РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Перник, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500125 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 46/03.01.2023 г. от Н. З. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. А., срещу Решение № 1278/29.11.2022 г.
по гр.д. № 02515 г. по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник , с което е отхвърлен
предявеният от Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, иск, с който се моли да бъде осъдено
ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бизнес център Блок Бенч Марк,
да й заплати сумата 5800,00 лв., дължима неустойка поради неспазване на срока за
започване на продажбата на електрическа енергия в нарушение на Общите условия, като
неоснователен и недоказан, и Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати
на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бизнес център Блок Бенч Марк, юрисконсутлско
възнаграждение в размер на 150,00 лв.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
на процесуалните правила и необосновано. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд е приложил нищожна правна норма – чл. 29, ал. 2 от ОУ, която
към датата на подаване на заявлението /20.07.2020 г./ е отменена с Решение №
372/13.07.2010 г. на САС, потвърдено с Решение № 160/15.12.2011 г. на ВКС. Навежда
довод, че въвеждането на преклузивен срок с Общите условия на дружеството създава
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че дори цитираната норма да не е
1
била изрично отменена, то нейната нищожност е следвало да бъде изследвана от решаващия
състав, като прави възражение за нищожността й поради противоречие с чл. 111, б „б“ ЗЗД и
чл. 143, т. 2 от ЗЗП. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от
въззивната инстанция с уважаване на иска. Претендират се сторените разноски за
производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на насрещната страна в случай, че се претендира над сумата от 100,00 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД чрез
пълномощника си юрк. М. е подала отговор на жалбата. Излага, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като не е налице соченото от ищцата
основание – неспазване на срока за започване на продажбата на електрическа енергия в
нарушение на Общите условия на дружеството. Сочи, че ищцата не е подавала искане до
дружеството за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за адрес: ***,
както и за възстановяване на електрозахранването на посочения адрес, респ. не е налице
отказ на дружеството за започване на доставка. С приетото по делото писмо изх. №
**********/13.08.2020 г. на ищцата е указана възможност и начин за сключване на договор
за продажба на ел. енергия, но въпреки указанията не е постъпило такова искане. Допълва,
че ищцата вече е имала качеството на клиент за ел. енергия за собствения й имот по смисъла
на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, считано от 12.11.2015 г., когато е придобила собствеността
върху процесния имот. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и да му се присъдят разноските за производството.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от Н. З. Л.
срещу „Електрохолд Продажби“ АД с която е отправено искане да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата 5800,00 лв., представляваща неустойка по чл. 28, т. 1, вр. чл. 29,
ал. 1 от ОУ поради неспазване на срок по вина на продавача, определен в ОУ, а именно –
отказ да започне продажбата на електрическа енергия в нарушение на действащото
законодателство и/или ОУ.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2015 г. ищцата закупила недвижим имот,
находящ се на адрес: ***, разположен в сграда, присъединена към
електроразпределителната мрежа на ответника, като към момента на придобиването в имота
не се доставяла ел. енергия. На 20.07.2020 г. ищцата подала заявление до ответника, с което
го уведомила за настъпилата промяна в собствеността и отправила искане за откриване на
партида на нейно име, по която да бъде извършвана доставка на ел. енергия за имота. С
писмо от 13.08.2020 г.ответникът отказал да започне продажбата на ел. енергия до имота на
ищцата докато не бъдат уредени отношенията с предишните собственици. Ищцата подала
жалби в КЕВР срещу отказа на ответника и с решение Ж-50/18.02.2022 г. било указано на
ответника да промени клиентските данни по партидата на името на ищцата за обект на
посочения адрес и да възстанови електрическото захранване за обекта. С писмо от
01.03.2022 г. ответникът уведомил ищцата, че считано от 25.02.2022 г. ищцата е
регистрирана като клиент на ел. енергия. Твърди, че за периода от 28.07.2020 г. до
27.02.2022 г. /580 дни/ ответникът е отказал да започне продажба на ел. енергия по договор с
нея, поради което й дължи неустойка съгласно чл. 28, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ОУ в размер на
претендираната сума. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск
и присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
е оспорил иска като неоснователен. Сочи, че ищцата и В.Л., на чието име се води партидата,
живеят на един адрес, поради което счита, че след придобиване на имота същата дължи
солидарно задълженията за периода от 21.12.2015 г. – 26.02.2018 г. на обща стойност
1847,04 лв. Оспорва на 20.07.2020 г. ищцата да е подала заявление до ответника за това, че е
настъпила промяна в собствеността и искане за откриване на партида на нейно име и
2
възстановяване на електроподаването. Твърди, че ищцата подала заявление за уточняване на
партида за обект, находящ се на адрес: ***, към което бил приложен Нотариален акт за
дарение на недвижим иот от 12.11.2015 г., представен с исковата молба. След извършване на
проверка на място от служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно
наименование „Чез Разпределение България“ АД, за което е съставен Констативен протокол
от *** е уточнено, че партидата се води на В.С.Л. и са налице неплатени задължения за
ползвана електрическа енергия за периода 31.12.2015 г. – 16.02.2018 г. На 06.10.2020 г. в
дружеството постъпила покана, с която ищцата заявила, че е влязла във владение на имота
на 01.03.2018 г., поради което не дължи сумите преди тази дата, което ответникът оспорва.
Оспорва за периода 28.07.2020 г. – 27.02.2022 г. да е отказал сключването на договор с
ищцата и възстановяване на ел. захранването. Сочи, че ищцата е имала качеството на
потребител по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и не е изпълнила задължението си да
заплати стойността на ползваната ел. енергия. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските за производството по делото.
С Решение № 1248/29.11.2022 г. районният съд е приел, че по делото не е установено
ищцата да е отправила молба за сключване на договор за продажба на ел. енергия с
ответника, а дори да се приеме, че в нейна полза е възникнало право на обезщетение, то не е
предявено в срока по чл. 29, ал. 2 от ОУ, поради което искът е отхвърлен като неоснователен
и ищцата е осъдена за разноските по делото.
При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи наличието на
валидна уговорка между страните за неустойка в претендирания размер и настъпването на
предпоставките за нейната изискуемост.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №
375 от 2015 г. се установява, че на 12.11.2015 г. В.К. З. е дарила на Н. З. Л. недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.515.1294.1.33 с
адрес: ***, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.515.1294 по КККР на гр. ***.
Приложена е молба от 08.07.2020 г. от Н. З. Л. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с
която е отправено искане да бъде отворена партида на нейно име за апартамент на адрес ***,
без данни за получаването им от адресата.
Със заявление-покана от адв. В. – пълномощник на Н. Л., до „ЧЕЗ Електро България“
АД е отправено искане за разкриване на партида на името на ищцата, изпратена на
05.10.2020 г. като пратка с номер *** до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, доставена на
07.10.2020 г. съгласно приложения по делото касов бон, издаден от „Български пощи“, и
известие за доставяне.
С писмо с изх. № **********/13.08.2020 г. ответникът с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД уведомява ищцата във връзка с нейно заявление с вх.№ *** от ***,
депозирано от пълномощника й В.А.Г., че за уточняване на обекта на потребление е
потърсено съдействие от електроразпределителното дружество и е установено, че е с аб. №
***, съответстващ на договор за продажба на ел. енергия с клиентски номер ***. Посочено е,
че по договора има неплатени задължения за период след придобиване на собствеността от
3
нея и за да й бъде предложен договор за продажба на ел. енергия, е необходимо тези
задължения да бъдат платени, като е посочен размерът им и начина на плащане.
Представени са жалби до КЕВР, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като са
ирелевантни за настоящото производство.
С Решение № Ж-50/18.02.2022 г. на КЕВР са дадени задължителни указания на „ЧЕЗ
Електро България“ АД в 3-дневен срок от получаването му да промени клиентските данни
на партидата на името на Н. З. Л. за обект на адрес: ***, в 7-дневен срок след приключване
на тази дейност да представи на Комисията доказателства за изпълнението й, в 7-дневен
срок от получаване на решението да възстанови електрическото захранване на обекта по т. 1
и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията
доказателства за изпълнението им.
От писмо с изх. № Е-114-00-23 от 30.09.2022 г. от КЕВР се установява, че в
деловодната система на КЕВР няма данни за постъпили жалби срещу Решение № Ж-
50/18.02.2022 г. на КЕВР.
Съгласно удостоверение от 08.11.2022 г., издадено от Административен съд – София
град, след направена справка в деловодната система на съда е установено, че в периода до
04.11.2022 г. вкл. няма образувани административни дела с жалбоподатели „ЧЕЗ Електро
България“ АД или „ЧЕЗ Разпределение България“ АД срещу Решение № Ж-50/18.02.2022 г.
на КЕВР.
С писмо с изх. № 100000140592/01.03.2022 г. ответникът уведомява КЕВР и
пълномощника на ищцата, че считано от 25.02.2022 г. същата е регистрирана като страна по
договор за продажба на ел. енергия на обект с адрес: ***, с кл. № ***.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. и извлечения от в. „Съперник“, в.
„Новинар“, съдържащи публикацията им, и сертификат от в. „Телеграф“, установяващ. че са
публикувани в брой 927 на 26.11.2007 г.
С влязла в сила Заповед № 2315/09.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 03014/2018 г. на
РС-Перник, В.С.Л. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата 1847,04 лв.,
представляваща главница за ползвана ел. енергия за периода 31.12.2015 г. до 26.02.2018 г. с
адрес на електроснабдения имот: ***, кл. № ***, сумата 231,36 лв. – лихва за периода от
01.03.2016 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1847,04 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 41,57 лв. – държавна
такса, и 58,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Върху заповедта е удостоверено, че на
30.10.2019 г. е издаден изпълнителен лист за вземанията за главница и лихва, както и
разноски в размер на 231,36 лв.
Съгласно становище от И.К. – главен инженер МНН, електрозахранването по абонатен
номер е преустановено на 07.07.2020 г. и към 21.10.2020 г. не е постъпвала поръчка за
включване.
Видно от заявление № **********/20.07.2020 г., че Н. З. Л. чрез пълномощника си В.Г.
е отправила искане до ответника за уточняване на партида за обект на адрес: ***.
От Констативен протокол № *** се установява, че е извършена проверка на адрес: ***,
при която е установено, че партидата, която захранва обекта, е на името на В.С.Л..
Прието е писмо с изх. № Е-ИН-00-23/15.10.2020 г. от КЕВР до „ЧЕЗ Електро България“
АД, с което изискват в седемдневен срок да им бъде изпратено становище и цялата
преписка, съдържаща данни документи и информация, във връзка с подадена жалба, и писмо
с изх. № 100000128625/23.10.2020 г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД до КЕВР, с което
изразяват становище и представят копие от преписката.
4
От заключението на вещото лице Я.А. по допусната съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че съобразно формулата, посочена в чл.
29, ал. 1, вр. чл. 28 от ОУ на ответника, неустойката за периода от 28.07.2020 г. до
27.02.2022 г. вкл. /580 дни/, е в размер на 5800,00 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.А.Г. – без
родство и дела със страните, който заявява, че имал пълномощно от Н., с което през месец
юли преди две години подал заявление за откриване на партида в центъра за обслужване на
клиенти на ответника, като оставил и копие от пълномощното, но не му дали входящ номер.
Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото съответстват на останалите
доказателства по делото и приема, че касаят подаденото заявление от 20.07.2020 г.,
представено с отговора на исковата молба.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че със заявление от
20.07.2020 г. ищцата е отправила искане до ответното дружество за откриване на партида на
нейно име, по която да бъде отчитана доставяната до имота ел. енергия. Този извод следва,
както от представения със заявлението нотариален акт, удостоверяващ, че ищцата е
собственик на имота и като такава има качеството на потребител на ел. енергия по смисъла
на Общите условия на дружеството, така и от свидетелските показания и отговора на
ответника в писмо с изх. № **********/13.08.2020 г. От съдържанието на това писмо,
съдържащо извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, е видно, че същият е
приел подаденото до него заявление като искане за започване на продажба на ел. енергия, но
е отказал поради на задължения на досегашния титуляр на партидата.
Неоснователно е възражението на въззиваемото дружество, че е налице оправдан отказ
да започне продажбата на ел. енергия, тъй като за имота са начислени задължения след като
ищцата е придобила собствеността върху имота. Наличието на задължения на трето за спора
лице, за които е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството, не обвързва ищцата и
не е основание за отказ от започване на продажба на ел. енергия по партида на нейно име.
По делото не са ангажирани доказателства, че след придобиване на собствеността от ищцата
в имота е потребена ел. енергия в посочения размер, поради което твърдението, че тя
отговаря за задълженията в качеството на потребител е недоказано. Неоснователно е и
възражението, че ищцата отговаря солидарно за задълженията на предишния титуляр на
партидата, тъй като съгласно чл. 121 ЗЗД освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена, като в
случая не е налице нито една от посочените хипотези.
С оглед изложеното, с изтичане на 7-дневен срок от входиране на заявлението, т.е.
считано от 28.07.2020 г., ответното дружество е в неизпълнение на чл. 8, ал. 2 от ОУ и
неоправдано не е започнало продажбата на ел. енергия по договор с ищцата.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от приложените по делото Общи условия при доказано
неспазване на срок по вина на продавача, определен с тези Общи условия, продавачът
заплаща обезщетение на потребителя в размер на 10,00 лв. за всеки 24 часа закъснение.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства за момента, в който е изпълнило
задължението си да започне продажбата на ел. енергия по откритата на 25.02.2022 г. на
името на ищцата партида, поради което съдът приема, че това е станало на посочената от
ищеца дата 28.02.2022 г.
С оглед изложеното и предвид заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, съдът приема, че за периода от 28.07.2020 г. до 27.02.2022 г. /580
дни/ в полза на ищеца е възниканло вземане за обезщетение по чл. 29, ал. 1 от Общите
условия в размер на 5800,00 лв.
Относно оплакването във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционния съд е
приложил чл. 29, ал. 2 от ОУ, съдът намира следното:
5
Твърдението в жалбата, че с исковата молба са представени други Общи условия, не се
подкрепя от доказателствата по делото, а видно от протокола от първото открито съдебно
заседание пред първата инстанция, че ищецът не е оспорил представените от ответника
Общи условия като приложими в отношенията между страните. Не са представени и
доказателства, че с влязло в сила решение посочената клауза е обявена за нищожна,
доколкото приложените към жалбата съдебни актове нямат характера на официални
преписи. Не се касае и за служебно известни факти, които да бъдат съобразени от съда без
необходимостта от доказването им, поради което съдът приема, че представените от
ответника Общи условия са действащите в отношенията между страните.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от приложените по делото Общи условия предвижда, че
обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от изтичането на
неспазения от продавача срок.
От съдържанието на посочената клауза, която свързва началния момент на срока с
превръщането на субективното право в притезание, съдът приема, че така предвиденият
срок е давностен по своя характер. В отговора на исковата молба ответникът не е направил
възражение, че вземането е погасено с изтичане на предвидения в чл. 29, ал. 2 от ОУ
давностен срок, поради което същият не е следвало да бъде съобразен служебно от съда. За
пълнота следва да се посочи, че така уреденият срок противоречи на законоустановения
срок в чл. 111 б „б“ ЗЗД за този вид вземания, което е във вреда на потребителя, водещо до
значително неравновесие между правата на и задълженията на търговеца, т.е. е налице
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо това да бъде поставено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за въззивника – ищец в
първоинстанционното производство. Съобразно представения на л. 71 от
първоинстанционното производство списък по чл. 80 ГПК ищцата е сторил разноски в
размер на 202,97 лв., а във въззивното производство съобразно приложения на л. 22 от
делото списък - в размер на 718,07 лв., за извършването на които са представени
доказателства, поради което следва да й бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1278/29.11.2022 г. по гр.д. № 02515 г. по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бизнес център Блок Бенч Марк, да
заплати на Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5800,00 лв. /пет хиляди и
осемстотин лева/, представляваща неустойка чл. 29, ал. 1 от ОУ поради неспазване на срок
за започване на продажба на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: ***.
6
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бизнес център Блок Бенч Марк, да
заплати на Н. З. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 202,97 лв. /двеста и два лева и
деветдесет и седем стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство, и сумата
718,07 лв. /седемстотин и осемнадесет лева и седем стотинки/ - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7