Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Миглена Петкова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНХД № 2556/2019г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“- Варна чрез проц.представител ст.ю.к. Д.О., срещу
Решение № 1520/26.07.2019г. по АНД № 2196/2019г. на Варненски районен съд, с
което се отменя Наказателно постановление /НП/ № 03-002979/11.06.2014г. на
Директор Дирекция „ИТ“ -Варна, с което на „Гранд 66“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ № 31, бл.12, вх.В,
ет.3, представлявано от управителя А.Д.Д., за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лв.
В касционната жалба
се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон. Изложени са подробни съображения,
поради които се приема, че съдът неправилно е тълкувал нормите уреждащи
давността и е приел в случая изтекла такава към момента. На изложените
основания моли да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП като издадено
при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон, доколкото вмененото с него нарушение е установено по безспорен начин. В
съдебно заседание, чрез процесуалния представител поддържа жалбата и моли съда
да я уважи по изложените в нея съображения.
Ответникът – „Гранд 66“ ЕООД, редовно
призован – не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилн извода на
съда, че към момента на постановяване на решението административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение е погасена по давност, поради което
решението е правилно и следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания и изявленията на страните по съществото на спора, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Гранд 66“ ЕООД против гореописаното
НП. За да се произнесе по спора районният съд
е установил от фактическа страна, че с Протокол № 969/03.04.2014г. на дружеството били дадени
задължителни предписания, в частност под № 6 - да осигури измерване от
лицензирана лаборатория на контролиран периметър „съпротивление на защитна
заземителна уредба“ в обект – цех за мебели, находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор
Влайков“ № 65, съгласно разпоредбите на чл.200 ал.1 т.2 от Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ №
88/1999г./, във връзка с чл.261 ал.1 т.6 и ал.3 от Наредба № 16-116 за
техническа експлоатация на енергообзавеждането /обв. ДВ № 26/2008г./., което
следвало да бъде изпълнено до 29.04.2014г. При последваща проверка било
установено неизпълнение на горното в указания срок. Съставен бил АУАН за
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, предявен и подписан с възражения. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. АНО като възприел за
установена описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна
квалификация, издал процесното НП, с което на дружеството е наложен имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Въззивният съд е
приел, че описаната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични,
последователни и взаимнодопълващи се.
За да отмени НП ВРС
е изложил мотиви, че е изтекъл абсолютния давностен срок по чл.81 ал.3 от НК от
датата на извършване на процесното деяние, при който наказателното преследване
се явява недопустимо.
Настоящата инстанция намира така постановеното
решение за правилно и законосъобразно. С оглед препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, в
административно наказателните производства следва да се съблюдават разпоредбите
на общата част на НК, като в тази връзка съдът съобрази Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС. Така, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакцията към 30.04.2014г., когато е извършено нарушението,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. Съгласно
чл.81 ал.3 от НК давността
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването /в случая –
съставянето на АУАН и НП/, като след свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова такава. Разпоредбата
обаче на чл.81 ал.3 от НК предвижда, че независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. При
така описаната нормативна уредба, в
конкретния случай абсолютната погасителна давност се изчислява на четири
години и половина. Този срок противно на твърденията на ответника не тече от
датата на съставяне на АУАН, а от датата на извършване на нарушението,
съобразно изричната норма на чл.80 ал.3 от НК. Следователно, абсолютната
погасителна давност за процесното нарушение, извършено на 30.04.2014г., е
изтекла на 30.10.2018г.
Стигайки до идентични правни изводи, решаващият състав при ВРС е постановил правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила. С
оглед задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, съдът приема, че постановеното
първоинстанционно решение е съобразено с относимите към
спорното право материалноправни разпоредби. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, сочещи на основание за отмяна на първоинстанционното решение. Същото като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от
ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1520/26.07.2019г. по АНД № 2196/2019г.
на Варненски районен съд, с което се отменя Наказателно постановление № 03-002979/11.06.2014г.
на Директор Дирекция „ИТ“ -Варна, с което на „Гранд 66“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Хан Тервел“ № 31, бл.12,
вх.В, ет.3, представлявано от управителя А.Д.Д., за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.