Р
Е Ш Е Н И Е
№
1585
гр. Перник, 21.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 00061 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.Г.С., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 703,88 лв. /седемстотин и три лева и 88 ст./ -
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г.; сумата 123,91 лв. /сто двадесет и три лева и 91 ст./ - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018
г. ; и законна лихва върху главницата 703,88 лв. от 18.09.2018 г. до изплащане на вземането.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът Р.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед №
6854/ 28.12.2018
г. г.по ч. г. д. №
06355 /2018 г. на ПРС, поради което и
съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, като именно в такъв размер се претендира и
същото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК / стр.35 от делото/.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното и исковото производство в общ размер на 200 лева., която сума и
следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Р.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от сумата
703,88 лв. /седемстотин и три лева и 88 ст./ - главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.;сумата 123,91 лв. /сто
двадесет и три лева и 91 ст./ - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г. ; и законна лихва върху главницата
703,88 лв. от 18.09.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми по ч. гр.
дело №*****/**** г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Г.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 200 лв., представляваща
направените по заповедното и исково производства разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№
*****/****
г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи
и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: