Р Е Ш Е
Н И Е № 246
гр.Сливен, 17.09.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.:
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При секретаря Радост Гърдева,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 361 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от юриск.Г. – пълномощник на министъра на финансите,
представляващ Държавата, с адрес на призоваване гр. С. 1040, ул.„Г.С.Р.“, №***
против решение № 1520/31.12.2019 г. по гр.д. № 5557/2018 г. на Сливенския
районен съд, в частта с която Държавата е осъдена да заплати на И.А.И., ЕГН **********
*** сумата от 7675.30 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от непозволено увреждане вследствие на наводнение от м. декември 2014г.
до м. март 2015г. на поземлен имот с идентификатор 14275.63.7 находящ се в
землището на с. Гавраилово. С решението въззивникът е бил осъден да заплати на
въззиваемия и сумата от 10 165.20лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на наводнение
настъпило на 24 – 25.05.2016г. и продължило няколко седмици изразяващи се в
погиването на 430 бр. прасковени дръвчета находящи се в п.и. с идентификатор
14275.63.571 в землището на с.Гавраилово, както и в имоти с идентификатори
14275.63.1, 14275.63.3, 14275.63.5 и 14275.63.6. Решението е обжалвано и в
частта на присъдената законна лихва, както и в частта с която въззивникът е бил
осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 3589.58 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на
материалния и процесуален закон. Ищецът не бил провел успешно главно пълно
доказване на твърдените от него настъпили вреди.
По делото не били доказани претърпените
от ищеца имуществени вреди. Не били представени никакви доказателства –
документи за претърпените вреди, а съдът основал решението си на изготвената
съдебна експертиза, която от своя страна била взела предвид единствено
свидетелските показания на сина на ищеца, който се явявал заинтересован.
На следващо място се посочва, че е била
издадена заповед на Областния управителна област Сливен
РД-11-10-010/09.03.2015г. за предлагане на мерки за разрешаване на проблема.
Било е констатирано, че част от територията в землището на с. Гавраилово е била
наводнена поради липса на защитна дига. За да бъде изградена такава и за да се
разчисти коритото на р. Тунджа обаче е било необходимо проектът да се финансира
с около 20 000лв., които били поискани от Министерски съвет. Въпреки това
се изказва становището, че доколкото липсва защитна дига , то липсва и
задължение за поддържането и. По делото било установени и че при преминаване на
високи води от яз.Жребчево през есенно – зимния период 2014-2015г. са били
залети земи разположени в естествената речна тераса и построяването на защитна
дига би решила проблема само частично. Посочва се също така, че областният
управител е поискал средства в размер на 155 140 лв.от Министерски съвет
за провеждане на мероприятия за намаляване на унищожителната сила на водата при
провеждане на висока вълна през речните корита, но му било отговорено, че за
2016г. такива средства не са предвидени в бюджета. Областният управител
предвиждал такива средства и за периода 2015 – 2017г., но законодателят не му
бил отпуснал. По този начин страната твърди, че не е било налице бездействие,
което е част от фактическия състав на непозволеното увреждане. От данните по
делото било видно, че областният управител е предприел действия за намаляване
на унищожителната сила на водата. Той е поискал финансиране на два проекта за
това. По този начин е предприел всички изискуеми от Закона за водите действия,
което посочва че от негова страна не е било налице бездействие. На следващо
място страната посочва, че причина за наводняването са обилни валежи, което
представлява непреодолима сила. Ищецът също бил виновен за причиняването на
щетите като не е положил достатъчно грижи за запазване на имота си и е
разположил насажденията на неподходящо място. Страната твърди, че по делото не
се е установило държавата да е възложила на областния управител да извършва
действия вследствие, на които да са настъпили щетите у ищеца. Решението на РС – Сливен в тази насока било
необосновано.
Във
въззивната жалба се съдържа оплаквания и по отношение на приетите от съда
експертизи. Вещите лица били отговаряли хипотетично и теоретично. Моли се да се
назначи повторна експертиза, която да отговори на въпросите , на които не е дал
отговор проф. Ярмов. Иска се и назначаването на повторна експертиза, при която
да се установи нивото на подпочвените води към момента на разглеждане на делото
във въззивна инстанция.
Моли
се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да се отхвърлят
като неоснователни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. П. – пълномощник на И.А.И., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Държавата следвало да отговаря за щетите причинени на имотите на ищеца, тъй
като съгласно чл.11 и сл. От Закона за водите извън границата на населените
места , река Тунджа и прилежащите и земи и диги са публична държавна
собственост. Отговорността за осъществяване на мерки за защита от вредно
въздействие на водите ( наводнение) било задължение на държавата като собственик
на водите. От своя страна държавата била възложила тези дейности на областния
управител чрез разпоредбите на чл. 14 и сл. От Закона за държавната
собственост, чл. 31 ал.1 т. 3 и т. 9 от Закона за администрацията е чл. 137
ал.1, чл.138 ал.4,. и чл. 140 ал.5 и 6 от Закона за водите. В този смисъл
областният управител следвало да организира проводимостта на речните легла и да
изгражда и поддържа диги. Страната посочва, че РС е обсъдил всички аргументи
изложени от ответника. От заключенията на ВЛ се било установило, че леглото на
р Тунджа не е било почиствано и коригирано повече от 10 години и че към момента
е силно стеснено, което в съчетание с придошлите води следствие на валежите и
източването на яз.Жребчево е довело до наводняването на градините на ищеца.
Страната посочва, че в тежест на
въззивната страна е било да докаже твърдението си, че част от нивите на ищеца
попадат в естествената речна тераса на р. Тунджа. Това твърдение не само ,че не
било доказано , а и било опровергано от заключението по съдебно
хидротехническата експертиза, според което няма как точки от имота на ищеца да
попадат в речната тераса. Твърдението си ответникът основавал на проверка
направена на 26.07.2016г. от представители на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. По делото не бил представен протокол от сочената
проверка и по делото не бил наличен документ, който да обективира такива
изявления на компетентен служител. Такава препратка била направена единствено в
писмо на Министъра на околната среда и водите от 06.10.2016г., което не
представлява официален свидетелстващ документ. Страната счита, че оплакването
за съпричиняване на щетите е неоснователно. Сочи, че ответната страна би се
освободила от отговорност само ако докаже, че щетите са настъпили поради
непреодолима сила или случайно събитие и то ако е изпълнил законните си
задължения.
Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено. Няма направени доказателствени искания и не се претендират
разноски.
В
с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният му
представител юриск.Г.в писмено становище заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
В
с.з. въззиваемият И. редовно призован се явява лично и с адв.П., както и с адв.
Ш., които оспорват жалбата и молят
да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 27.02.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.03.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС
– Сливен е бил предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Претендирано е
обезщетение за претърпени от въззиваемия И. имуществени вреди вследствие на бездействие
от страна на Областен управител на област Сливен изразяващо се в неподдържане
на речното корито на р. Тунджа в землището на с. Гавраилово, което е довело до
нарушена проводимост на коритото вследствие на натрупани наносни отложения,
неразчистена растителност и отпадъци, а в последствие и до отнесена ( от
високите води) защитна дига. Щетите са претендирани за два периода – м.
декември 2014г.- м. март 2015г. ( когато вследствие на наводнение са били
нанесени щети в поземлен
имот с идентификатор 14275.63.7 находящ се в землището на с. Гавраилово) и за
24-25.05.2016г., когато отново от наводнение са били причинени щети изразяващи
се в погиването на 430 бр. прасковени дръвчета находящи се в п.и. с
идентификатор 14275.63.571, както и в имоти с идентификатори 14275.63.1, 14275.63.3,
14275.63.5 и 14275.63.6. в землището на с.Гавраилово.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД , този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.
Отговорността е гаранционно-обезпечителна, безвиновна.
В настоящия случай
Държавата следва да отговаря за действията на областния управител на област –
Сливен. Отговорността произтича от разпоредбата на чл. 14 ал.1 от Закона за
държавната собственост, който предвижда, че министрите
и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи
- държавна собственост. В разпоредбата на чл.31 ал.1 т. 1, 3 и 9 от Закона за
държавната администрация се посочва, че Областният управител: 1. провежда
държавната политика в областта, координира работата на органите на
изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и
взаимодействието им с местната власт; 3. отговаря за опазването и защитата на
държавната собственост на територията на областта и 9. организира и ръководи
дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности,
околната среда при бедствия. Конкретните задължения и правомощия на областния
управител във връзка с управляване на водите са разгледани в разпоредбите на
чл. 137 ал.1, т.1, чл.138 ал.1 и 4 и чл. 140 ал.5 и 6 от Закона за водите.
Законодателят посочва, че защитата от вредното въздействие на водите включва и защитата
от наводнения, че тази защита е оперативна и постоянна, че постоянната защита
включва дейностите, възложени на изпълнителя на задължението за извършване на
обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите и се състои от
дейности по изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения (т.1), както и по поддържане проводимостта
на речните легла( т.5). Когато почистването на речните легла е извън границите
на урбанизирана територия, дейностите по назначаване на междуведомствена
комисия, която да изследва необходимостта от почистване на речните корита се
издава от областния управител. Той определя и участъците от реките, чиито
проводимост е намалена и които изискват почистване
на речните легла от наносни отложения за осигуряване нормалната им проводимост
като издава нарочна заповед за това. Разпоредбата на чл. 140 ал.6 т.1 от Закона
за водите предвижда, че когато при огледа на междуведомствените комисии по ал. 4, т. 1 и
ал. 5, т. 1 се установи, че за поддържането проводимостта на речното легло е
необходимо изземване на наносни отложения или в плановете по чл. 151, ал.
2, т. 2, буква "в" са включени мерки за осигуряване на
проводимост на речните легла поради натрупани наносни отложения, които създават
риск от наводнения, областният управител организира и възлага изпълнението на
дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на
речното легло.
От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че задълженията на Областния управител във връзка с
управлението на водите в област Сливен и в частност в землището на с.
Гавраилово, по поречието на р. Тунджа не са били изпълнявани и тяхното
неизпълнение е довело до настъпването на значителни материални щети у
въззиваемия при две наводнения през м. декември 2014г.- м. март
2015г. и през 05.2016г.
От изготвената по делото съдебно – хидротехническа експертиза от проф.Ярмов
се установява, че течението на р. Тунджа в процесния участък – землището на с.
Гавраилово е силно стеснено поради прораснали в коритото дървета и образувани
наносни острови. ВЛ е посочило, че широчината на реката в този участък е
следвало да бъде между 95.08м. и 86.47м., а е само 8м., което било 15 пъти по-
малко . към момента на експертизата са съществували остатъци от дига, която е
била изградена чрез насипване на земни маси около 1970г. Заключението е
категорично, че причина за наводненията през 2014г. и 2016г. е неподдържането
на речното корито на р. Тунджа и че ако то е било поддържано в необходимата
широчина е нямало да настъпи разлив, да бъде унищожена изградената дига и да се
унищожат земеделските култури. Според ВЛ коритото на реката не е било
почиствано повече от 10години. То също така посочва, че изграждането на дига от
300 м. ще реши само частично въпроса, но проблемът ще е разрешен на 100% ако се
почисти речното корито.
Съдът намира, предвид изготвеното експертно заключение, свидетелските
показания и останалите писмени документи приложени по делото, че е безспорно
установено настъпването на щетите на въззиваемия ( със стойност посочена в
оценителните експертизи), виновното поведение на Областния управител на област
– Сливен ( бездействие), който не е провел необходимите мероприятия за
поддържане на речното корито през годините и причинно следствената връзка между
виновното поведение на длъжностното лице упълномощено от държавата и
настъпилите щети. Бездействието е продължило с години. Писането на докладни и
сформирането на комисии след настъпването на щетите не са ефективни действия по
прилагане на Закона за водите. Необходимо е системно, превантивно и
последователно почистване на водните корита, което да се организира от
Областния управител. Ако коритото на р. Тунджа не е било оставено да обрасне и
затлачи от инертни материали, придошлите води през 2014г. и през 2016г. е
нямало да скъсат съществуващата дига, да наводнят градините на ищеца и да
причинят загиването на плододайните му дръвчета. Цинично е да се твърди, че
след като „липсва дига, липсва и задължение за поддържането и“. Ако няма дига,
а е необходима такава – трябва да се изгради! Ако коритото на реката е
затлачено и застрашава имуществото и здравето на гражданите – следва да се
почисти! Това е отговорност на държавата спрямо гражданите и! Ето защо
причинените щети в размер на 7675.30лв. за унищожени 75 бр. прасковени дръвчета
през 2014г. и 10 165.20лв. за унищожени 430 бр. прасковени дръвчета през
2016г. следва да бъдат овъзмездени от държавата.
Съдът не намира съпричиняване на щетите от страна на ищеца. От изготвените
по делото агротехнически експертизи е видно, че при изграждането на овощните
градини и при отглеждането на насажденията ищецът е съобразил всички агротехнически
изисквания. От изготвените експертизи се опроверга и тезата на ответника, че
овощните насаждания са били изградени върху високи подпочвени води. Двете
изследвания в тази посока направени съответно през м.08.2019г. и м.11.2019г. са
категорични – няма наличие на високи подпочвени води.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1520/31.12.2019
г. по гр.д. № 5557/2018 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
пред ВКС на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.