Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 1081 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 557, ал.1,
т. 2, б. „а“ от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата М.Т.Д.
поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат
на настъпването на смъртта на баща й Т. Г.Д.. Последният загинал в резултат от
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 08.10.2016г. в гр. Горна
Оряховица, когато водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******Б.Д.Д.
нарушил правилата на движение по пътищата и ударил пресичащия пътното платно на
пешеходна пътека Т. Д.. Вследствие на удара пешеходецът претърпял множество
травматични увреждания, които довели до летален изход в деня на инцидента. Във
връзка с процесното ПТП било образувано ДП №591/2016г. по описа на РУ Полиция -
Велико Търново. По повдигнатото срещу водача обвинение било образувано НОХД № 519/2016г.
по описа на Великотърновски окръжен съд, което приключило с постановяване на
осъдителна Присъда № 4 от 05.01.2017г., а тя влязла в сила, след като била
потвърдена с Решение № 98 от 23.03.2017г. по ВНОХД № 48/2017г. по описа на АС
Велико Търново. Доколкото отговорността на водача не била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - ищцата
отправила към Г. фонд писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Т. Д. и на
04.10.2017г. получила от фонда застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 100 000 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение - ответникът Г.
фонд бил направил фактическо признание на основанието на иска, но според
становището на ищцата, размерът на получената сума бил недостатъчен да обезщети по справедливост пълния
размер на претърпените неимуществени вреди, които тя самата оценява по
справедливост на 250 000 лева. По изложените съображения, ищцата поддържа
твърдение, че ответникът дължи да й заплати аритметичната разлика, между вече
изплатената сума от 100 000 лева и общия дължим размер на обезщетението от
250 000 лева, която възлиза на сумата от в размер на 150 000 лева, че
дължи законната лихва върху същата тази сума, считяно от датата на настъпването
на деликта /08.06.2016г./, до деня на окончателното плащане, както и че дължи
законната лихва върху платената сума на обезщетението, за период – считяно от
настъпването на деликта /08.06.2016г./, до деня в който е платил сумата
/04.10.2017г./. При изложените от ищцата фактически твърдения, тя претендира за осъждане на ответника, да й
заплати допълнително сумата от 150 000 лева, представляваща дължима разлика
между заплатената сума на застрахователно обезщетение в размер на 100 000
лева и пълния справедлив размер на дължимото според нея застрахователно
обезщетение от 250 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, причинени от
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******и законната лихва върху
същата сума, считано от датата на увреждането – 08.10.2016г. до деня на
окончателното плащане. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира
за осъждане на ответника да й заплати и законната лихва върху вече изплатената
сума на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, считано от датата
на увреждането 08.10.2016г. до датата на извършване на плащането на тази сума
извънсъдебно т.е. до 04.10.2017г. С оглед очаквания положителен изход от
делото, ищцата претендира за осъждане на ответника – да и заплати и направените
съдебни разноски.
Ответникът
Г. Фонд - оспорва предявените искове –
както по основание, така и по размер. Оспорва допустимостта, а при условията на
евентуалност – основателността на предявената претенция за изплащане на
допълнително застрахователно обезщетение, доколкото поддържа становище, че ищцата
се е съгласила да получи за понесените неимуществени вреди, причинени от водач
на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******- справедлив размер на
застрахователното обезщетение от 100 000 лева. Постигнатата извънсъдебна
спогодба относно размера на обезщетението лишавала ищцата от надлежна
процесуална и материална легитимация за предявяването на иска. Размерът на претендираното в настоящия процес допълнително
застрахователно обезщетение бил недължим, поради което и твърдението на ищцата за
изпадане на ответника в забава, както и основаната на това твърдение претенция
за законна лихва било напълно неоснователно. Неоснователна според тезата на Г.
фонд била и насочената към него претенция за заплащане на законна лихва върху вече
платената сума на застрахователно обезщетение - за период от настъпването на деликта
до деня на изплащане на сумата от 100 000 лева. Разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ
регламентирала, че Г. фонд дължи лихва само в хипотезите, при които не се
произнесе по отправената до него извънсъдебна претенция. В конкретния случай –
фондът се произнесъл своевременно и заплатил дължимото обезщетение. По
изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него
искови претенции и сам претендира за осъждане на ищцата - да му заплати
направените в настоящия процес съдебни разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника – Б.Д.Д. - не
изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието
на приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 438 и Присъда № 4/05.01.2017г. по НОХД №519/2016г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново мотивира в хипотезата на чл. 300 ГПК
доказателствените изводи на настоящия съд, че на 08.10.2016г. около 16:00 часа
в град Горна Оряховица, на ул. „Васил Левски“ до номер 2А, е настъпило пътно-
транспортно произшествие, след като при управление на лек автомобил „Мерцедес
CLS 320” с рег. № */*****, водачът му Б.Д.Д. нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост, на пешеходна пътека, причинил смъртта на пешеходеца Т. Г.Д. с ЕГН **********.
Страните
не спорят относно факта, че ищцата е наследник по закон – низходяща по права
линия от първа степен /дъщеря/ на загиналия в разултат на ПТП пешеходец Т. Г.Д..
Страните
не спорят и относно факта, че преди предявяването на иска, още на 19.09.2017г. ищцата
в настоящия процес е отправила писмено искане, адресирано до ответника,
съдържащо уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение. По претенцията е образувана щета №
ГФ210301/19.09.2017г. по описа на Г. фонд.
Страните
не спорят, а посредством приетите писмени доказателства /стр. 63-67/ съдът
установи по несъмнен начин, че по претенцията на ищцата се е произнесъл УС на Г.
фонд, който е постановил изрично Решение
№ 34-2/28.09.2017г. с което е одобрил размер на застрахователно обезщетение за понесените
от ищцата неимуществени вреди – сумата в размер на 100 000 лева, отчитайки
факта, че ищцата М.Д. е единствен наследник на починалия Т. Г.Д. / баща/, но
също и че увреденото е пострадалото лице са живеели в отделни домакинства.
Няма
спор за това, че на 04.10.2017г. Гаранционния
фонд е платил на ищцата сумата от 100 000 лева, като застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди в разултат от настъпването на процесното
ПТП.
За установяването на обема на претърпените неимуществените вреди, по искане
на ищцата, е разпитан по делегация от Районен съд - Горна Оряховица свидетелят А.К.Р..
Пред съда свидетелят заявява, че е брат на ищцата /„родени от една и съща
майка и различни бащи“/цит./ и поради това - имал преки и трайни
впечатления за обема на понесените от нея неимуществени вреди. Според
впечатленията на свидетеля, ищцата разчитала много на баща си, а между двамата била
установена силна емоционална привързаност, доколкото ищцата била единствено
дете на починалия. Именно този факт мотивирал бащата постоянно да подпомага
дъщеря си - както с грижи и подкрепа,
така и финансово. Помощта била насочена не само към ищцата, но и към детето й,
което било внук на пострадалия.
Помощта била оказвана непрекъснато, макар пострадалият да живеел отделно
от дъщеря си и внука си, в самостоятелно домакинство. Според впечатленията на
свидетел, ищцата понесла твърде тежко смъртта на баща си - затворила в себе си,
загубела желание за общуване, променила изцяло социалното си поведение. След смъртта на баща си ищцата
претърпяла видими физически промени /„отслабна 10 кг. за нула време“/цит./.
Според твърденията на свидетеля ищцата все още не била преодоляла смъртта на
баща си и често посещавала гроба му.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, доколкото са предявени от и
срещу субекти с надлежна процесуална легитимация. Съгласно чл.
519, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените
лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато
виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал.5 от КЗ -увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда, само ако сезираният вече Г. фонд не е платил застрахователно
обезщетение, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай,
съдът приема, че е налице третата от разгледаните по- горе хипотези, доколкото
в хода на съдебното дирене не бяха представени доказателства, които да
подкрепят тезата на ищеца, че след получаването на приетото като доказателство
писмо с изх. № 24-01-620/28.09.2017г. от Гаранционния фонд - ищцата е изразила
изрично съгласие с размера на платеното по нейна банкова сметка ***. Спогодбата
е юридически факт, чиито правни последици могат да настъпят само при наличието
на изрично, ясно и категорично съгласие относно спорния предмет, каквото в
случая не беше установено в хода на съдебното дирене. По тази причина, съдът намира,
че претенциите на ищцата са процесуално допустими и не възприема възражението
на ответника в противната насока. Ищцата
във всеки случай не се е съгласявала изрично с размера на изплатеното
застрахователно обезщетение, пораки което не е лишена от надлежна процесуална
легитимация, след полученото плащане на сумата от 100 000 лева, да отправи
съдебна претенция за сумата, за която счита, че й се дължи като разлика над
вече изплатената сума за застрахователно обезщетение и до пълния размер на
претендираното обезщетение.
За да разреши повдигнатия пред него
правен спор, съдът следва да прецени преди какъв
е конкретно справедливият размер на застрахователното обезщетение, което
ищцата е надлежно материално легитимирана да получи.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, но съдилищата приемат, че при определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди, справедливостта не е някакво абстрактно
понятие, но винаги има конкретни измерения, чиито конкретни проявления съдът е
длъжен да изследва. Тук е уместно да се отбележи, че според указанията, дадени
на съдилищата чрез ППВС № 4/1968г. - при
определяне обезщетението за неимуществените вреди, съдът е длъжен да вземе под
внимание всички онези обстоятелства, които обуславят настъпването, обема и
характера на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението се определя от
съда, като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - характер и степен на засягането/увреждането, обстоятелствата,
при които е извършен деликта, а при причиняване на смърт - от значение са също и
възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, който търсят
обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените
по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите и изхожда от
страданията, отчитайки съществуващата между тях духовна връзка. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи и
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Размерът на обезщетението трябва да бъде съобразен с
обществено-икономическите условия, за да не се превръща в източник на
неоснователно обогатяване.
Следва да се вземе предвид, че икономическите условия в страната към
момента на увреждането несъмнено детерминират общественото разбиране за
справедливост на този етап от развитие на обществото.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално
икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите /вкл.
данните за жизнения стандарт, определен от размера на минималната и средната
работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2016г./, съдът приема
че компенсирането на понесените от ищцата неимуществени вреди, е справедливо
оценимо на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева. Дори да кредитира твърдението
на ищцата, че между нея и починалия неин баща са били установени изключително
близки социални и емоционални отношения – за да бъде определен справедливия
размер на обезщетението, не би могъл да бъде игнориран факта, че пострадалия не
е живял в едно домакинство с ищцата. При това, без да се игнорира силната емоционална
и социална връзка, следва да се отбележи, че в момента на причиняване на
деликта, ищцата е лице, което отдавна е навършило пълнолетие и дори има
собствено дете, докато пострадалия е бил родител на преклонна възраст. При
това, съдът намира, че твърдените от ищцата морални страдания са значителни,
но без да надхвърлят изключително обичайното при
описаните обстоятелства емоционално състояние на близък низходящ. Загубата на
близък поначало е без паричен еквивалент, но дължимото на ищцата справедливо
застрахователно обезщетение подлежи на съобразяване с обществено-икономическите
условия, икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната
към момента на настъпване на вредите.
Постоянната и задължителна практика на ВКС, категорично споделя становището,
че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането – например:
Решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
др.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществени вреди е основателен за сумата от 100 000 лева.
Страните не спорят, че сумата от 100 000 лева вече е била
изплатена на процесното основание от Г. фонд – на ищцата, поради което и предявеният
иск за допълнително заплащане на сумата от 150 000 лева следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По претенцията за лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение:
Исковата
претенция за заплащане на законна лихва, като обезщетение за забавено плащане
на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне
отговорността за заплащане на обезщетение за забава - следва да е налицепреди
всичко изискуемост на главното вземане. С оглед становището на съда по
претенцията за главницата в размер на сумата от 150 000 лева - искът искът за заплащане на законната лихва
върху тази сума също следва да бъда отхвърлен, като неоснователен.
Претенцията на
ищцата, за осъждане на ответника, да и заплати законна лихва върху сумата на вече
изплатеното й застрахователно обезщетение от 100 000 лева, за периода - считано
от настъпване на деликта – на 08.10.2016г. до деня на извършеното плащане - на 04.10.2017г.,
също е напълно неоснователна. Категоричен извод в тази насока следва да бъде
основан на специалната разпоредба на чл.497, ал.1 КЗ вр. с чл. 558, ал.1 от КЗ.
След анализ на
представените по делото писмени доказателства, посочващи датата на постъпването
на претенцията /която е отразена в номера на заведената преписка по щета/и
датата на произнасянето на Г. фонд - съдът приема, че ответника не е изпадал в
забава, понеже се е произнесъл по дължимото застрахователно обезщетение в
рамките на установения от закона срок и при това – изплащайки определеното
застрахователно обезщетение.
С оглед
изложеното, съдът счита, че следва да бъде отхвърлена претенцията за присъждане
на законна лихва, за периода, считано от настъпване на деликта на 08.10.2016г. до
деня на изплащане на застрахователното обезщетение от 100 000 лева, на
04.10.2017г. По аргумент от изложените изводи, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за направени съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 300
лева за съдебни разноски, представляващи възнаграждение за процесуално представителство
от юрисконсулт, които са направени в
процеса пред Софийски градски съд.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.Д.,
ЕГН ********** и с адрес ***,
срещу
Г. фонд, *** - иск с правно основание
чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ, за присъждане на сумата от 150 000 лева,
представляващи аритметична разлика между вече получено на 04.10.2017г.
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева и претендирано на
същото основание застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лева, за
компенсиране на неимуществените вреди, които са понесени от ищцата в резултат
от смъртта на Т. Г.Д., при ПТП на 08.10.2016г. в гр. Горна Оряховица, поради
виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ */*****.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.Т.Д., ЕГН ********** и с адрес-***, срещу Г. фонд *** искови претенции
с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху претендираното
пред настоящия съд застрахователно обезщетение в размер от 150 000 лева, начислена
за периода от 08.10.2016г. до деня на окончателното плащане и претенцията за
присъждане на законна лихва върху вече платената сума на застрахователно
обезщетение от 100 000 лева, за период от 08.10.2016г. до 04.10.2017г.
Решението е
постановено при участието на Б.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес ***, в
качеството на трето лице - помагач на страната на ответника Г. фонд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба,
която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
всяка от страните.
СЪДИЯ: