№ 885
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503239 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Р. Я. срещу
решение № 263420/27.05.2021г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д.
№ 10288/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до 47 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба и от
ЗК „Лев Инс “ АД в частта, в която предявеният иск от Н. Р. Я. е уважен за
сумата над 5500 лв. до 15 000 лв.
Жалбоподателят – ищец Н.Я. твърди, че СГС правилно е възприел
фактическата обстановка и механизма на произшествието, както и че липсва
съпричиняване от нейна страна. Установена е травмата, която е получила.
Изпитвала е силни болки при вдишване и издишване, при всяко движение и е
кашляла непрестанно. Но тя е изпитала силен стрес от пътния инцидент и
майчина тревога и притеснения, граничещи с парализиращ ужас по
отношение на дъщерите й, пътуващи в същия автомобил. При определяне на
обезщетението СГС не се е съобразил с Постановление № 4/68г. Съдът само е
изброил травмите и поради това е определил несправедлив размер на
1
обезщетението за неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска до 47 000 лв.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на СГС е неправилно. Счита, че присъдено обезщетение е високо
и прекомерно. По делото не са доказани страдания, обосноваващи
присъдената сума. От съдебното медицинската експертиза се установява
получената травма от ищеца, но не и че има неблагоприятни последици за
Н.Я..
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
сумата от 5 500 лв. до уважения размер от 15 000 лв.
Н. Я. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата.
ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът
Н.Я. твърди, че на 19.08.2018г. около 23,05ч. в гр. София е настъпило ПТП.
Тя е била пътник на задна седалка в лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. №
********. Водачът му Г. Б. се е движел по бул. „П. Яворов“ с посока на
движение от бул. „Др. Цанков“ към бул. „Ст. Михайловски“. При
приближаването на кръстовището с бул. „Ст. Михайловски“ е продължил
направо , въпреки, че за него е имало червен сигнал на светофарната уредба.
В същото време през кръстовището е преминавал лек автомобил „Хюндай“ с
рег. № ********, управляван от П. В. и движещ се по бул. „Ст.
Михайловски“ в посока към бул. „Симеоновско шосе“ при подаден за нея
зелен сигнал на светофарната уредба. При удара е пострадала ищецът като е
получила фрактура на 5 ребра/ от 3то до 7мо/, контузия на гръдния кош и
корема. От травмата е получила болки и дълговременни страдания.
Образувано е досъдебно производство. Вредите са резултат от действията на
2
виновния водач Г. А. Б., водач на лек автомобил „Опел Вектра“, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество. На
03.07.2020г. ищецът е отправила писмена застрахователна претенция пред
застрахователя който я е уведомил на 08.08.2020г., че определя обезщетение
от 8 000лв. Счита, че справедливият размер е по- висок. Затова ищецът моли
съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от
03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като
ищецът е нарушила чл.137а от ЗДвП и е пътувала без поставен предпазен
колан. Не оспорва, че пред него е образувана щета във връзка с ПТП, при
което е пострадала ищецът, както и че е определил обезщетение за
неимуществени вреди от 8 000лв. Не оспорва иска до този размер. Твърди, че
пътния инцидент е станал при независимо съизвършителство на двамата
водачи. Оспорва вредите, описани в исковата молба и че те са вследствие на
ПТП. Оспорва началната дата на претендираната лихва.
Безспорно е, че 19.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Протокол за ПТП от 20.08.2018г., протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. № ********. е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
30.08.2017г. до 30.08.2018г. при ответника. Това обстоятелство е прието за
безспорно, както и за него има представена застрахователна полица.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 03.07.2020г.
Определен й е размер от 8 000лв., но не й е изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила
медицински документи- лист за преглед на пациент от 20.08.2018г., епикриза
от 20.08.2018г. за болничен престой до 24.08.2018г. в УМБАЛ „Света Анна“
АД-София.
Не се спори, че по отношение на водача Г. Б. е имало образувано
наказателно производство, което е спряно- постановление от 20.02.2020г. на
3
СРП.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар специалист по ортопедия и травматология,
която е установила травматичните увреждания, получени от Н. Я.: счупване
на 3, 4,5,6 и 7мо ребра в дясно и контузия на корема. То е в причинна връзка
с ПТП. През периода на лечение ищецът е търпяла болки и страдания за 3
месеца като първите 30 дни те са били с по- голям интензитет. Проведено е
консервативно лечение. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че 30
дни интензитетът на болката е бил по- голям с оглед периода, за който
ребрата зарастват. Възрастта не оказва влияние. Първоначалният покой е за
около 30 дни Общият период на възстановяване е три месеца.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на
спиране на двата автомобила и предотвратимостта на удара, причините за
настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. Б. е дъщеря на ищеца и желае да свидетелства. Заявява,
че през 2018г. са катастрофирали и майка й е била със счупени ребра.
Състоянието й е било тежко, лежала е в болница, а след това още два месеца е
лежала в дома си. За всичко са й помагали. При дишане е изпитвала болка
заради счупените ребра, при говорене. Не е можела да се движи. Всяка
сутрин са й помагали да прави упражнения за вдишване и издишване,
направили са й режим със специални храни. След 2 месеца е започнала
работа, но не е била добре и си е взела отпуск по болест. Не иска да се качва
на кола. Пиела е обезболяващи. Свидетелят е присъствал на самата
катастрофа. Била е на мястото до водача, а ищецът е седяла на задна дясна
седалка и е била без предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Преценява ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между него и ищеца, но
ги счита за достоверни и убедителни.
4
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв.
Искът е отхвърлен до пълния предявен размер. В частта, в която искът е
уважен за сумата от 5500 лв. решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищецът е отправила писмена претенция към въззивника. В
тримесечният срок от застрахователя е определен размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 8000лв., но не е изплатено. С оглед на това следва
да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
5
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Г. Б. е била
застрахована при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото не се
спори относно механизма му. С оглед на това и на изяснените причини за
настъпване на ПТП от заключението на автотехническата експертиза, следва
да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования, поради което застрахователят е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
6
от ищеца травми, които по своята същност не са животозастрашаващи. Н. Я.
е получила счупване на 3то, 4то, 5то, 6то и 7 мо ребра и контузия на корема.
Счупването на ребрата е средна телесна повреда. По своя медикобиологичен
характер фрактурите са довели до затруднено движение на снагата на ищеца
за период около 3 месеца. Това е общият лечебен и възстановителен период.
Първите 30 дни от него тя е изпитвала болки с по- голям интензитет, когато
ребрата са зараствали. Това е продължителността на първоначалния период на
покой. От показанията на свидетеля Михайлова се установява, че тя е
изпитвала болка при вдишване и издишване, правила е упражнения за
дишането. Около 2 месеца се е нуждаела от тяхната помощ. Според
свидетеля Н. Я. не искала да се качва в автомобил. Психичното й състояние
след инцидента е изживяно типично стресово разстройство. По делото не е
доказано настъпило психично заболяване или нещо извън обичайното за
емоционалните преживявания на пострадал при пътно произшествие.
Емоционалното състояние на ищеца е обичайно при преживян пътен
инцидент. Травмата на корема по своя медико- биологичен характер е
причинила на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота,
както болки и страдания. Няма медицински документи, които да
установяват настъпили усложнения за здравето й като следствие от
травматичните увреждания или негативни последици от тях. Като съобрази,
че няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми, нормален
възстановителен период с оглед възрастта на ищеца-46 години, счита, че
справедлив размер на дължимото обезщетение е 15 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на Н. Я. от 15 000 лв. представлява 29 минимални работни
заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 13 средно месечни
заплати при 1095 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец
август на 2018г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения на
7
стандарт на страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта,
в която той е уважен над 5 500 лв. до 15000лв. и е отхвърлен над 15000лв. до
47 000лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
Жалбоподателят- ищец не е направил разноски.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗАдв. на адв. Томов. Такова се дължи според уважената част от иска в
размер на 444, 10лв.
На жалбоподателя- ответник се дължат разноски за въззивната
инстанция от 262, 17 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263420/27.05.2021г. на СГС, ГО, 19
състав, постановено по гр.д. № 10288/20г. в частта, в която е уважен иск по
чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 5500лв. до 15 000лв., както и в частта, в
която претенцията е отхвърлена над 15 000лв. до 47 000лв.
ОСЪЖДА Н. Р. Я., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет.*,
ап. * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 15, ет.6 чрез адв.
А. Т. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 262, 17 лв. /двеста шестдесет и два
лева и седемнадесет стотинки/ разноски пред САС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. А. Р. Т., гр. София, ул. „Отец
Паисий“ № 15, ет.6 сумата от 444,10лв. / четиристотин четиридесет и четири
лева и десет стотинки/ адвокатско възнаграждение за производството пред
САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е искът по чл.432,
ал.1 от КЗ е уважен за 5500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9