарина го ползвахме при всички болни,
защото казах, че това беше едно от най-тежките поражения, които правеше
ковида и сестрите забелязваха, че като вземаха кръв, самата кръв е много
тъмна и гъста, на тежко болните пациенти. Това беше резултат от самото
действие на ковидния вирус и „Фраксипарин“ задължително правехме, а при
него правехме и „Пентоксифилин“ също за съдоразширение, витамин С и
калций за укрепване на съдовата система. Извършваше се при самия прием на
ковидно болните цялостен преглед. В случай, че има зачервяване на части от
крайниците биха били установени. Пак казвам, имаше една раничка, която не
беше такава да е от нарушено кръвообращение и да е атрофична рана. За
състоянието на пациента ми е трудно да си спомня дали беше такова при
приема му или в хода на самото лечение, но впоследствие на лечението на
пациента, не в самото начало. Към момента на приема му нямаше данни нито
за наранявания, нито за почерняване на пръсти, които да сочат на съдов
проблем. Нямаше такива данни. Пациентът беше насочен за консултация със
съдов хирург, след изписването, защото от ИЗ, която погледнах, на 29-ти е
правена консултация с общ хирург, който също установява, че трябва да има
консултация със съдов хирург и проведохме това лечение, което и те
препоръчаха, и след изписването го насочихме за гр. София, за Трета градска
болница да кажем, защото повече там ги насочваме ние. Причината за
консултация със съдов хирург беше, че ние и той установихме, че единият му
крак беше малко по-студен, малко нарушено беше кръвоснабдяването, но не в
такава степен, че да се изисква спешно решение на въпроса. Това му
състояние се установи впоследствие. Към момента на приема нямаше
студенина в кръвта, нито оплаквания.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. К.: Ние имахме един шаблон, по който изписвахме
ковидно болните. Устно, при всички положения сме обяснили къде да отидат.
Иначе в ИЗ пише, че да се насочи за съдов хирург в гр. София, тъй като в
нашата област няма.
9
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Я.: Пациент, болен от Ковид, след три отрицателни
теста се изписва след преглед и преди самото изписване. Прегледът е на бял
дроб, със слушалка, с липса на хрипове, с доказване да кажем на три
параметри за доброто му състояние на пациента, първо – от аускултация,
второ - рентген, трето - клинична лаборатория, в които показатели и Д-димер,
който беше показател за активността на процеса, в началото беше към сто-сто
и нещо утайката на кръвта, ние сме го изписали с утайка 25 до 30, съвсем
нормална стойност. На слушалка нищо не се …, пак Ви казвам, не си спомням
всичко подробно, но не може да го изпишем без да сме сигурни в доброто му
състояние. Когато МБАЛ-Благоевград беше болница изцяло за лечение на
Ковид заболяването, тогава като че ли изчезнаха всички други заболявания,
колкото хронично болни имаше и с дихателна недостатъчност, и с диабет, и с
всичко, може би се изпокриха и се лекуваха вкъщи. Нямаше пациенти, които
да не са с Ковид. Ако пациента К. Г. е направил оплаквания свързани със
сърдечносъдово заболяване, те се отразяват в декурзусите, че ние сме искали
консултация и тя е извършена, и е описана какво е състоянието и препоръки
ако има към пациента, и към нас вече като лекуващи лекари. Преценката дали
пациентът се нуждае при такива оплаквания от допълнителни дейности са
взаимни мнения по въпроса, но ако е към кардиолог, съобразяваме се с
мнението на кардиолога, на специалиста. Същото е и за хирурга, и за съдов,
тези неща. По въпросите за карантинирането в болницата, аз като началник на
„Вътрешно отделение“ не съм се занимавал след изписване на лекуван от
Ковид пациент в болницата. Това не е наша пряка отговорност, то ни беше
толкова натоварено, че оставаше и за това да следим всеки изписан болен
къде е. Тогава лекарите във „Вътрешно отделение“ бяхме двама лекари, с д-р
Арабаджиев, даже и той по едно време напусна, защото наистина беше много
тежко и може би от 2001 г. до 2023 г. си бях абсолютно сам. Тогава
натовареността беше много висока. Имаме по принцип 31 легла, в УНГ ни
бяха предоставили още 20 и ако Ви кажа, че идваха още 10-15 болни, на които
им правехме вливания ей така в столовата, защото нямаше къде да легнат.
Беше много висока смъртността. Може би тепърва в световен мащаб ще се
правят изводи, но лично моето наблюдение е, че по-млади хора между 55 и 65
години починаха много повече, отколкото над 75 годишна възраст, и то млади,
здрави хора, които като дойдоха не мислеха, че ще има такива проблеми.
АДВ. Я.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на гл. юриск. М.: Кодировчикът подаваше информацията
към РЗИ за хоспитализираните пациенти, иначе и лични лекари изпращаха
директно с направление № 7 за приемане и през спешно приемно. Това са
двата начина, по които приемахме ние болни. Мисля, че си имаше образец,
който се изпращаше в РЗИ, но не мога да кажа от кой момент се изпращаше на
10
РЗИ. Тогава наистина беше изключително трудно, на ден имах по 150-160
обаждания, направете сметка какво нещо е да се обърне внимание на всеки и
вече да следя и други неща, които са на други задължения.
ГЛ. ЮРИСК. М.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на ст. юриск. Я-К: Разбира се, че са допускани служители
на РЗИ в отделението да връчват на пациентите предписания. Не сме били
толкова затворени, дори и за служители на РЗИ и Здравна каса. Но може и
близките, не мога да гадая, да са отишли до РЗИ и да им се връчи на тях
предизвестие или на болния по телефона също, доколкото разбирах се
обаждаха, но за конкретния случай не зная. След изписването на пациентите
от отделението, по принцип в епикризите пишем две дати, за два безплатни
контролни прегледа от пациентите, които са преминали през нас, така че който
е искал или е имал нужда винаги е идвал. Не си спомням въобще дали К. е
идвал.
СТ. ЮРИСК. Я-К: Нямам повече въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от съдебната зала.
СВИД. Г.А на въпроси на адв. Ю.: Съпруга съм на К., желая да съм
свидетел по делото. Миналият път в предходното дело не дойдох, защото
мъжът ми не беше добре, нямаше на кого да го оставя. Сега намерих една
близка и го оставих при нея. През м. юли 2020 г. К. отиде в болница „Пулс“,
приеха го в нервно отделение. От там ми се обади по телефона, че е приет
човек, който е бил с Ковид. След това го изписаха, но не беше пак добре.
Търсихме помощ, изпратих го, отиде в Бърза помощ. Те му казаха, че той се
преструва и него взеха. След това продължи да бъде недобре. Тогава вдигна
температура 40 градуса. Извикахме линейка, дойде и го закараха. Аз потърсих
племенника ми, той дойде. Казва се Иван племенникът. Дойде, извикахме
Бърза помощ и той отиде с него, и го приеха в болницата, и казаха, че е
направил двойна бронхопневмония. Направили му снимка, казаха че има
двойна бронхопневмония. Не ни допуснаха нас, а мен ме сложиха под
карантина вкъщи. Аз не можех да ходя там, даже не пускаха в отделението,
казаха, че е забранено щом е болен от Ковид. За него казаха, че е болен от
Ковид. След 4 дни са му направили изследване и казаха, че е болен от Ковид.
Щом той влезе в болницата, мен веднага ме сложиха под карантина. Мен
всеки ден идваха да ме проверяват. От РЗИ дойдоха с една бяла кола, един
мъж, слабичък беше и ми каза „Вие сте под карантина, защото мъжът Ви е в
болница и е болен от Ковид, и Вие не трябва да напускате къщата. Ако има
някой да Ви пазарува, защото нямаш право да излизаш от вкъщи“. И така
беше. Те идваха всеки ден, към обед, следобед, по различно време идваха да
ме проверяват. Идваше на вратата, с колата изсвирваше, аз излизам навън и ме
11
вижда, че съм си в къщи и си тръгваше. Беше мъж. Всеки път беше сам. Не ми
е връчван никакъв документ за карантината. След като ми изтече карантината
не успях да отида при К., те не даваха да се ходи там. Той беше във „Вътрешно
отделение“. Най-интересното беше как го изписаха. Не ми и се обадиха, че ще
го изписват. 22 дни го държаха там, мъжът ми ми се обади по телефона и каза
„Вече нямам Ковид и може да ме изпишат някой ден“. Минаха 2-3дни и той не
ми се обади по телефона, че ще го изпишат. Изкарали го от задния вход,
качили са го на едно такси и го докара таксито на портала на къщата ни. Той
не можеше въобще да се движи, беше толкова много отслабнал, че не можеше
да се движи. Тогава беше 90 кг., а като си дойде сигурно да имаше 60 кг. Като
се прибра 10-20 кг. да беше отслабнал, беше много слаб, брадясал. Шофьорът
го свали и каза „ето ти го, много са го излекували, изпратиха го да си умре
вкъщи“. Платих на таксито. К. остана, имаме оградка на къщата, седна на нея,
на портала беше. От портала до къщата разстоянието е дълго, около десетина
метра. Аз с една работна количка, придвижих количката и го качих на нея и го
закарах до нас. Той е много тежък, аз залитах като го карах. Закарах го до
вратата дето ни е на къщата и там като чувал с картофи го изсипах. Той не
можеше въобще да се движи. С лазене влезе вкъщи, за да се качи на кревата.
Видях му краката тогава. Той беше обут още като слезе от таксито. Като си
отиде вкъщи, той се разплака и каза „добре, че си пристигнах вкъщи“. Кракът
му беше черен, изсъхнал. Левият крак, черен до пръстите. На другия крак, на
десния, големият пръст и до него малкото пръстче. Даже имам снимка, мога
да я дам за десния крак, къде падна пръстчето. К. си дойде, не беше обръснат,
имаше брада. Аз го изчистих с топла вода, измих го, преоблякох го, изпрах му
дрехите, с които беше. Викам му „Да са те пратили някъде, сега какво да те
правя аз тук, вкъщи?“ Той каза „Не зная, ходи при нашия личен лекар, искай
направление, ако ти дадат да ходим при доктор за краката“. Нашият лекар е д-
р Д.. Отидох при него и му обясних, че К. е лежал от Ковид и е получил
гангрена на крака, син му е кракът, изсъхнали са му пръстите. Казах му, че
искам направление да ходим някъде да го оправят, гангрената продължава да
излиза нагоре. Той каза „щом е под карантина, той излиза на компютъра ми, че
е под карантина и няма кой да го приеме. Където и да ходиш няма кой да те
приеме“. На другия ден от изписването на К. отидох при д-р Д.. Каза ми
„Видях, че е под карантина, дори и да ти дам направление, няма кой да те
вземе“. Доктор Д. каза, че от РЗИ е поставен К. под карантина. Ходих в РЗИ и
на портала, във фоайето, срещнах една жена и взех да й обяснявам, защото
бях много ядосана и изплашена. Обясних й, че мъжът ми е под карантина
сложен, пък кракът му гангрена е получил и искам да питам може ли да се
махне тази карантина, за да можем да го водим на някъде, да го лекуват. Тя ми
каза „Няма какво да се моташ тук, ходи си при личния лекар, но щом е под
карантина не можеш никъде да отидеш“. Жената ми го каза, не зная коя жена
е, не се представи. Просто я срещнах в коридора, не я и попитах коя е, защото
бях много уплашена като видях какъв му е кракът. Бях стресирана,
изплашена, не знаех какво да правя. В същия ден, след като бях при д-р Д.
отидох в РЗИ. След като се прибрахме от РЗИ се прибрахме вкъщи. К. стоя
вкъщи 15 дни и щом свърши карантината, тогава вече го закарахме… Докато
12
беше в карантина К., вкъщи не идваха да го проверяват него, така както мен
ме проверяваха. Д-р Д. или друг не ни се обади да каже, че той не е вече под
карантина. На четиринадесетия-петнадесетия ден, не си спомням точно, може
да беше четиринадесетия ден, тръгнахме при д-р П., с племенника ми. Обадих
му се, той има кола и с нея го закара на болницата. Отидоха на втория етаж
при д-р П., а аз се качих при личния ни лекар, да ми даде направление, за да
ни вземе д-р П.. Не зная на коя дата беше това. Като отидох при д-р Д. му
казах, че искам да отиде К. на доктор, за да го видят, защото над глезена
излезе гангрената. Даже и месото му започна да мирише, докато тези дни
беше вкъщи. Слагахме парцали с вода, като компрес, то нямаше друго какво
да се прави. На другия крак същата работа беше. Д-р Д. ни даде направление.
Д-р Д. в този ден не го видя К., той не се качи при него. С инвалидната
количка той отиде с племенника ми на втория етаж, а аз отидох на третия етаж
при д-р Д.. Нататък племенникът ми се занимава с него. Като влезе при д-р П.
му каза, че веднага трябва да отидат да му ампутират крака. Това го каза д-р
П.. Каза, че това е гангрена и че тя работи, и може да му отиде целия крак, и е
получил от запушване на крака. И другият му крак също имаше запушване и
д-р П. каза, че като излезе от болницата да отиде при него, за да го изпрати в
гр. София, за да му направят продухване на другия крак, десния. Когато д-р П.
ни насочи за ампутацията на крака, другите пръсти на крака на К. чернееха,
продължиха да чернеят и затова, като му ампутираха крака даваше зор в
болницата по-бързо да го изпишат, защото иска да отиде в гр. София. В
болница „Пулс“ не му лекуваха пръстите на другия крак. Когато К. беше събут
бос се виждаше, че другите му пръсти са болни. В същия ден, в който бяхме
при д-р П., в същия ден К. постъпи за лечение в болница „Пулс“. След два дни
му ампутираха крака мисля, след като постъпи на лечение в болница „Пулс“.
Там беше 7 дни мисля, колкото беше пътеката. Когато К. се прибра изписан от
болница „Пулс“ с ампутирания крак, кракът му беше ампутиран под коляното.
На пръстите на другия крак не видях да му е правено някакво лечение. Той
каза, че нищо не са му правили. Пръстите му започнаха да чернеят. Като
даваше зор да го изпишат, доктор С. казваше „не можем да го изпишем“,
защото раната не беше още заздравяла, на отрязания крак, и вика „не мога да
те изпиша толкова бързо, за да излезеш“. Говорех с доктор С. за състоянието
на К.. Водих го при него, защото много го боли крака, сега и в момента го
боли крака. Той непрекъснато плаче, вика че го боли и му изтръпва крака.
Като сложи протезата пада, не може да ходи, още го боли и го заведох, исках
пак направление от д-р Д., ходих, заведох го и той вика „ Цял живот ще го
боли“. Инжекции му направи, взехме инжекцията и му я направи за
обезболяване. Д-р П. му каза на К., че трябва веднага, като излезе от
болницата да отиде в гр. София да му направят подухване, „защото ще
загубиш и другия крак“. К. не ми е споделял докато е бил в болница „Пулс“ да
са викали специалист, който да му направи това продухване. Когато К. го
изписаха от болница „Пулс“ пръстите на другия му крак бяха вече черни и
ходехме при д-р П., който му правеше превръзка на крака, на отрязания крак
му правеше превръзки, правеше и на тези двата пръста, защото големият
пръст се беше подул и даже, когато се върна от гр. София продължихме да
13
ходим при д-р П. на превръзки, за да му оправя този десния крак. Правеше му
превръзки на тези пръсти. Слагаше му някакво лекарство. Това малкото
пръстче каза, че трябва да го оставим така, за да може да изсъхне и само да си
падне. Падна единият пръст, големия, от десния крак, но не палеца, а този
който е до големия пръст. На големия пръст му вади нокът. Д-р П. ни изпрати
в гр. София в болница „Софиямед“. Седя там, направиха му там продухване,
но не зная какво е това продухване. Спряха да се засягат останалите пръсти на
крака. Както си бяха като си дойде така си останаха пръстите, но малкото
пръстче, както си беше черничко засъхна и падна. Другият пръст не е черен,
но е подут, голям му е и сега го боли, оплаква се. За обслужването на К.
всичко е на мен. Той често плаче, много често плаче. Гледа телевизия плаче,
види някой с количка като него, все плаче, вика „защо стана така с мен, да не
мога да си работя“. Той иска да работи, да се движи, но не може и се
депресира. Затвори се в себе си, не иска да говори с никой. Идват, сестра имам
от гр. София, той не иска, излиза, вика „ходете навън да си седите, аз не
мога“. Не може да слуша ли, не зная? Затворен е и не иска да говори. Двамата
като си седим през деня, има с часове той не приказва нищо, мълчи си и аз
нещо измислям, за да приказва. Преди инцидента беше много работлив, много
справедлив и добър, много добър. Много ме обичаше и сега това му е много
тежко, че ми е оставил аз да върша мъжката работа вкъщи - лозници, градина
имаме на село. И.К. се казва племенникът ми, той и сега ни помага, но когато
има време, и те ходят на работа. Това състояние да се депресира не беше
характерно за К. преди да се случи това нещо.
АДВ. Ю.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Б.: Съпругът ми е нямал психични проблеми преди
Ковид. Има решение на ТЕЛК, той с белия дроб не е добре. Отдавна му е това
решение, мисля че от 20 години, защото аз от толкова години съм при него.
Беше му определен процент неработоспособност, 75 %. Сега му го увеличиха,
когато стана това с крака. От 60 години вече става пожизнен процента за
неработоспособност, не си спомням през 2010 г. да е воден за увеличаване
процента му за неработоспособност. Понякога е имал депресивни
разстройства. Настаняван е в болници за лечение на депресии. Не мога да
кажа кога започна това, отдавна, много отдавна, още като се оженихме. От
1994 г. сме заедно. Той след това имаше разстройство, получи такова, ядосал
се е нещо, иначе не е имал проблем. С мен се е държал нормално, с останалите
също, нямали сме проблеми с никой. При нас толкова много хора са идвали,
толкова много приятели имаше, сега никой не идва. Той от белия дроб
влизаше в болница. За депресията, каза веднъж, че нещо му се говорело, не
зная, не мога да Ви го обясня точно какво е. На мен лично не ми е казвал, че е
чувал гласове, в болницата е казал, че чува. Не съм го придружавала на
прегледи, сам си ходеше в болниците, не съм ходила с него. Той ми се обади по
телефона, че има при него болен от Ковид. Не съм ходила там на свиждане,
защото имахме животни вкъщи, не мога да ги оставя, за да ида. В отделението
са казали, че има болен от Ковид и са настанили човека в неговата стая. Казали
14
са, че има Ковид човека и ще го изпишат. На другия ден го изписаха. Това го
зная от него. Никога не е изпадал в състояние съпруга ми на дезориентация, да
не знае кой ден е, да не знае къде се намира. Може да е лекуван за такъв тип
заболяване, но като е бил при мен не е имало такова нещо. В болницата като
беше аз ходех при лекарката. Тя ме викна и ме попита „С Вас как се държи
той?“, аз й казах, че с мен се държи добре. Причината за това да ме попита е
била, че е казал, че е чувал гласове и го оставиха. Викнаха ме мен и ме питаха
„как се държи с Вас?“ и аз казах, че с мен си се държи добре вкъщи. После го
изписаха. Като се прибра след лечението от Ковид не можеше да се движи,
защото беше много слаб. Краката го боляха. Те и сега го болят. Ходехме на
контролни прегледи, но не в МБАЛ-Благоевград, никой не ни е търсил. Как
така да ходим? Когато го изписаха от болница „Пулс“ не си спомням, когато го
изписаха първия път и втория дали е ходил на контролни прегледи. Не съм
ходила с него на контролни прегледи. Има епикриза от „ПУЛС“. Не съм я чела
епикризата, може да е имало записано да се яви на контролни прегледи. Аз не
съм ходила на контролни прегледи, той може би е ходил, не мога да Ви кажа.
Присъствах на прегледа при д-р П., там ходех с К.. При доктора има две
сестри, които ни приемат на вратата. Приема ни, маха бинта, преглежда го,
вика доктор П., излиза, вижда му пръстите, „добре, добре“, прави му
превръзката и това е. Д-р П. трябваше да му прави превръзка на отрязания
крак. След като изписаха К. от лечението му от Ковид, 15 дни му дадоха
карантина Той все си беше влошен, кракът му продължаваше да посинява
нагоре. Къде да идем, като никой не ни приемаше? При д-р П. отидохме след
като свърши карантината. Той като видя крака му, каква превръзка да му
направи като нямаше ампутация. Каза му веднага да отиде да му ампутират
крака. Д-р П. като влязохме му направи преглед и му видя крака. Той му
включи апарат за другия, за десния крак, и му каза, че след като му ампутират
крака, след изписването, да отидем пак при него, за да го изпрати в гр. София,
за да му направят продухване на другия крак, защото ще изгуби и него. За
този преглед какъв документ да ни даде, не ни даде. Дори миналата година пак
ходихме да си провери краката, на преглед, дали има запушване или не. При
д-р П. ставаше въпрос за десния крак, за двата пръста и това е, а за другия
крак, за ампутацията му правеше превръзки. Каза, че операция трябва да се
прави на десния крак, затова ни прати на София, след ампутацията, след като
излязохме от „Пулс“. След ампутацията ходехме на контролен преглед в
болница „Пулс“, мисля че беше след 7 дни, при д-р С., но не в болницата, а в
поликлиниката. Д-р С. има кабинет там и там ходихме, в болница „Пулс“ не
ходехме, защото д-р С. му правеше операцията. В болница „Пулс“ след
операцията не сме ходили на контролен преглед. Месец септември отидохме в
„Софиямед“, защото каза, че кракът му не е заздравял, този крак, но и не беше
толкова много време, мисля че след може би 10-15 дни, колко да са минали.
Искаха да заздравее хубаво кракът му след операцията, като му беше отрязан
трябваше хубаво да заздравее. Тук при д-р П. падна пръстът му. Преди
„Софиямед“ пръстите му бяха черни. След болница „Софиямед“ му паднаха
пръстите. Много време след това се случи, два месеца, може би всяка седмица
ходехме там. Там го лекуваха този пръст. Мажеха го с някакво лекарство и му
15
правеха превръзки, и ни пускаха. Направиха му там продухването в
„Софиямед“ и се върна и продължихме да ходим при д-р П., да му прави
превръзките. Не зная колко време след това му падна този пръст. Д-р П. ни
каза, че трябва да почернее пръстът. Д-р П. каза „нека да не го реже, ще
изчакаме самичък да си падне“. Като бяхме в „Софиямед“ пръстът на К. беше
черен. Затова мъжът ми се страхуваше и затова отидохме там. След лечението
в „Софиямед“ цветът на пръста не се промени, така си остана. После почерня,
изсъхна и като изсъхна отидохме при д-р П., той го махна с пинсета и нокътя
на големия пръст. След като от РЗИ ми казаха, че трябва да се върна при
личния лекар, аз първо минах през РЗИ и след това отидох при нашия доктор
и той каза, че не може. Първо отидох при личния лекар, след това в РЗИ,
обърках се. Жената ме срещна, не зная каква беше тази жена, в преддверието
на РЗИ, и бях много уплашена. Започнах да й разказвам за мъжа ми. Казах й,
че 15 дни е карантина, при кой да отида и да я махна тази карантина, за да
можем да ходим той някъде да се лекува. Тя каза „няма какво да ходиш, щом е
под карантина, той няма право да излиза от вкъщи“ и аз си тръгнах. Не съм
ходила в спешен център след това, защото личният лекар каза да не се
обаждаме никъде. След РЗИ на следващите дни се обадих на личния лекар, че
има проблем, но той не реагира. Каза, че това е гангрена, няма какво да се
направи „ще си изчакаш 15 дни да минат и тогава“. Като се прибра мъжа ми
вкъщи вече беше по-добре, започна да се храни. Той не се е и хранил в
отделението, придоби си вече…, външния му вид стана друг, но беше с
памперси, аз го обслужвах, купувахме памперси, той не можеше да става.
Преди Ковид не е бил така, той вдигна температура, 40 градуса температура, и
тогава го закараха. 5-6 дни сигурно имаше и непрекъснато казваше „нещо не
ми е добре, нещо не ми е добре“. Започна повечко да си поляга, спря да се
храни, по малко се хранеше, започна да вдига по 37-38 градуса температура,
давах му Аналгин, Парацетамол. Той сам си отиде на Спешен център, обаче
му казали „Стига симулира, не можем да те вземем“. Даже един доктор от
„Пулс“ му е казал, сърдечен лекар ли е бил, му е казал „Ще те глобя 100 лева
ако продължаваш да идваш тук“. Каза, че е ходил при лекар, така ми каза, от
спешния Ви казах, че отиде в „Пулс“. Същият ден, когато го изпратих от
вкъщи, като не беше добре. Ходил е на спешния и му казали, че симулира и
той се върна вкъщи. Мисля, че веднъж ходи, после още веднъж мисля че ходи,
не си спомням вече. Две седмици беше така и тогава вдигна 40 градуса
температура и тогава викнахме „Бърза помощ“ и дойде и племенника ми се
занимаваше тогава, той го откара.
На въпроси на адв. К.: След изписването на К. от болница „Пулс“, когато
му ампутираха крака, първо се прибра вкъщи, после веднага на другия ден
отидохме при д-р П. и той каза, че ще го изпрати в гр. София. Д-р П. го
изпрати в гр. София, да. Поради какви причини сме завели К. 10 дни по-късно,
отговарям, че той искаше малко да си постои вкъщи, защото крака му не му
беше заздравял добре, защото и не искаха да го изпишат от болницата докато
не му заздравее хубаво раната и тогава да ходи, но д-р П.а каза, че трябва да
ходи и мъжа ми се страхуваше да не си загуби и другия крак.
16
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Я.: Към 2020 г. съпругът ми имаше заболяване на
белия дроб. Като отиде в „Пулс“, каза, че му изтръпват краката, вика „Кръста
ме боли, ще ходя ако ме приемат в болницата“. Преди да го приемат първия
път в „Пулс“ не зная да е бил на преглед при д-р С., не зная, не мога да кажа с
точност. Първият път в „Пулс“ го приеха в нервно отделение, за краката и за
кръста ли, за изтръпване, защото му изтръпва крака, то и сега са му
изтръпнали. Той казва, че му изтръпват краката, не изстиват. След
изписването му от „Пулс“, втория път, когато отиде за Ковида го приеха във
„Вътрешно отделение“ в държавната болница. 22 дни престоя в държавната
болница. Аз 14 дни бях в карантина. Откакто го приеха в болницата, дойдоха
от РЗИ и ме поставиха под карантина. Като ми изтече карантината не можех
да го видя К. в болницата, не пуснаха, не даваха да се влиза там, не можех да
го видя. Той не ставаше, аз не можех да го видя, затова по телефона се
чувахме. Той по телефона ми казваше, че не може да става. Като го изписаха
от болницата и се прибра, мен не са ме поставяли отново под карантина. Само
той беше под карантина. Като го приеха съпруга ми в държавната болница,
той каза, че е бил сам в стаята, във „Вътрешно отделение“. Каза, че е бил сам,
взе да плаче „пръстите много ме болят, много ме болят пръстите“. Не мога да
кажа имената на лекуващите го лекари. Той не можеше да ходи, не е ходил в
РЗИ да иска да му съдействат. С инвалидна количка го карахме при д-р П. и то
племенникът го караше с колата.
АДВ. Я.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Б.: Щом го изписаха от болницата беше под
карантина, в епикризата пишеше, че 15 дни трябва седи под карантина. Друг
документ никой нищо не ми е дал. В епикризата пишеше 15 дни, аз затова
отидох при нашия доктор, да го питам може ли да направим нещо, исках да
идем на доктор, той каза, че не може да излиза от вкъщи щом е 15 дни
карантина.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на юриск. К.: Аз не съм разбрала, че го изписват К. от
МБАЛ-Благоевград, не ми се обадиха, те на такси го бяха качили. Видях го
таксито, той спря пред портата ни. Аз му помагах с мъжа от таксито да излезе
от колата. К. седна на оградката докато докарах количката, за да го закарам до
вкъщи. На въпросът Ви дали е споделял какво са го посъветвали докторите,
къде са го насочвали, като се прибра вкъщи, не ми е казвал такива неща, не
зная, не си спомням какво ми е казвал, той беше много зле, аз се уплаших, не
бях виждала до тогава такова нещо. Каза, че много го болят пръстите на
17
краката. Тези 15 дни все си го болеше и слагахме компрес със студена вода,
защото нямаше какво друго, то гангрената продължаваше, тя над глезена
отиде, много бързо работеше.
ЮРИСК. К.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Ю.: Още като беше в държавната болница и плачеше
по телефона вика „Болят ме пръстите, болят ме пръстите на краката, намери
ми нещо лекарство, много ме болят пръстите“. Само повтаряше „Много ме
болят пръстите“. Нямаше какво лекарство да му изпратя, виках му „Нали си
там, поискай нещо да ти дадат“. Каза, че е говорил с лекарите, че пръстите го
болят, каза че не са му обърнали внимание. За да си помага на пръстите
поливаше си краката с вода. Аз му изпращах от вкъщи вода, племенницата
ходеше и тя му носеше до там. Даже дрехи и бельо много му купувах.
АДВ. Ю.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на ст. юриск. Я-К: Четох епикризата на съпруга ми издадена
от МБАЛ-Благоевград. Двамата бяхме вкъщи като я взе, прочетохме, че 15
дни е под карантина. От служители на РЗИ не е връчвано предписание на К. и
не е извършвана проверка. Сама посетих сградата на РЗИ. Като тръгнах към
доктора минах първо през РЗИ и след това отидох при нашия доктор. Жената
от РЗИ не ми се представи коя е, срещнах я най-случайно, аз като й обясних за
мъжа ми и тя каза „няма какво да се занимаваш повече, щом е под карантина,
той не може да ходи никъде“. Аз като бях под карантина при приема на К. в
болницата, служителите на РЗИ на място вкъщи ме посетиха да ме уведомят,
че съм под карантина. Нищо не са ми връчвали, само устно ми каза „Мъжът
Ви е болен от Ковид, 14 дни сте под карантина. Нямате право да излизате“.
СТ. ЮРИСК. Я-К: Нямам повече въпроси.
На въпроси на гл. юриск. М.: След изтичане на карантината ми, не съм
потърсила документа ми, с който съм поставена под карантина от РЗИ. След
като отидох до РЗИ да поискам отмяната на карантината на К., аз Ви казах,
най-случайно жената я срещнах. Не зная каква е, не съм я и питала каква е. В
коридора я срещнах и й обясних, аз бях много уплашена, и не знаех къде да
ходя. Не зная дали тя е била служител на РЗИ, може и да не е била, не ми се
легитимира. Изчакахме да изтече карантината, личният лекар каза „ще си
чакате докато не мине карантината“. Лекарят каза, че излиза на компютъра му,
че К. е в карантина. Той нали ми е личен лекар, той знае, каза „Аз разбрах, на
компютъра ми излезе, че той е под карантина“. Така ми каза.
ГЛ. ЮРИСК. М.: Нямам повече въпроси.
18
АДВ. Ю.: Уважаеми господин съдия, с оглед показанията на свид. П. Г.а,
моля за следващото с.з. да бъде призован и разпитан в качеството на свидетел
д-р Д., за обстоятелства, които бяха съобщени в днешното с.з. от съпругата на
доверителя ми, по отношение на това, че е съобщил на П. Г.а, че К. Г. е бил
отразен като карантиниран и след изписването му от лечебното заведение,
както и за това посещавал ли е К. Г. кабинета на д-р Д., по отношение на
проблема с гангренясването на краката му. С оглед отново показанията на П.
Г.а, че е била поставена под карантина, веднага след като нейния съпруг е бил
приет за лечение с Ковид в отделението по вътрешни болести в МБАЛ-
Благоевград, ответникът РЗИ-Благоевград да бъде задължен да представи
справка, от която да е видно кой е служителят, който е посещавал П. Г.а от
16.07.2020 г. до края на м.07.2020 г., когато се предполага, че е изтекъл 14-
дневния срок, в който свидетелката е била поставена под карантина. Видно от
показанията й, че същата е била посещавана ежедневно в дома си, в различни
часови пояси от денонощието, от един и същ служител, с бял автомобил,
който да проверява дали тя изпълнява карантинирането. Нямам съмнения в
това което тя казва, ето защо, с оглед всички възражения, които се направиха
до момента, вкл. и твърденията ни в ИМ, аз правя това искане съобразено и с
показанията на разпитаната днес свидетелка. По отношение на разпитания
днес свид. К., правя искане въпросите към допуснатата от съда съдебно-
медицинска експертиза да бъдат допълнени с още два и това са следните
въпроси: 1. Извършените медицински дейности са по лечението на К. Х. Г.,
по време на хоспитализирането му във всяко едно от двете болнични
заведения, във „Вътрешно отделение“ на МБАЛ-Благоевград, за периода от
16 юли до 03 август 2020 г. и хоспитализацията му в МБАЛ „Пулс“ в
отделението по „Ортопедия и травматология“ от 19.08.2020 г., когато е
приет за ампутация на единия от крайниците му, съответстват ли на
съответния медицински стандарт по съдова хирургия? 2. Проведеното
лечение с „Фраксипарин“ и предписаното такова от общия хирург, който е
извършил преглед на К. Х. Г. във „Вътрешно отделение“ на 29 юли 2020 г., в
каква насока са се отразили на здравословното състояние на К. Х. Г.,
касателно двата му крайника?
АДВ. Б.: Господин съдия, считам исканията за неоснователни и като
такива моля да ги отхвърлите, на първо място защото още с исковата молба
ищецът е заявил твърдения свързани с посещенията му при личния лекар. В
този смисъл не се касае до новоустановени от разпита на съпругата му
обстоятелства, а до такива, с които ищецът е бил насяно още при образуване
на делото. Нито в първото с.з., нито преди това в становището по повод
проекта за доклад, нито във вр. с указанията на съда от предходно с.з., ищецът
е посочил подобно искане, поради което твърдя, че към настоящия момент
същото се явява изцяло преклудирано. Отделно от това считам, че въпросите,
които се поставят към СМЕ в днешното с.з., от една страна нямат връзка с
изслушаните гласни доказателства, а от друга, следва да се има предвид, че
във всяка една от болниците пациентът е приеман с конкретна диагноза и да се
19
поставят въпроси дали е действано съобразно правила и норми за друг тип
заболявания, които са различни, считам че се явява неотносимо към предмета
на спора и най-вече по начинът, по който са формирани твърденията и в
самата искова молба. По сходни съображения считам, че не следва да се
уважава и искането по отношение на справката на РЗИ, тя се явява
неотносима към предмета на спора, тъй като касае съпругата на ищеца, а не
самия него, като настоящото дело не е свързано с обстоятелства дали тя е
посещавана и респ. какъв е периода на нейната карантина, а касае твърдения
свързани със самия ищец в производството. В този смисъл моля да отхвърлите
всички направени искания.
АДВ. К.: Поддържам изложеното от колегата.
АДВ. Я.: Господин съдия, моля да оставите без уважение така
направените искания. На първо място, по отношение на искането за разпит на
свидетел, считам същото за неоснователно. Както беше посочено от колегата
Б., не сме изправени пред нови факти разкрити от разпита на свид. Г.а, за да
може да се иска установяване на тези нови факти, с нови доказателства. Касае
се за заявени в ИМ факти, за което ищецът е могъл да направи съответните
доказателствени искания и да ги заяви своевременно пред съда, и в този
смисъл сме изправени пред преклузия. Считам, че не са налице основания за
поставяне на допълнителни два нови въпроса, от страна на ищеца. По
отношение на първия въпрос за това как се отразява употребата на
лекарството „Фраксипарин“ на приложеното лечение на пациента К. Г., аз съм
поставил такъв въпрос, той е допуснат от съда към вече изпратените задачи на
вещите лица. По отношение на втория въпрос, присъединявам се към
казаното от адв. Б., не се касае до установяване на изпълнението на стандарта
за лечение на сърдечно съдово заболяване, защото пациентът е лекуван с
определени заболявания посочени в епикризите от двете болнични заведения,
които са издадени, и това са стандартите, които лекарите са упражнявали,
прилагали при лечението на пациента с водеща диагноза. В нито един момент
не е имало оплакване или съпътстваща дори диагноза сърдечно съдово
заболяване, за да може да се проследява дали са изпълнени каквито и да е
било стандарти за това заболяване. По отношение на искането към РЗИ,
считам същото за изцяло неоснователно. Първо свидетелката не установи кое
е това лице, как изглежда, само описва с някакъв автомобил, без никакви
обозначения, без никой да й се представи, че е служител на РЗИ и е било
проверявано, и сега ние отново да изискваме доказателства за прилагане на
правилата за карантиниране на лица контактни със заболели от Ковид, при
положение че тези лица, каквато е свид. Г.а, не е предмет на изследване в
настоящия спор, считам за изцяло неоснователно като искане. Моля да го
оставите без уважение.
ЮРИСК. К.: Поддържам казаното от адв. Я..
20
СТ. ЮРИСК. Я-К: Господин съдия, моля да оставите без уважение
направените от адв. Ю. искания, считаме същите за неоснователни. По
отношение на разпита на д-р Д., считаме че това искане е преклудирано, не
беше направено в първото открито с.з. Във вр. с исканата справка от РЗИ-
Благоевград за това кой служител е посетил адреса на г-жа Г.а, считаме че
искането е неоснователно и също неотносимо към предмета на делото.
АДВ. Ю.: Господин съдия, възраженията намирам за неоснователни. На
стр. 4, при внимателен прочит на исковата молба, много точно и ясно е
посочено какво е направил К. Г., след като е получил епикризата „Попитах
лекарите какво означава това и същите ми отговориха, че съм под карантина
15 дни“. Никъде в ИМ К. не е заявявал, че е разговарял с д-р Д. и той му е
казал, че фигурира в системата като поставен под карантина. Днес чухме свид.
П. Г.а, която каза, че и д-р Д. й е заявил, че К. не може никъде да ходи нито
може да му издава направление, защото е поставен под карантина. От там
жената отива в РЗИ. Тези доказателства дали е било или не служител, ще ги
обсъждаме по съществото на спора. Факт е обаче, че ние днес чухме съвсем
нови обстоятелства, които ние не сме твърдяли още в началото, че д-р Д. е
уведомил К. Г., че е бил поставен под карантина. Д-р Д. е уведомил съпругата
на К. Г., че не може да му бъде издадено направление. Въпросите, които са
поставени не са за сърдечно съдово заболяване, а за съдова хирургия. Чухме и
миналото с.з. двамата лекари специалисти, чухме и днес д-р К., който каза, че
са се обърнали към общ хирург, защото в болницата нямат съдов хирург.
Чухме какво каза свид. П. Г.а днес, че съдовият хирург, който е наблюдавал
съпруга й, след като е бил изписан „здрав“ от лечебното заведение, са се
обърнали към д-р П., който е съдовия хирург и какво се е случило от тук
насетне. Затова съм поставила въпроса за медицинския стандарт „съдова
хирургия“, а не „сърдечно съдови заболявания“. А по отношение
възраженията, касателно искането ми за справката от РЗИ, това искане е
именно дотолкова доколкото без писмени доказателства, без връчване на акт
за карантиниране, свидетелката е карантинирана, нещо което ние твърдим, че
се е случило и при К. Г.. Той се изписва, дава му се епикриза, в която пише,
всеки нормално разсъждаващ човек четейки какво пише там какво би могъл
да прави, да върши престъпление ли. Каква е била практиката на РЗИ, дали е
била правилна или не, това е въпрос по съществото.
РЕПЛИКА на АДВ. Я.: Само да уточня, че сърдечно съдовите
заболявания и сърдечна хирургия, стандартът не е по сърдечна хирургия, а е
по сърдечно съдови заболявания, лечението. Сърдечната хирургия е
последващо сърдечно съдовото заболяване, така че ако използваме
правилните термини, би трябвало да се насочим към правилните стандарти. А
по отношение на твърденията за това, че на свид. Г.а д-р Д. й е заявил някакво
друго обстоятелство, което сега ще трябва да бъде установявано е въпрос,
който не касае твърдения в ИМ. В ИМ се твърди, че К. Г. е бил поставен под
карантина. Кой е фактът, който трябва да установяваме с д-р Д., след като
свид. Г.а сочи, че й е било съобщено, че К. Г. е бил поставен под карантина? В
21
този смисъл считам, че е неоснователно това искане.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото,
счита че същото следва да се отложи, като отново се призове свидетеля д. М. и
на същия се укаже, че при последващо неявяване, ще бъде санкциониран с
глоба и принудително доведен. Отделно от това, съдът използва явяването на
представителите на МБАЛ-Благоевград и РЗИ-Благоевград, за да им укаже да
внесат определените им депозити, в 7-дневен срок считано от днес, в противен
случай делото ще приключи при наличния доказателствен материал. По
останалите доказателствени искания заявени от ищцовата страна, съдът ще се
произнесе също в закрито съдебно заседание, наред с останалите.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващото с.з. д. М., като му се укаже, че при
последващо неявяване ще бъде санкциониран с глоба и принудително
доведен.
УКАЗВА на МБАЛ-Благоевград и РЗИ-Благоевград, чрез процесуалните
им представители, в 7-дневен срок считано от днес, да внесат определените
им депозити, в противен случай делото ще приключи при наличния
доказателствен материал.
По останалите доказателствени искания, съдът ще се произнесе
допълнително в закрито съдебно заседание.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.01.2024 г.
АДВ. Б.: Няма да мога на посочената дата, имам дело в гр. Сандански
на тази дата.
Съдът предлага друга дата - 06.02.2024 г.
АДВ. Ю.: Аз тогава съм в гр. Петрич, целия ден.
АДВ. Б.: Няма да бъдат изготвени експертизите до тогава, което пак ще
наложи отлагане на делото. По-скоро да бъде датата на следващото с.з. края
на м.02.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме.
22
АДВ. Ю.: Аз единствено в периода от 22.02.2025 г. до 04.03.2025 г.
няма да бъда в страната.
С оглед становището на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.02.2025 г. от 14,00 часа, за която
дата страните уведомени. Да се призове свид. д. М..
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 16,20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
23