Определение по дело №814/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1978
Дата: 29 май 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101000814
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

………./………..05.2019 г.

гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова

в.ч.т.д. № 814/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 22891/28.03.2019 г. депозирана от Е.П.Й., ЕГН **********,*** срещу Определение № 3437/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1701/2019 г., на ВРС, XXXIII с., с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на ВОС, в хипотезата на чл. 104, т. 4 ГПК.

Частният въззивник твърди, че определението е неправилно. Излага, че предявения иск е за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, поради което и родово компетентен бил районния съд. Счита, че исковете за съществуване на вземането по договорите с предмет потребителски кредит са подсъдни на районен съд, независимо от цената.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1701/2019 г., на ВРС, XXXIII с., е образувано по искова молба вх. № 8295/04.02.2019 г., уточнена с молба вх. № 18525/13.03.2019 г. от Е.П.Й. срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за прогласяване нищожността нищожността на Договор за банков кредит от 01.10.2007 г.

След така въведеното уточнение, първостепенния съд е приел, че в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, цената на иска е стойността на договора – 129787.56 лв. и тя обуславя родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция, поради което е постановил атакувания акт, с който прекратил производството по делото и го изпратил на компетентния съд – Варненски Окръжен Съд.

Този извод на ВРС се споделя изцяло и от настоящият въззивен състав. След като предмет на иска е установяване нищожността на целия договор за банков кредит, то неговата стойност е определяща за цената на иска. Видно е от представения договор, че неговата стойност възлиза на 129787.56 лв., която съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК представлява и цената на иска.

След като това е така, то съобразно правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000.00 лв., са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Ето защо като е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на ВОС, съставът на ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3437/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1701/2019 г., на ВРС, XXXIII с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                2.