МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 4191/2019 г. по
описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив
обвинение спрямо подсъдимия И.М.М. за престъпление по чл.211 пр.3 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода от 25.07.2017 г. до 18.12.2017 г. в гр.
Пловдив при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е. А. З.
ЕГН *** и К. В. М. ЕГН ***, както следва: на 25.07.2017 г. в гр.Пловдив е
възбудил и до 09.08.2017 г. е поддържал у
К. В. М. ЕГН *** заблуждение и с това е причинил на дружеството „Триера
Фам България“ ЕООД с ЕИК ********* имотна вреда в размер на 861 лева, в
началото на м. октомври 2017 г. в гр. Пловдив е възбудил и до 18.12.2017 г. е
поддържал у Е. А. З. ЕГН *** заблуждение и с това е причинил на дружеството
„Авто-Хит“ ЕООД с ЕИК ********* имотна вреда в размер на 11754,14 лева, като
общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 12615,14 лева.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от гражданския ищец „Триера Фам България“ ЕООД с ЕИК
********* против подсъдимия И.М.М. граждански
иск за сумата от 700.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат от престъплението, за което подсъдимият Михайлов е
предаден на съд - по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б
вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно с претендирана законна лихва върху тази сума,
считана от датата на извършване на инкриминираното деяние 09.08.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Съдебното следствие се поведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на процесното инкриминирано деяние. Прави
искане до съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание
лишаване от свобода към средния предвиден за престъплението размер при
ефективно изтърпяване при първоначален строг режим. Относно гражданския иск
счита, че следва да бъде уважен.
Повереникът на юридическото лице граждански ищец по делото
„Триера Фам
България“ ЕООД гр. Пловдив също счита обвинението спрямо подсъдимия за доказано
и иска от съда да признае извършителя за виновен. Не се заявява искане относно
евентуалното наказание, като се съобразява липсата на процесуално качество на
частен обвинител. Поддържа се гражданския иск и се иска уважаването му изцяло
като доказан по основание и размер. Претендират се и направени разноски по
делото.
Служебният
защитник на подсъдимия не оспорва извършеното от страна на подзащитния, нито
правната квалификация на разследваното престъпление. Акцентира се върху
индивидуализацията на наказанието, като се иска от съда да определи и наложи
наказание лишаване от свобода в размер около и под минимално предвидения от
законодателя. За гражданския иск - счита същия за основателен.
Подсъдимият И.М.М. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява съжаление
за извършеното. Признава изцяло фактите, изложени в описателната част на
обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях. Иска се
от съда с присъдата да наложи наказание към минималния размер.
Съдът като анализира доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият И.М.М. е роден на ***, живущ в
***, б., б. г., женен, със средно образование, осъждан, с ЕГН ***.
Подсъдимият И.М.М. е осъждан общо 18 пъти все за умишлени престъпления от общ характер.
Първото осъждане е с Присъда по НОХД № 6/1999 г. по описа на РС Враца, влязла в
сила на 03.06.1999 г., с която бил признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343В ал.2 от НК и му били наложени наказание лишаване от свобода в размер
на една година, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три
години, и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от две години.
Второто осъждане е с Присъда по НОХД № 930/2000 г. по
описа на РС Враца, влязла в сила на 19.01.2001 г., с която бил признат за
виновен за извършено през м. февруари 1997 г. престъпление по чл.314 от НК и му
било наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Следващото осъждане е с Определение по НОХД № 565/2005 г.
по описа на РС Враца, влязло в сила на 13.07.2005 г., с което подсъдимият бил
признат за виновен за извършено на 25.11.2004 г. престъпление по чл.206 ал.4
вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две
години, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от четири
години.
Четвъртото поред осъждане спрямо И.М. е с Определение по
НОХД № 7888/2005 г. по описа на РС София, влязло в сила на 08.02.2006 г., с което
бил признат за виновен за извършено на 10.06.1997 г. престъпление по чл.198
ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години.
С Присъда по НОХД № 94/2004 г. по описа на РС Враца,
влязла в сила на 14.06.2006 г., бил признат за виновен за извършено на
13.11.2002 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК и му било наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв.
С Присъда по НОХД № 901/2004 г. по описа на РС Враца,
влязла в сила на 16.10.2006 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършено
за времето от 08. до 10.01.2004 г. престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК и му било наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Наказание глоба, но в размер на 300 лв. М. е получил и с
Определение по НОХД № 602/2001 г. по описа на РС Враца, влязло в сила на
21.12.2006 г. за извършено на 25.04.2001 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
За извършена на 09.08.2002 г. измама по чл.210 ал.1 т.5
вр. чл.209 ал.1 от НК с Присъда по НОХД № 813/2003 г. на РС Враца, влязла в
сила на 04.05.2007 г., подсъдимият е бил наказан с лишаване от свобода в размер
на лишаване от свобода в размер на десет месеца, изпълнението на което било
отложено с изпитателен срок от три години.
Следващото осъждане е било с Определение по НОХД №
146/2006 г. по описа на РС Кнежа, влязло в сила на 11.02.2009 г., с което
лицето е бил признат за виновен за извършено в периода от 21. до 25.09.2004 г.
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и му е било наложено наказание
глоба в размер на 500 лв.
Първото ефективно изтърпяване на наложено му наказание
лишаване от свобода И.М. е получил при десетото му по ред осъждане с Присдъда
по НОХД № 353/2009 г. по описа на РС Троян, влязла в сила на 24.11.2010 г. – в
размер на две години при строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл.209
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, извършено в средата на м. декември 2006 г.
С Определение по НОХД № 1645/2011 г. по описа на РС Враца,
влязло в сила на 01.12.2011 г., подсъдимият е бил признат за виновен за
извършено на 21.08.2009 г. престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и
му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Дванадесетото поред осъждане е с Присъда по НОХД №
2119/2011 г. по описа на РС Стара Загора, влязла в сила на 09.12.2011 г., с
която М. бил признат за виновен за извършено в периода 21.-22.09.2009 г.
престъпление по чл.210 ал.1 т.2, т.4, т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК
и за извършено на 04.03.2010 г. престъпление по чл.213А ал.1 от НК, за които му
било наложено едно общо най – тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и четири месеца при строг режим на изтърпяване.
С Присъда по НОХД № 516/2011 г. по описа на РС Елхово,
влязла в сила на 23.03.2012 г., е било наложено наказание пробация за срок от
три години при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес,
задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 320 часа за три поредни години, за извършено на
29.08.2009 г. престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
С Присъда по НОХД № 946/2012 г. по описа на РС
Благоевград, влязла в сила на 12.07.2012 г., подсъдимият е бил признат за виновен
за извършено на 20.08.2008 г. престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1
вр. чл.28 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в
размер на единадесет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
С Присъда по НОХД № 193/2012 г. по описа на РС Враца,
влязла в сила на 18.07.2012 г., за извършено на 15.09.2006 г. престъпление по
чл.206 ал.1 от НК е било наложено наказание пробация за срок от три години при
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител.
Следващото осъждане е с Присъда по НОХД № 727/2012 г. по
описа на РС Враца, влязла в сила на 04.08.2012 г., с която И.М. е бил признат
за виновен за извършено на 05.10.2009 г. престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
С Присъда по НОХД № 773/2012 г. по описа на РС Враца,
влязла в сила на 15.07.2013 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършено
за времето от 20.09.1999 г. до неустановена дата на м. януари 2000 г.
престъпление по чл.206 ал.1 от НК и му било наложено наказание глоба в размер
на 1000 лв.
След постановяване на този седемнадесети поред осъдителен
съдебен акт е било извършено групиране на наказанията, наложени на подсъдимия
М., като с Определение по ЧНД № 1055/2013 г. по описа на РС Враца, влязло в
сила на 23.11.2013 г., като наказанията са били групирани в три кумулативни
групи – първата включваща наказанията по НОХД № 6/1999 г. по описа на РС Враца,
НОХД № 930/2000 г. по описа на РС Враца и по НОХД № 7888/2005 г. по описа на РС
София с определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер
на една година при строг режим на изтърпяване /-изтърпяно на 13.12.2011 г./,
втората включваща наказанията по НОХД № 565/2005 г. по описа на РС Враца, НОХД
№ 94/2004 г. по описа на РС Враца, НОХД № 901/2004 г. по описа на РС Враца,
НОХД № 602/2001 г. по описа на РС Враца, НОХД № 813/2003 г. на РС Враца и по
НОХД № 146/2006 г. по описа на РС Кнежа, като е било определено за изтърпяване
ефективно при строг режим и изцяло и отделно от определеното общо най – тежко
наказание по първата група, а именно едно общо най – тежко наказание лишаване
от свобода в размер на две години /-изтърпяно на 05.04.2013 г./, и третата
включваща накзанията по НОХД № 353/2009 г. по описа на РС Троян, НОХД №
1645/2011 г. по описа на РС Враца, НОХД № 2119/2011 г. по описа на РС Стара
Загора, НОХД № 516/2011 г. по описа на РС Елхово, НОХД № 946/2012 г. по описа
на РС Благоевград, НОХД № 193/2012 г. по описа на РС Враца, НОХД № 727/2012 г.
по описа на РС Враца и по НОХД № 773/2012 г. по описа на РС Враца, като е било
определено едно общо най – тежко и увеличено наказание за изтърпяване ефективно
при строг режим лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца
/-изтърпяно на 07.08.2015 г./. Към всяко от посочените формирани с
определението три кумулативни групи при определяне на съответното едно общо най
– тежко наказание лишаване от свобода са били присъединявани наличните по –
леки наказания – съответно глоба и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство съобразно чл.23 ал.2 и ал.3 от НК.
Последното осемнадесето поред осъждане спрямо И.М.М. е било с Присъда по НОХД № 14374/2013 г. по описа на
РС София, влязла в сила на 26.02.2014 г., с която лицето е било признато за
виновно за извършено на 16.01.2009 г. престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.2 ал.2
от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години
при първоначален строг режим на изтърпяване.
С Определение по ЧНД № 5546/2014 г. по описа на РС София,
влязло в сила на 09.01.2015 г., са били групирани наложените на М. наказания по
НОХД № 353/2009 г. по описа на РС Троян, НОХД № 1645/2011 г. по описа на РС
Враца, НОХД № 2119/2011 г. по описа на РС Стара Загора, НОХД № 516/2011 г. по
описа на РС Елхово, НОХД № 946/2012 г. по описа на РС Благоевград, НОХД №
193/2012 г. по описа на РС Враца, НОХД № 727/2012 г. по описа на РС Враца, НОХД
№ 773/2012 г. по описа на РС Враца и по НОХД № 14374/2013 г. по описа на РС
София , като е било определено едно общо най – тежко измежду наложените му и
увеличено наказание лишаване от свобода в размер на три години при строг режим
на изтърпяване, към което едно общо най – тежко и увеличено наказание лишаване
от свобода в размер на три години е било присъединено на основание чл.23 ал.3
от НК наказанието глоба в размер на 1000 лв. Това едно общо най – тежко и
увеличено наказание лишаване от свобода в размер на три години подсъдимият И.М.
е изтърпял на 07.08.2015 г.
В Търговски регистър при Агенция по вписвания подсъдимият
И.М.М. от *** бил вписан като *** и *** на множество търговски дружества, което
правило впечатление и помагало за създаване на невярната представа за неговата
личност у много от представляващите или управляващи търговски дружества на
територията на цялата страна. Използвайки
еднотипен план за действие той успявал да ги въвежда в заблуждение,
причинявайки им значителни по размер имотни вреди. Едно от дружествата,
на което подсъдимият М. бил *** и ***, било „Рая Трейд 2006“ ЕООД с ЕИК
*********.
Дружеството „Триера Фам
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление
гр. Пловдив ж к. „Тракия“, ул. „Ягодовско шосе“ № 35 било със *** и *** М.Ц.М.,
а основният предмет на дейност на същото бил производство и търговия с масла и
греси. М.М. била предоставила *** – свидетелят К.В.М., да я представлява в
качеството й на ***.
На 25.07.2017 г. св. М. бил
в офиса на дружеството в ***. На стационарния телефон на дружеството позвънил
подсъдимият И.М., който се представил от името на дружеството „Рая Трейд 2006“
ЕООД и се интересувал от маслата, които „Триера Фам България“ ЕООД предлага.
След като получил отговор по отношение на предлаганите стоки, той заявил
желание да закупи един варел двигателно масло марка „Агринол 15W40 CI-4“ на
името на дружеството, ***. Св. М. му
посочил, че един варел масло съдържа 205 литра, като стойността на същото била
861 лв. с включен ДДС. Подсъдимият заявил, че бърза със закупуване на стоката и
е готов веднага да заплати цената, като
още същия ден ще преведе парите по банкова сметка на дружеството продавач, като
маслото следва да бъде изпратено от гр. Пловдив в деня на разговора до офис на
куриерска фирма „Транспрес“ *** за негова сметка. Св. М. и подс. М. се разбрали
последният да изпрати данни на дружеството си, за да може да бъде издадена
фактура, като М. обещал да заплати общо дължимата сума от 861 лв. още на същия
ден - на 25.07.2017 г., по банковата сметка на „Триера Фам България“ ЕООД.
Веднага след приключване на телефонния разговор, тъй като нямал никакво
намерение да се задължи по сключената сделка, за по-голяма тежест относно
заявеното по телефона подсъдимият изпратил не данните на дружеството по
електронна поща на св. М., а удостоверение за актуално състояние на дружеството
„Рая Трейд 2006“ ЕООД, където същият бил вписан като ***. Всички тези действия
и убедителното поведение от страна на подсъдимия, че се занимава с посочената
търговска дейност мотивирало св. М. да се довери изцяло на заявеното от М. и
веднага да предприеме действия по оформяне на документите и изпращане на
стоката. Свидетелят незабавно разпоредил на служители на фирмата да изготвят
фактура за продажбата на моторно масло „Агринол 15W40 CI-4“ на стойност 861 лв.
с включен ДДС, с доставчик „Триера Фам България“ ЕООД с ЕИК ********* и с
получател „Рая Трейд 2006“ ЕООД с ЕИК *********, както и да предадат стоката на
куриерската служба, за да може същата още на следващия ден да пристигне на
посочения адрес на купувача ***. Копие от издадената за целта фактура с №
********** от 25.07.2017 г. на стойност 861 лв. с включен ДДС, била изпратена
незабавно в същия ден, на електронната поща на подсъдимия М.. По-късно на същия
ден – 25.07.2017 г., св. Н.И.Б., заемащ длъжността *** в „Триера Фам България“
ЕООД, лично предал в офис на куриерската служба „Транспрес“ в *** един варел от
205 литра с моторно масло „Агринол 15W40 CI-4“ и издадената за него фактура №
**********/25.07.2017 г. в оригинал за извършване на доставката на адреса на
получателя – подсъдимият И.М.М., с телефонен номер ***. Била му издадена
товарителница с № TRIERAA25077. До края
на деня плащане от страна на М. по банковата сметка на „Триера Фам България“
ЕООД не постъпило.
На следващия ден –
26.07.2017 г., в офиса на „Транспрес“ ООД в гр. Враца на бул. „Мито Орозов“ №
71, около 07.00 ч., били получени всички пратки, които следвало да се доставят
в района на община Враца, включително и пратката на „Триера Фам България“ ЕООД,
на чиято товарителница имало както описание на стоката, така и наименованията
на дружествата изпращач и получател. На работа в офиса в гр. Враца този ден
били свидетелите П.А.Х., Х.Г.К. и Е.Ц.А.. Около 10.30 - 11.00 ч. на място с лек
автомобил „Мерцедес МЛ“ – джип, пристигнал И.М. с неустановено по делото лице,
като подсъдимият попитал за пратката за „Рая-Трейд 2006“ ЕООД, която била варел
с масло. Св. И. потвърдил, че пратката е при тях, като го уведомил, че следва
да заплати транспортните разходи, а останалото плащане на стойността на
получената стока дължи по банков път на изпращача. М. поискал да вземе
пратката, като уточнил, че ще заплати по банков път на превозвача, но св. Г.
отказал, тъй като подсъдимият не бил редовен клиент, а и нямали подобна политика.
И.М. заплатил в брой дължимата сума по транспортните разходи, които били за
негова сметка, като не положил подпис на товарителницата, която в последствие
се оказало, че липсва в документацията на „Транспрес“ ООД. Пратката била
натоварена в джипа, с който пристигнал подсъдимия, след което последният си
тръгнал.
Все на същия ден –
26.07.2017 г., след като отново нямало постъпило плащане по банковата сметка на
„Триера Фам България“ ЕООД от страна на „Рая Трейд 2006“ ЕООД св. М. позвънил
по телефона на И.М., за да провери на какво се дължи забавянето и защо не е
извършено плащане съобразно договореното между страните. Подсъдимият отговорил
на обаждането, като заявил на св. М., че съпругата му е претърпяла катастрофа,
в момента се намирала пред операционната и по-късно същия ден ще заплати сумата
по банков път. Същото не било вярно и било казано от него единствено, за да
продължи да поддържа заблуждението у св. М., че ще бъде извършено плащане.
На следващия ден – 27.07.2017 г., след като отново св. М.
констатирал, че няма постъпило плащане, отново се обадил на И.М. по телефона.
Този път обяснението на последния било, че има семейни проблеми и проблем със
***, която била объркала нещо. Тъй като и в следващите дни плащане не било
направено, св. М. няколкократно звънял по телефона на подсъдимия, но той не
отговарял на обажданията му. Не връщал и обратно обаждане на неприетите
разговори.
На 01.08.2017 г. св. М. помолил неговия служител св. Б. да
позвъни на М. от личния си телефон, тъй като този номер ще е непознат за
адресата. Св. Б. инициирал обаждане, на което подс. М. веднага отговорил. Св.
Б. детайлно обяснил кой е и по какъв повод се обажда, а именно че е във връзка
с доставената и неплатена стока от „Триера Фам България“ ЕООД на „Рая Трейд
2006“ ЕООД. М. отново повторил, че е налице объркване и още същия ден плащането
ще бъде направено. След като до края на деня за пореден път св. М. констатирал,
че плащане няма, решил да извърши проверка в „Транспрес“ ООД в гр. Враца. Оттам
по телефона го уведомили, че стоката и фактурата за продажбата са получени от
И.М. още на следващия ден – 26.07.2017 г., но товарителницата липсвала. Св. М.
започнал да подозира, че подсъдимият го е измамил, споделил на съпругата си и
двамата решили да сигнализират Районна прокуратура гр. Пловдив, което направили
на 09.08.2017 г., когато окончателно се убедили, че плащане няма да постъпи и
очевидно дружеството е претърпяло вреда в резултат на измама.
Докато се развивали горните
събития, подсъдимият И.М. стигнал до извод, че измамната му дейност, прикрита
зад търговски сделки, лесно ще бъде разобличена с оглед на това, че за целта
използва дружества, на които същият е ***, и за това решил да използва
дружество, с което ***. Съзнавал, че дружеството не следва да е
новорегистрирано, за да не буди подозрение при сключване на бъдещите сделки, за
това започнал да проверява обяви в сайтове за покупко-продажба на бизнеси. През
м. август 2017 г. видял обява, публикувана от св. А.И.К.. Последният бил
регистрирал през 2016 г. търговско дружество „Кръстев Груп 2016“ ЕООД, като
извършвал търговска дейност в продължение на около една година с основен
предмет на дейност продажба на строителни инструменти. Дружеството имало
магазин, за който ползвало помещение под наем и който се намирал на адрес ***,
и поддържало регистрация в социалната мрежа Фейсбук. Подсъдимият се обадил по
телефона на св. К. от телефонен номер ***, като се представил. Между двамата
била уговорена среща на адреса на магазина. Двамата се срещнали, договорили се,
като М. заявил, че желае да закупи дружеството, а св. К. поискал сумата от
13000 лв. Договорили се, като втората им среща била определена за след няколко
дни пред адвокатска кантора, където следвало да бъдат изготвени документите по
сделката.
В същото време подсъдимият М. се нуждаел и от лице, което
да бъде ***, което възнамерявал да ползва за измамната си дейност. Запознал се
със св. К.И.К. от ***, който бил ***. Предложил му да стане *** на дружество
„Кръстев Груп 2016“ ЕООД срещу високо по размер месечно възнаграждение, като му
обяснил, че дружеството е в гр. Пловдив. Без да подозира намеренията на
подсъдимия св. К., който в този период остро се нуждаел от парични средства,
приел предложението.
През м. август 2017 г. св. А.К. и подс. И.М. се срещнали,
като на срещата, заедно с подсъдимия бил и св. К.К.. В процеса на изготвяне на
документите по сделката подсъдимият заявил на св. К., че дружеството следва да
бъде прехвърлено на св. К., при което К. попитал защо като ***в документите ще
се вписва св. К. при положение, че М. закупува дружеството и плаща цената, но
последният пояснил, че има много дружества *** и за това предпочита да е на
името на друг. От своя страна подсъдимият разяснил пък на св. К., че ще става
*** и за това следва да подпише всички необходими документи. Св. К., виждайки в
лицето на М. своя спасител от безработицата и безпаричието, впечатлен от сумите
в брой, с които разполага, и луксозния лек автомобил, който управлява, подписал
всички необходими документи. Така се оказал документално *** „Кръстев Груп
2016“ ЕООД, което И.М. смятал да използва за извършване на измами. К. останал
твърдо убеден, че е назначен на работа на „сериозна“ длъжност като ***.
Търговското дружество „Авто-хит“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Димитровград и със *** св. В.Д.В. било с основен предмет на
дейност продажба на авточасти и консумативи за автомобили. За целта дружеството
разполагало с общо 10 склада в 10 различни градове на страната. Във всеки един
от складовете имало по един отговорник
на склада, който отговарял за стоките, продажбите и цялостната търговска
дейност в съответния град. Отговорник на склада в *** била св. Е.А.З.. Същата
от 12 години работила в „Авто-хит“ ЕООД. Длъжността й била *** и същевременно с
това и ***. Дружеството приемало поръчки на телефоните в склада – *** и ***,
както и по интернет на сайта ***
В началото на месец октомври на 2017 г. св. З. получила
обаждане по телефона от подсъдимия И.М., който се представил за *** „Кръстев
Груп 2016“ ЕООД с ЕИК *********. Същият проявил интерес към предлаганите от
„Авто-хит“ ЕООД стоки. Св. З. го поканила да посети склада на дружеството, но
подсъдимият демонстрирал в разговора, че е зает *** с много ангажименти и няма
възможност да отиде на място. Жената казала, че тя ще отиде, като за целта си
уговорили среща. Като упълномощена от *** посетила на 05.10.2017 г. магазина на
фирма „Кръстев Груп 2016“ ЕООД, намиращ се в ***. Там я посрещнал подсъдимият
М., който се представил за господин К.К., *** „Кръстев Груп 2016“ ЕООД, какъвто
не бил, като за по-голяма тежест дал на св. З. визитна картичка като
потвърждение на това, че именно той е човекът, за който се представя. Св. З.
запознала подсъдимия с условията на плащане и начина на работа с електронния
магазин на „Авто-хит“ ЕООД, регистрацията и стоките, които се предлагали. През
цялото време на срещата М. демонстрирал припряност и парадиране със заетостта
към бизнеса си. Настоял плащането да се извършва по банков път, което не
направило впечатление на св. З., тъй като това била стандартна процедура на
плащане. Последната му обяснила, че заплащането на цената е с отложен платеж до
20 работни дни, като М. настоял периодът да е по-къс - 10 работни дни. Това
направило впечатление на свидетелката и тя възприела подсъдимия не само като
много зает човек с бизнеса си, а и като много сериозен. След като уточнили
общите условия срещата приключила.
Първата постъпила заявка от И.М.М. чрез дружеството
„Кръстев Груп 2016“ ЕООД до „Авто-хит“ ЕООД била на електронния магазин на
фирмата още на следващия ден – 06.10.2017 г. След като поръчката била получена
св. З. се обадила на мобилния телефон, вписан във визитката, която й дал
подсъдимия, за да уточни кога, как и по какъв начин ще стане доставката на
поръчаните стоки. Договорили се с М. поръчаната стока да се достави с транспорт
на „Авто-хит” ЕООД до магазина, намиращ се на ***. Още на същия ден -
06.10.2017 г., на подсъдимия в магазина на дружеството „Кръстев Груп 2016“ ЕООД
било доставено двигателно автомобилно масло – 12 броя туби от по 4 литра, 8
броя туби от по 5 литра, два варела от по 60 литра, 3 варела от по 208 литра и
един варел антифриз от 200 литра. Тази стока била предадена с фактура №
**********/06.10.2017 г., като цената на стоките била 3144,11лв. с ДДС. Като
срок за плащане във фактурата бил посочен същия ден. Малко след първата
поръчка, преди да бъде дори доставена, още същия ден, св. З. получила и втора
такава от подсъдимия М.. Втората поръчка била за един варел с двигателно
автомобилно масло - 208 литра на стойност 680,68 лв., за който била издадена
фактура № **********/06.10.2017 г. със срок за плащане до 05.11.2017г. Тъй като
стоките били обемни, същите били доставени ведно с оригиналите на фактури, на
М. с транспорт на „Авто-хит” ЕООД на два курса в този ден.
Скоро след първата поръчка и съответно доставка, но без да
е извършено каквото и да било плащане, започнали да пристигат нови поръчки
направени от И.М. чрез „Кръстев Груп 2016“ ЕООД до „Авто-хит” ЕООД. Подсъдимият
бил решил за кратък период от време да направи множество поръчки, които да
получи преди да е настъпил срока за плащане по първите, тъй като въобще не
възнамерявал да заплаща цената на получените стоки. На 11.10.2017 г. били
поръчани и съответно доставени 12 броя туби от по 5 литра с двигателно
автомобилно масло и един варел от 208 литра със същата течност, като за целта
била издадена фактура № **********/11.10.2017 г. на стойност 1065,04 лв..
Отново стоката била доставена с транспорт на „Авто-хит” ЕООД до магазина,
находящ се в ***, където били приети от подсъдимия заедно с издадената фактура,
на която бил отбелязан срок за плащане 10.11.2017 г.
На 14.10.2017 г. отново била направена поръчка от М., като
този път на място в склада, където работела св. Е.З., пристигнал св. И.П.Т.,
който да вземе поръчаната стока с микробус „Фиат Дукато” с регистрационен №
***. На св. З. направило впечатление, че св. Т. не е наясно каква стока следва
да вземе. С оглед на направената поръчка, която включвала два варела от по 208
литра двигателно автомобилно масло, същите били предоставени на св. Т., заедно
с фактура № *********/14.10.2017 г. за стойността на поръчката 1351,34 лв. с
ДДС.
Останалите доставени заявки с транспорт на „Авто-хит” ЕООД
до обекта на *** били от 16.10.2017 г., когато са предадени на И.М. следните
стоки: един варел от 208 литра с двигателно автомобилно масло - с фактура №
**********/16.10.2017 г. на стойност 580,58 лв. с ДДС; един варел двигателно
автомобилно масло от 208 литра и един варел с антифриз от 200 литра - с фактура
№ *********/16.10.2017 г. на стойност 1016,02 лв. с ДДС; един варел от 208
литра двигателно автомобилно масло, един варел със същото масло от 60 литра,
дванадесет туби от по 5 литра със същото масло и 12 броя туби от по 4 литра
масло - с фактура № *********/16.10.2017 г. на стойност 1515,44 лв. с ДДС,
всички с посочен срок за плащане на 15.11.2017 г.
На 19.10.2017 г. с
фактура № **********/19.10.2017 г. на стойност 1924,43 лв. с ДДС в магазина на
дружеството „Кръстев Груп 2016” ЕООД били предадени на подс. М. следните стоки:
два варела от по 60 литра двигателно автомобилно масло, 30 броя туби от по 5
литра със същото масло и 40 броя туби от по 4 литра със същото масло, въз
основа на направена от него поръчка. Срокът за плащане посочен във фактурата
бил 18.11.2017 г.
На 23.10.2017 г. с фактура № **********/23.10.2017 г. за
стойност 476,50 лв. с ДДС на И.М., като *** на фирма „Кръстев груп 2016“ ЕООД
били предадени 12 броя туби от по 4 литра двигателно автомобилно масло и 4 броя
баки от по 9 килограма грес.
Общата стойност на задълженията на фирма „Кръстев Груп
2016“ ЕООД към „Авто-хит“ ЕООД - склад Пловдив, след изпълнение на всички
поръчки, направени по интернет чрез сайта на дружеството-продавач от обв. М.,
били в размер на 11754,14 лв. с ДДС.
Поръчаните стоки от подсъдимия М. били доставяни с
транспорт на „Авто-хит” ЕООД до магазина на дружеството „Кръстев Груп 2016“
ЕООД от свидетелите И.Б.Б. и А.Р.П.. Двамата свидетели при всяка доставка
предавали ведно със стоката и издадената съответна фактура на представящия се
за господин К.К. подсъдим И.М.. Стоката била оставяна или в магазина,
стопанисван от М., или била пренатоварвана в микробуса на св. И.Т. – приятел на
подсъдичия, който бил нает от последния за транспортиране на стоките до
посочени от М. места. Стоките били транспортирани и предавани на неустановени
по делото лица, без документи, в различни части на страната.
Скоро след като била направена и изпълнена поръчката от
23.10.2017 г. св. Е.З. установила, че не е постъпвало плащане по сметка на
дружеството „Авто-хит” ЕООД от страна на „Кръстев Груп 2016“ ЕООД. Веднага се
свързала по телефона с подсъдимия И.М., когото същата познавала под името „г-н
К.К.”. Попитала защо не е постъпило плащане, на което получила отговор от М.,
че част от дължимата сума е преведена от негова страна. Целта на подсъдимия
била да поддържа заблуждение у свидетелката, че се е платило или ще се плати в
скоро време. З. установила, че подсъдимият не е казал истината за това, че е
платил част от сумата, която дължи, за това продължила да му звъни и да
напомня, че плащане следва да бъде направено. На всички обаждания М. давал
уклончиви отговори или посочвал основателна причина, като в даден момент от
комуникацията между двамата престанал да отговаря на телефонните обаждания на
св. З.. Последната започнала да звъни от чужди мобилни устройства, които
телефонът на И.М. да не може да идентифицира. При тези позвънявания подсъдимият
отговарял на обажданията на св. З., като казвал, че ще плати, но плащане така и
не било направено.
През м. ноември 2017 г. св. З. неколкократно посетила
обекта на „Кръстев Груп 2016”, където констатирала, че същият не работи, а при
едно от поредните посещения установила, че помещението е празно и се отдава под
наем. Свързала се за пореден път по телефона с подс. М., за да попита за
плащането и защо магазина на фирмата е затворен, на което подсъдимият продължил
да поддържа заблуждение у свидетелката, че всичко е наред, плащанията ще бъдат
направени и че магазинът е затворен, тъй като е преместен в ***. Обажданията от
страна на З. продължили, като М. винаги имал уважителна причина, за да забави
плащането – посочвал, че е починал негов близък и не можел да говори, след това
му били блокирани фирмените сметки. Скоро след това отново спрял да отговаря на
обажданията св. Е. З..
На 18.12.2017 г. св.З. за пореден път няколкократно
звъняла на телефона на И.М., но нито получила отговор, нито обратно обаждане.
Тогава позвънила на телефона на М. от своя личен телефон, чийто номер бил
непознат за него. Подсъдимият веднага отговорил на обаждането, като продължил
да поддържа заблуждение у З., че до края на деня ще плати по банков път сумата
от 1000 лева и ще го потвърди с номер на платежно нареждане. След като сумата
не постъпила до края на деня св. З. разбрала, че е била измамена от страна на
„г-н К.К.” и той не е имал никакво намерение да заплати заявените и получени от
него стоки. Проверила дружеството „Кръстев груп 2016“ ЕООД в Търговския
регистър, като установила, че действително К.К. е *** на същото и го бил
закупил от св. А.К. през м. август същата година. След това извършила проверка
на името на К.К. в интернет пространството. Чрез социалната мрежа Фейсбук
констатирала, че К.К. съществува, но не е човекът, с когото се е запознала като
собственик и управител на „Кръстев груп 2016” и с когото е контактувала. Снимката,
която видяла била на св. К.К., който виждала за няколко минути в магазина на
дружеството ***, когато бил влязъл, докато разговаряла с подсъдимия М. на
05.10.2017 г. Още същия ден 18.12.2017 г. веднага сигнализирала органите на
полицията.
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство били извършени процесуално-следствени действия разпознаване на
лице, при които по категоричен начин св. З., св. Б. и св. П. посочили
подсъдимия И.М. като лицето представило се за „господин К.К.” – *** на „Кръстев
груп 2016” ЕООД.
Пак в хода на разследването по досъдебното производство
св. З. предала доброволно, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване и по този начин приобщено като вещесдтвено докацателство, 1бр.
компактдиск CD – R, намиращ се на л.19а том 1 от досъдебното производство.
На 14.09.2017 г. от страна на подсъдимия М. била наредена
сума в размер на 161 лв. в полза на търговското дружество „Триера Фам България“
ЕООД гр. Пловдив като възстановяване на част от причинената щета от общия
размер от 861 лв. – вносна бележка л.42 том 2 от досъдебното производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимия М. на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на
чл.372 т.1 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК,
от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели К.М., Н.Б.,
П.И., Х.Г., Е.А., Е.З., В.В., И.Б., А.П., И.Т., А.К., К.К. и Ц.Й., също
ползвани на основание чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК, фактури, длъжностна
характеристика, протоколи за доброволно предаване, справки за регистрация на
моторни превозни средства, справки за лице от АИС „БДС, извлечения за актуално
състояние на търговски дружества, писма, заявление за подаване на документи по
електронен път, протоколи за разпознаване на лица и предмети, фотоалбум,
пълномощни, удостоверения, извлечение от интернет страница за комуникация чрез
електронна поща, товарителница, извлечения от разплащателна сметка, вносна
бележка, справка за регистрации на лице в централния полицейски регистър,
справки за регистрации на абонатен номер, копие на ГДД, на ГФО, справка
актуално състояние на действащи трудови договори, справки за съдимост,
характеристична справка, характеристика, справки за търпени наказания лишаване
от свобода, от вещественото доказателство по делото 1бр. компактдиск CD – R,
намиращ се на л.19а том 1 от досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото К.М., Н.Б.,
П.И., Х.Г., Е.А., Е.З., В.В., И.Б., А.П., И.Т., А.К., К.К. и Ц.Й. като
обективни, последователни и логични, а и кореспондиращи си помежду си и на
останалите доказателства по делото. Съдебният състав не откри каквито и да било
разминавания в твърденията на свидетелите по основните факти, касаещи
престъпната дейност на И.М., и които са залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия.
Настоящата инстанция прие да ползва като годни
доказателства протоколите от извършените разпознавания, приложени на л.156 т.1,
л.158 т.1, л.160 т.1 и на л.97-л.98 т.2 от досъдебното производство, в които
протоколи разпознатият е все подс. И.М.. Всеки един от тези протоколи съдържа
необходимите реквизити, очертани в чл.129 от НПК, извършените процесуално
следствени действия, за които са съставени тези протоколи, са сторени по реда
предвиден в чл.171 от НПК.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият И.М.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК,
тъй като през периода
от 25.07.2017 г. до 18.12.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Е.А.З. ЕГН *** и К.В.М. ЕГН ***,
както следва: - на 25.07.2017 г. в гр. Пловдив е възбудил и до 09.08.2017 г. е
поддържал у К.В.М. ЕГН *** заблуждение и
с това е причинил на „Триера Фам България“ ЕООД с ЕИК ********* имотна вреда в
размер на 861 лева, и - в началото на м. октомври 2017 г. в гр. Пловдив е
възбудил и до 18.12.2017 г. е поддържал у Е.А.З. ЕГН *** заблуждение и с това е
причинил на „Авто-Хит“ ЕООД с ЕИК ********* имотна вреда в размер на 11754,14
лева, като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 12615,14
лева.
От обективна страна в периода от 25.07.2017 г. до 18.12.2017 г. у
всеки един от живущите и работещи в гр. Пловдив свидетели К.В.М. – същият
действащ в качеството му на *** на „Триера Фам България“ ЕООД с ЕИК *********
гр. Пловдив М.М., и Е.А.З. – същата действаща в
качеството й на *** към „Авто-Хит“ ЕООД
с ЕИК ********* *** и *** на „Авто-Хит“ ЕООД в гр.
Пловдив, е било възбудено заблуждение чрез създаване на невярна
представа за успешна търговска дейност със стоки, сходни като стоките, които
били в основата на предмета на дейност на „Триера Фам България“ ЕООД и на „Авто-Хит“ ЕООД, за заплащане веднага, същия ден - у св. М., или в близките следващи – до 10
дни – у св. З., на стойността по закупени от подсъдимия И.М.М., действащ като
*** или представящ се като *** – като ***на „Рая Трейд 2006“ ЕООД с ЕИК
********* пред св. М. и като „господин К.К.“, който да е *** на „Кръстев Груп
2016“ ЕООД с ЕИК *********, стоки. Въз основа на така създадените от подсъдимия
у свидетелите М. /чрез телефонни разговори и изпращане на данни по електронна
поща – от дата 25.07.2017 г./ и З. /чрез телефонни разговори и срещи в гр.
Пловдив – от началото на м. октомври 2017 г./ неверни представи за добър
бизнес, добри търговски практики и за бързото заплащане на закупуваните стоки, тези
свидетели се разпоредили с имущество, собственост на търговските дружества,
които представлявали в дейността си. Св. М. на 25.07.2017 г. подготвил и предал
чрез служителя св. Б. на куриерска фирма един варел от 205 литра с моторно
масло „Агринол 15W40 CI-4“ и издадената за него фактура № **********/25.07.2017
г. на стойност 861 лв. с включен ДДС, които стоки били собственост на „Триера Фам България“ ЕООД, а св. З. – на 06.10.2017 г. – на два пъти, на 11.10.2017 г., на 14.10.2017
г., на 16.10.2017 г. – на три пъти, на 19.10.2017 г. и на 23.10.2017 г.
подготвила и предала, вкл. чрез транстортиране до ползвания от подсъдимия чрез
закупеното по – рано „Кръстев Груп 2016“ ЕООД в гр. Пловдив под наем търговски
обект на ***, собствените на „Авто-Хит“ ЕООД стоки съответно – двигателно
автомобилно масло – 12 броя туби от по 4 литра, 8 броя туби от по 5 литра, два
варела от по 60 литра, 3 варела от по 208 литра и един варел антифриз от 200
литра – по издадена фактура № **********/06.10.2017 г. на стойност 3144,11лв. с
ДДС, един варел с двигателно автомобилно масло - 208 литра – по издадена
фактура № **********/06.10.2017 г. на стойност 680,68 лв. с ДДС, 12 броя туби
от по 5 литра с двигателно автомобилно масло и един варел от 208 литра със
същата течност – по издадена фактура № **********/11.10.2017 г. на стойност
1065,04 лв., два варела от по 208 литра двигателно автомобилно масло – по
издадена фактура № *********/14.10.2017 г. на стойност 1351,34 лв. с ДДС, един
варел от 208 литра с двигателно автомобилно масло – по издадена фактура №
**********/16.10.2017 г. на стойност 580,58 лв. с ДДС, един варел двигателно
автомобилно масло от 208 литра и един варел с антифриз от 200 литра – по
издадена фактура № *********/16.10.2017 г. на стойност 1016,02 лв. с ДДС, един
варел от 208 литра двигателно автомобилно масло, един варел със същото масло от
60 литра, дванадесет туби от по 5 литра със същото масло и 12 броя туби от по 4
литра масло – по издадена фактура № *********/16.10.2017 г. на стойност 1515,44
лв. с ДДС, два варела от по 60 литра двигателно автомобилно масло, 30 броя туби
от по 5 литра със същото масло и 40 броя туби от по 4 литра със същото масло –
по издадена фактура № **********/19.10.2017 г. на стойност 1924,43 лв. с ДДС, и
12 броя туби от по 4 литра двигателно автомобилно масло и 4 броя баки от по 9
килограма грес – по издадена фактура № **********/23.10.2017 г. на стойност
476,50 лв. с ДДС. Общата сума на продадените от името на продавача „Авто-хит“
ЕООД стоки чрез въведената в заблуждение св. З. в полза на подсъдимия били в
размер на 11754,14 лв. с ДДС /представляващата щета за това търговско дружество
„Авто-хит“ ЕООД/, а цялата обща сума заедно и с тази на продадената от името на
продавача „Триера Фам
България“ ЕООД стока чрез
въведения в заблуждение св. М. /в размер на 861 лв. като щета за „Триера Фам България“ ЕООД/ все в полза на подсъдимия М. е в размер на 12615,14 лева.
И у св. М., и у
св. З. подсъдимият И.М. чрез телефонни разговори, инициирани изцяло от
измамените свидетели, поддържал създадените неверни представи за заплащане на
закупените и предадени му стоки като изтъквал сходни причини за неизпълнение на
поетите плащания – семейни проблеми, здравословни проблеми, обърквания в
счетоводството, временни затруднения, които лъжливи доводи поддържал съответно
до 09.08.2017 г. у св. М. и до 18.12.2017 г. у св. З. – когато тези лица са
потърсили съдействие до полиция и прокуратура, приемайки, че са били жертва на
измамливи действия.
Разпореждането със собствени на „Триера Фам България“ ЕООД и на „Авто-хит“ ЕООД средства – стоки – съответно един варел от 205 литра с моторно масло „Агринол 15W40
CI-4“ – собствени на „Триера Фам България“ ЕООД и двигателно
автомобилно масло - 12 броя туби от по 4 литра, 8 броя туби от по 5 литра, два
варела от по 60 литра, 3 варела от по 208 литра и един варел антифриз от 200
литра, един варел с двигателно автомобилно масло - 208 литра, 12 броя туби от
по 5 литра с двигателно автомобилно масло и един варел от 208 литра със същата
течност, два варела от по 208 литра двигателно автомобилно масло, един варел от
208 литра с двигателно автомобилно масло, един варел двигателно автомобилно
масло от 208 литра и един варел с антифриз от 200 литра, един варел от 208
литра двигателно автомобилно масло, един варел със същото масло от 60 литра,
дванадесет туби от по 5 литра със същото масло и 12 броя туби от по 4 литра
масло, два варела от по 60 литра двигателно автомобилно масло, 30 броя туби от
по 5 литра със същото масло и 40 броя туби от по 4 литра със същото масло, и 12
броя туби от по 4 литра двигателно автомобилно масло и 4 броя баки от по 9
килограма грес – собствени на „Авто-хит“ ЕООД, на отделни дати – 25.07.2017 г.,
06.10.2017 г. – на два пъти, на 11.10.2017 г., на 14.10.2017 г., на 16.10.2017
г. – на три пъти, на 19.10.2017 г. и на 23.10.2017 г., дават основание
на съда да счете, че престъплението измама в случая е извършено при условията
на продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 от НК – съдържа повече от
едно деяние – десет отделни случая, осъществяващи поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Налице е по – тежко наказуем престъплението измама състав
– по см. на чл.211 пр.3 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК –
извършена е при условията на опасен рецидив – след като подсъдимият е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК. Както се посочи и по – горе спрямо подсъдимият И.М.
са налични 18 осъдителни съдебни акта с налагани му наказания по голяма част от
тях лишаване от свобода и то при ефективно изтърпяване. Влияние върху правната
квалификация на процесното престъпление като сторено при условията на опасен
рецидив по см. на чл.211 пр.3 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК оказват
осъжданията по НОХД № 565/2005 г. по описа на РС Враца, НОХД
№ 813/2003 г. на РС Враца – по които е било определено за изтърпяване ефективно
при строг режим едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на
две години и същото е било изтърпяно на 05.04.2013 г. /групирани са били
наказанията по тези осъждания, заедно с други осъждания, но с наложени
наказания глоба, с Определение по ЧНД № 1055/2013 г. по описа на РС Враца, в
сила на 23.11.2013 г./, и наказанията по НОХД № 353/2009 г. по описа на РС
Троян, НОХД № 1645/2011 г. по описа на РС Враца, НОХД № 2119/2011 г. по описа
на РС Стара Загора, НОХД № 946/2012 г. по описа на РС Благоевград, НОХД №
193/2012 г. по описа на РС Враца, НОХД № 727/2012 г. по описа на РС Враца, по
НОХД № 773/2012 г. по описа на РС Враца и по НОХД № 14374/2013 г. по описа на
РС София, последният от които влязъл в сила на 26.02.2014 г. като по тази втора
кумулативна група е било определено и наложено едно общо най – тежко и
увеличено наказание лишаване от свобода в размер на три години при строг режим,
което е било изтърпяно от И.М. на 07.08.2015 г. По всяко от тези осъждания – по
кумулативните групи, М. е получил наказание лишаване от свобода и то с
ефективно изтърпяване, а освен това всяко от извършените престъпления е
извършено умишлено и при изтърпяване на наказанията лишаване от свобода не е
изтекъл и срока по чл.30 ал.1 от НК, изключващ приложението на правната фигура
на опасния рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
При така приетото за извършено престъпление от страна на
подсъдимия И.М.М. и определената правна квалификация на деянието по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК, при
обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и
целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да определи наказанието
при условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373
ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе
съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.211 пр.3 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до десет години, както и
възможност за конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за
намаляване на наказанието с една трета след определянето му съобразно
разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е предвидена
възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са
налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението му е по –
благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието,
което следва да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление измама,
следва да се определи при условията на чл.58А ал.1 от НК, но не и при условията
на чл.58А ал.4, тъй като не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК –
нито са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък
изключителни такива, че да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се приеха признанието на вина и изразеното съжаление за
извършеното, както и минимално възстановения размер от общо причинената с
престъплението щета – възстановени 161 лв. на едното ощетено юридическо лице
„Триера Фам България“ ЕООД. Като отегчаващи пък наказателната отговорност
обстоятелства съдът отчете по – високата степен на обществена опасност на
подсъдимия – извършващ отново тежко умишлено престъпление след като е търпял
многократно ефективни наказания лишаване от свобода, с налични осъждания за
други престъпления, извън оказващите влияние върху правната квалификация на
процесната измама, също по – високата степен на обществена опасност и на самото
деяние – включващо в състава като продължавано престъпление десет отделни
деяния, извършени в много кратък времеви период – сочещ интензивна,
непрекъсната престъпна деятелност, с пострадали две юридически лица и с
причинена им немалка по размер щета – общо в размер на 12615,14 лева. Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи на подсъдимия
И.М.М. наказание на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства лишаване от свобода в размер
на седем години и шест месеца, което съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК
намали с една трета, така че определеното и наложено наказание на М., което се
счита за най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието
и дееца, което наказание в най – пълна степен би постигнало своите цели, да
поправи и превъзпита извършителя така, че да може да насочи своето поведение
към спазване на законите и да не извършва за в бъдеще подобни прояви, е
наказанието лишаване от свобода в размер на пет години. Всяко друго наказание
лишаване от свобода в размер по – малък от наложения с настоящата присъда /в
каквато насока се направи искане от защитата за по – малко по размер наказание/
би се явило неоправдано снизхождение към подсъдимото лице – очертаващ се от
делата му като лице с трайно изградени престъпни навици, неповлиян към спазване
на общественоприемливо поведение и дори след изтърпяване на три годишно
наказание лишаване от свобода /по последното му групиране на осъжданията му/.
Това наказание лишаване от свобода в размер на пет години съдебният състав
счита за законо – и целесъобразно, поради което и не се възползва от
възможността да налага и предвиденото евентуално наказание конфискация на
имущество на виновния в размер до една втора.
Определеното и наложено наказание лишаване от свобода в
размер на пет години подсъдимият И.М. следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът прие, че от
така определеното и наложено на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода в
размер на пет години следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 11.12.2018 г. до влизане в сила
на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство граждански иск за сумата от 700 лева, представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди, резултат от извършената спрямо пострадалия
граждански ищец „Триера Фам
България“ ЕООД с ЕИК ********* измама от 25.07.2017 г. до 09.08.2017 г.,
настоящият състав счита, че той също е доказан по основание, тъй като увреждане
имуществото на ощетеното юридическо лице „Триера Фам България“ ЕООД гр. Пловдив се явява пряка и
непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия И.М.. Съдът
като взе предвид, че невъзстановените щети за гражданския ищец са именно в
размер на претендирания граждански иск, доколкото в хода на досъдебното
производство е била възстановена от подсъдимия чрез нареждане по банков път
сумата от 161 лв. – част от общата вреда от 861 лв. за „Триера Фам България“ ЕООД, счете да уважи
гражданския иск в пълния му претендиран размер като обезщетение за имуществени
вреди – като съответстващ на реално причинената щета за ощетеното лице – размер
съвпадащ и с обема на обвинение спрямо подсъдимия за процесната измама – с
уточнението за деянието насочено към имуществото само на този граждански ищец и
съобразеното по – горе частично възстановяване на общата щета. Доколкото с
гражданският иск се претендира и законната лихва върху сумата от 700 лв.,
считано от деня на увредата, то и съдът присъди в тежест на подсъдимия за
заплащане и законната лихва върху сумата от 700 лв., считано от деня на
увредата – 09.08.2017 г., до окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест
на подсъдимия М. да заплати на гражданския ищец „Триера Фам България“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Пловдив сумата от 200
лева, представляващи направени от гражданския ищец разноски по делото за
адвокатско възнаграждение по процесуално представителство.
Подсъдимият И.М.М. следва да заплати по сметка на РС Пловдив в полза на
Висш съдебен съвет сумата от 28 лева, представляваща държавна такса върху
размера на уважения граждански иск.
Приобщеното по делото веществено доказателство 1бр.
компактдиск CD – R, намиращ се на л.19а том 1 от досъдебното производство,
съдът прие, че следва да се върне на свидетелката Е.А.З., като лице, което е
предало вещта за приобщаването й като веществено доказателство, след влизане на
сила на настоящата присъда.
Направените по делото разноски за служебен защитник на
подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия процесуален етап, тъй
като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.