№ 3860
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:М.а Г.а
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от М.а Г.а Въззивно гражданско дело №
20211100512482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.06.2021г., постановено по гр. дело № 38741/2020 год.
по описа на СРС, ГО, 144 състав, е уважен предявеният от ЗД “Б.И.” АД
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.” АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 1 064, 64 лева, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка “Авкокаско” на МПС с полица
№ Е 18990021946/17.12.2018г. за МПС – “БМВ 740 ДХ Драйв”, с рег. № СВ
**** АА и щета № **********/31.10.2019г. във връзка с ПТП, настъпило на
31.10.2019г. около 12, 15 часа между лек автомобил “Рено клио” с рег. № СВ
**** НХ и лек автомобил “БМВ 740 ДХ Драйв” с рег. № СВ **** АА в
района на гр. София, бул. “Христо Ботев” и преди кръстовището с бул.
“Сливница” поради противоправно поведение на водача на лек автомобил
“Рено клио”, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество по застраховка “Гражданска отговорност” с №
BG/03/119002592776 с период на застрахователно покритие от 10.09.2019г. до
09.09.2020г. и 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2020г. до окончателното
1
изплащане.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск за
непогасената част от регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение за разликата над сумата от 642, 20 лева до уважения размер от 1
084, 64 лева и за разликата над 15 лева до уважения размер от 25 лева за
ликвидационни разноски, е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон.
Излага, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства,
поради което е достигнал до неправилни изводи относно основателността на
предявената претенция. Поддържа, че от приетото по делото заключение на
автотехническа експертиза, което не е било оспорено от страните, се
установява, че действителната стойност на вредите върху процесното МПС и
средствата, необходими за неговия ремонт по средни пазарни цени, възлиза
на сумата от 1 375, 20 лева. Неправилно обаче първоинстанционният съд е
възприел, че дължимата от ответното дружество сума се равнява на тази,
която ищцовото дружество е платило и удостоверило със сметка и фискален
бон, издадени от официалния за марката сервиз “М Кар София” ЕООД в
размер на 1 772, 64 лева. Въззивникът счита, че тази цена не съответства на
средната пазарна стойност. Аргументира тези изводи с нормата на чл. 386, ал.
2 от КЗ, съгласно която размерът на застрахователното обезщетение трябва да
е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, който се определя по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество. А действителната стойност на вредата е
съизмерима със средните пазарни цени. В жалбата са развити доводи, че
обстоятелството, че между застраховател и застрахован би могло да се
уговори ремонтирането на застрахованото имущество да се извърши в
официален/оторизиран сервиз, е ирелевантно за третите лица, каквито са
деликвентът и/или застрахователят по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”. Счита, че в този случай застрахователят не може да претендира
сума, надвишаваща средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Затова
поддържа, че е ирелевантно дали даден автомобил е в гаранционен срок и/или
че следва да се отремонтира в официален сервиз. Арументира становище, че
загубването на правата по гаранцията, представляваща последица от
2
евентуално неспазване на подобни изисквания, е резултат, който не е пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие. Затова нито
деликвентът, нито неговият застраховател дължат по пътя на регреса
възмездяване на вредите при по-високи цени на официален /оторизиран/
сервиз, ако същият резултат би бил постигнат и чрез ремонт в друг сервиз по
средни пазарни цени. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковете
да се отхвърлят в оспорените им части.
Насрещната страна ЗД „Б.И.” АД, оспорва въззивната жалба. Навежда
съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в
съответствие с представените и приети по делото доказателства. От тази
гледна точка счита, че размерът на обезщетението е определен правилно, при
съобразяване на заплатената стойност на извършения ремонт в оторизирания
сервиз на марката на увредения автомобил. По тези съображения прави
искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ
за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на
застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и
да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна
отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно
правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
3
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената
суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези
правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай със сила на пресъдено нещо /с оглед
обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 от КЗ до размер на
сумата от 642, 20 лева – регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение и до размер на сумата от 15 лева – ликвидационни разноски е
влязло в сила/ са установени наличието на предпоставките на съдебно
предявеното вземане, ангажиращи отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за
заплащане на регресно вземане за застрахователно обезщетение.
Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по
4
отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството относно размера на
подлежащите на репариране имуществени вреди /обема на регресното
вземане/ и реализираните обичайни ликвидационни разноски при определяне
на застрахователното обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В случая въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се
установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни
пазарни цени /с ДДС/ възлиза на 1 375, 20 лева, а по цени при алтернативни
доставчици – в размер на 1 230, 12 лева.. По делото е представена сметка-
оригинал от оторизирания сервиз на марката “БМВ” – “М Кар София” ЕООД
и фискален бон, от който се установява, че стойността на вредите в посочения
сервиз е определена на сумата от 1 772, 64 лв. с ДДС. Не е спорно, че тази
сума е била заплатена от ищцовото дружество в полза на увреденото лице.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е посочило,
5
че разликата между изплатеното от ищцовото дружество обезщетение и
средните пазарни цени е в стойността на сервизния час, който по средни
пазарни цени е 20 лева без ДДС, а по представената фактура от оторизирания
сервиз е 82, 08 лева без ДДС, както и че процесното МПС е отремонтирано в
сервиза на официалния представител.
По делото не е спорно между страните, че увреденият автомобил е бил
предмет на гаранционно поддържане за срок от 5 години, поради което е бил
отремонтиран в оторизиран сервиз на марката /за което са били изложени
твърдения в исковата молба/, както и че към датата на ПТП е бил на около 4
години и 10 месеца след пускане в експлоатация, поради което настоящият
съдебен състав счита, че същият е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му
детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на
магазините на процесния сервиз, а за труда /сервизния час/ следва да се
заплати определената часова ставка в същия сервиз.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че
деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да
заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди
реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и
ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да
се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в
оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията.
В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост
от конкретно определения от продавача или
производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и
оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло
удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови
оригинални такива.
В този смисъл и доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца
преди процеса сумата от 733 лв., то релевираната претенция се явява изцяло
основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
6
исковата молба до окончателното изплащане /1 772, 64 лева – 733 лева =
1 039, 64 лева/.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Установено е, че в
случая определянето на дължимото обезщетение е извършено въз основа на
опис на щета от 31.10.2019г., както и на опис-заключение на щета на МПС,
изготвено от експерт. Експертното заключение е било необходимо за ищеца
при преценката за наличието на основание за заплащане на обезщетение и
при определяне на вида и размера на щетите и съответно следва да се счита за
такива обичайни разноски, които е установено въз основа на събраните
писмени доказателства по делото, че възлизат на 25 лв. Посоченият от вещото
лице по съдебната автотехническа експертиза размер от 15 лв. на
ликвидационните разноски по щета по риск Каско при ПТП съответства на
минимално допустимата граница на тези разноски.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор на претендираното
вземане от 25 лева, представляващо направените от него ликвидационни
разноски, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,
че релевираната претенция се явява основателна. Сумата от 25 лева
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като основанието на тази
претенция произтича от закона, поради което доказването на реалното
извършване от ищеца не е необходимо.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС съгласно
7
представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по
чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК
минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145341 от 24.06.2021г., постановено по
гр.д. № 38741/2020г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
“Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК 0****, седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„**** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, с ЕИК
8****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8