РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Гр. Пловдив, 11.01.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 2580 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.Й.П., ЕГН **********,***,
против решение № 1645/11.08.2022 г. по
АНД № 2108/22 г. по описа на ПРС, ХХ н.с.
Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е
незаконосъобразен, тъй като неправилно и в нарушение на закона е допуснато
изменение на електронния фиш на основание нормата на чл.63,ал.1,т.1 от ЗАНН,
която норма не е била действаща към момента на извършване на нарушението и към
момента на издаване на ЕФ. Моли да се отмени решението и ЕФ.
Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив,
чрез юрисконсулт Белова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За допустимостта :
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на Г.Й.П. срещу ЕФ серия К № 5428692 издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който П. е санкциониран за това, че на 09.03.2021г. в 12:32ч. в с.Песнопой,
ул.“1-ва“ номер 2, посока на движение към с.Долна махала, МПС „Ситроен джъмпи“
с рег. № ***, собственост на Г.Й.П., при максимално разрешена скорост в
населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, се е движил със скорост 92 км./ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 42 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС TFR1-M 511.
Като е приел,че нарушението
несъмнено е установено, санкцията е определена правилно и не са налице
съществени процесуални нарушения, районният съд е изменил ЕФ в частта на
правната квалификация и го е потвърдил в останалата част. Изложено е,че
посочената правна квалификация касае нарушение,при което ограничението на
превишената скорост е въведено с пътен знак,а в случая се касае за нарушение на
ограничението на максимално допустима скорост в населено място. Затова и
изменението е като вместо нарушение на чл.21,ал.2,вр.с ал.1 от ЗДвП е нарушение
на чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Възражението на
жалбоподателя пред касационната инстанция се свежда до това,че е недопустимо изменение
на правната квалификация на нарушението поради липсата на влязла в сила норма
за това към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ.
Възражението е
неоснователно. Правомощието на районния съд,като въззивна инстанция по ЗАНН, за
преквалификация на деянието чрез прилагането на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, е налице и преди влизането в сила на
измененията в ЗАНН от 23.12.2021г. В този смисъл е Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, като в мотивите
на същото подробно са изложени аргументи за това. В този смисъл, моментът на
влизане в сила на разпоредбата на чл.63,ал.7 ЗАНН е без значение за извършеното
от въззивната инстанция изменение на обжалвания ЕФ.
Ето защо и като не се
констатират при служебна проверка пороци относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, в рамките на посочените
касационни основания на основание чл.218 от АПК, съдът намира, че жалбата е
неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на спора, в полза на ответния административен орган се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1645/11.08.2022 г. по АНД № 2108/22 г. по
описа на ПРС, ХХ н.с.
ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от
100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.