Мотиви НОХ 138/2012г.

Против подсъдимия С.Т.В. *** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр. Раднево по чл. 209 ал.3, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимия признава изцяло фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт , като моли съда да не се събират други доказателства. Моли съда да му наложи минимално наказание.

Адвокат П.А. подкрепя позицията на подзащитния си като също моли съда да не събира доказателства и да наложи  наказание в условията на чл.78 А от НК- представя доказателства, от които е видно, че е възстановен размера на имуществените вреди.

Поради направените пълни самопризнания на подсъдимия в хода на досъдебното производство съдът с разпореждане е насрочил съдебното производство по реда на глава 27 от НПК. При предварителното изслушване подсъдимия потвърди отново, че признава всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви , че не желае да се събират доказателства за тях. Това тяхно становище се подкрепи и от неговия защитник - адв. А..

Съдебното следствие по делото бе проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Раднево поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Предвид обстоятелството, че делото се разглежда при условията на глава двадесет и седма от НПК, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание  в условията на чл.78 А от НК – глоба към минимален размер.

                 Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:         

                Подсъдимия С.В. ***. В средата на месец май 2011г. той, заедно със семейството си отишли на гости на свой роднина в с.Дядово, общ.Нова Загора. Пътували с лек автомобил „Ваз" 21061 1500, с рег. № К 0795 АР. На връщане от с.Дядово (на 17.05.2011г.), горивото било на привършване, а В. нямал средства да зареди. Спрял на паркинг в гр.Раднево, до бензиностанция „Гранит" (непосредствено до чешмата). Подсъдимия В. бил калайджия и решил да потърси медни съдове, които да калаидиса. В това време пострадалата Д.П. (която живеела в къща, близо до чешмата с трите чучура, в гр. Раднево, където спрял подсъдимия), работела из двора си. Подсъдимия В., видял че е възрастна жена и решил да я заблуди, че иска да калаидиса нейни съдове, а вместо това да си ги вземе за себе си. Попитал П. дали има съдове за калайдисване. Обяснил й, че работи за грък, който изкупувал медни съдове. Уверил я, че този грък ще й ги купи за около 600 лв., ако са хубави. В. и предложил да ги калаидиса „без пари", като после, когато доведе гърка и той й заплати сумата от 600 лв., тя да му даде 200 от тях. П. се съгласила и дала на подсъдимия 1 бр. меден казан с вместимост 40 литра и един меден бакър с вместимост 25 литра. В. взел съдове и се отправил към спрелия автомобил. Отбил се в друг имот -този на св. Иван Димов Косев, като от него също взел съдове, но с уговорката да ги калаидиса за сумата от 60 лв. Запалил огън на пътя и калайдисал съдовете на Косев. Занесъл ги на свидетеля, който му заплатил сумата от 60 лв. Подсъдимия В. заредил гориво и отпътувал, като взел със себе си съдовете на пострадалата. П. потърсила В., тъй като минал повече от час, но не го открил. Попитала св. Косев за калайджията и Косев и отговорил, че си е тръгнал, след като му е върнал негови от същия вид.

              Престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици и особена цел - да набави за себе си имотна облага. Въвел е в заблуждение П., че ще й върне медните съдове в по-добро състояние (намерението на В. от самото начало е било точно обратното -да присвои съдовете), за което в момента тя не е следвало да заплати цена, а едва в последствие след като той доведе купувач — тя да му заплати определена сума. Поддържал е нейното заблуждение като е взел съдове и от неин съсед - по този начин е предизвикал чувство на сигурност у пострадалата,което е довело до по-лесно осъществяване на престъпните му намерения. Целта му е била да се облагодетелства неправомерно и я е постигнал, като е причинил вреда на П. и размер на 192 лв.

              От обективна страна  за да е налице престъплението измама по чл.209 ал.1 от НК  е необходимо  деецът  с цел да набави за себе си или за другиго  имотна облага  да възбуди или поддържа у другиго заблуждение или да  използва заблуждението, неопитността или неосведомеността  му , като  основна характеристика на измамата е създаването на неправилна  представа у измамения, която е определяща за вземане на решение за разпореждане с имущество и едновременно с това се цели и  причинява на него или другиго имотна вреда.Т.е. изпълнителното деяние на измамата  може да бъде осъществено в три форми, а именно  възбуждане на заблуждение , поддържане на заблуждение и  използване на заблуждение,  неопитност или  неосведоменост , като всяка от тези три форми на изпълнително деяние се отличава от другите по начина на въздействие  по отношение на измаменото лице. Възбуждането на заблуждение у измаменото лице  по същество се изразява  в  активно поведение от страна на  дееца  за създаване на невярна представа , а поддържането му за утвърждаването на вече създадената невярна представа  , всяка от които  е свързана с визираната от закона  специална цел като резултат .

              Измамата  е свързана с  набавянето на имотна облага  за дееца или друго лице и причиняване на имотна вреда другиму.За да е съставомерно от субективна страна  деянието следва да е осъществено при наличието на пряк умисъл и специална цел , а именно набавянето на имотна облага  за дееца или другиго , от което за пострадалия или другиго  следва  вреда , като  тази цел следва да е налице към момента  на възбуждането или поддържането на заблуждението.

              От фактическа страна  в конкретния случай  съобразно диспозитива на внесения обвинителен акт по отношение на  подсъдимия В. е внесено обвинение  за това , че с цел да набави за себе си или другиго  имотна облага е възбудил и поддържал  заблуждение у представляващия  Д.А.П.. 

Подсъдимия В., признава вината си, дава обяснения, с които допринася за изясняване на фактическата обстановка.

Обвинението се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, а именно: докладна записка (л.2), заявление (л.З), заверен препис от договор за покупко - продажба на МПС (л.14), протоколи за разпит на свидетели (л.23-24,25-26,42,78,79,92), протокол за разпит на обвиняем (л.75), справка за съдимост (л.76), декларация (л.77), оценителна експертиза (л.81-82), протокол за разпознаване на лица (л.93), албум с фото снимки към протокол за разпознаване на лица (л.94-94а), карта за обв.лице(л.99                                      

Причината за извършване на престъплението е стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения законов ред.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

Обществената опасност на дееца се определя от характера на извършеното деяние, формата и степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и характеристиката на неговото поведение в обществото. Отношението му към извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за индивидуалната му степен на обществена опасност.

  Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл. 333, ал. 1 НПК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.

   Наказанието е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл. 36 НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция. Това определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо наказание (което съответствува на тежестта на престъплението) се постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата превенция. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК поставя на първо място целта за индивидуална превенция. Но това не означава, че общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне.

               При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подсъдимия С.Т.В. за извършеното от него престъпление по чл.209  ал.3, вр. с ал. 1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства пълните му самопризнания и чистосърдечното му разкаяние, ниският му социален статус, както и това че щетите са възстановени, а отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието и дееца , но предвид възстановените имуществени щети съда освободи подсъдимия от наказателна отговорност и в условията на чл.78 А от НК му наложи административно наказание  глоба в размер на 1000 лв.

              Съдът осъди подсъдимия  С.Т.В.  със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на Районен съд гр. Раднево направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за експерт  в размер на 58 лв.

              Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си, за която намира, че в този си вид ще изиграе в най-пълна степен своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: