Присъда по дело №7/2022 на Районен съд - Дряново

МОТИВИ към присъда по НОХД № 7/2022 г. на ДРС

Подсъдимият И.С.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 355, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 06.08.2021 г. около 16,45 ч., в гр. ***,
нарушил мерки по Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4 и ал. 5 и чл.
63в от Закона за здравето, против разпространяването на заразна болест по
хората - корона вирус /Covid 19/, като не изпълнил Предписание за поставяне
под карантина № ЗП-02-5645/03.08.2021 г. на Регионална здравна инспекция
Габрово за поставяне под карантина, да не напуска дома си, на който е
посочил, че ще пребивава за срок от 14 дни на ул. *** в с. гр., считано от
01.08.2021 г. до 14.08.2021 г. /включително/, като вместо това напуснал
същия, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи върху цялата територия на Република България.
В съдебно заседание подсъдимият М. нередовно призован, не се явява.
Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ул. ***, на който не е открит.
От служебно изисканата от ОД на МВР - Габрово, РУ - *** се установява, че
подс. М. е напуснал пределите на Р. България на 02.01.2022 г. в 16,03 ч. през
ГКПП Калотина, като няма регистрирано влизане на територията на страната.
В съдебно заседание се явява упълномощеният от подсъдимия защитник адв.
Р. И. С протоколно определение от 02.03.2022 г. съдът е постановил
производството да се разгледа в отсъствие на подсъдимия, при наличие на
предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и го
намира за установено и доказано по несъмнен начин. Счита, че на
подсъдимия може да бъде наложено наказание при приложение но чл. 55 от
НК.
Защитникът на подсъдимия пледира същият да бъде оправдан, тъй като
е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Макар с действията си подсъдимият да
е осъществил състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
обществената опасност на извършеното деяние и на дееца била явно
незначителна, тъй като не поставил в риск здравето на други хора.
Алтернативно пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в минималния, предвиден в закона размер, при приложение на чл.
66 НК, както и глоба в минимален размер.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства -
писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г., на основание
чл. 84, т. 12 от КРБ е обявено извънредно положение на територията на
страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни
1

случаи. С Решение № 325/14.05.2020 г. на МС е обявена извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14
май 2020 г. до 14 юни 2020 г. С Решение № 547/28.07.2021 г. на МС срокът е
удължен, считано от 1 август 2021 г. до 31 август 2021 г. Във връзка с
наличието на заболявания от COVID -19, както и по повод констатирани
смъртни случаи в резултат от такива заболявания, на основание чл. 61, ал. 7, 9
и 12 от Закона за здравето и чл. 73 от АПК Министърът на здравеопазването
е издал Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г., регламентираща реда за поставяне
в задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в домашни
условия на лица с потвърдени случаи на заразяване. В т. 2 от същата е
предвидено, че лицата, потвърден случай на COVID -19, подлежат на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14
дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване. Съгласно т. 4,
задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т. 2 се
извършва с предписание по образец на директора на съответната регионална
здравна инспекция, като в т. 10 изрично е посочено, че в периода на
задължителна изолация в домашни условия лицата по т. 2 и 7 са
длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок.
От показанията на св. А.М., баба на подсъдимия, се установява, че той и
съпругата му живеят и работят в Германия, като си идват в България всяка
година за около 20-30 дни. През м. юли 2021 г. подс. И. М. и съпругата му се
прибрали в България и се установили в дома на свидетелката в гр. ***, ул.
***. В края на м. юли, началото на м. август 2021 г. подс. М. вдигнал
температура, почувствал се зле и бил прегледан в ЦСМП в гр. ***, където му
бил направен тест за COVID-19, който бил положителен. Тъй като бил
ваксиниран, подсъдимият не се съгласил с резултата и на следващия ден
отишъл в гр. Габрово и си направил PSR тест, който също бил положителен за
COVID-19.
На 03.08.2021 г. Директорът на РЗИ Габрово издал Предписание изх. №
ЗП-02-5645/03.08.2021 г., с което подсъдимият, като потвърден случай на
COVID-19, на на основание чл. 61 ал. 5 от Закона за здравето и Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, бил поставен под
карантина за срок от 14 дни от 01.08.2021 г. до 14.08.2021 г. на адреса му в гр.
***, ул. ***. За издаденото предписание подс. М. бил уведомен по телефона
на 01.08.2021 г. от инспектор в Дирекция НЗБ при РЗИ Габрово.
От показанията на св. М. и тези на св. И.М., съсед на подсъдимия, се
установява, че полицейските служители извършвали всеки ден сутринта
проверка дали подсъдимият спазва карантината и се намира в къщата на ул.
***. На 06.08.2021 г. проверката била извършена следобяд, като малко преди
това подсъдимият излязъл и отишъл до колата си, паркирана на отсрещния
тротоар пред къщата, за да вземе документ, с който да удостовери пред
2

работодателя си в Германия, че е болен от COVID-19.
От показанията на свидетелите М.К. и Г.Р., служители в РУ ***, се
установява, че на 06.08.2021 г., извършвали проверка на поставените под
карантина лица на територията на общ. ***, съгласно представен от РЗИ
Габрово списък. Около 16,45 ч. били на адреса в гр. ***, ул. ***, на който
подсъдимият бил поставен под карантина. При пристигането си установили
подсъдимия, който бил пред къщата, по средата на улицата и разговарял с
други хора, за които свидетелите предполагат, че са негови съседи. На
въпроса на полицейските служители защо е излязъл навън, подсъдимият
отговорил, че си е направил бърз тест за COVID-19, който бил отрицателен и
се чувствал добре, но не представил такъв тест. Свидетелите се свързали с
дежурния в РУ ***, който след справка ги уведомил, че предписанието, с
което подсъдимият е поставен под карантина не е отменено.
Видно от приложената справка за съдимост подс. И.С.М. не е осъждан.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от доказателствата по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А. М. и И.М., че
докато е бил навън подсъдимият не е разговарял с други хора, а само отишъл
до колата си, отключил я и търсил документ. На първо място тези свидетели
са заинтересовани от изхода на спора, доколкото св. М. е баба на подсъдимия,
а св. М. негов съсед. На следващо място показанията на тези свидетели
противоречат на показанията на полицейските служители, които са
категорични, че при проверката подсъдимият не е бил в колата си или около
нея, а е бил по средата на улицата и е разговарял с други хора и то без
поставена предпазна маска.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с
деянието си подс. И.С.М. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, предл. 1, във
вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е нарушил една от мерките против
разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-610 от 22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61 от Закона за здравето, тъй като в качеството си на лице по т.
2 - потвърден случай на COVID-19, което е било поставено под карантина с
предписание № ЗП-02-5645/ 03.08.2021 г. на Регионална здравна инспекция
гр. Габрово, не изпълнил задължението да не напуска дома си в гр. ***, ул.
*** за посочения в предписанието срок от 14 дни - от 01.08.2021 г. до
14.08.2021 г. включително, като на 06.08.2021 г. около 16,45 ч., напуснал
жилището, в което бил поставен под карантина в гр. ***, ул. ***, като
деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка
/епидемия/ - свързана със смъртни случаи и разпространяване на COVID-19 и
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република
3

България, удължена до 31.08.2021 г. с Решение № 547/28.07.2021 г. на
Министерски съвет на Република България.
От субективна страна подс. И.С.М. е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал последиците от своите действия и е целял тяхното настъпване, тъй
като е бил уведомен и е знаел, че е поставен под карантина с предписание №
ЗП-02-5645/03.08.2021 г. на РЗИ гр. Габрово, но е нарушил задължението си
да не напуска дома си в гр. ***, ул. ***, на който е трябвало да пребивава
през посочения в предписанието срок от 01.08.2021 г. до 14.08.2021 г.
В конкретния случай в обвинителния акт е посочена неотносима
Заповед № РД-01-74/01.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
касаеща различни противоепидемични мерки за лица, влизащи на
територията на Република България от други държави. Доколкото в
обстоятелствената част на обвинението е посочено, че подсъдимият е
поставен под карантина като “потвърден случай на COVID-19“, посочването
на Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
възоснова на която е издадено предписание № ЗП-02-5645/ 03.08.2021 г. на
РЗИ гр. Габрово, с което подсъдимият е поставен под карантина, по никакъв
начин не нарушава правото му на защита.
Неоснователно е искането на защитата за приложението на чл. 9, ал. 2
НК. За да е налице малозначителност на деянието следва да отсъства
обществената му опасност или ако то засяга обществените отношения
степента на засягане да е такава, че не може да обоснове наказателна
отговорност. В конкретния случай по делото безспорно се установи, че
деянието на подсъдимия е извършено по време на епидемия респ. пандемия,
свързана със смъртни случаи, като подсъдимият е бил поставен под карантина
защото е бил болен от COVID-19 и като такъв е било особено важно да спазва
предписаната му карантина, с цел да не застраши здравето на околните. В
случая не се установи извънредна причина, която да мотивира явна
незначителност на обществената опасност на извършеното от подсъдимия.
Тъкмо обратното се установява от показанията на полицейските служители,
които са категорични, че подсъдимия е бил на средата на улицата и е
разговарял с хора без предпазна маска, което дава основание да се приеме, че
поведението му е безотговорно, тъй като е бил заразен, но въпреки това е бил
в пряк контакт с други хора, с което е поставил в риск здравето им.
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 355, ал.
2, предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. В случая не може да
намери приложение чл. 78а от НК, тъй като за извършеното умишлено
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът при съвкупната
преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе
предвид като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете факта, че
4

подсъдимият е бил болен от COVID-19 и с нарушаването на карантината и в
пряк контакт с други хора е поставил в риск здравето им, което характеризира
деянието с по-висока степен на обществена опасност. Поради изложеното
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, тъй като
приетите като смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни и не сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид
престъпления. Анализирайки горните обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът
определи двете кумулативни наказания в минималния предвиден размер, а
именно лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 10 000
лева. По отношение на наказанието лишаване от свобода съдът счете, че в
случая следва да намери приложение чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер на три месеца, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не
е наложително същият да изтърпи наказанието. Поради изложеното и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание от три месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че с така наложените наказания
ще бъдат осъществени най – ефективно целите по чл.36 от НК.
Разноски по делото не са направени.
В този смисъл е произнесена присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	4
Дата:	2 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия:	Емилия Дишева

Дело:	20224220200007
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 януари 2022 г.

Присъда по дело №7/2022 на Районен съд - Дряново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите