ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 19.11.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Врачева ВНЧД №546 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение от 03.11.2020г.,
постановено в с.з. от същата дата по НОХД №4704/2019г., Специализираният
наказателен съд – 23-ти състав, в производство по чл. 270 от НПК, е уважил
искането на защитника на подсъдимия В.К.А. за изменение на мярката за неотклонение
от ”Задържане под стража” в по-лека, като е определил мярка за неотклонение
„Домашен арест“ и е постановил прилагането на мярка за електронно
наблюдение при изпълнението й. Съдът е счел, че продължават да са налице
изискуемите в НПК предпоставки за изпълнението спрямо подсъдимия на мярка за
неотклонение, свързана с възпрепятстване на свободното му придвижване, поради
което е изменил в мярка за неотклонение „Домашен арест“. СНС за да смекчи
прилаганата спрямо подсъдимия
процесуална принуда е отчел, че е с влошено здравословно състояние и
като нововъзникнало обстоятелство е отчетено продължителния срок на задържане,
а именно за период от около година и седем месеца.
Срещу определението на
първоинстанционния съд е постъпил частен протест на прокурор от
Специализираната прокуратура, в който се излагат съображения, че определението
на СНС от 03.11.2020 година е незаконосъобразно. Според прокурора, са налице
всички изискуеми по НПК предпоставки за продължаване прилагането на най-
тежката мярка каквато е мярката за неотклонение „Задържане под стража“, като
прокурорът се е мотивирал, че освен че са налице опасности от укриване и
извършване на престъпление, делото съставлява фактическа и правна сложност.
Прокурорът прави искане до въззивната
инстанция за отмяна на съдебния акт на първостепенния съд.
В изпълнение на процедурата по чл. 342
ал.2 от НПК, преписи от частния протест са били изпратени на подсъдимия и неговия
защитник, от които, в законоустановения срок са постъпили писмени
възражения. По делото са постъпили
становища от защитника на подс. А.- адв. Илиян В. от САК, в които становища се
оспорват доводите на представителя на държавното обвинение, отразени в
протеста, излагат се обстоятелства за това, че мярката за неотклонение „домашен
арест“ е адекватна на преследваните от закона цели и е в унисон с определената
мярка за неотклонение на подс. Арабаджиева, при наличие на еднакви обвинения и
фактически обстоятелства по делото по повод екстрадиционното производство. Във
възраженията се акцентира и на продължителността на задържането под стража и на
влошеното здравословно състояние както на подс. А., така и на неговата съпруга-
подс. Маринела Арабаджиева. В заключение се предлага оставянето на протеста без
уважение.
Въззивният състав намира частния протест
за допустим, а разгледан по същество - за ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Първоинстанционното производството по
НОХД № 4704/2019 г.е образувано пред СНС по внесен обвинителен акт срещу: В.К.А. и Маринела Лъчезарова Арабаджиева за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3 т.2 вр.ал.2 НК; по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и
т.7, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.3, вр. ал.1 НК; по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и
т.7, вр. с чл.20, ал.3, вр. ал.1
НК; по чл.256, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3, вр. с ал.1 НК и по чл.253, ал.4, вр.ал.2,
пр.1 и пр.3, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1
НК; ПЕТЬО ГЕОРГИЕВ СТОЙКОВ за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
т.2, вр.ал.2 НК; по чл.255, ал.3 вр. с
ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26, ал.1вр. с чл. 20, ал.2 ал.1 НК и по чл. 256,
ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК; ЕЛЕНА ЙОРДАНОВА МАРКОВА за престъпления по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр.ал.2 НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.2, пр.3,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК; РОМЕЛИЯ НЕДКОВА КИРИЛОВА за престъпления
по чл.321, ал.3 пр.2 и пр.3, т.2, вр.ал.2 НК и по чл.253, ал.4, вр.ал.2, пр.3,
вр.ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр.ал.1 НК;
СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ СЕРАФИМОВ за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2,
вр.ал.2 НК; В. ВЪЛЧЕВ А. за престъпление по чл.253, ал.4, вр.ал.2, пр.2 и пр. 3
вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК и ФИДАНКА ИВАНОВА СТОЙЧЕВА за престъпление
по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, ал.1 от НК.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на деянията за които е предаден на съд
подс. В.А. на този етап от процеса. Обоснованото предположение се изгражда на
базата на гласните доказателства, а именно показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, протоколите за претърсване и изземване от
помещения, офиси, жилища на подсъдимите лица и иззетите веществени
доказателства- пари, документи, СТЕ на мобилни телефони, съдебно- счетоводни
експертизи , както и резултатите от прилаганите по делото специални
разузнавателни средства, обективирани във веществени доказателствени средства и
съответните им протоколи.
В производство по
реда на чл. 270 от НПК, както първоинстанционния, така и въззивната инстанция
следва да подложат на анализ и оценка относимите законови предпоставки за
продължаване на най- тежката държавна принуда, каквато е мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, а именно наличие на обосновано предположение,
опасност от укриване или извършване на престъпление, фактическа и правна
сложност на делото, процесуалното поведение на подсъдимия и действията на
компетентните органи за осигуряването на обективен и справедлив процес,
проведен в разумен срок.
Един от основните принципи на правораздаването
е разглеждането и решаването на делата в разумен срок.
СНС е
полагал системни и целенасочени усилия за насрочване на съдебните заседания по
делото в кратки срокове, но въпреки това, делото съставлява фактическа и правна
сложност, тъй като касае 8 бр. подс. лица с множество деяния, голям брой
свидетели-315 бр. лица ,13 бр. вещи лица и множество веществени доказателства.
В конкретния казус тежестта на повдигнатото обвинение изисква
присъствието на всички подсъдими и техните защитници в съдебно заседание.
Делото е достатъчно обемно, с фактическа и правна сложност, която произтича от
големия брой подсъдими, множество свидетели и експертизи, предстои провеждане
на съдебно следствие.
Настоящият
въззивен състав след като отчете, че все още по делото не е даван ход на
съдебното следствие, т. е не са разпитани свидетелите, опасност от извършване
на престъпление по отношение на подс. В.А. не е с намалял интензитет. Налице е
вероятност от неправомерно негово поведение спрямо свидетелите, тъй като по
делото има сведения и данни, че голяма част от същите са работели в търговски
дружества, собственост и управлявани от
подсъдимия А..
Въззивният
състав споделя становището на прокурора, че риск от укриване не е с намалял
интензитет, тъй като подс. В.А. разполага със значителен финансов ресурс.
Същият е собственик на офшорни дружества, регистрирани, извън пределите на ЕС и
в този смисъл разполага със средства, които могат да му послужат за укриване от
съдебните органи, извън територията на Република България. Наред с това по
делото са налице факти, от които се установява, че подсъдимият В.А.
е доведен принудително в Република България след задържането му от испанските
власти, в резултат на издадена ЕЗА от българските такива. Същият е знаел, че
спрямо него се провежда наказателно производство в РБ, тъй като синът му е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящето дело.
Въззивният състав
намира, че опасността от извършване на престъпление и укриване не е с намалял
интензитет
до степен, че да е налице основание за изменение на мярката за неотклонение по
отношение на подсъдимия В.А., макар същият да е задържан за продължителен
период от време, а именно около година и седем месеца.
Наведените доводи от защитата за влошено
здравословно състояние, въззивният състав не ги отчете като нововъзникнало
обстоятелство, тъй като представената епикриза от защитата се установява, че
подс. В.А. страда от хронично възпаление на простата с давност повече от една
година. Видно от съдържанието на същата спрямо него се провежда адекватно лечение
с овладяване на възпалителния процес.
Водим от горното и на основание чл.345
от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение на СНС, 23-ти състав от 03.11.2020г., по НОХД №4704/2020г., с което
е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия В.К.А. от „Задържане под
стража“ в „Домашен арест“, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД №4704/2020г.
по описа на СНС, 23-ти състав, В.К.А. , от „Задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.