Определение по дело №999/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1317            , 11.07.2019 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Калина Пенева

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Вълев  ч.гр.д.№ 999 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, вр. чл. 274 – 278, вр. чл. 407 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „РИМС“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение №2588/26.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас, имащо характер на разпореждане, в частта с която е постановено издаване на изпълнителен лист за сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение.

С Определение №2588/26.03.2019 г., е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 237/22.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас, в частта, с която е разпоредено длъжникът „РИМС“ ЕООД да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД сумата от 417,70 лева- неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист съобразно необезсилената част на Заповед за изпълнение на парично задължение № 237/22.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас за сумата от 226, 54 лева – главница – представляваща неизпълнени парични задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 325 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса /25 лева/ и адвокатско възнаграждение /300 лева/.

Определението е връчено на „РИМС“ ЕООД на 11.04.2019 г., като частната жалба е постъпила в РС Бургас на 24.04.2019 г.  Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение от 300 лева е прекомерно. Излага съображения, че Заповед за изпълнение на парично задължение № 237/22.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас, е обезсилена за сумата от 417,70 лева, а остатъкът от задължението на жалбоподателя от 226,54 лева е платено, за който факт е приложено копие от платежния документ.

Постъпил е отговор от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Искрен Йотов, с който се твърди, че  размерите на дължимото адвокатско възнаграждение не излиза извън пределите на Наредба №1 от 09.07.2004 г., не е прекомерно и не противоречи на добрите нрави.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по ч. гр. д. № 464/2019 г. по описа на РС-Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2019 г. „А1 България“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „РИМС“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 226, 54 лева – главница – представляваща неизпълнени парични задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г. и сумата в размер на 417,70 лева- неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г., както и платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

За изготвяне и подаване на заявлението „А1 България“ ЕАД е упълномощило дружество „ФИ“ ЕООД, което пък е преупълномощило адвокат Искрен Маринов Йотов от Софийска адвокатска колегия и е сключило с него договор за правна защита и съдействие, приложен по заповедното производство за сумата от 300 лева. По сметка на РС Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 15.01.2019 г. е заплатена държавна такса в размер на 25 лева.

На 22.01.2019 г. е издадена заповед № 237 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на  „РИМС“ ЕООД да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД сумите от 226,54 лева и 417,40 лева, ведно със законната лихва върху тях от 18.01.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата в размер на 325 лева – разноски включващи 25 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за адвокат.

На 18.02.2019 г. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който на 01.03.2019 г. е депозирал възражение по чл. 414а ГПК с твърдение, че отношенията с кредитора във връзка с вземането за неустойка в размер на 417,40 лева са уредени и е признато вземането за сумата от 226,54 лева. В приложение е представено писмено доказателства – примо- предавателен протокол.

Съгласно  чл. 414а ГПК на заявителя е предоставена възможност да вземе становище по възражението. В законния срок с постъпила молба, с която заявителят признава, че е извършено връщане на две устройства по които са начислени неустойки по фактура в размер на 100 лева и 90 лева, а след извършена справка не е установено основание за начисляване на неустойка в размер на 227 лева. Сочи се че не се претендира плащане за сумата от общо  417,40 лева. Претендират се сумата в размер на 226,54 лева, както разноските в заповедното производство, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Районен съд – Бургас  с обжалваното определение е обезсилил заповедта за изпълнение в частта за присъждане на сумата в размер на 417,40 лева и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист съобразно  необезсилената част на Заповед за изпълнение на парично задължение № 237/22.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас за сумата от 226, 54 лева – главница – представляваща неизпълнени парични задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 325 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса /25 лева/ и адвокатско възнаграждение /300 лева/.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 407, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване и е допустима.

Атакуваното определение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав – същото е постановено от докладчика по делото - съдия в РС - Бургас. Определението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, издадено е в писмена форма и е подписано от докладчика по делото, същото е разбираемо. Ето защо обжалваното определение е валиден съдебен акт.

Дължимата в настоящото производство проверка, съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК се основава единствено на акта по чл. 404, т. 1 ГПК относно редовността му от външна страна и удостоверяваното с него, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК изрично е предвидено, че на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя по заповедното производство е преклудирано. Длъжникът „РИМС“ ЕООД  е имал право на основание чл. 413 от ГПК да обжалва издадената срещу него заповед за изпълнение в частта за разноските- адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение в седем дневен срок от получаване на заповедта за изпълнение. Такова обжалване не е направено.

Длъжникът не е подал и възражение по чл. 414 в двуседмичен срок от връчването му на заповедта – 18.02.2019 г. С изтичане на двуседмичния срок на 04.03. 2019 г, Заповед № 237/22.01.2019 г. в частта относно сумата от 226, 54 лева – главница – представляваща неизпълнени парични задължения по договор за използване на мобилни услуги №P0558401/26.10.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2019 г. до изплащане на задължението, както в частта за сумата от 325 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса /25 лева/ и адвокатско възнаграждение /300 лева/   е влязла в сила.

Ето защо в процесния случай Районен съд- Бургас е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на редовна от външна страна и влязла в законна сила заповед за изпълнение, а именно Заповед за изпълнение на парично задължение № 237/22.01.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, а Определение №2588/26.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас, имащо характер на разпореждане, като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2588/26.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. №464/2019 г. на РС–Бургас, в частта с която е постановено издаване на изпълнителен лист за сумата от 300 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.