Определение по дело №2314/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1992
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20227180702314
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                  Административен съд  Пловдив

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1992

    гр. Пловдив,  08  . 12 . 2022г.

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

      Председател : Здравка Диева            

                                                                                            Членове:  Величка Георгиева

          Светлана Методиева 

                             

разгледа докладваното от съдия Диева КАД № 2314 по описа за 2022г. и взе предвид следното :

В съдебно заседание, проведено на 23.11.2022г. касационният жалбоподател И.Н.И. е заявил искане за правна помощ с назначаване на служебен защитник. Във вр. с искането му бе указано да представи декларация, с която да заяви обстоятелствата, необходими за преценка относно основателност на искането / чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ : „1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.“/ и служебно бе изискана от община Пловдив – дирекция „Местни данъци и такси“ справка за декларирани от лицето недвижими имоти и МПС.

На 05.12.2022г. постъпи декларация от И.И., в която е декларирано : 1. За последните 13 месеца дохода му е нула; 2. Има недвижими имоти, които от затвора не може да продаде и да си набави средства; 3. Не е женен, но има две непълнолетни деца; 4. Страда от диабет и високо кръвно налягане; 5. От 13 месеца е с МНО „Задържане“ и не работи.  

Община Пловдив – Дирекция Местни данъци и такси представи справка на 08.12.2022г., видно от която И.И. има декларирани недвижими имоти.

При разглеждане на искането се съобрази, че съгласно чл. 23 ал. 2, вр. с чл. 21 т. 3 ЗПП, правната помощ за процесуално представителство обхваща и случаите, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл.23 ал.3 ЗПП съдът извършва преценка въз основа на изчерпателно посочени от същата разпоредба, в т. 1 до т. 7 критерии, касаещи доходите на страната и семейството му/й; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и други обстоятелства. В случая се съобрази, че характера на производството по закон не предвижда задължителна адвокатска защита - касационното производство е по реда на Глава  дванадесета АПК и не е приложим НПК /в частност нормата на чл.94 ал.1 НПК/. Освен посоченото, дори при наличието на доказателства за липса на парични средства у молителя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21 т. 3 ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от разпоредбите на чл. 24 т. 1 и т. 2 ЗПП.

В случая не е налице изискване на закона за задължително процесуално представителство. Отчита се установеният в АПК принцип за служебното начало /чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК/ и препратката от чл.228 АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство. В тази вр. са и нормите на АПК : чл.218 ал.2 – „За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.“; чл.219 – „(1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.; (2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.; чл.220 – „Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.“. В хипотеза на чл. 23 ал. 2 ЗПП – „Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв …“,  за конкретното дело не е налице дадената кумулативно в цитираната разпоредба предпоставка – „…и интересите на правосъдието изискват това.“. В декларацията си жалбоподателят поддържа, че от затвора не може да управлява недвижимото си имущество /което би могъл да управлява посредством упълномощаване/, но при преценката за основателност на искането се съобрази, че интересите на правосъдието не изискват участие на адвокат, което е кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ по чл.23 ал.2 ЗПП и същевременно е налице и отрицателна предпоставка по чл.24 ал.1 т.1 ЗПП. В тази насока съдебният състав съобрази трайната съдебна практика на ВКС и ВАС, обективирана напр. в Определения №№ 69/2020г. по ч.т.д. № 204/2020г., ВКС; 374/2019г. по ч.гр.д.№ 2282/2019г. ВКС; 212/2019г. по гр.д.№ 314/2019г. ВКС; 12607/2017г. по адм.д.№ 1164/2017г. ВАС; 8168/2022г. по адм.д.№ 8473/2022г. ВАС; 7958/2022г. по адм.д.№ 8074/2022г. ВАС; 8174/2022г. по адм.д.№ 8478/2022г. ВАС; 8055/2022г. по адм.д.№ 8079/2022г. ВАС и др. В цитираните съдебни актове е възприето, че предоставянето на прана помощ ще е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето само когато е реално необходима за осигуряване на равен достъп до правосъдие с оглед характера на производството и правната грамотност и адекватното ориентиране на искателя в конкретното производство. В случая според съдържанието на касационната жалба може да бъде прието, че И. има достатъчно познания относно характера и хода на процеса, като процесуалното му поведение обосновава извод за разбиране правилата и възможностите за защита на правата му. Преценено по посочените критерии следва да бъде прието, че предоставянето на правна помощ на И.И. по конкретното дело не може да се оправдае от гледна точка на ползата, която би донесла за лицето и на правосъдието, независимо от данните за имущественото му състояние.

Мотивиран с изложеното , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Оставя без уважение искане за назначаване на служебен защитник, заявено от касационния жалбоподател И.Н.И. ***, пети пост, стая 58.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в седем дневен срок от съобщаване за постановяването му.

Определението да се съобщи на И.Н.И. ***, пети пост, стая 58 .

 

 

 

Председател :

 

 

                                                                                                                  Членове :