Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 122

гр. София, 26.10.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 16 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ - В.Й.Г., с ЕГН ********** и И.М.М. - Г., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Е.Г.П. от САК са предявили срещу „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив” в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство (виж уточняваща молба вх. №1620/21.02.2017г. – л.20), настъпили вследствие на смъртта на техния син В. В. Г., причинена при ПТП, настъпило на 12.09.2014 год. по второкласен път № SFО2171 с посока от гара С. към първокласен път №6, на урегулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между ПП №6, в зоната на км.15 +125м землището на с. С., община Г.и второкласен път № SFО2171 по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 12.09.2014 год., до окончателното им заплащане (виж уточняваща молба вх. №1620/21.02.2017г. – л.20).

           Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.09.2014г., била причинена смъртта на техния син В. В. Г., вследствие на което търпят неимуществени вреди.

Твърдят, че на посочената дата – 12.09.2014г., при управление на л.а. марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, водачът виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на стоп - линията и не пропуснал пътните превозни средства, които се движат по път с предимство на урегулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между ПП №6, в зоната на км. 15 +125м землището на с. С., община Г.и второкласен път № SFО2171, а именно мотоциклет марка „Сузуки GSN R 600” с ДК № СА 2153 А, вследствие на което и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. Г..

По случая било образувано ДП №88/2014г. по описа на ОД МВР - София, пр.пр. №4451/2014г. по описа на Окръжна  прокуратура – гр.София.

При управлението на процесния л.а. марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ , водачът нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1,  чл. 50, ал. 1 и чл.46, ал.2 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство и като водач на пътно превозно средство движещо се по един от другите пътища не е пропуснал пътно превозно средство, движещо се по пътя с предимство; като не е спрял на пътен знак Б2 указващ на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп – линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът и не е пропуснал пътните превозни средства с предимство, преди да потегли отново.

Причина за настъпването на смъртта на В. В. Г. били множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Поддържа се от ищците, че прекият деликвент извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, т.е. че ще причини ПТП, в резултат, на което ще загине починалият В. В. Г., но бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

Ищците В.Й.Г. и И.М.-Г. твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своя син. Изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло.

Ищците сочат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство - „З.к.Л.И.” АД, ЕИК . била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706, валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014год. Последното обуславяло и предявеният пряк иск срещу застрахователя.

Ищците - В.Й.Г. и И.М.-Г. молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да им заплати обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опостушеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив” в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на  остра стресова реакция и душевно разстройство (виж уточняваща молба вх. №1620/21.02.2017г. – л.20), настъпили вследствие на смъртта на техния син В. В. Г., причинена при ПТП, настъпило на 12.09.2014 год. по второкласен път № SFО2171 с посока от гара С.към първокласен път №6, на урегулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между ПП №6, в зоната на км.15 +125м землището на с. С., община Г.и второкласен път № SFО2171 по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 31.12.2013 год. до 30.12.2014 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането, 12.09.2014год., до окончателното им заплащане (виж уточняваща молба вх. №1620/21.02.2017г. – л.20).

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.к.Л.И.” АД е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Б.В., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, както и всички наведени в исковата молба правни и фактически твърдения на ищците.

            Ответникът оспорва фактическото твърдение на ищците, че синът им В.В.Г. е починал в резултат на твърдяното от последните в исковата молба пътно транспортно произшествие. Сочи, че в представените с исковата молба писмени доказателства се съдържат данни единствено за това, че съгласно регистъра за населението В.Г. е починал на 12.09.2014г., но не и данни за точния час и причина за на смъртта.

            С отговора ответникът оспорва още и следните фактически твърдения на ищците, че е настъпило описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие на посоченото място и дата, с твърдените от ищците участници, поради липса на доказателства, подкрепящи така наведеното твърдение; твърдението, че лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ е бил управляван от упълномощен водач, със същите аргументи – липса на доказателства подкрепящи твърдението на ищците; твърдението, че починалия В. В.Г. е бил правоспособен водач за управление на мотоциклет и че произшествието не е настъпило по негова вина, отново с аргументи за липса на доказателства в тази насока; твърдението на ищците за търпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от загубата на техен близък.

            С отговора на исковата молба се оспорва и размера на исковата претенция като прекомерно завишен.

            Ответникът също претендира направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който е заявил, че доколкото с допълнителната искова молба не се допълва първоначалната и не се представят нови доказателства, поддържа становището си изложено в първоначалния отговор.

С определение № 84 от 21.02.2017 год. съдът на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободил ищците от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            Установява се от представеното по делото с исковата молба заверено копие на удостоверение за раждане № 11081 от 30.03.1987г. на СО, район „К.“, че В. В.Г. е син на ищците по делото.

Видно от заверено фотокопие на препис-извлечение от акт за смърт е, че В. В. Г. е починал на 12.09.2014г.

От представения по делото протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие с дата 12.09.2014г., съставен от разследващ полицай при ОДМВР-София се установява, че местопроизшествието не е запазено. Видно обаче от този протокол е, че водачът на МПС - мотоциклет марка „Сузуки GSN R 600” с ДК № СА 2153 А, участвало в ПТП е В. В. Г. и притежава СУМПС.

            От приетото по делото заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на В. В. Г. са били тежки множествени травматични увреждания на главата, гърдите и вътрегръдните органи, на корема и вътрекоремните органи, които представлявали съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма. Предвид тежестта на уврежданията, които били несъвместими с живота, вещото лице излага, че смъртта на Г. се дължи на съчетаната травма, като била настъпила мигновено.

Сочи се още от вещото лице, че констатираните увреждания представлявали високоенергийна травма и били причинени от удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети с много голяма сила. При цялостният анализ на материалите по делото вещото лице прави извод, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причинените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания и настъпилият смъртен изход.

По делото е назначена и автотехническа експертиза. В изготвеното от вещото лице заключение, неоспорено от страните е посочено следното досежно механизма на настъпване на процесното ПТП:

Видно от Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 12.09.2014 година, с начало на огледа 12,30 часа, на същата дата по първокласен път №6 , в зоната на километър 156 -ти, в посока С. –П. се е движил мотоциклет „Сузуки" с регистрационен номер СА 21 53 А, управляван от В. В. И.с ЕГН: ****.. По този път, по отношение посоката на движение на мотоциклета, в действие били пътни знаци „А27" -„Кръстовище с път без предимство от дясно" и пътен знак „В 26" - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената" с надпис на него - „60".

Обяснявайки механизма на настъпване на процесното ПТП вещото лице сочи, че платното за движение в този участък е било продължително право, равнинно, двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия „МЗ", като по отношение горната посока дясната лента е била с широчина 4,60 метра, а лявата - 3,60 метра. В дясно и ляво по дължина на платното за движение по ПП №6 се намирали високо растящи крайпътни дървета и храсти. В дясно от дясната лента за движение, отново по отношение горната посока на движение се намирал общински асфалтиран път, водещ към гара С. и образуващ с ПП №6 „Т" образно кръстовище. По този път, в посока от гара С. към ПП №6 се придвижвал лек автомобил „Опел", модел „Корса" с регистрационен номер С 37 50 ХВ. По отношение посоката на движение на този автомобил, на изхода към ПП№6 бил трайно монтиран пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Придвижвайки се в гореописаната посока, лекия автомобил „Опел Корса“ навлязъл в зоната на кръстовището, където бил осъществен удара между неговата челна дясна част и челната част на мотоциклета.

След удара, част от кинетичната енергия на мотоциклета била преобразувана в енергия за еластични и пластични деформаци, като независимо от това, мотоциклетът бил продължил в посока напред и в ляво, по отношение първоначалната си посока на движение и се ударил в ствола на високо растящо крайпътно дърво. Общо този удар е бил тангенциален и мотоциклета и тялото на мотоциклетиста се били придвижили отново в посока напред и на около 10 метра след този удар в зоната на крайпътни храсти. След удара, лекия автомобил „Опел Корса" се бил установил на около 3 метра напред с насочена челна част в посока П. – С.

Вещото лице прави извод, предвид поставената му задача и наличните данни, че скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП е била от порядъка на около 30 - 40 километра в час. Т.е. Vа = 30 - 35 км/час.

Установява се от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата САТЕ, че съобразно данните в Протокола за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 12.09.2014 година, мотоциклетът управляван от В. В.Г., след удара в челната част на лекия автомобил „Опел Корса" е претърпял и втори удар в ствола на високо растящо крайпътно дърво, вследствие на които удари били предизвикани дълбоки деформации в челната част на лекия автомобил, разкъсване целостта на рамата на мотоциклета и установяване на частите на мотоциклета на около 40 метра след първия удар. Вещото лице излага, че техническият анализ на горното давал основание да се направи извод, че към момента, непосредствено преди удара между лекия автомобил и мотоциклета, последният се е движил със скорост от порядъка на 160 - 170 километра в час.

            Вещото лице установява, че предвид посоченото в протокола за оглед на местопроизшествие, че в зоната на ПТП платното за движение е прав, равнинен участък, водачът на лекия автомобил „Опел" и при спиране в началото на платното за движение по първокласния път и при навлизане без да спира е имал възможност да забележи движещия се по пътя с предимство мотоциклет, при което водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

Досежно причината за настъпване на ПТП, вещото лице сочи, че тя би следвало да се търси в:

1.Субективните действия на водача на лекия автомобил „Опел Корса" с регистрационен номер С 37 50 ХВ, който в зоната на кръстовище, движейки се по път без предимство, не е пропуснал да премине движещият се по пътя с предимство мотоциклет, както и в

2.Субективните действия на водачът на мотоциклет „Сузуки" с регистрационен номер СА 21 53 А, който движейки се по път с двупосочно движение и две пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и М.. Първата свидетелка сочи, че е съседка на семейството на ищците, че ги познава от 1987г., тъй като живеят в един блок, че синът на ищците е израснал пред очите й. Тя установява още, че синът на ищците три години преди ПТП си купил жилище и заживял в него, но отново бил близо до родителите си, тъй като отношенията им били прекрасни. В. В. Г. имал още двама братя и тъй като всички в семейството на свидетелката били инвалиди те постоянно им помагали. След смъртта на сина им ищците от слънчеви и общителни хора станали затворени. Затворили се в себе си и думата „Вальо“ била табу, тъй като те помръквали като се сетят за него или някой заговори за него. Започнали по рядко да общуват с други хора. Свидетелката счита, че раната на ищците от смъртта на сина им е за цял живот и че те никога няма да превъзмогнат загубата му.

Свидетелят М. установява, че отношенията в семейството на ищците са били перфектни, че те много са се разбирали със сина си В.. След смъртта му ищците били съкрушени и се затворили в себе си. Много им било тежко след смъртта му, тъй като В. им бил голяма опора.

Не е спорно по делото обстоятелството /с протоколно определение от 27.06.2017г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство/, че е налице застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между „З.к.Л.И.” АД, ЕИК . и собственика на МПС марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, валидна към датата на процесното ПТП, т.е. налице е застрахователния договор, въз основа на който ищците ангажират отговорността на застрахователя „З.к.Л.И.” АД за заплащане на обезщетение, за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установен по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата САТЕ, фактът на извършване на ПТП, неговата противоправност, както и обстоятелството, че виновни за ПТП са както водачът на лекия автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, така и починалият мотоциклетист – В.Г.. Водачът на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.1, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП.

Мотоциклетистът – В.Г. е нарушила в случая правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.1; чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

 

 

 

            От изложеното е видно, че противоправните действия, както на водача на процесния автомобил, така и на мотоциклетиста Г. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което мотоциклетиста е починал. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на водача на автомобила и вредата на ищците /причинени неимуществени вреди от загубата на В.Г. – починал вследствие на ПТП/ от една страна и от друга между противоправните действия на мотоциклетиста и настъпилото ПТП.

Установено бе, че смъртта на В.Г. е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на процесния автомобил, т.е. от удара на автомобила, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на мотоциклетиста, който е починал – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е основателно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото се събраха доказателства за причинна връзка между действията на мотоциклетиста и настъпилите увреждания. Установи се от съдебно-автотехническата експертиза, че В.Г. е управлявал мотоциклета си с изключително висока скорост – около 160-170 км/ч, при разрешени до 60 км/ч, както и че е навлязъл в насрещното платно за движение. В същото време се установи, че водачът на лекият автомобил „Опел" и при спиране в началото на платното за движение по първокласния път, и при навлизане без да спира е имал възможност да забележи движещия се по пътя с предимство мотоциклет, при което водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП, но не е пропуснал да премине движещият се по пътя с предимство мотоциклет.

Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието настоящият състав приема, че и двамата водачи на МПС – на лекия автомобил и на мотоциклета са виновни и са допринесли еднаква степен за настъпването на вредоносния резултат. Действително В.Г. се е движел с доста по-висока скорост от допустимата в този участък от пътя /с около 100 км/ч по висока/, без да съобрази обстоятелството, че пътят, по който се движи има отбивки и че той няма да може да овладее мотоциклета си, ако срещне препятствие на пътя си. Той обаче, е бил длъжен при избиране на скоростта на движението си да се съобрази с пътните знаци ограничаващи скоростта, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост по начин, по който да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20, ал.2 от ЗДвП/. При съобразяване на тези обстоятелства водачът на мотоциклета е следвало да избере скорост на движение, която да му даде възможност своевременно да реагира при възникнала опасност на пътя, без да навлиза в насрещното платно за движение. От друга страна, видно от заключението на САТЕ, прието по делото, ударът е бил изцяло предотвратим от водача на лекия автомобил, който ако в зоната на кръстовището, движейки се по път без предимство, беше пропуснал да премине движещият се по пътя с предимство мотоциклет. Предвид изложеното настоящият състав приема, че е налице съпричиняване от страна на мотоциклетиста в размер на 50%, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия причинител, респ. ответника застраховател съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ – не се спори от страните по факта, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственикът на МПС, участвало в процесното ПТП, което правоотношение е сключено със застрахователна полица № № 22113002987706, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на процесното ПТП.

Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 2 от 30.11.1984г., постановено по гр.д.№ 2/1984г. на Пленума на ВС при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС "Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /р.II на ПП № 4/68 г. на ВС/, включително настъпилите в страната в обществено- икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.05г. по гр.дело № 876/04г. на IV г.о. на ВКС/ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава /Решение № 749/05.12.08г. по т.д. № 387/08г. на ВКС- II т.о. и Решение № 124/11.11.10г. по т.д. № 708/09г. на ВКС - II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /вж. Решение № 83/06.07.09 г. по т.д. № 795/08 г. на ВКС-II т.о./. Ръководен от така наложилите се в практиката основополагащи отправни точки при определяне размера на дължимото се при непозволено увреждане на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай съдът съобрази, че: Доколкото смъртта на В.Г. е настъпила около три години преди датата на приключване на устните състезания по делото, не е налице съществено различие в икономическото положение в страната през 2014 г. и през 2017 г., което следва като такова да бъде отчетено от съда, за да се компенсира разликата от онзи момент, в който вредите са причинени, и момента, към който ще се определи справедливия за тяхното обезщетяване размер. И към двата посочени момента обаче, с оглед на икономическа конюнктура, следва да се отчете, че изявилата се през 2008г. криза, засегнала изцяло и икономиките на страните в световен мащаб, не е напълно овладяна, което изисква с оглед справедливост, размерът на обезщетенията да бъде завишен, в сравнение с времето отпреди проявата на това явление. Тази тенденция е отчетена макар и индиректно, чрез промяната в нормативната уредба на § 27 от ПЗР на КЗ и чл. 266 от КЗ относно минималните застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

Смъртта поставя край на живота като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга - най- големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. В конкретния случай се касае до смърт на син, служещ за опора на родителите си и на цялото семейство, при изключително тясно поддържана емоционална връзка между него и членовете на семейството му, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа между всички. В този смисъл за ищците загубата на техния син - В.Г. е била внезапна и неочаквана, а като такава е съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване или от старост. Загубата на В.Г. от родителите му е довело до изключителен срив в психиката им. За тях е налице най-тежката житейска ситуация - лишени са от възможността да бъдат подпомагани морално от техния син, от неговите грижи и от духовната му подкрепа. Внезапната му смърт им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек – синът им е непрежалима. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата по чл. 226 от КЗ разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на съпруг, родител и дете, съдът намери, че обезщетението, което следва да се определи с оглед принципа на справедливост като достатъчно да компенсира търпяната от ищците неимуществена вреда от загубата на синът им в случая, е в размер на по 160 000 лв. за ищците В. и И. Г.. В случая следва да се приеме, че този размер би обезщетил установените по делото вреди в патримониума на ищците Г.

Съобразявайки и приспадайки размера на приетото в настоящото производство съпричиняване на вредоносния резултат, на родителите на починалият В. В. Г. следва да се заплати обезщетение в размер 80 000 лева за всеки един от тях.

Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като посоченият размер ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищците. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. В. Г., на ищците В. и И. Г. - в размер на по 80 000 лева за всеки от тях, като отхвърли предявените искове за разликата до пълните им предявени размери от по 200 000 лева.

Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищците следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането – 12.09.2014 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането без да е необходимо да е поканен, поради което и доколкото застрахованият дължи на увредения лихви за забава от деня на увреждането, дължимото обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от деня на увреждането. Изключението, въведено с разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.2-ро от КЗ, касае лихви за забава, присъдени с влязло в сила решение в тежест на застрахования, като в тази хипотеза застрахователят отговаря за лихвите за забава от деня на съобщаването по чл.224, ал.1 от КЗ. При прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ няма изискване за уведомяване, още по-малко това може да се постави в тежест на увредения, поради което лихвите следва да се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане – от деня на увреждането.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 21.02.2017 год. с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и внасяне на разноски в настоящото производство, и предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 6400 лева /4 % от 160 000 лева/, както и разноските, които са били заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 240 лева.

            Тъй като, видно от представения в с.з. на 26.09.2017 год. договор за правна помощ от 13.09.2017 год., сключен между ищците и Адвокатско дружество “Ч.“, адвокатът преупълномощен от дружеството е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете /80 000 лева, за всеки от ищците/. С оглед на горното съдът определя възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 2 930 лева без ДДС/, за процесуално представителство на всеки от ищците или 7200 лева с ДДС за двамата ищци, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на А. д. “Ч.“.

            Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева определено, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, както и предвид отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на В.Й.Г., с ЕГН . сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на сина му В. В.Г., вследствие на ПТП, настъпило на 12.09.2014 год., на урегулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между ПП №6, в зоната на км.15 +125м землището на с. С., община Г.и второкласен път № SFО2171, по вина на водач на МПС - лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със „З.к.Л.И.” АД и по вина на В. В. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева.

            ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на И.М.М. - Г., с ЕГН ********** ***, сумата от 80 000 лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на сина й В. В. Г., вследствие на ПТП, настъпило на 12.09.2014 год., на урегулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между ПП №6, в зоната на км.15 +125м землището на с. С., община Г.и второкласен път № SFО2171, по вина на водач на МПС - лек автомобил, марка „Опел”, модел „Корса” с ДК № С 3750 ХВ, със застрахователна полица № 22113002987706 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със „З.к.Л.И.” АД и по вина на В. В. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.к.Л.И.” АД, ЕИК .да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 6 400 лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса, както и разноските, които са били заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 240 лева.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.к.Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на Адвокатско дружество “Ч.“, сумата от 7 200 лева с ДДС /седем хиляди и двеста лв./, съставляваща определено от съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.Й.Г., с ЕГН ********** и И.М.М. - Г., с ЕГН ********** да заплатят на „З.к.Л.И.” АД, ЕИК ., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: