№ 109
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Ат. Г. Янк.
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500162 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260003 от 27.01.2022 г. по гр.д. 13/2021 г. на Окръжен съд
– Хасково е осъдил П. на РБ, с адрес: С., бул. “В.“ № 2 да заплати на ИВ. Н. Ч.
с ЕГН – **********, с адрес: град С., ул. “А.С.“ № 22, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП
№ 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К., прок.преп. № 332/2015 г. по описа на
Специализирана прокуратура - С., ведно със законната лихва считано от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, като иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 10000 лева до пълния предявен размер
от 50000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлил. Със същото
Решение ХОС е осъдил ПРБ да заплати на ИВ. Н. Ч. на същото основание
обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 1289,19 лева, от които
500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 2/2015 г. по описа на
С“БОП“ - Х.,К. и 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна
1
лихва върху внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от
17.12.2015 г. до 06.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 500 лева,считано от датата на подаване на исковата молба-
06.01.2021 г. до окончателното й изплащане. П. на РБ е осъдена да заплати на
ИВ. Н. Ч. направените по делото разноски, съобразно уважената част на
исковите претенции в размер на 455 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят -
П. на РБ, която го обжалва в частта, с която е осъдена ПРБ да заплати на ИВ.
Н. Ч., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С “БОП“-
Х.,К. и прок.преп. № 332/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура -
С., ведно със законната лихва считано от 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, като се моли да се намали размера на присъденото
обезщетение. Обжалва се от същия въззивник и решението в частта, с която
ПРБ е осъдена да заплати на Ч. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна лихва върху
внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода от 17.12.2015 г.
до 06.07.2017 г., като се моли да се отмени решението в тази му част и
искането на Ч. в тази част да се бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано. Според ПРБ решението на ХОС в тези му обжалвани части е
неправилно и необосновано. Излагат се доводи свързани с принципа по чл. 52
от ЗЗД и твърдения, че присъденото обезщетение за имуществени вреди е над
обичайното. Коментира се продължителността на наказателното дело,
сложността му, взетата мярка за неотклонение, включително и
ограничителната мярка – забрана за напускане на пределите на страната,
интензитета на процесуално-следствените действия с ищеца. Изразяват се
съмнения относно това дали сумата внесена като парична гаранция е с лични
средства на ищеца, има аргументи относно датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Цитира
съдебна практика.
В отговора на тази въззивната жалба първоначалният ищец ИВ. Н. Ч.
чрез адвокат А.С. Й., вписана в Адвокатска колегия – Х. счита, че въззивната
жалба на ПРБ е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Смята присъденото обезщетение за неимуществени вреди, че не е
2
прекомерно, а напротив – занижено. Коментира ограничителната мярка в
смисъл, че ищецът не е бил уведомяван своевременно за нея, както и срокът
на наказателното производство. Твърди, че внесената парична гаранция е с
лични средства. Анализира цитираната от ПРБ в жалбата й съдебна практика
и взема отношение относно влизането в сила и стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Депозирана е въззивна жалба от ищеца ИВ. Н. Ч. против решението на
ХОС в частта, с която е отхвърлен искът му против ПРБ за разликата над
10000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато
обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К. и прок.преп. №
332/2015 г. по описа на СП - С., ведно със законната лихва считано от
21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Иска се изменение
на решението на ХОС в тази му част, като се присъди обезщетение в по-висок
в размер и се изхожда от принципа на справедливостта. Излагат се доводи
свързани с това, какво представлява обезщетението за неимуществени вреди и
каква е целта му. Конкретно се коментират тежестта на обвинението,
обществения отзвук, отрицателните последици – нравствени страдания и
нарушаване на психическия и душевен мир, страх от затворени помещения,
непрактикуване на хоби – лов и други, ограничителната мярка,
продължителността на производството. Сочи, че два пъти е задържан по 24
часа. Смята, че обезщетението следва да е съразмерно на вредите с оглед
законовия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съпоставимо с други
аналогични случаи.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се неблагоприятни
отхвърлителни, респ. осъдителни за тях части от първоинстанционно
решение, по съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват
допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Гражданско дело № 13/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е
образувано по искова молба на ИВ. Н. Ч. против П. на РБ. Предявени са
3
обективно съединени осъдителни искове за сума в размер на 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сума в
размер на 1289,19 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът
Ч. в ИМ е твърдял, че живее и работи в С., като дълги години бил служител
на Агенция „М.“. Към 13.12.2015 г. работел на длъжност „митнически
инспектор“ в М. - С., с ранг 5 младши, с място на работа ГКПП - К.А. и бил
дневна смяна. В началото на работния ден около 10-11 часа преди обяд
пристигнали полицейски автомобили, от които слезли предимно цивилни
лица, за които разбрал в последствие, че са служители от Сектор „БОП“ при
ГДБОП-МВР С.. Тези служители започнали да правят обиски на него и
колегите му, като заявили, че разполагат с определение на Специализирания
наказателен съд за извършването му. Обиск освен на него бил извършен и на
колегите му от смяната, пред очите на пътуващите и намиращи се на
граничния пункт по това време пътници от различни националности,
включително и български граждани. Работата на пункта спряла буквално за
няколко часа и макар в него да не било намерено нищо, бил придружен до
дома си в С., където било извършено претърсване в присъствието на близките
му. В последствие той и колегите му били отведени в Областна дирекция
полиция в Х. и макар и да имал връчена вече заповед за задържане му била
връчена нова такава, като отново бил задържан за 24 часа с дата 14.12.2015 г.
С постановление от 14.12.2015 г. на ст.разследващ полицай при С„БОП“ -
Х.,К. и в присъствие на упълномощен от него адвокат, бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП №2/2015 г. и му било повдигнато обвинение за
това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. и на територията на
ГКПП - К.А., заедно с още двадесет и един негови колеги /поименно посочени
в постановлението/, участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение от повече от три лица, за да върши
престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата била
създадена с користна цел и в нея участвал като длъжностно лице -
митнически инспектор в М. - С., Митнически пункт - К.А. - престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, и пр. 4 вр. ал. 2 от НК.Била му взета и мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Сумата за
гаранцията била внесена с платежно нареждане от 17.12.2015 г., чрез
упълномощен адвокат. В последствие разбрал от съпругата си, че още вечерта
4
на 13.12.2015 г. по всички централни емисии били излъчени кадри
отразяващи акцията по задържането на него и колегите му. Тъй като С. е
малък град, новината бързо се разнесла и това било основната тема на
разговори и негативни коментари около Нова Година. Макар и с по-лека
мярка за неотклонение за задържане той не излизал от дома си, за да не го
разпитват близки и познати, било му неудобно, реално не можел и да работи,
тъй като бил уведомен от работодателя да си пусне молба за отпуск, а в
последствие след Нова година на 11.01.2016 г. му била връчена Заповед №
423/11.01.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение с Агенция
„М.“. Въпреки, че като основание за прекратяване на служебното
правоотношение било посочено „съкращаване на длъжността“, реално
прекратяването било свързано с предприетите спрямо него действия по
наказателно преследване. Атакувал процесната заповед и с решение на съда
същата била отменена като незаконосъобразна. Тъй като бил обиден от
отношението на работодателя си не се явил да бъде възстановен на работа и
със Заповед №4317/12.07.2018 г. служебното му правоотношение отново било
прекратено, а той отишъл да се занимава със земеделие на село. В ИМ Ч.
твърди, ,че през лятото на 2016 г. отново получил призовка да се яви в
С„БОП“ - Х.,К. и с Постановление от 07.06.2017 г. било прецизирано вече
предявеното му обвинение по ДП № 2/2015 г. Междувременно се оказало, че
имал наложена принудителна административна мярка „Забрана за напускане
пределите на страната“, което възпрепятствало отИ.ето на семейството на
почивка в Република Гърция. Наложената му принудителна административна
мярка и мярката за неотклонение били отменени с постановление на прокурор
от Специализираната наказателна прокуратура на 06.07.2017 г. поради
изтичане на предвидените срокове в НПК, във връзка с подадена молба от
защитника му. До месец март 2019 г. по воденото срещу него и колегите му
наказателно производство не се случвало нищо, докато на 21.03.2019 г. не
получил лично постановление за прекратяване на наказателното
производство водено срещу него и част от колегите му. В резултат на
действията на ПРБ и воденото срещу него наказателно производство в
продължение на почти 5 години, в което имал положението на обвиняем по
обвинение в тежко умишлено престъпление за деяние, което не бил
извършил, с всички възможни и непредвидими последици от това, претърпял
и продължавал да търпи душевни болки и психически страдания с траен
5
ефект, което давало своето отражение слагайки отпечатък върху целия му
досегашен живот, а и за в бъдеще. Коренно се били променили душевният му
мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната
обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки последвалото
прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, добрата му
репутация в обществото, била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в
него, градените с години приятелства, доброто му име и уважението, с които
се ползвал сред познати, колеги и приятели, били разрушени, а възвръщането
им щяло коства много усилия и дълъг период от време, още повече, че
настъпилите в него следствие повдигане на обвинението, поведенчески и
характерови промени в негативна насока, правели невъзможно
възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане. От
обвинението изпитал силен стрес, а мисълта за вероятност от осъждане го
тормозела психически. По време на воденото срещу него наказателно
производство бил лишен и от хобито си да ходи на лов, тъй като не било
подновено разрешителното му за носене на оръжие. Претендирал съда да
постановите решение, с което осъди ПРБ, да му заплати 50000 лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и
осъждането на ПРБ да му заплати 1289,19 лева, от които 500 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение по воденото срещу него досъдебно производство
и 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законна лихва върху сумата
внесена като парична гаранция за периода 17.12.2015 г. - 06.07.2017 г.,
представляващи претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата от 500 лева от подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане. Ответникът – П. на РБ в писмен отговор е оспорила като
недоказана исковата претенция. Липсвали доказателства за твърденията на
ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект,
загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на
повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място. ПРБ не следвало
да носи отговорност и за уволнението на ищеца. Оспорвал се размерът на
претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в
страната. Продължителността на производството не следвало да води до
увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия. При преценка
6
разумната продължителност, се отчитали фактическата и правна сложност на
делото и фазата, на която било приключило. Правило се искане до съда за
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност е приел за установено от фактическа и правна страна следното: По
делото не се е спорило, а това се установявало и от приетото като
доказателство копие от Постановление за привличане на обвиняем от
14.12.2015 г. на разследващ полицай при С “БОП“ - Х.,К. по ДП № 2/2015 г.,
че ищецът ИВ. Н. Ч. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2, и пр. 4 вр. ал. 2 от НК за това, че: В периода от месец март на
2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на територията на ГКПП - К.А., заедно с
още изброени 21 лица участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да върши
престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 1 от НК, като групата е
създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице - митнически
инспектор в М. – С., Митнически пункт - К.А.. Нямало спор, че по отношение
на Ч. е била взета и мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на
5000 лева, която е била внесена с платежно нареждане на 17.12.2015 г. чрез
упълномощен адвокат. С постановление за привличане на обвиняем от
07.06.2017 г. на разследващ полицай в С“БОП“ - Х.,К. по ДП № 2/2015 г.
обвинението спрямо И.Ч. е било прецизирано и същият е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4 т. 2 вр. ал. 2 от НК за
това, че: В периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на
територията на ГКПП - К.А., заедно с още изброени 21 лица участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече
от три лица с цел да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 282, ал.
1 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва като
длъжностно лице-митнически инспектор на Митнически пункт „К.А.“ в М.
„С.“ при Агенция „М.“. От постановление от 18.12.2015 г. и от постановление
от 06.07.2017 г. на прокурор при СП се установявало, че на основание чл. 68,
ал. 1 от НПК при привличането на Ч. като обвиняем е била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева и принудителна
административна мярка „забрана да напуска пределите на Р България“, които
мерки са били отменени, поради изтичане на сроковете визирани в чл. 234, ал.
7
8 от НПК. От приетите като доказателства протоколи за претърсване и
изземване и за обиск и изземване се установявало, че още преди
привличането на ищеца като обвиняем по посоченото по-горе досъдебно
производство спрямо него са били извършени процесуално-следствени
действия, при които не са били намерени предмети и вещи, държането на
които да е забранено. С постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при СП
воденото срещу Ч. наказателно производство по ДП № 2/2015 г. по описа на
С“БОП“ - Х.,К., прок.преп. № 332/2015 г. по описа на СП за престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във вр. ал. 2 от НК е прекратено, поради
недоказаност на обвинението,на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Видно
от заповед № 423/11.01.2016 г. на директор на Агенция „М.“ е било, че
служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради
съкращаване на длъжността. Заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е била отменена от съда, но ищецът не се е възползвал от
правото си да се яви и да бъде възстановен на работа, поради което със
Заповед № 4317/12.07.2018 г. на директора на Агенция „М.“ служебното му
правоотношение отново е било прекратено. От удостоверение за придобито
право на лов № 64/14.07.2008 г., издадено на основание чл. 22, ал. 1, и 2 от
Закона за лова и опазване на дивеча е било видно, че ищецът е издържал
теоретичен и практически изпит за придобИ.е право на лов. Видно от
представени разрешения от МВР е, че на ищецът е било разрешено да
придобие определени видове и количества огнестрелни оръжия и боеприпаси
за ловни цели в периода от 2008 г. до 2014 г. Нови разрешителни са били
издадени едва през 2019 г. От представени по делото броеве 50/16.12. -
23.12.2015 г./ и 51/23.12. - 30.12.2015г./ на вестник “М.“, се установявало
наличието на публикации във връзка с извършената акция на ГКПП “К.А.“. В
показанията си разпитаният по делото свидетел В.Х.К. установявал, че се
познава от дълги години с ищеца, с когото е работил от 2002 г. на М. - С..
Установил, че ищецът работел там още от 1995 г. На 13.12.2015 г. били на
работа, когато сутринта, още от 8.30 часа, на М.та пристигнали служители на
МВР, които задържали И., който в този момент бил в кабинката на трасето.
Първоначално изобщо не разбрали защо го арестуват, като на място му
направили обиск, а впоследствие направили претърсване и в дома му. Ищецът
бил задържан още на посочената дата и откаран в град Х., като в после бил
пуснат под гаранция. След тази акция живота на ищеца коренно се променил
8
в недобра посока. Той бил запален ловджия, но не можел да ходи на лов, тъй
като разрешителните за носене на оръжие не му били подновени. Във
вестниците имало множество публикации, по телевизиите също, което довело
от своя страна до притеснения за И.. Семейството му също било много
притеснено, тъй като бил уволнен и не можел да си намери друга работа.
Уволнили всички ,които са били задържани на посочената дата. В
последствие И. бил възстановен, но не се върнал на работа тъй като се
чувствал обиден и започнал да се занимава със земеделие. Свидетелят сочил,
че срещу И. е имало образувано наказателно дело, което в последствие е било
прекратено. След воденото срещу него наказателно производство И. се
променил, страдал и от клаустрофобия, тъй като не можел да стои в затворено
пространство. Свидетелят заявил в показанията си също, че след задържането
И. бил освободен под гаранция в размер на 5000 лева, която била внесена от
адвоката му, а в последствие върната. Парите били на И., но били внесени от
адвоката му. Установявал също, че през 2016 г. искали да ходят заедно на
море в Гърция, но на границата разбрали, че И. имал наложена забрана да
напуска пределите на страната, за която забрана последния дори не знаел. По
този повод му бил съставен и протокол, което наложило и връщането му, тъй
като не можел да пътува в чужбина. По повод воденото срещу него
наказателно производство И. не бил същия, а приказките за обвинения и
задържания в малкия град не спирали. От показанията на свидетеля К.Д.М. се
установявало, че от воденото срещу него наказателно производство И.
получил стрес, отказвал да се среща с хора и заявявал, че го е срам да се
показва пред тях. Поради притесненията си напуснал града и отишъл да
живее в село М., където започнал да отглежда лозя. Тъй като били приятели
от дълги години свидетелят ходел често и си говорели, но все още дори и сега
И. се чувствал обиден и унизен, страдал от затворени пространства,променил
се много, не искал да се среща с хора и затова предпочитал да живее на село
вместо в С.. Свидетелят установил, че за станалата акцията на М.та през 2015
г. в С. се говорело много и продължително, тъй като градът бил малък и
всички се познавали. За тази акция говорели и в новините по Нова телевизия,
БТВ и други телевизии, където дори споменавали и имена.
При така установената фактическа обстановка ХОС е направил
следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
9
Претендирало се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
произтекли от дейността на правозащитните органи, като в конкретния случай
това били органите на Прокуратурата, които са разследвали и предявили
обвинение срещу ищеца по настоящето дело. Ищецът е бил обвинен в
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2 и пр.4, т.2 вр. ал. 2 от НК,
за което срещу него е било водено наказателно производство, което в
последствие е било прекратено,поради недоказаност на обвинението и на
основание чл.243, ал.1, т. 2 от НПК. Въз основа на установените по делото
фактически данни и обстоятелства, ХОС е намерил, че по делото е било
безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав
визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи. Налице е било обвинение в
извършването на престъпление, по което е било образувано наказателно
производство срещу ищеца, което в последствие е прекратено, поради
недоказаност на обвинението повдигнато срещу него. Съгласно закона и
доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи,
репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от
органите, от чиито действия са произтекли вредите. Според ХОС са били
налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника ПРБ по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниквала не по повод на
извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни
действия и възникнали по повод на тях между страните в производството
отношения, а по силата на законова разпоредба. Същата урежда отговорност
на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има
гаранционно-обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването
й са уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за
да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по
силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е
предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на
длъжностните лица от прокуратурата. Това сочило на извод, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
10
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Без значение е и това, какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от
закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за
разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или
намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е било поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило производството, а в случая той е
прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на
обвинението. Законът не е предвидил като изискване за възникване на
отговорността освен прекратяването на наказателното производство, дали
самото обвинение е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение. Отнасяло се до
специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от
непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на
посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не
зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са
предвидени в нормата. ХОС е приел, че за възникване на отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ в настоящият случай са необходими две
предпоставки, а именно: повдигане на обвинение на лице за извършване на
престъпление и прекратяване на наказателното производство, поради
недоказаност на това обвинение. Тази отговорност е била следствие от
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа обосновани
обвинения. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви
причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази
отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5
от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение
на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за
субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на
ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно.
11
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае
определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната
отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на
прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност
за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от
ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за
вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от
прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това
отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната
законосъобразност на неговите действия. Правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ посочвала фактическите състави, при които отговорността на
Държавата се ангажира за вреди, които са причинени на гражданите от
разследващите органи, Прокуратурата и Съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За
възникването на отговорността по т. 3 от посочената разпоредба е
необходимо да е повдигнато "обвинение в извършване на престъпление", като
посоченият израз следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а в
последствие е прекратено поради недоказаност на обвинението се
осъществява съставът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Законът предвиждал
отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните
органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно-
следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на
такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва
да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в
рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане
12
на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1
от ГПК. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразявали в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. В тази връзка нормално е било да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска. Съдът не е бил строго ограничен от формалните
доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при
търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение,
както и на причинно следствената връзка между него и незаконното
уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания
над обичайното съдът можел да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че
при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да
са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на
основанието за възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е било
да докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с
незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. За
определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ХОС е
13
счел, че следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение-за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, общественото
положение на ищеца, продължителността на наказателното производство и
извършваните процесуални действия в продължение на три години и почти
четири месеца, произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук,
изразяващ се в коментари, относно образуваното срещу ищеца наказателно
производство, претърпения стрес и отрицателните последици за психическото
му състояние и това на семейството му и настъпилите неблагоприятни
отражения за него в личен,служебен и професионален план. От значение за
определяне на размера на обезщетението било естеството на повдигнатото
обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е било повдигнато обвинение
за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2
вр. ал. 2 от НК, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК съставлявало тежко
умишлено престъпление. За посоченото престъпление се предвиждало
наказание "лишаване от свобода“ от три до десет години. Предвид тежестта
на повдигнатото обвинение по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лева. След привличането като
обвиняем на ищеца е била наложена ограничителна мярка - забрана да
напуска пределите на Р България. Тази мярка ограничавала правото на
свободно придвижване и трябвало да се съобрази при определяне на размера
на обезщетението. В случая е било без значение дали ищецът е имал
намерението да пътува извън страната и дали мярката е препятствала тази му
възможност. Достатъчно е било да се установи, че такава принудителна
административна мярка му е била наложена. В случая обаче по делото е и
безспорно установено, че ищецът е направил опит да пътува извън страната,
но е бил върнат от границата на 09.06.2016 г. Принудителната
административна мярка е била наложена с постановление на прокурор при
СП на 18.12.2015 г. и отменена с постановление на СП на 06.07.2017 г. Т.е.
забраната да напуска пределите на страната е била наложена за
продължителен период и е била отменена, поради изтичане на сроковете по
чл. 234, ал. 8 от НПК. От голямо значение за определяне на размера на
обезщетението е бил и периодът, в който продължило воденото срещу ищеца
наказателното производство, в случая три години и почти четири месеца.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.12.2015 г., а наказателното
производство водено срещу него е прекратено на 21.03.2019 г. В този период
14
ищецът е понесъл всички негативи на това бъде обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер. При определяне размера на обезщетението
следвало да се вземе предвид и личността на пострадалия и начина, по който
му се е отразило наказателното производство,негативното отражение върху
живота и психиката му. Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства,
ХОС е счел, че предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са налице по
отношение на ответника ПРБ, която следва да отговаря за вредите, които
ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно
производство, което в последствие е било прекратено. При определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът изхожда от факта, че срещу ищеца
ИВ. Н. Ч. е било поддържано обвинение за престъпление в продължение на
почти три години и четири месеца, като наказателното производство
впоследствие е било прекратено. Това, водено срещу ищеца наказателно
производство безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило
психическия и душевен мир, като в резултат на това обвинение ищецът е
преживял множество негативни емоции. В тази връзка показанията на
разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца не се опровергават от
ангажирани от ответника такива, поради което ХОС ги кредитирал изцяло
като обективни и безпристрастни. От тези гласни доказателства се
установявало, че ищецът е изживял тежко повдигнатото срещу него
обвинение.В резултат на воденото срещу него наказателно производство е
било нарушено душевното му спокойствие. Обвиненията спрямо него са
предизвикали психологически проблеми - неспокойство, тревожност,
неувереност, притеснения от затворени пространства. Ищецът е понесъл
морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно
производство, поради обстоятелството, че е бил третиран като престъпник. В
тази връзка следвало да се посочи, че самия факт на повдигане на обвинение е
бил свързан с отрицателни емоции, които са индивидуални за всеки човек, а в
случая се касаело за човек,който е водил един нормален живот. Негативите и
емоциите са продължили по време на разследването и са се изразили в стрес,
страх, потиснатост и други психични състояния, който период е бил
продължителен - три години и почти четири месеца. Нормално е било да се
приеме, че по време на воденото наказателно производство ищецът, обвинен
в извършването на престъпление изпитва неудобство, чувства се унизен, а
също така и депресиран, несигурен, накърнявали се моралните и
15
нравствените му ценности, както и социалното му общуване. Безспорно това
му състояние е било в причинна връзка от повдигнатото му обвинение.
Предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съгласно която
разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, ХОС е приел, че претендираното от ищеца обезщетение
следва да се уважи частично - в размер на 10000 лева. Съгласно ППВС № 4/64
г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така, че доколкото е възможно
за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките-
по-ниско. В настоящия случай за установяване на действителния размер на
неимуществените вреди ХОС е отчел претърпените от ищеца морални
страдания от несправедливото обвинение, продължителността на
наказателното производство, чиято досъдебна фаза е продължила три години
и почти четири месеца, отчел и личностните качества на ищеца, общественото
положение, което същият е заемал и отражението на образуваното срещу него
наказателно производство в семейството. При определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следвало да
се вземат предвид и фактите, които се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че извършените от прокуратурата
процесуални действия са причинили на ищеца негативни емоции изразяващи
се в емоционален стрес, притеснения, влошено психическо състояние,
неспокойство, неудобство при общуването с близки и познати, безсъние,
потиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора,
страх от затворени помещения. Не без значение е било и обстоятелството, че
не е могъл да практикува хобито си да ходи на лов, поради това, че по време
на воденото наказателно производство не са му били издавани разрешителни
за носене на оръжие. При определяне на размера на обезщетението следвало
16
да се отчете също, че по време на продължилото наказателно производство
срещу ищеца не са били извършвани интензивни процесуално-следствени
действия, не е била взета най-тежката мярка за неотклонение “задържане под
стража“, в съда не е бил внесен обвинителен акт и ищецът не е бил принуден
да се явява на съдебни заседания, а наказателното производство е било
прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Предвид изложеното и
тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените
по-горе факти и обстоятелства, ХОС е намерил, че размер от 10000 лева е
достатъчен, за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение срещу него, по което обвинение в
последствие наказателното производство е било прекратено. Определеният
размер 10000 лева, според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от
ищеца притеснения в личния и професионалния му живот, както и да
компенсира претърпените от него през периода от привличането му като
обвиняем до прекратяване на наказателното производство отрицателни
емоции, преживяно напрежение, нервност и тревожност, които е следвало да
превъзмогва в продължителен период. Ето защо ХОС е счел, ПРБ следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца Ч. сумата в размер на 10000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50000 лева
следвало да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължала от момента на постановяването
на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, което е 21.03.2019 г., като не е необходимо същото да е влязло
в законна сила. Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени
вреди представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева ищецът е представил договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. А.С. Й., която е била упълномощена да го
защитава по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К.. В Договора за
правна защита и съдействие от 14.12.2015 г., сключен между ищеца и адв.
А.С. Й. от АК - Х. е било договорено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в размер на 500 лева, за която сума е отразено, че е
платена в брой. При тези данни по делото и факта, че договореното между
ищеца и упълномощеният му адвокат адвокатско възнаграждение е платено се
налагал извод, че ищецът е доказал извършеното плащане на договореното
17
адвокатско възнаграждение и начина, по който същото е направено.Това е
така,тъй като договорът за правна защита и съдействие и отразените в него
плащания имат характер на разписка за извършено плащане,чиято
доказателствена стойност не е оборена от ответника. Така уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявано,тъй като
същото е съобразено с фактическата и правна сложност на воденото срещу
ищеца наказателно производство, както и с изискванията на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Наредбата определяла минимално допустимия размер на адвокатското
възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа
сложност. Под страх от дисциплинарна отговорност адвокатът не можел да
уговори възнаграждение за съответния вид дело в размер по-нисък от
установения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с
действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок
размер на възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да
положи дължимата се грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Не може да
се изисква обвиняемия да уговори адвокатско възнаграждение, което да е
точно съразмерно. Затова той може да уговори адвокатско възнаграждение,
което да надвишава фактическата и правна сложност на делото, като в този
случай намаляването ще се извърши само ако превишаването е прекомерно,
т.е. уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение. Това в случая не е така, поради което и
договореното между ищеца и адвоката му адвокатско възнаграждение не е
било прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното
производство. В този смисъл претенцията на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по воденото срещу
него наказателно производство в досъдебна фаза, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата е била основателна и следвало да бъде
уважена. За основателна и доказана съдът намирал и претенцията на ищеца за
18
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 789,19 лева -
пропусната полза, представляваща законната лихва върху внесената гаранция
в размер на 5000 лева за периода от 17.12.2015 г. - 06.07.2017 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Имуществените вреди във вид на пропуснати ползи
съгласно т. 11 на ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС се определят с оглед
особеностите на съответния случай и при наличие на причинно-следствена
връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на
престъпление. В случая ищецът претендирал заплащане на пропуснати ползи
в размер на законната лихва върху сумата на внесената гаранция от 5000 лева
за периода от внасянето й - 17.12.2015 г. до освобождаването й – 06.07.2017
г., а не пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на договорена лихва
върху тази сума. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явявала
незаконна предвид последвалото прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца и следователно задържането на внесената въз
основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на
свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да
реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване. Доколкото сумата е била блокирана по повод взетата мярка за
неотклонение във връзка с воденото досъдебно производство, е налице
причинна връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение.
Когато се претендирала вреда от неправомерно задържане на парична сума,
размера на вредата се заключава до размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1
ЗЗД. В този смисъл били Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г., решение № 139/08.05.2012 г. по гр.д. № 1121/2011 г. на ВКС,
Решение № 117/31.05.2013 г. по дело № 1105/2012 на ВКС, ГК, III г.о. В
случая определена с помощен продукт „Калкулатор.бг“ дължимата законна
лихва върху сумата от 5000 лева за периода от 17.12.2015 г. до 06.07.2017 г. е
в размер на 789,19 лева, което обуславяло извод за основателност на
претенцията. Тези съображения са довели до извод на ХОС, че ответникът
ПРБ следвало да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 10000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
19
незаконно повдигнато обвинение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ -
Х.,К., прок.преп. № 332/2015 г. на Специализираната прокуратура, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019 г., като искът за
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен
размер от 50000 лева, следвало да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Ответникът П. на РБ ще следвало да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумата в размер на общо 1289,19 лева, от които 500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП № 2/2015 г. по описа на С“БОП“ - Х.,К. и
789,19 лева –пропусната полза, представляваща законна лихва върху
внесената парична гаранция в размер на 5000 лева за периода 17.12.2015 г. -
06.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 500 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба 06.01.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение
относно обективната отговорност на държавата при оправдаване на лицето.
Правилно са изяснени основните факти в първоинстанционното
производство. Спорни са размерите на дължимото обезщетение за
неимуществените и имуществените вреди.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебна фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (Р-
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. Това е повишило интензитета на търпените
от въззиваемия негативни преживявания, свързани с непрекъснат стрес и
страх от несправедливо осъждане. Наказателното производство срещу Ч. е
20
продължило 3 години, 3 месеца и 7 дена, през който период два пъти е
привличан като обвиняем и е разпитван. Била му е взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в паричен размер от 5000 лева, внесени на
17.12.2015 г. и отменена на 06.07.2017 г.
На 18.12.2015 г. спрямо Ч. е била взета мярка на процесуална принуда
„забрана за напускане на пределите на Република България“, отменена на
06.07.2017 г.
Видно от представените по първоинстанционното дело материали от
публикации на регионалната преса в С. (л. 70-71) не се установява публикация
на името или фотография на ищеца.
Не е установено е по делото за наличие на искане от обвинението за
отстраняване от длъжност на Ч. по смисъла на чл. 69 от НПК. Прекратяването
на служебното му правоотношение е с мотив „съкращаване на длъжността“, а
след отмяната на заповедта от съда, с която е било прекратено, той не е се
явил в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл да я заеме. Т.е. не е налице доказана
причинно-следствена връзка между обвинението по ДП и прекратяване на
служебното му правоотношение.
Привличането като обвиняем е за извършено от ищеца престъпление в
качеството му на длъжностно лице. Това е засегнало доброто му име в
професионалните среди и в обществото. С. е сравнително неголямо населено
място, където повечето от жителите се познават взаимно. Наказателното
преследване е станало достояние на обществеността в града и това е повлияло
негативно на отношенията му с околните, на личното му самочувствие и на
психическата му устойчивост. Последица от обвинението спрямо Ч. е
лишаването му от възможността да упражнява хобито си – лов, поради
отнемане на разрешителните за ловно оръжие и боеприпаси. Забраната за
свободно придвижване извън страната през период от 1 година, 6 месеца и 26
дена е ограничило възможността за почивка на Ч. и семейството му. Не се
установи прокуратурата да е връчила постановлението за налагане на тази
забрана по чл. 68 от НПК на Ч. и това му е създало проблеми на границата, за
което е бил предупреден писмено и върнат.
Доказано е, че Ч. е ползвал адвокатска защита в досъдебното
наказателно производство за сума от 500 лева по договор за правна помощ от
14.12.2015 г., сключен с адвокат А.Й., АК – Ямбол, която сума е платена в
21
брой („на ръка“). Не е налице прекомерност на договореното и платено
адвокатско възнаграждение по смисъла на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 12 във вр. с чл.
13, ал. 1. За изчисляване на размера на приетата за дължима от ответника
пропусната полза в размер на законната лихва от задържането на паричната
гаранция от 5000 лева не са необходими специални знания.
Не са доказани вреди над обичайните по отношение на здравословното
състояние на Ч.. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, той следва
безспорно да ги докаже (което би рефлектирало на размера на
обезщетението), като това не означава, че липсват обичайните неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, но в този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник за неоснователно обогатяване – Р-63/16.03.2016 г. по
гр.д. 5124/2015 г., ГК, III го на ВКС.
При отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на Ч.,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е 10000 лева, така както го е определил първостепенния съд. Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Съдът съобразява и аналогични случаи свързани с акции в М.те С. и Л. през
2015-2016 г. и други в производства по ЗОДОВ по формираща се в това
направление съдебна практика – Р-30/08.03.2022 г. по гр.д. 2300/2021 г., ГК,
III г.о. на ВКС; Р от 29.12.2021 г. по гр.д. 2650/2021 г. на СГС, Р от 26.08.2021
г. по гр.д. 13249/2020 г. на СГС и други, като приема, че паричния еквивалент
на мярата на справедливост по чл. 52 от ЗЗД в настоящия случай е правилно
определен. Този размер на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че
за период от три години и три месеца е продължило наказателното
производство, вземане на ограничителна мярка за ненапускане на страната,
разпространение на информацията в обществото. В същото време размерът на
обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване, като определения
от ХОС размер от 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди
настоящата инстанция счита за адекватен и отговарящ на създадения от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, отразяващ
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди – Р-60323/11.2.22.
по гр.д. 517/221, ГК, IV го на ВКС. Затова и сумата от 10000 лева в най-пълна
22
степен ще компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия,
нанесена на пострадалия.
Относно претенцията за обезвреда на имуществените вреди – същите са
доказани по основание и размер, и първоинстанционното решение в тази му
част е правилно. По съображения изложени по-горе е доказана по основание и
размер претенцията за обезвреда на внесеното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева от Ч. в досъдебното производство. Пропуснатата полза,
изразяваща се в загуба на законната лихва върху внесената като парична
гаранция сума, е в причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на
престъпление. Настоящата инстанция приема, че постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие
от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва
върху присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Статутът на прокурорското постановление няма предвидения процесуален
стабилитет на съдебен акт. Прокурорският акт за прекратяване на
наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички
засегнати лица по чл. 243, ал. 4 от НПК, защото може служебно да бъде
отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалван,
определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет и
трета от НПК - „Възобновяване на наказателни дела“. Ето защо обжалваното
решение на ХОС за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 789,19 лева - пропусната полза, представляваща законната лихва
върху внесената гаранция в размер на 5000 лева за периода от 17.12.2015 г. -
06.07.2017 г. е правилно и законосъобразно.
Пред въззивна инстанция не са поискани за присъждане разноски от
страните.
Така преценени в своята съвкупност обстоятелства дават основание на
настоящата инстанция да приеме първоинстанционното решение за правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003 от 27.01.2022 г. по гр.д. 13/2021 г.
на Окръжен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24