МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД
№ 1582 / 2013 год. на ДРС
Дупнишки
районна прокуратура е внесла обвинителен акт,с който е предявила обвинение
против И.Г.И. от гр.***,за извършено престъпление по чл.144 ал.3, във вр. ал.1 от НК .
В обвинителния акт се твърди,че
на 20.09.2012 год., около **.00 часа в
гр. ***, в дом № ** на ул. „***” се е заканил на Е.Б. ***, с престъпление
против неговата личност,а именно-убийство, и тази закана е възбудила
основателен страх за осъществяването й у Б..
На досъдебното производство подсъдимият е напуснал пределите
на РБългария и въпреки многократните опити на
разследващите органи, включително и правното сътрудничество от германските власти,
не е бил установен на последният му известен адрес в гр.Берлин Ф.Р
Германия,като новият му адрес не е бил установен. На съдебното следствие
подсъдимият също не се явява, не е дал обяснения по обвинението, тъй като
не е намерен на посоченият от него адрес
както в РБългария,така и на последния му известен
адрес във Федерална Република Германия. Предвид на това на същия е назначен
служебен защитник,адв.Н.Н., а производството по
делото е проведено по реда на чл.269 ал.3,т.4,б.”а” от НПК.
Посоченият в
обвинителния акт като пострадал от престъплението – Е.П.Б.,чрез
повереникът си-адв.Д.,е
предявил граждански иск против подсъдимия И. за сумата от 10 000лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на престъплението. Претендират се лихви и разноски.
Съдът е приел за съвместно разглеждане иска и е конституирал пострадалия като
граждански ищец и частен обвинител.
Представителят на ДРП в съдебно заседание
поддържа изцяло повдигнатото обвинение,като предлага подсъдимият И. да бъде
признат за виновен по чл.144,ал.3, във вр.с ал.1 от
НК и да му се наложи наказание”лишаване от свобода”,като изтърпяването му да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Предлага гражданският иск да се уважи изцяло.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител, адв.Д.,се присъединява към
пледоарията на прокурора,като моли предявения гражданския иск да бъде уважен
така,както е предявен.Претендира присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение от 200 лева.
Служебният защитник на подсъдимия оспорва
приетите за установени от обвинението фактически обстоятелства и правната
квалификация на престъплението,като моли подзащитният
му да бъде оправдан,а гражданският иск-отхвърлен.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства,преценени поотделно и в съвкупност,ведно с доводите на страните
дават основание да се приеме за установена следната фактическа обстановка
Подсъдимият И.Г.И. - роден
на *** год. в гр. ***, последен известен адрес: ***,с паспорт №
*********,издаден на 06.05.2005г.в гр.Берлин, българин, освободен от български гражданство с Указ №
139/22.06.1993г. на Президента на РБългария, неосъждан в РБългария , с ЕГН-**********,
Подсъдимият
И. от дълги години живеел в гр.Берлин, ФР Германия,където бил
женен.Почти всяка година той се завръщал в РБългария
за да се види с роднините си,като при престоя си отсядал в жилището на брат
си,св. А.И.,***.
В средата на месец юни 2012год.
свидетелката М.С. и свид.Е.Б. решили да заживеят
заедно на съпружески начала,като в началото живеели в дома на М. ***.През месец
септември 2012год. между вуйчо й подс.И.И. и свид.Б. възникнал конфликт,което накарало Б. и С. да се
преместят да живеят в неговото жилище.
На 20.09.2012год. около 22.30часа свид.Б. бил спрян от полицейските органи за проверка,като
при проверката се установило,че същия управлява лек автомобил марка„Фолксваген
Голф ,собственост на свид.Ал.И. без да притежава свидетелство
за управление на МПС.След проверката полицейските служители помолили свид.Б. да ги придружи с автомобила в РУП-***,като същия
следвало да уведоми собственика на автомобила ,за да си го прибере.Свид.Евг.Б. веднага се обадил на
приятелката си свид.М.С., разказал й за случилото
се,като и казал, че трябва да помоли баща си,който е собственик на автомобила
да дойде в полицията,за да си го вземе.Свид.С.,която
се намирала в дома на свид.Б. веднага позвънила на
баща си и му обяснила какво се е случило и го
помолила да дойде в полицията ,за да бъде освободена колата. Веднага след
разговора със свид.И.,свид.С.
отишла в полицейското управление,като малко след нея пристигнали баща й свид.А. , придружен от вуйчо й подс.И.И..
След като автомобила на свид.И. бил освободен свид.С. го закарала пред бащината си къща,находяща се на
ул."***" № **,като малко след прибирането й в домът й се прибрали
баща й и вуйчо й обв.И.. След като се прибрали вкъщи свид.С., баща й свид.И. и вуйчо й
обв.И. седнали да обсъдят случилото се и вместо свид.И., подс.И.И. започнал да
държи сметка на племенницата си защо е предоставила автомобила на приятеля си Е.Б..Не
след дълго в дома на свид.И. дошъл и свид.Б. и седнал на масата при свид.И.
и подс.И.. Свид.И. и свид.Б. разговаряли за причините за задържането в полицията
на автомобила,като свид.Б. обяснил,че се е наложило
да управлява автомобила , защото е разбрал,че има проблем с брат му и е тръгнал
да го търси. В разговора със свид.И.,свид.Б. се извинил за инцидента и му обещал ,че няма да управлява
автомобила повече.Докато свид.И. и свид.Б. разговаряли подс.И.И. непрекъсното се намесвал в разговора им,нападайки с думи свид.Б.. След като приключил разговора със свид. И., свид. Б. се обърнал
към приятелката си свид.С. и й казал: „Хайде да си
ходим",имайки предвид да се приберат в жилището му,където вече
живеели.Чувайки думите на свид.Б. към племенницата си,
подс.И. извикал към него,че тя няма да си ходи с
него,тъй като не му е жена,в отговор на което свид.Б.
заявил,че скоро и това ще стане. Без каквато и да е причина,чувайки отговора на
свид . Б.,подс.И. извадил
пистолет марка„Екол 9 мм. и го насочил към главата на
свид.Б., като пистолета се намирал на сантиметри от
главата му. След като насочил пистолета подс.И. казал
на свид. Б.: Ей сега те гръмнах!”,„Сега ще те застрелям”.
Виждайки пистолета,насочен към главата си свид.Б.
изпитал силен страх за живота си и ужас от предстоящата възможност подс.И. да възпроизведе изстрел.Свид.И.,свид.Б. и подс.И. станали от
масата,а свид.С. застанала
пред приятеля си,молейки подс.И. да се успокои и да
свали оръжието.Към молбите на С. се присъединил и свид.И.,който
също започнал да увещава брат си да свали оръжието,насочено към главата на свид.Б..Докато свид.И. стоял на
пътя на подс.И.,дъщеря му и св.Б. започнали да се
приближават към вратата,за да си тръгнат,но
подс.И. ги видял,успял да излезе от стаята през
другият й вход, след което отишъл при вратата на двора,за да ги пресрещне.Движещите
в панически страх в посока вратата на двора С. и Б. били пресрещнати от подс.И.,който продължавайки да насочва пистолета към свид.Б. крещял ”Ще те убия!Ей сега те утепах!.Подс.И. крещял на брат си да се отдръпне,за да застреля свид.Б.,а свид.И. го умолявал да
престане и да се осъзнае .Въпреки молбите на свид.И.,
подс.И. не спирал да заплашва свид.Б.
и да държи оръжието насочено към главата му.Чувайки крясъци на двора слязъл и свид.С.С.,който попитал какво се случва,като използвайки пристигането
му свид.С. и свид.Б. успели
тичешком да излязат от двора на къщата и веднага отишли в РУП-*** ,където
съобщили за инцидента.След този инцидент свид.С. и свид.Б. окончателно се преместили да живеят в неговото
жилище,като подс.И. няколко пъти ги търсел по
мобилните телефони и продължил да заплашва свид.Б..
Горните обстоятелства категорично се
установяват от показанията на разпитаните свидетели Евг. Б.,М.С.,Ал.С., Св.С.
и Н.Ц., очевидци на случая, чиито показания са обективни,
безпристрастни,логически свързани, последователни и безпротиворечиви,поради
което и съдът ги кредитира като достоверни.Съдът кредитира и показанията на св.
В.И.,разпитана на съдебното следствие по искане на защитата,доколкото тя,
въпреки очакванията на сл.защитник не установи факти или обстоятелства,различни
от събраните по делото.
Всички разпитани свидетели
потвърждават едни и същи факти, че на
20.09.2012 год., около **.00 часа в гр. ***, в дом № ** на ул. „***” подсъдимият
е имал ясно изразено намерение да заплаши с убийство пострадалия Б., който се е
намирал в компанията на свидетелите М.С.,Ал.С.,като е насочвал пистолет в главата му.След като
се е доближил до Б., подсъдимият държейки пистолета му казал:” Ей сега те
гръмнах!”,„Сега ще те застрелям”, от което заплашеният Б. силно се
уплашил за живота си, поради което се опитал да избяга от къщата на св.И. с цел
да избегне непосредствено съприкосновение с подсъдимия и осъществяване на заплахата
за живота си.
Това съприкосновение с подсъдимия и пистолета,който
последния демонстративно държал насочен към главата на пострадалия Б. било
предотвратено благодарение намесата на свидетелите М.С.,Ал.С. и Св.С.,които се намесили и препречили
пътя на подс.И.,като същевременно го умолявали да
прибере пистолета,с който заплашвал да убие пострадалия Б.. Установи се по
делото, че тези свидетели са били заедно с Б., видели са, че подсъдимия е
насочил пистолет към него и върви след него и очевидно има намерение да стреля
с него. Показанията на свидетелите Евг. Б.,М.С.,Ал.С., Св.С.
се потвърждават и от показанията на св.Ц.,като всички свидетели
категорично потвърдиха,че подсъдимия И. е носил пистолет,като целта му е била
вербално ясно изразена многократно и в тяхно присъствие,а именно-да застреля Б..
От друга страна пострадалият Б. твърди, че
силно се е уплашил,като е видял подсъдимия с пистолет ,насочен непосредствено
към главата му и е чул заканите
,отправени към него.Предвид на това съдът приема,че в случая заканата е била от такова естество, че да
обуслови опасение, възникнало от обоснован страх, че може да бъде осъществена,
доколкото подсъдимия носи оръжие,годно да послужи за реализиране на отправената
закана,а именно за убийство.Заканата за това е била възприета от пострадалия
като реалистична,доколкото той е знаел причината и мотивите на подсъдимия,които
са го довели до това решение,обявени ясно и безапелационно от последния.
Изясни се и причината за поведението
на подсъдимия,а именно, че не е одобрявал връзката на неговата племенница със
св. Б.,поради което е решил по такъв начин да го отблъсне, за да прекрати
трайно този контакт.Категорично са доказани по делото авторството на деянието и
вината на подсъдимия, правната квалификация е точна, а и безспорна. Няма
съмнение нито за датата, нито за мястото на извършването, нито има противоречия
на събраните гласни и писмени доказателства на съдебното следствие с
поддържаното по обвинителния акт.
С оглед на така установеното,съдът прие,че
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението чл.144,ал.3, във вр.с ал.1 от НК
Специфичното за престъплението по
чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство” е, че изпълнителното деяние се извършва
само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.
Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност
деецът да осъществи обективираното си намерение, като
същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. Не е необходимо действително пострадалия да се уплашил, а
законът има предвид възможността за възникване на основателен страх у последния
от осъществяване на заканата.
Съдът счита, че за да бъде
осъществен съставът на чл. 144, ал. 3 от НК, се изисква в изразите на
отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено
към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на
заплашения - противно на волята му в исканата от дееца насока, като от
обективна страна се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е
отправена и да е в състояние да възбуди основателен страх у него, а не -
какъвто и да е било друг страх, за нейното реално осъществяване. От субективна
страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха.
Обект на престъплението са
обществени отношения,свързани със свободното формиране на волята,които
осигуряват на всеки човек свободно и самостоятелно да формира решенията си и да
изразява собствената си воля.За осъществяване на това престъпление от обективна
стлана се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана за убийство спрямо определено лице,която да е възприета от него,при
което да възбуди основателен страх за осъществяването й.В случай подсъдимият И.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението като се е заканил с думите:”
Ей сега те
гръмнах!”,„Сега ще те застрелям”, и чрез действие-държал е и насочвал
пистолет по посока намиращият се пред него св.Б.,който е бил обект на
посегателството.
От обективна страна на 20.09.2012
год., около **.00 часа в гр. ***, в дом № ** на ул. „***” подсъдимият е
осъществил закана за убийство към пострадалия Е.Б. ***, с престъпление против
неговата личност,а именно-убийство, отправяйки към него думите:” Ей сега те
гръмнах!”,„Сега ще те застрелям” и тази закана е възбудила основателен
страх за осъществяването й у Б..
Следва обаче да се прецени какъв е
смисъла на адресираните към пострадалия думи и дали подс.И.
отправяйки ги към заплашения, е съзнавал съдържанието на заканата и
отрицателното й въздействие върху последния. Съдът счита, че адресираните към
пострадалия думи действително имат характер на закана за убийство по см. на
чл.144, ал.3 НК. Не може да се приеме, че подобни закани са били естествени
между страните в резултат на влошени и конфликтни отношения между тях.
Доколкото същите са били придружени от демонстративно насочване на постолет като средство за изпълнение на заканата за
убийство към пострадалия, неговото поведение на датата 20.09.2012 г. не може да
се разглежда като израз на негативизъм в резултат от предходни конфликти, а
като действително намерение да осъществи
декларираното.
Налице
е и съставомерния признак на заканата- „възбуждане на
основателен страх” от осъществяването й. Този страх следва да е бил налице към
момента на отправянето й с оглед времето, начина и обстановката на деянието, а
не след минаването на определено време. Страхът от осъществяването на
определено престъпление (убийство) е обективна категория и неговото наличие не
се определя от твърденията на пострадалия, а с оглед наличието на
гореизброените обстоятелства. Отправената закана в случая е могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й с оглед времето,мястото и обстановката и
последващите действия на подсъдимия спрямо пострадалия-И. е съзнавал,че
пострадалия е възприел сериозно отправената му заплаха за убийство,доколкото всячески се е опитвал да избяга от подсъдимия,но той го е
преследвал упорито,демонстрирайки непреклонното си намерение да изпълни
заканата си на всяка цена. Ето защо съдът приема, че отправените думи от
подсъдимия и съпътстващите ги действия на последния,са довели до обективна
възможност за възбуждане на основателен страх у пострадалия от осъществяването й.
Субект на престъплението по
чл.144,ал.3,пр.-,във вр. с ал.1 от НК е подсъдимият И.,който
е пълнолетен и наказателно отговорен. Същият се е заканил на св. Б. с убийство
и тази закана е възбудила у него основателен страх от осъществяването й.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал,че съдържанието на заканата и действията му с пистолета се възприема
от заплашения като действителна и реална
заплаха.В случая подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и ги е искал.
За осъществяване от обективна и
субективна страна състава на чл. 144,ал.3 от НК е достатъчно деецът да съзнава
съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието
на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди
основателен страх у него за осъществяването й. Престъплението по чл. 144 ал.3
от НК е налице, когато заканата е
направена по такъв начин, че съобразно с обстановката, би могла да възбуди
основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено.
В случая подсъдимият освен чрез
думи е обективирал
и други действия, насочено към осъществяване на заканата му- демонстративно е
носил пистолет,като средство за осъществяване на заканата си. По този начин е
демонстрирал знанието си, че отправената закана е напълно реална и че възбужда
страх от пострадалия, респ. е насочил всичките си усилия към постигане на общественоопасните последици, с пълното съзнание на
настъпването на негативния резултат. Съдът счита, че в конкретния случай, от
доказателствата по делото, от характеристиката на употребените изрази, начинът
и мястото на тяхното отправяне, цялостното поведение на подсъдимият и пострадалия
Б., конкретната житейска ситуация, безспорно се установява че се касае за
закана, която реално и обективно е в състояние да възбуди основателен страх у
пострадалия Б. за осъществяването й от подсъдимият И..
Причината за извършване на това
престъпление се коренят в незачитане законите на страната от подсъдимия,слабите
му морално-волеви качества,нисък оценъчен критерий на поведение,незачитане на
личната свобода на пострадалия Б..
По тези съображения съдът призна подсъдимия И. за виновен в
извършване на престъпление от общ
характер по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК и му наложи наказание.
По тезата на
защитата
Сл.защитник на подсъдимия,излага съображения
относно подбудите на неговия подзащитен в опита си да
оневини поведението му.Според
защитата,подсъдимият, като принципен и спазващ законите гражданин,не е могъл да
понесе нарушаването им от пострадалия Б.,който управлявал автомобил без
СУМПС,както и че искал да се ожени за племенницата му,с която не се отнасял
почтително.Освен това подсъдимият възприел такова поведение спрямо
пострадалия,защото се чувствал застрашен от евентуалното му
противодействие,доколкото същият бил спортист и бил първоначално нападнат от
него,поради което подсъдимия действал в условията на неизбежна отбрана.До тези изводи
защитата достига,ползвайки материали от друго досъдебно
производство,които са извън доказателствената съвкупност по настоящето дело,
поради което и не се обсъждат от съда.
Тезата на защитата,че подсъдимия не е
извършил престъплението за което е обвинен поради изложените по- горе
съображения съдът намира за изцяло несъстоятелна и необоснована,опровергана
изцяло от събраните по делото доказателства,поради което я отхвърля.
По определяне
на наказанието
При определяне на наказанието съдът
съобрази всички обстоятелства, обуславящи степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани с
неприкосновеността на личността.
Престъплението е включено в глава ІІ НК- „Престъпления против
личността”, раздел V НК „Принуда”, респ. непосредствен обект на засягане са
обществените отношения, свързани със свободната воля на пострадалия и
осъществяването на психически тормоз върху неговата личност.
Степента на обществена опасност на
дееца е ниска, доколкото същият не е осъждан за други престъпления.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът съобрази липсата на критичност, възпрепятстване на
правосъдието и на възможността до приключване на наказателното производство
подсъдимият да съдейства на разследващите органи,доколкото същият, след
образуване на наказателно производство срещу него е напуснал пределите на
страната и въпреки многократните опити на разследващите органи, включително и
правното сътрудничество от германските власти, не е бил установен. Смекчаващо вината
обстоятелство е единствено чистото му съдебно минало. Ето защо съдът определи
наказание при превес на отегкчаващите отговорността
обстоятелства и като съобрази, че за деянието по чл.144, ал.3 НК не е налице
законово определен минимум, а от друга страна и отчете максимума на
наказанието, счете, че същото следва да се наложи в размер на „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ТРИ МЕСЕЦА. При обсъждане на начина на изтърпяване на наложеното наказание
съдът счете, че същото не следва да се изтърпи ефективно, като по този начин
счита, че ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК- поправителното въздействие на наказанието върху подсъдимия, както и на генералната превенция- предупредително-
възпиращо спрямо другите членове на обществото.
По гражданския иск:
Съдът счете, че предявеният и приет за съвместно разглеждане в
настоящето производство граждански иск е доказан по своето основание.При
горния изход на делото, съдът намери предявения граждански иск за допустим и
основателен, доколкото същият е предявен за репариране
на причинени неимуществени вреди от пострадалия Б..
Съдът намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и
в пряка причинна връзка с поведението на дееца, пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които безспорно следва да бъдат възстановени. Несъмнено в случая са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалият Б. е от кръга на лицата, имащи въможност
да търсят обещетение
за неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимият
е длъжен да репарира виновно причинените му вреди. Отправената към подсъдимия
закана за убийство безспорно е изплашила и притеснила пострадалия. Отделно от
това наранена е била неговата психика, чувство на себеуважение и лично достойнство, изпитвал е душевен дискомфорт. Ето защо съдът счита, че за упражнения
психически тормоз върху личността на пострадалия е достатъчна и справедлива
съгл. чл.52 от ЗЗД сумата от 2 000 лева и гражданския иск следва да бъде
уважен в този размер,ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието - 20.09.2012
г., до окончателното й
заплащане. За разликата над 2000 лв. до предявения размер от 10
000 лв., гражданският иск се явява неоснователен и съдът го отхвърли.
С
оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият И. да заплати по
сметка на ДРС д.такса върху размера на уважения граждански иск от 80,00 лв.
/осемдесет лева/, изчислена върху уважения размер на граждански иск,а на
гражданския ищец да заплати сумата от 200
лв. /двеста лева/, представляваща направени от него разноски за адвокатски хонорар за повереника
му.
След влизане в сила на
присъдата съдът разпореди връщането на иззетото веществено доказателство газов
пистолет „Екол” 9 мм, приобщен като веществено
доказателство по ДП № 114/2012 год. по описа на РУП - ***, на собственика му.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: