№ 18237
гр. С, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110107779 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Е. И И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.И, бул.“Т А“ № ..., чрез
адв.Ч., насочен против С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
Б П № 1, сграда 2А, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 460.38 лв., представляваща начислена главница за доставена и
потребена вода и лихва за забавено плащане, за периода от 28.06.2014 г. до 23.12.2020 г.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида № ..., открита в
ответното дружество за предоставяне на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент №
18, находящ се в гр.С, ж.к.И, бул.“Т А“ бл.....
Отбелязва се, че ответникът претендира оти щеца заплащане на сумата от 460.38 лв.
като натрупано задължение по партидата за перидоа от 28.06.2014 г. до 23.12.2020 г. Според
ищеца това вземане на ответника е погасено по давност, като в исковата молба се излагат
подробни съображения в тази насока.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът изразява становище за недопустимост на иска за сумата от 13.83 лв.,
доколкото според него този размер не се претндира за плащане от ищцата. По отношение на
сумата от 446.55 лв. признава иска, като излага твърдения, че тя е формирана от 418.34 лв.
главница и 28.21 лв. лихва, начислени за периода от 28.06.2014 г. до 23.12.2020 г.
Иска се разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца, като аргументира
становище, че той не е дал повод за завеждане на делото. С оглед на това и на извършеното
признаение, претендира се съдът да приложи последиците по чл.78, ал.2 от ГПК.
1
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за
предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода и обезщетение за забавеното им плащане.
Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е
обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, в
ответното дружество се води партида на името на ищеца, открита за доставка на ВиК услуги
по клиентски № ... за имот, находящ се в гр.С, ж.к.И, бул.“Т А“ бл..... Видно от справката,
изготвена от ответника, за исковия период са начислени задължения за предоставени ВиК
услуги в размер на 460.38 лв. общо за главница и лихва. Макар ответникът в отговора на
исковата молба да сочи по-нисък размер на задълженията, в издадената от него справка
фигурира именно процесната сума от 460.38 лв.
Ищецът основа претенцията си на настъпила погасителна давност. Тук следва да се
посочи, че досежно характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с течението
на който те се погасяват при бездействие от страна на ВиК операторът, ВКС прие в свое ТР
на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Ответникът не ангажира доказателства, че е предприел действия, които са в
състояние за прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищецът е признал
процесните задължения. Нещо повече – с отговора на исковата молба той признава исковете.
Признанието на ответника, съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави,
нито пък е свързано с право, с което той не може да се разпорежда.
С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
2
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в исковата
молба. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока съдът намира за
неоснователни. По този въпрос следва да се отбележи, че за да се освободи от отговорност за
разноски ответника, следва да са налице предвидените при условията на кумулативност
предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да признае иска и да не е дал повод за
завеждане на делото. В случая безспорно е установена първата предпоставка. По отношение
на втората следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че длъжникът има интерес
от предявяване на иск за установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като може да поиска решение при признание на иска. В случая, видно от приетото в о.с.з.
писмо от ответника до ищеца, ВиК операторът продължава да претендира извънсъдебно
заплащане на процесната сума от ищеца. Ето защо разноските по делото следва да се
разпределят по общите правила, според изхода му.
Освен заплатената от ищеца държавна такса, претендира се присъждане и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Видно от приложения на л.79 от настоящето дело договор за правна
помощ и съдействие, ищецът е упълномощил адвокат Д. Й. Ч. да го представлява. На
последната следва да се определи възрагарждение в размер на 400.00 лв., съобразно
материалния интерес по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, че Е. И И., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.И, бул.“Т А“ № ..., не му дължи сумата от 460.38 лв., представляваща начислена
главница за доставена и потребена вода и лихва за забавено плащане, за периода от
28.06.2014 г. до 23.12.2020 г.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б
П С" 1, сгр.2А, да заплати на Е. И И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.И, бул.“Т А“ № ...,
сумата от 50.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б
П С" 1, сгр.2А да заплати на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН **********, Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр.С, ул.“В“ № 19, партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 400.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Е. И И., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
7779/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4