Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
22.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14123 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 56569/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените от Х.В.М. /ЕГН **********/ срещу „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ „искове с правно основание
чл.55 ЗЗД“ за възстановяване на платени без основание по Договор за
потребителски кредит № HL37957/ 19.08.2008 г. суми, както следва: 11440 евро /с
левова равностойност 22 376.16 лв./- надплатена поради валутна разлика между
швейцарски франк и евро сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 7.10.2016 г., до окончателното й изплащане; 845.35
евро /равностойни на 1 653.36 лева/- начислена върху посочената главница мораторна лихва- като сбор от начислените за всяка от
надплатените към съответния момент суми от 5.11.2013 г. до 6.10.2016 г.; 2 154.93
евро /с левова равностойност 4 214.68 лева/, съставляваща разлика от
предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените от ищеца такива за периода от 5.11.2011 г. до 7.10.2016 г., ведно със
законната лихва от 7.10.2016 г. до окончателното й изплащане; 194.57 евро /с
левова равностойност 380.55 лева/- начислена върху главницата от 2 154.93
евро мораторна лихва- като сбор от всяка от
надплатените към съответния момент суми от 5.11.2013 г. до 6.10.2016 г.; 10
евро /с левова равностойност 19.56 лв./- надплатена такса за управление на
кредита за периода от 5.11.2011 г. до завеждане на исковата молба, както и сумата
2 154.93 евро /с левова равностойност 4 214.68 лв./- „поради неправилното
й изчисляване в размер на лихвата по договора“. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът Х.М. е осъден да заплати на
ответника „Ю.Б.“ АД сумата 1 600 лв.- разноски
по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Х.В.М. /ищец по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главници, мораторни лихви и такса, като платени без основание, ведно
с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД- ***
/ответник по
делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени
са искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично
неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени искът на Х.М.
за присъждане на сумата 11 450.75 евро- главница, включваща надплатена по процесния кредитен договор през периода 5.11.2013 г.-
6.10.2016 г. поради валутна разлика между швейцарски франк и евро сума /11 440.75
евро/ и надплатена такса за управление на кредита /10 евро/, на основание
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, и искът за присъждане на сумата 25.42 евро- мораторна лихва върху главницата от 11 440.75 евро,
дължима за периода 29.09.2016 г.- 6.10.2016 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В
останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Безспорно е по делото, а се установява и от
събраните писмени доказателства, че на 19.08.2008 г. между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит № HL 37957/ 19.08.2008 г., по силата на
който ответникът „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ предоставил
на ищеца Х.В.М. кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс
"купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита /чл.1 от договора/. Разрешеният от банката кредит бил усвоен на 5.09.2008
г. по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2, ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро по
търговския курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояването, като същата била преведена по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро /чл.2, ал.3/. Съобразно чл.6, ал.2 от договора
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен- швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
кредитополучателят не
е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,
но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на банката за
швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на договора
е дал своето неотменно и безусловно съгласие и е оправомощил
банката. Според клаузата на чл.22 от договора кредито-получателят
има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по обявения
курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като се съгласява банката да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата
кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. Превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответният лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същата- чл.23 от договора. В чл.24, ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в
случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В
ал.2 на чл.24 от договора се съдържа и декларация на кредитополучателя, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.22- 24 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Сключеният между страните договор е такъв за
банков кредит по чл.430 и сл. ТЗ. Кредитодателят е
банка, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск- чл.2, ал.1 ЗКИ. Като юридическо лице, което предоставя услуги и
сключва договори с потребители като част от своята търговска или професионална
дейност в публичния или в частния сектор, ответната банка е търговец по смисъла
на § 13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Другата страна
по правоотношението- кредито-получателят- физическо
лице, като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно
в отношенията между страните приложение намира Законът за защита на
потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива
93/13/ЕИО от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори- & 13а, т.9 от ДР на ЗПП.
Липсата
на предявен по делото установителен иск за
прогласяване нищожността на оспорените договорни клаузи не препятства
произнасянето на съда по съществото на предявения от Х.М. осъдителен иск по
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД. Доколкото въпросът за валидността на спорните договорни
клаузи, от липсата на които ищецът извежда правото да иска връщане на платени
без основание погасителни вноски, и от чието наличие ответникът извежда правото
да задържи платените по кредитния договор погасителни вноски, е релевантен за
основателността на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, същият подлежи на
разглеждане при преценка за съществуването и реализацията на спорното
материално право. Същевременно със задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение № 1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК- т.3, е прието, че въззивният
съд е длъжен за пръв път да приложи императивна правна норма, която е от
значение за делото, дори и първата инстанция да не я е приложила и страните да
не са се позовали на нея. Това разрешение е мотивирано със задължението на съда
по чл.5 ГПК да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва
да се приложат императивни правни норми. Когато се касае за приложението на
императивна правна норма, каквато е нормата на чл.146, ал.1 вр.
чл.143 ЗЗП, и без изричното позоваване на нея от някоя от страните, както първоинстанционният, така и въззивният
съд следва да я съобразят, когато е от значение за разрешаването на спора.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент този принцип е залегнал в
разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК- изм. ДВ- бр.100/ 2019 г.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На основание чл.146,
ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на закона, освен ако са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия- чл.146,
ал.2 ЗЗП.
Спорно по делото е дали посочените от ищеца
клаузи: чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 и
ал.3, чл.13, ал.1 и чл.24, ал.1 и ал.2 от процесния
кредитен договор- Договор за потребителски кредит от 19.08.2008 г., са индивидуално уговорени, прехвърлени
ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищеца, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и
разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника
принципът на добросъвестност.
Според настоящата въззивна
инстанция посочените клаузи са такива по типов договор, сходен на договор,
сключен при общи условия. Изготвени са от страна на
кредитодателя предварително и кредито-
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
получателят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. В този смисъл атакуваните договорни клаузи не са били
индивидуално уговорени и по отношение на тях може да намери приложение чл.146,
ал.1 ЗЗП. Специалният закон е поставил в тежест на ответника доказването на
релевантното обстоятелство, че тези договорни клаузи са били индивидуално
уговорени, каквото доказване в настоящия случай от негова страна не е
проведено. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението да докаже, че съдържащи се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него. В случая не ищецът дължи да докаже, че е бил лишен от
възможността да изрази становище по предложените му от банката договорни клаузи
и да направи искания за промяна на договорното съдържание, както и че е
направил възражения по предложените от банката договорни клаузи, а банката-
ответник дължи да докаже индивидуално договаряне с ищеца, за което е законовият
императив на чл.146, ал.4 ЗЗП.
Неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправен характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добро-съвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП /в този смисъл: Решение
№ 295 от 22.02.2019 г. по т.д.№ 3539/ 2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 384
от 29.03.2019 г. по т.д.№ 2520/ 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 314 от
29.07.2019 г. по т.д.№ 1766/ 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Съгласно
дадените в задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г.
по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262,
решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, разрешения във
връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с оглед обстоятелството,
че валутата, в която е сключен кредитен договор, има само функцията на парична
виртуална единица, служеща за изчисление, като договорът не предвижда поне
възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута, а
същият следва да се погаси в чуждестранната валута, независимо че е предоставен
в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на
налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но средство във
валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски, този
договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна
валута /т.20 от постановено на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по чл.99 от
Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение/.
Според
т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16, чл.4, § 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с
това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва
да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В
т.50 от решението е разяснено, че от една страна потребителят трябва да е добре
осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се
излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. От друга страна банковата институция трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по- специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната
практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива
93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението
на по- слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка
както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност-
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В
т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на
горното решение СЕС се е произнесъл, че чл.3, § 1 от Директива 93/13
(транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва
да се тълкува
в смисъл, че преценката на
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор
при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е
можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна
клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и
отчитайки по- специално експертната компетентност и познанията на банката
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута (най- напред евентуалното неспазване
на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална
значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.3, § 1 от Директива 93/13). За
да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора, в ущърб на потребителя, националният съд трябва да провери дали като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът
може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след
индивидуално договаряне /т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл е и
решение по C-415/11, т.68 и 69/.
В
т.55 от разяснителната част на решението по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовия риск в тежест на потребителя.
В
диспозитива на определението по дело № С-119/17 е
постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в
смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна
клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
В
настоящия случай въз основа на събраните в процеса доказателства се налага
приемането на извод, че процесните клаузи от договора
за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от
банката- ответник и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание. Процесният договор за кредит е изготвен
от банката и презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена, като от
ангажираните по делото доказателства не се установява ищецът да е имал
възможност да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по процесните клаузи и да повлияе върху тях. Обстоятелството,
че кредитът е отпуснат по молба на ищеца не обосновава приемането на извод в
противния смисъл.
При
съобразяване на гореизложеното настоящият съд намира, че клаузата на чл.1, ал.1 от процесния
договор за потребителски кредит, съдържаща уговорка на страните относно
предмета на договора, е изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването
на чл.145, ал.2 ЗЗП, поради което и доколкото касае основния предмет на
договора, не е неравноправна.
Със
спорната клауза на чл.24, ал.1 от
договора кредито-получателят се е съгласил да поеме
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, като в ал.2
декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл на последиците на
разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.22- 24 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Оспорените
клаузи следва да се тълкуват ведно с останалите клаузи в договора /чл.145, ал.1
ЗЗП/, както и с оглед всички обстоятелства, свързани с неговото сключване. В случая
кредитът е предоставен от ответната банка в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро; усвоен е по блокирана
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, т.е. последният не е имал
достъп до тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната
сметка е служебно превалутиран от банката в евро
преди усвояването му, като реалното усвояване на кредита от потребителя е в евро
и липсва реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове. При това положение клаузата на чл.24,
ал.1 от договора не е ясна и разбираема за потребителя, при липса на
предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута цялостна относима информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения при значително обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава
на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро,
в посока повишаването му. На потребителя като по- слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването
на договор за потребителски кредит
със срок на
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
издължаване 300 месеца /25 години/ какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да
предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови
инструменти. С такава информация като част от професионалната си дейност
банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я
предостави на по- слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че
потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици
върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на
договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи
информиран избор дали да получи по- нисък лихвен процент и да носи валутния
риск или да получи кредит при по- висока лихва, но да не носи валутния риск.
Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист в тази сфера е
могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския
франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Клаузата на чл.22, ал.1 от договора не
дава защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от
съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.
При
горните съображения се налага извод, че ответната банка е нарушила принципа на добросъвестност,
като впоследствие в хода на изпълнение на договора клаузата на чл.24 от
договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на
потребителя, тъй като ако банката е постъпила добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква, че същият- относително осведомен и
обичайно наблюдателен, би се съгласил с поемането на риска от промяна на
посочената чуждестранна валута и понасянето на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне. Поради това клаузата
на чл.24 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена в договора
за кредит в чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в
нарушение на принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора.
По
същите съображения неравноправна е и
клаузата на чл.6, ал.2 от
договора, даваща право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл.2, ал.1 на съответния падеж на погасителната вноска
по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева
или в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от
банката освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро. Тази
клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.24, ал.1 от
договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро, приета за неравноправна.
Клаузата
на чл.3, ал.1 от договора за кредит
предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 2.1 пункта, като към момента на сключване
на договора БЛП е в размер на 5 %. В ал.2 е предвидено, че дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита. С тази клауза е определен
размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като същият е ясно посочен и се
равнява на 7.1 %. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер
задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора- възнаградителната лихва по договора за кредит, и е
формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП,
не може да бъде преценена като неравноправна. Клаузата на чл.3, ал.3 от договора за потребителски кредит, доколкото не е
насочена да регламентира право на банката да променя договорената възнаградителна лихва, също не може да бъде определена като
неравноправна на това основание.
В
чл.3, ал.5 от договора е предвидено,
че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Съгласно чл.6, ал.3, в случай, че по време на
действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на стойността на
банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да
е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на
основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, поради
Л.6 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
което по отношение на тези клаузи посочените
изключения са неприложими. При липса на обвързаност на изменението на лихвения
процент с конкретни обективни показатели не може да се приеме, че
кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност.
По
същите съображения е неравноправна и
клаузата на чл.13, ал.1 от
договора за кредит, предвиждаща право на банката да променя дължимите лихви по
кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.22, като измененията в
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. Тази клауза също дава
право на банката да променя приложимите към договора лихви изцяло по своя
преценка, без да е посочена методика за промяната им, поради което по
изложените съображения се явява също неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Предвид
неравноправния характер на посочените клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3,
чл.13, ал.1 и чл.24 от договора за кредит, същите се явяват нищожни на
основание чл.143, т.3, т.10 и т.12 вр. чл.146, ал.1
ЗЗП, което обосновава извод за липсата на основание за плащане на част от процесните суми от ищеца на банката- ответник и съответно
за уважаване на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като основателен.
Съгласно
първоначалното заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза /с дата 22.01.2018 г./, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд
като обективно дадено, размерът на надплатените суми над първоначално
договорените по договора възлиза съответно: за периода от 5.11.2011 г. до
датата на първото предсрочно погасяване /23.07.2013 г./- на 7 000.47 шв. франка; от 23.07.2013 г. до второто предсрочно
погасяване на кредита /07.08.2014 г./- на 5 910.84 шв.
франка; и от 07.08.2014 г. до датата на подаване на исковата молба- в размер на
1 538 шв. франка. Общо надплатената сума за трите
периода възлиза на 11 372.38 шв. франка, при
равностойност в лева към датата на подаване на исковата молба- 20 296.06 лв., а
в евро- 10 377.21 евро /т.2 на заключението/. Общият размер на мораторната лихва върху главниците за трите периода възлиза
на 1 390.92 шв. франка /равностойни на 1 269.20
евро/. Заплатените суми от ищеца съответстват на дължимите вноски по актуален
погасителен план, който се променя според стойността на БЛП на швейцарския
франк плюс договорна надбавка, който не е идентичен е БЛП по другите валути, поради
използвани различни пазарни индекси. Платената в повече сума от ищеца за процесния период за възнаградителна
лихва е в размер на 121.58 шв. франка /равностойни на
110.94 евро/, при прилагане на промените в БЛП, приложими за шв. франк.
Според
допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, левовата разлика
за процесния период при включване и на предсрочните
погасителни вноски /2 х 6 000 лв./ и представляваща такава между платените
вноски по курс шв. франк към датата на плащането и по
първоначалния погасителен план възлиза на 17 956.20 лв.- с равностойност в евро
в размер на 9 180.86 евро. Общата сума на мораторната
лихва върху посочената главница за периода възлиза на 1653.32 лв. В о.с.з. на
10.04.2018 г. при изслушване на заключението експертът е уточнил, че с
извършените на горепосочените дати две предсрочни погасявания на части от
кредита са надплатени суми от 2 147.58 лв. /равни на 1 098.04 евро/ и
2 272.38 лв. /равни на 1 161.85 евро/, или общо 2 259.89 евро. Общата
сума за мораторна лихва върху главницата възлиза на
1 653.32 лв. /равностойни на 845.33 евро/.
Предвид
горното, при начална липса на основание по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД са
заплатените от кредитополучателя през периода 5.11.2011 г.- 6.10.2016 г. суми
по курса на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в
договора при усвояването на сумата, които суми, съгласно приетото по делото като
неоспорено от страните допълнително експертно заключение, възприето от въззивния съд като обективно дадено, са в размер на общо 11 440.75 евро /9 180.86 +
2 259.89 евро- по допълнителното експертно заключение, вкл. дадените в
о.с.з. обяснения от експерта/. Доколкото в горепосочената сума е включена претендираната от ищеца на самостоятелно основание сума от 2 154.93
евро /с левова равностойност 4 214.68 лева/- главница, съставляваща разлика
между предварително договорените и заплатените през периода 5.11.2011 г.- 6.10.2016
г. анюитетни вноски по договора, такава сума, отделно
от посочената по- горе, с настоящото решение не следва да бъде присъдена на
ищеца. Това е така, тъй като не е проведено доказване по делото, при
принадлежаща на ищеца доказателствена тежест /чл.154,
ал.1 ГПК/, че сумата 2 154.93 евро е надплатена въз основа на едностранно
изменение от страна на банката- ответник на лихвения процент по кредита или въз
основа на неправилното изчисляване на лихвата от ответната банка, и че не е
включена в посочената по- горе главница от 11 440.75 евро, която според въззивния съд следва да бъде присъдена по правилата на
неоснователното обогатяване на ищеца. Такива констатации в цитираните експертни
заключения не се съдържат, поради което и липсва основание за приемането на
извод за присъждане на посочената сума на посочените от ищеца евентуални основания,
различни от основанието за присъждане на главницата от 11 440.75 евро. При
тези съображения не могат да бъдат уважени както главният иск за присъждането
на главница от 2 154.93 евро, така и предявеният при условията на
евентуалност иск за същата сума.
Частично основателен е искът на Х.М. по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Лихвата
за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично
задължение и се дължи от деня на
Л.7 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
забавата. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато
няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. При извъндоговорната
отговорност по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, за да изпадне длъжникът в забава при
плащане на обезщетението за неоснователно обогатяване, е необходимо отправянето
на покана за плащането му- съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая такава покана е
отправена от ищеца до ответника на 29.09.2016 г., непосредствено преди подаване
на исковата молба на 7.10.2016 г., което обосновава извод, че обезщетение за
забава следва да бъде присъдено на ищеца за периода 29.09.2016 г.- 6.10.2016
г., което определено при условията на чл.162 ГПК /с помощта на компютърен
лихвен калкулатор/ върху главницата от 11 440.75
евро- с левова равностойност 22 376.16 лв., възлиза на 49.72 лв. или 25.42 евро. В останалата част до пълния
предявен размер от 845.35 евро искът по чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск за
присъждането на главница от 2 154.93 евро, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждането на мораторна лихва от 194.57 евро, претендирана
за периода 5.11.2013 г.- 6.10.2016 г.
Възражението
за погасяване по давност на горепосочените вземания не се поддържа в подадения
от ответника писмен отговор на въззивната жалба,
поради което и въззивният съд не дължи излагането на
мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените от Х.М. искове по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане /връщане/ на заплатена без основание по Договор за
потребителски кредит № HL37957/ 19.08.2008 г. сума в размер на 11 440.75 евро /с левова
равностойност 22 376.16 лв./- главница, надплатена през периода 5.11.2013 г.-
6.10.2016 г. поради валутна разлика между швейцарски франк и евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 7.10.2016 г.,
до окончателното й изплащане; сумата 25.42
евро /равностойни на 49.72 лева/- мораторна лихва върху посочената главница, дължима за
периода 29.09.2016 г.- 6.10.2016 г.; и сумата 10 евро /с левова равностойност 19.56 лв./- надплатена такса за
управление на кредита за периода от 5.11.2011 г. до завеждане на исковата молба,
и вместо това да бъде постановено решение за присъждането на тези суми на
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата част, в която са отхвърлени искът на Х.М. по
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 154.93 евро /с левова равностойност 4 214.68 лева/-
главница, претендирана като разлика между
предварително договорените и заплатените през периода 5.11.2013 г.- 6.10.2016
г. анюитетни вноски по договора; искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 194.57 евро
/с левова равно-стойност 380.55 лева/- мораторна
лихва върху главницата от 2 154.93 евро,
претендирана като сбор от всяка от надплатените към
съответния момент суми от 5.11.2013 г. до 6.10.2016 г.; искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на горницата над сумата
25.42 евро до претендираните 845.35 евро- мораторна
лихва върху главницата от 11 440.75 евро, претендирана
като сбор от начислени за надплатените вноски по кредитния договор за периода
5.11.2013 г.- 6.10.2016 г.; както и евентуалният
иск по чл.55, ал.1 изр.1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 154.93 евро /4
214.68 левова равностойност/- поради неправилното й изчисляване в размер на
лихвата по Договор за потребителски кредит № HL37957/ 19.08.2008 г., обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,
ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумите 1 500 евро /за платено адв.
възнаграждение, намалено по възражението на ответника за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК/ и 1 273.52 лв. /897.82 лв.-
държавна такса, и 375.70 лв.- възнаграждения за вещо лице/- разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, и сумата 1 948.91 лв.- разноски за въззивното
производство, от които: 448.91 лв.- държавна такса по въззивната
жалба, и 1 500 лв.- платено адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален
до посочената сума по възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК /при минимален размер на адвокатското възнаграждение върху цената на
предявените искове по Наредба № 1/ 2004 г.- 1 515.77 лв./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК ищецът- въззивник
дължи да заплати на ответника- въззиваема страна
сумите 507.07 лв.- разноски за първоинстанционното
производство /за платено адв. възнаграждение и
възнаграждения на вещо лице/, и 380.30 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/,
съразмерно на отхвърлената част от исковете и от жалбата. При това положение
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно присъдените на „Ю.Б.“ АД- *** за първо-инстанционното
производство разноски над сумата 507.07 лв. и потвърдено- за присъдените до
този размер разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
10.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 56569/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ГО, 88 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от Х.В.М.
/ЕГН **********/ срещу „Ю.Б.“ АД- ***
/ЕИК ******/ иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за
присъждане на следните суми, заплатени без основание
по Договор за потребителски кредит №
Л.9 на Реш. по гр.д.№ 14123/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
HL37957/ 19.08.2008 г.: 11 440.75 евро
/с левова равностойност 22 376.16 лв./- надплатена поради валутна разлика между
швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 7.10.2016 г., до окончателното й изплащане; и 10
евро /с левова равностойност 19.56
лв./- надплатена такса за управление на кредита за периода от 05.11.2011 г. до
завеждане на исковата молба, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата 25.42 евро- мораторна лихва върху главницата от 11 440.75 евро, претендирана като сбор от начислените за всяка от
надплатените към съответния момент суми от 05.11.2013 г. до 06.10.2016 г., а
също и в частта относно присъдените
на „Ю.Б.“ АД- *** разноски над сумата 507.07 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ да заплати на Х.В.М.
/ЕГН **********/ на основание чл.55,
ал.1, изр.1 ЗЗД следните суми, заплатени без основание по Договор за
потребителски кредит № HL37957/ 19.08.2008 г.: 11 440.75 евро /единадесет хиляди четиристотин и четиридесет
евро и 75 евроцента, с левова равностойност 22 376.16 лв./- главница, надплатена
през периода 5.11.2011 г.- 6.10.2016 г. поради валутна разлика между швейцарски
франк и евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 7.10.2016 г., до окончателното й изплащане; и 10
евро /десет евро, с левова равно-стойност 19.56 лв./- надплатена такса за
управление на кредита за периода от 5.11.2011 г. до завеждане на исковата
молба, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 25.42 евро /двадесет и пет евро и 42 евроцента/- мораторна лихва върху главницата
от 11 440.75 евро, дължима за периода 29.09.2016 г.- 6.10.2016 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ да
заплати на Х.В.М. /ЕГН **********/
сумите 1 500 евро /хиляда и
петстотин евро/ и 1 273.52 лв. /хиляда двеста
седемдесет и три лева и 52 ст./- разноски
за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
10.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 56569/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ГО, 88 състав, в останалата част, в
която са отхвърлени предявените от Х.В.М.
/ЕГН **********/ срещу „Ю.Б.“ АД- ***
/ЕИК ******/ иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за
присъждане на следните суми, заплатени без основание по Договор за
потребителски кредит № HL37957/ 19.08.2008 г.: 2 154.93 евро /с левова равностойност 4 214.68 лева/, претендирани като разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от Х.М. за периода от
05.11.2011 г. до 7.10.2016 г., ведно със законната лихва от 7.10.2016 г. до
окончателното й изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане
на сумата 194.57 евро /с левова
равностойност 380.55 лева/- претендирана като мораторна лихва върху главницата от 2 154.93 евро, като
сбор от всяка от надплатените към съответния момент суми от 05.11.2013 г. до
06.10.2016 г.; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
горницата над сумата 25.42 евро до 845.35 евро- мораторна лихва върху главницата от 11 440.75 евро, претендирана като сбор от начислени за надплатените вноски
по кредитния договор за периода 5.11.2013 г.- 6.10.2016 г., и евентуален иск по
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 154.93 евро /с левова равностойност 4 214.68 лв./, поради
неправилното й изчисляване в размер на лихвата по Договор за потребителски
кредит № HL37957/ 19.08.2008 г., а също и в
частта относно присъдените на „Ю.Б.“ АД- ***
разноски до размер на
сумата 507.07 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ да
заплати на Х.В.М. /ЕГН **********/
сумата 1 948.91 лв. /хиляда деветстотин
четиридесет и осем лева и 91 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.В.М. /ЕГН **********/ да заплати на „Ю.Б.“ АД- *** /ЕИК ******/ сумата 380.30 лева /триста и осемдесет
лева и 30 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.