Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
04.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 158 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София
чрез процесуалния представител на дружеството юрк. И.Н.Н. против М.В.И., с
която се иска съдът да признае за установена спрямо ответника
дължимостта на
следните суми: 1232.58 лв. -
главница по договор за паричен заем, сключен на 10.02.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и М.В.И., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;
67.42 лв. - договорна лихва за периода от
11.03.2017 г. до 03.06.2017 г.; 45.00 лв. -
такса разходи; 488.40 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; 162.17
лв. - обезщетение за забава за периода от
12.03.2017г. до 30.08.2018г., както и законна лихва за забава върху главницата, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №590/2018г. по описа на РС-Пирдоп. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 10.02.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и М.В.И. /заемател/ е сключен
Договор за паричен заем №2746032 в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително от заемодателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. Сочи се, че с подписване на договора заемателят се е задължил да
предостави и е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1500 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. За заемателя възникнало
задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, описани по размер и
брой в договора, които вноски съставлявали главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена на 1600 лв. Лихвата била уговорена в размер
на 100 лв. Съгласно разпоредбите, заемателят се задължил да върне кредита в
срок до 03.06.2017г. на 16 равни седмични погасителни вноски от по 100 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 18.02.2017г., а падежът
на последната погасителна вноска бил 03.06.2017г. На основание сключения
Договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащане
на такса за разходи за събиране на просрочените задължения в размер на 9 лв.
Таксата за направени разходи се начислявала на всеки следващ 30-дневен период,
през който има забавена погасителна вноска, като всички начислени разходи за
събиране на просрочените погасителни вноски, не могат да надхвърлят 45 лв.,
колкото е начислената на ответницата такса разходи. Сочи се, че съгласно
клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок да предостави на
заемополучателя обезпечение на задълженията по договора, а именно: две
физически лица-поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова
гаранция в размер на цялото задължение, като обаче не предоставил нито едно от
договорените обезпечения и поради това му била начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 602.40 лв., която е била платима разсрочено на 16 вноски от по
37.65 лв. на падежните дати на погасителните вноски по договора. Сочи се още,
че на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 12.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 162.17 лв., която лихва е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска – 03.06.2017г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. На 01.10.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем
№2746032/10.02.2017г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез упълномощения цесионер
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2746032 от 02.10.2017г. за станалата продажба на вземания, като
същото се е върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят е
напуснал адреса. На настоящия адрес на длъжника било изпратено на 08.02.2019г.
ново уведомително писмо, което също се върнало в цялост като невръчено. Иска се
от съда да връчи на ответника приложеното към исковата молба уведомление за
цесията, като се сочи обаче, че е приложима фикция за връчване при връчване по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно. Цитира се съдебна практика по застъпените в
исковата молба въпроси. Сочи се, че съдът е уважил претенцията по образуваното
ч.гр.д. №590/2018г. и е издадена Заповед за изпълнение, като длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта е връчена
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от подаване
на настоящата искова молба.
Поради наличие на предпоставките за
това, с определение от 10.07.2019г. на РС-Пирдоп, на ответника М.В.И. е бил
назначен особен представител. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК назначеният за особен представител адв.Н.З.
от САК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е ангажирано
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. В отговора е
заявено, че по делото няма доказателства паричната сума да е усвоена. Освен
това, в представения Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
не фигурирало посоченото вземане. Нямало и представени доказателства, че на
ответника е връчено редовно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента,
което връчване трябвало да е недвусмислено установимо от представените
доказателства. Адв.З. моли съда да отхвърли иска, като недоказан.
В съдебните заседания по
делото ищецът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмена защита, с
която заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено решение, с
което съдът да уважи предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове и да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено
по отношение на ответника М.В.И., че същата дължи всички присъдени суми
съгласно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №590/2019г. по описа на РС-Пирдоп, като се претендират и
разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В
съдебната фаза на процеса ответницата М.В.И. се представлява от назначения нейн
особен представител – адв.Н.З. от САК, който оспорва исковата молба и в хода по
същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени
каквито и да е доказателства, че претендираната сума е отпусната на
кредитополучателя. Счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че договорът се
явява разписка за отпуснатата сума.
Съдът, като прецени събраните доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 590/2019г. по описа на Районен съд-Пирдоп
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е,
че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника М.В.И. за сумата 1232.58 лева - главница по Договор за паричен
заем № 2746032 от 10.02.2017г.; 67.42 лева - договорна лихва за периода от 11.03.2017г. до 03.06.2017г.;
488.40лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение от 11.03.2017г. до 03.06.2017г.;
45.00 лв.
– такса разходи; 162.17
лв. - обезщетение за забава от 12.02.2017г. до 31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 189.91 лв. - разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За
посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 602/04.09.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на ЗИ.
На 10.02.2017г. ответникът М.В.И. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
са сключили Договор за паричен заем № 2746032.
Посоченият договор, както и Предложение за сключване на договора, са представени по делото и от същите е видно, че имат
посоченото в исковата молба съдържание. В предложението за сключване на договор М.В.И. е
предоставила лична информация за себе си и е заявила желана сума на заема –
1500 лв. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по кредита –
1 500 лв.; размер на погасителната вноска – 100.00 лв.; срок на заема в седмици
и брой вноски – 16; годишен процент на разходите – 48.14%, годишен лихвен
процент – 40.00%; дата на първо плащане – 18.02.2017г.; дата на последно
плащане – 03.06.2017г.; обща сума за плащане – 1 600 лв. Според чл.3, ал.1 от
договора страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на
Заемодателя и той заявява, че желае да погаси изцяло задължението по договора
за паричен заем № 2635951 в размер на 590.84 лв. В
чл.3, ал.2 от договора е записано, че договорът има сила на разписка. С чл.4 от
договора заемодателят се е задължил в срок до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер
– Заемодателя, а при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка
в размер на 602.40 лв, която ще се заплащаразсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от
37.65 лв. Според чл.8 от договора при забава за заплащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху
забавената сума за всеки ден на забава. Според чл.10 от договора заемодателят
има право по всяко време да прехвурли правата сипо договора на трето лице.
Договорът е подписан от двете страни по него, като заемателят е изписала името
си и собственоръчно.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г. „Изи Асет Мениджмънт“
АД /като продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /като купувач/ са
се споразумели, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договор за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от
съставянето му. Описано е, че Приложение 1 ще бъде съставено във вид на
електронен документ, както и че страните ще прехвърлят нови вземания при
спазване условията на този договор на месечна база. Уговорено е, че следващите
вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне,
изпращане и потвърждаване, то става неразделна част от договора, а за целите на
Рамковия договор всяко следващо Приложение №1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение. Представено е извлечение от Приложение
№1 от 01.10.2017г. към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г., от което е видно, че сред прехвърлените на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем с правно организационна
форма ЕАД/ вземания под номер 158 е записано вземането по кредит с №2746032/10.07.2017г. с длъжник М.В.И.. В таблицата е
посочено, че отпуснатата главница е 1500 лв., общо дължимата сума по кредита е
2202.40 лв., а остатъкът от дължимата сума към 01.10.2017г. е 1887.32 лв., а
лихвата за просрочие към същата дата е 53.92 лв. Върху извлечението от
Приложение №1 са положени подписи на страните по договора за цесия.
Към Договора за цесия е приложено
Потвърждение от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сключената цесия на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД и Пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за „Агенция
за събиране на вземания“ АД, с което ищецът бива упълномощен да уведоми от
името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 16.11.2010г.
Било е изпратено Уведомително писмо,
изх. № УПЦ-П-ИАМ/2746032
от 02.10.2017г. от ищеца в качеството на пълномощник на "Изи Асет Мениджмънт" АД, до ответника за извършената цесия, като видно от направеното
отбелязване в Известието за доставяне от дата 09.10.2017г. - "Получателят се е преместил на друг
адрес". Правен е още един опит за връчване на
уведомление на ответницата чрез куриерска фирма „Лео Експрес“, като в Обратната разписка към
товарителница № 68220601 от 08.02.2019г. е отбелязано: "На телефона отговаря възрастен човек и твърди, че няма
такова лице, а на адреса няма никой".
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че размерът на предоставената на М.В.И.
сума е 909.16 лв., като с останалата до пълния размер сума от 1500 лв. е
погасено съществуващо задължение от 590.84 лв. На вещото лице не е предоставен
документ за плащане на отпуснатата сума, а от дружеството-ищец са заявили, че
договорът служи за разписка. Установява се още, че ответницата-длъжник е
направила две вноски по заема: едната в размер на 140 лв. – на 20.02.2017г., а
другата в размер на 274 лв. – на 17.03.2017г. или общо заплатени по процесния
договор са 414.00 лв., като с тях са погасени 114 лв. неустойка за
неизпълнение, 32.58 лв. договорна лихва и 267.42 лв. главница. Посочено е, че в
периода след датата на цесията /01.10.2017г./ няма извършени плащания по
кредита. Оставащите дължими суми са описани в табличен вид и са както следва:
1232.58 лв.- главница, 67.42 лв. –
договорна лихва, 45 лв. – такси, 488.40 лв. - неустойка и 162.17 лв.
обезщетение за забава.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на
ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит – за претендираните
главница и договорно възнаграждение; по чл.422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД - за претендираното обезщетение за
забава и по чл.422 ГПК вр. чл.92 ЗЗД – за претендираната
неустойка.
По
делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът
черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника М.В.И.,
като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 2746032 на 10.02.2017г., по силата
на който ответникът е получил в заем сумата от 1500лв. /с една част от която е бил рефинансиран предишен нейн кредит/
за срок до 03.06.2017г., при
съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на
вноските, стойност на седмичната вноска, падеж, лихвен процент, както и други условия. Договорът за потребителски кредит притежава
необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписът, положен от
името на ответницата
под договора, както и този върху предложението за
сключване на договора за заем. Сумата, поискана от ответницата с предложението за
сключване на договора, съвпада с отпуснатата от кредитодателя. В Предложението М.И.
е декларирала, че е получила и Стандартен европейски формуляр, макар такъв да
не е приложен към исковата молба.
Съдът приема, че заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 1500лв. Следва да
се приеме, че ответницата е усвоила процесната сума, доколкото договорът служи
за разписка, а заплащането на две дати на суми по договора още веднъж доказва,
че е получила сумата, чието връщане е започнала да реализира.
Установява се, че ответницата И.
не е изпълнила
точно задължението си за връщане на заема, като е платила на две дати сумата от общо 414 лв., представляваща 3 вноски по
кредита, с включена вътре неустойка за непредставяне на обезпечение, като след
17.03.2017г. не е плащала повече суми. Всички вноски по кредита са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ПК /31.08.2018г./, доколкото последната
вноска е следвало да се плати на 03.06.2017г. Следователно няма
пречка да се заключи, че вземането е падежирало изцяло преди предприемане на
съдебни действия по установяването му и е настъпила цялостна
изискуемост на кредита, без същият да бъде обявяван за предсрочно изискуем.
Вземането
по процесния договор е
било валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на
Приложение № 1/01.10.2017г. към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Следва да се счете, че прехвърлянето на вземанията е надлежно, независимо
че ответницата не е получила лично уведомлението за цесията. Това е така, тъй
като е правен опит да се връчи уведомлението на посочения от нея пред
кредитодателя адрес и на разписката е записано, че „получателят се е преместил
на друг адрес“, т.е. същата не е уведомила кредитодателя за новия си адрес, с
което сама е препятствала връчването на уведомлението. От друга стрна,
уведомлението за извършената цесия е било връчено с исковата молба на адв.З.,
който е назначен за особен представител на ответницата И.. Съдебната практика е
категорична, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към
исковата молба е приложено уведомление от стария кредитор /цедента/ за
извършената цесия, изготвено обаче от новия кредитор/цедента/ като пълномощник.
Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение №597/20.07.2015 по дело
№2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Фактът, че
уведомлението не е получено лично от длъжника, а от особения му представител,
не променя извода за валидно уведомяване за цесията, тъй като назначаването
на особен представител на ответника е в следствие на неуспешни усилия същият
да бъде издирен, както на известните му
адреси, така и по месторабота. Фигурата
на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се припокрива с тази на
упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото,
както и връчване на препис от решението. Следва да се
отбележи, че прехвърлянето на вземане не е
правно действие с оглед на личността (intuit personae), поради
което не съществува пречка всички правни действия, свързани
със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на договора да се извършват от
прадставители, включително и особени представители, назначавани по реда на процесуалния
закон. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от
своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес или
да го съобщи на своите кредитори, поради което следва да се счете, че макар до
фактическо връчване на книжата на длъжника да не се е стигнало, то връчването
им на особения представител може и следва да се приравни на нотифициране на
самия длъжник. Тук следва да се отбележи и че уведомяването е от значение за
произвеждане на действие на цесията спрямо длъжника. То не е част от
фактическия състав на самата цесия и между страните по договора за цесия
действието му се е породило незабавно. В случая съдът счита, че извършената
цесия намира своето действие и спрямо длъжника И., който сам е станал причина
уведомлението по делото да бъде връчено на особен представител, вместо лично на
него или на упълномощено лице.
Предвид
изложеното,
съдът следва да уважи в пълен размер предявения от ищеца „Агенция
за събиране на вземания“
ЕАД против ответницата М.В.И.
установителен иск за главницата на заема в размер на 1232.58 лв.
Искът
в частта за за договорна лихва в размер на 67.42 лв. за периода от 11.03.2017
до 03.06.2017 г. също е основателен. Размерът на договорната лихва,
процентно изразен- 40.00 %, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Със законодателната промяна от 2014 г. – чл.19, ал.4 ЗПК, се въведе
законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че
„годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.“ С въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд
които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма. Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е
използвала като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави именно законната лихва за
просрочени задължения /която към настоящия момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр.
д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., II г.о., според които съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото има законово
правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия случай,
равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в допустимите
от ЗПК рамки. В този смисъл, уговорената между страните договорна лихва не
влиза в противоречие със закона, а също така и с добрите нрави, доколкото не
може да се квалифицира като противоречащо на добрите нрави, съглашение
допустимо от закона.
Недължими обаче според съда и незаконосъобразно начислени
се явяват претендираните неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
488.40 лв. и такса разходи в размер на 45.00 лв.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закон за
потребителския кредит (обн. ДВ
бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени с Тълкувателно решение
№1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС. Уговореното в чл.4 от
разглеждания договор за заем се отнася до поемането на задължение за
осигуряване на поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи плащането
на сумата по чл.
4, ал.1 от същия този
договор и за непредставяне на това
обезпечение в чл.4, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 602.40 лв.
При тълкуване според правилото на чл. 20 ЗЗД се налага извода, че
волята на страните е била да се създаде обезпечение по главното задължение.
Така цитираната неустойка в този случай не се отнася до вредите от неизпълнението
на главното задължение на заемателя. Вредите от неизпълнението в срок на задължението
за връщане на заема са
уредени
в договора за заем самостоятелно. Така в чл.8 от договора за заем е предвидено
плащане на законна лихва при забава в погасителните вноски. Предварителното
калкулиране на сумата за неустойка
за непредставено обезпечение и
приобщаването й към погасителните вноски /още по 37.65 лв. към всяка вноскиа/,
които погасителни вноски
според волята на страните се отнасят до редовното изпълнение на главното
задължение по заемното правоотношение, води до значително фактическо оскъпяване
на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи
сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19, ал. 4
ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в годишния процент
разходи /ГПР/ като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В случай, че заемодателят в действителност е целял
обезпечаване на договорното задължение, то не е следвало да отпуска заема преди
надлежното представяне на обезпечението.
Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД
е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
Съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите нрави приема, че
„добри нрави“ по смисъл на
чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД,
е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на
конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя
чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Така, според съда клаузата на
чл.4, ал.2 от договора, предвиждаща
неустойка за непредставяне
на договорно обезпечение противоречи на добрите нрави и по действителната си
същност представлява уговорена
надбавка над уговорената договорна лихва от 40.00 %. С оглед на
така изложеното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗПК
съдът намира уговорката на чл.4, ал.2
от договора за нищожна
и като такива
същата не поражда
права и задължения за страните по процесното правоотношение. Ето защо, недължима се явява претенцията на ищеца за
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 488.40 лв.
От доказателствата се установява, че по тази
недействителна клауза са били отнасяни суми, заплащани от ответницата И. през
периода на договора, като обаче съдът не може да извърши прихващане без изрично
нейно възражение, а такова не е направено и в този смисъл съдът намира, че
следва да признае за установена дължимостта на сумите за главница и договорна
лихва в размера, в който са поискани.
Неоснователен е и искът за
сумата 45
лв., представляваща такса разходи.
Всъщност не се касае до такса (цена на услуга), а до сума, която
се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея
кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия
случай тя цели да покрие евентуално допълнително положени от него усилия по
събирането на кредита. Същевременно се претендира и обезщетение за забава
(мораторна лихва). Съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и
2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Следователно допълнително възникващите вземания на кредитора
като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и
по размер. Освен това вземането
за разходи и такса се обосновава като възникнало в резултат на уговорена
допълнителна услуга, но самото естество на действията на кредитора, посочени
като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация изключва
квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение. Дейността, описана като предоставяна услуга, не съпътства и не
обслужва ползването на изцяло вече получения кредит като допълнително благо за
клиента. Напротив, тази дейност изцяло обслужва интереса на кредитора.
Изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
обаждания, лични посещения и др. са типични действия по управление на лош
кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход, а не
допълнителен такъв. Този вид дейност на кредитора се компенсира с основното
възнаграждение като цена на самото рисково (без предварително обезпечаване)
кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва.
Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита
(формираща лихвен процент и ГПР) би означавало да се допусне, че възнаграждението
на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи,
заплащани отделно като допълнително уговорени задължения. Поради това съдът намира, че претенцията за такса разходи
противоречи на горецитираните разпоредби, а при недоказаност на извършени
действия от страна на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането, които да
възлизат на сумата от 45 лв. и без
надлежни доказателства, че кредиторът е направил такива действителни разходи,
претенията за такса разходи не може да бъде уважена и подлежи на отхвърляне.
При гореизложените мотиви, съдът намира, че задълженията
за неустойка за непредставяне на обезпечение и такса разходи са били изначално
недължими, поради което не са могли да са предмет на цесия, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са
само ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски
кредити.
Искът
за обезщетение за забава върху
главницата за времето от 12.03.2017 до 30.08.2018 г. в
размер на 162.17 лв.
е основателен, доколкото
според експертизата това е сумата, на която възлиза задължението за мораторна
лихва и предвид установената забава в плащанията от страна на ответницата М.В.И..
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК
(31.08.2018 г.)
вземането за непогасената главница по заема е било изискуемо поради настъпилата
на 03.06.2017г. изискуемост и на последната падежирала вноска по кредита.
При това положение ответницата
дължи на ищеца законната лихва върху непогасената главницата от 1232.58 лв. за
времето от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410
ГПК (31.08.2018г.) до
изплащане на вземането.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се
явява частично основателна, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Според съда сторените от ищеца разноски възлизат общо на 993.34 лв. за
заповедното и исковото производство (по 39.91 лв. държавна такса в заповедното
производство, 83.43 лв. държавна такса за исковото производство 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно обема на
свършената от юрисконсулта работа и в определен от съда размер, 370 лв. депозит
за особен представител и 200 лв. – депозит за експертиза). От тях, при
съразмерно изчисление на разноските за уважената и отхвърлената част, съдът
намира, че ответницата М.В.И. следва да бъде осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от 727.83 лв., от които 139.15 лв. за заповедното
производство и 588.68 лв. - за исковото производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК
във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 1232.58 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ - остатък от главница по Договор за паричен заем №2746032 от 10.02.2017 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и М.В.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2019 г. до окончателното заплащане на задължението; 67.42 лв. /шестдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/
- остатък от договорна/възнаградителна
лихва за периода от 11.03.2017г. до 03.06.2017г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Приложение
№1 от 01.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД и относно което вземане е
издадена заповед за изпълнение № 602 от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 590/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, съществуването
на вземане на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 162.17 лв. /сто шестдесет и два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.03.2017г. до 30.08.2018г., за която сума е била издадена заповед
за изпълнение № 602
от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 590/2018г. по описа на РС-Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.422 вр.
чл.92 ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
установителни искове за съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответника за сумите от: 488.40
лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща неустойка за непредставено обезпечение и 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща начислена такса
разходи, за които вземания е била издадена заповед
за изпълнение № 602
от 04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 590/2018г. по описа на РС-Пирдоп, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1
и 8 ГПК, М.В.И., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2,
офис №4, сумата 727.83 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/, от които 588.68 лв. представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 139.15 лв. - деловодни
разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 590/2018 г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: