Р Е
Ш Е Н
И Е
N 112
гр.Кюстендил,
10.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Кюстендил, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря Р.С. и на прокурора
В.Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев чнд 442 по описа за
2019 година
Производството по делото е по реда на
Глава ІІІ, Раздел І от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд Кюстендил е постъпило
искане от Централна агенция за събиране към Министерство на правосъдието,
Кралство Холандия, с приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение
за налагане на финансови санкции от 12.02.2019г.,
постановено от несъдебен / полицейски/ орган в издаващата държава /
Кралство Холандия/, по отношение на В.Д.М., български гражданин, роден на ***г.,
с адрес ***. Финансовата санкция / глоба/ е в размер на 240 € според записаното в удостоверението и е
наложена на М. за извършено на 04.02.2019г. нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по
пътищата – държане на мобилен телефон по време на шофиране. С писмото се иска
Окръжният съд да признае и изпълни решението.
Санкционираното лице В.М.
се явява лично в съдебно заседание, като представя вносна бележка за банков
превод по сметка на Окръжен съд Кюстендил в размер на 470 лв – левовата
равностойност на 240 €.
Представителят
на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на искането, с
вземане предвид факта на заплащане на санкцията.
Окръжен съд Кюстендил, след преценка на
събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С горепосоченото
искане на Централна агенция за събиране към Министерство на правосъдието,
Кралство Холандия, Окръжен съд Кюстендил е сезиран като компетентен съд по
силата на ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на Решение на несъдебен /
полицейски/ орган, издадено на 12.02.2019г. и влязло в сила на 26.03.2019г.
Същото е издадено от орган на Кралство Холандия (издаваща държава по смисъла на
закона) за налагане на финансова санкция / глоба/ - задължение за заплащане на сума
от 240 €, за извършено на 04.02.2019г. в 09:13 часа на магистрала А28 в района
на гр.Зволе, нарушение по Кодекса за движение по пътищата – държане на мобилен
телефон по време на шофиране. Нарушението е извършено от В.Д.М., български
гражданин, с постоянен адрес ***.
От удостоверението
по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС се установява следното:
Издалият
решението орган е полицейски орган на Кралство Холандия. Лицето е с посочено
име и адрес, като обичайното му пребиваване е в изпълняващата държава по смисъла
на закона - Република България. Решението е влязло в сила на 26.03.2019г. Общата
паричната сума, наложена с решението, е 240 €. Нарушението се изразява в държане
в ръка на мобилен телефон по време на шофиране и е свързано с поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата.
Видно от отбелязване в Раздел „3”, т.2,
б”б” от удостоверението, производството по налагане на парична санкция е било писмено
и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете
за обжалване. Решението е
постановено от несъдебен орган в
издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален
закон.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд
намира че са налице изискуемите от закона предпоставки за признаване на
решението. Освен това, с оглед на
представената вносна бележка следва да бъде извършено и приспадане, доколкото
от страна на М. е налице пълно изпълнение.
Съображенията за това са следните:
От
съдържанието на удостоверението по чл.4
от Закона и на самото решение безспорно се установява, че В.М. е санкциониран в
Кралство Холандия с влязло в сила решение за плащане на финансова санкция / глоба/,
наложена за нарушение на правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая
безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3 ал.1 ЗПИИРКОРНФС –
същият е издаден от несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и
финансовата санкция е постановена по повод на извършено административно
нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението
пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на
чл.3 ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
В Окръжен съд Кюстендил е постъпило надлежно
Удостоверение, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата
на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се
установява, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта
по чл.3 ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС (поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай
изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от
факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението,
визирани в чл. 35 ал. 1 т.1 - 8. Удостоверението по чл. 4 съответства на
постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановено и
приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в Кралство
Холандия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които
да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по - малка
от 70 евро, с оглед разпоредбата на т.6.
Независимо от обстоятелството,
че в конкретния случай не е необходимо да се изследва налице ли е двойна
наказуемост, може да се отбележи че деянието на М. съставлява административно
нарушение и по българското законодателство – чл.104а от Закона за движение по
пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетно лице, което носи административно наказателна
отговорност.
Предвид изложеното, съдът прие че са
налице условията на чл. 30 ал. 1 и 2 за признаване на решението, както и основанията
за приспадане по реда на чл.33 вр.чл.17 от Закона. Същевременно, не са налице
условията по чл. 32 ал. 2 от Закона за намаляване размера на финансовата санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал. 8 съдът следва да определи размера на
паричното задължение в левова равностойност
според съотношението евро/ български лев към деня на постановяване на
решението. Размерът на наложената с решението парична санкция е 240 €, чиято
левова равностойност е 469.40 лв. Доколкото са представени доказателства по
чл.33 за пълно изпълнение на наложената санкция, то следва да се извърши приспадане
по реда на чл.17 ЗПИИРКОРНФС. С оглед на пълното изпълнение от страна на М., решението
на Окръжния съд за признаване не следва да се изпраща на Националната агенция
по приходите за изпълнение.
С оглед
на горното и на основание чл.32 във вр. с чл.16 ал.7, както и чл.33 вр.чл.17 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Окръжен съд Кюстендил
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен /
полицейски/ орган на Кралство Холандия, влязло в сила на 26.03.2019г. и издадено
по отношение на В.Д.М., български гражданин, роден на ***г., с адрес ***, за
заплащане на сума от 240 € с левова равностойност от 469.40 лв, за извършено на
04.02.2019г. в 09:13 часа на магистрала А 28 в района на гр.Зволе административно
нарушение на Кодекса за движение по пътищата – държане в ръка на мобилен
телефон по време на шофиране.
ПРИСПАДА
изцяло равностойността на изпълнената част в размер общо на 240 €.
Решението
да не се изпраща за изпълнение на Национална агенция за приходите, гр.София, с
оглед на пълното изпълнение.
Решението
може да се протестира, съответно обжалва, пред САС в 7-дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
На
осн.чл.38 ал.1 ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
компетентния орган на издаващата държава - Централна агенция за събиране към
Министерство на правосъдието, Кралство Холандия.
На осн.
чл. 38 ал. 2 ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на
Министерство на правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.