Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 474/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.С.С., с ЕГН: ********** *** е предявил иск против ПК „Н.“,
ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от председателя
Д. Г. Т. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща частичен иск от 79 747,62
лв. за неизплатено възнаграждение за период от 05.2008 г. до 07.2016 г. и 200
лв. частичен иск от 72 379, 23 лв. за мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.2008 г. до 01.07.2019 г.; сумата от
1000 лв., представляваща частичен иск от 7660,80 лева, представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и 100
лв. частичен иск от 2266, 32 лв. мораторна лихва
върху сумата за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г.; сумата от 1000 лв.,
представляваща частичен иск от 15 321, 60 лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на договора от 30.04.2008 г. и 100 лв. частичен иск от 4532,64
лв., мораторна лихва върху сумата за периода от 13.07.2016
г. до 01.07.2019 г.
В
исковата молба ищецът твърди, че от 01.04.1994г., до 13.07.2016г., заемал
длъжността Председател на П. „Н.". Съгласно изискванията на Устава на П. „Н."
приет на 23.04.2008г., бил сключен Договор от 30.04.2008г., съгласно, който се
определят основните положения относно заемането на длъжността Председател.
Съгласно чл. 3 от Договора и чл. 21/4/ от Устава на П. "Н." за председателят на
кооперацията било договорено възнаграждение, равно на пет минимални за страната
работни заплати, което към датата на сключването на договора възлизало на 1 200 лева месечно. В чл. 4 от договора било
уредено и автоматично актуализиране на дължимото възнаграждение, съобразно
промяната на минималната работна заплата.
Посочва, че на дата 15.05.2008г., бил сключен Анекс 1, според който му
било коригирано месечното възнаграждение в размер на 1100 лв., тъй като била
допусната техническа грешка. С анекса било определеното и допълнително месечно
възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит в размер на
16.80%, което съставлява сумата от 184,80 лева, дължимо от 01.05.2008г., като
същото автоматично нараства към първи октомври всяка година с 0.6% върху
месечното възнаграждение.
Във връзка с изменението на уговореното месечно възнаграждение на ищеца,
многократно били сключвани Анекси и издавани заповеди, както следва:
На 30.09.2008г., била издадена заповед от П.„Н.", съгласно която
допълнителното месечно възнаграждение за прослужено време и придобит
професионален опит нараства с 0.6% за прослужените 29 години непрекъснат трудов
стаж, става общо 17.40% от възнаграждението в размер на 1100лв. или 191.40
лева, считано от 01.10.2008г.
На 15.01.2009г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 2, с който било актуализирано възнаграждението му, поради изменението на
минималната работна заплата с ПМС 1/10.01.2009г., с оглед на което
възнаграждението му станало сума в размер на 1200 лв., считано от 01.01.2009 г. Със сключения анекс било актуализирано и
допълнителното месечно възнаграждение, в размер на 208 лв. и 80 стотинки.
Със заповед от 30.09.2009 година било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 216 лева, считано от 01.10.2009г.
Със Заповед от 30.09.2010г., било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 223.20 лв., считано 01.10.2010г.
На 30.08.2011 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 3, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 180/30.06.2011г., което
станало в размер на 1350 лв., считано 01.09.2011г. Със същият анекс било
актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение, което нараснало на сума
в размер на 251.10 лв.
Със Заповед от 30.09.2011 г., било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 259.20 лв., считано 01.10.2011 г.
На 30.04.2012 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 4, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 300/10.11.2011г., което
станало в размер на 1450 лв., считано 01.05.2012г. Със същият анекс било
актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение, което нараснало на сума
в размер на 278.40 лв.
Със Заповед от 28.09.2012 г., било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 287.10 лв., считано 01.10.2012 г.
На 25.12.2012 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 5, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 250/11.10.2012г., което
станало в размер на 1550 лв., считано 01.01.2013г.
Със същият анекс било актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение,
което нараснало на сума в размер на 306.90 лв.
Със Заповед от 30.09.2013 г., било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 316.20 лв., считано 01.10.2013 г.
На 16.12.2013 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 6, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 249/31.10.2013 г., което
станало в размер на 1700 лв., считано 01.01.2014г.
Със същият анекс било актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение,
което нараснало на сума в размер на 346.90 лв.
Със Заповед от 28.09.2014 г., било актуализирано допълнителното му
месечно възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит, което
станало 357.00 лв.
На 30.12.2014 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 7, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 419/31.10.2013 г., което
станало в размер на 1800 лв., считано 01.01.2015г.
Със същият анекс било актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение,
което нараснало на сума в размер на 378.00 лв.
На 30.06.2015 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 8, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 139/04.06.2015 г., което
станало в размер на 1900 лв., считано 01.07.2015г. Със същият анекс било актуализирано
и допълнителното месечно възнаграждение, което нараснало на сума в размер на
399.00 лв.
Със Заповед от 30.09.2015 г.,
било актуализирано допълнителното му месечно възнаграждение за прослужено време
и придобит професионален опит, което станало 410.40 лв., считано от 01.10.2015
г.
На 30.12.2015 г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен
Анекс 9, с който било актуализирано възнаграждението на ищеца поради
изменението на минималната работна заплата с ПМС 375/28.12.2015 г., което
станало в размер на 2100 лв., считано 01.01.2016 г.
Със същият анекс било актуализирано и допълнителното месечно възнаграждение,
което нараснало на сума в размер на 453.60 лв.
На
30.06.2016г., между ищеца и ответника П. "Н." бил сключен Анекс 10, с
който П. „Н.“ признава, че дължи на ищеца изплащането на възнаграждение от
2008г. до 30.06.2016г., в размер на 150 338.62лв., като от същите са изплатени
70 950 лева, с извършването на два банкови превода в размер на 35 000 лв.
и 35 950 лева, с оглед на което остава дължима сума в размер на 79 388.62 лева.
П. "Н. дължи изплащането на обезщетение за неизползван годишен отпуск за
2013г., 2014г., и 2015г., в размер на три месечни трудови възнаграждения на
стойност 7660.80лв. С Анекс 10 страните постигнали споразумение описаните по
горе суми да бъдат изплатени в срок до 20.12.2018г., което не било сторено от ответника.
Ищецът твърди, че на осн. чл. 9 от Анекс 1 от
15.05.2008г. ответника, му дължи обезщетение от шест брутни работни
възнаграждения, съставляващи сумата от 30 минимални работни заплати за
страната, като към въпросното обезщетение следва да му бъде изплатено
допълнително възнаграждение за прослужени години и придобит професионален опит
към датата на вписването на новият председател на П. „Н.“ в търговският
регистър и прекратяването на подписания договор от 30.04.2008г.
На 13.07.2016г., по партидата на кооперация е вписан нов председател-Д. Г. Т., с оглед на това
за потребителската кооперация е възникнало задължение за изплащане на
обезщетение в размер на 30 минимални работни заплати. Към 13.07.2016г.,
минималната работна заплата е била 420 лева, съгласно ПМС № 375 от 28.12.2015
г., с оглед на което общият размер на обезщетението за прекратяване на договора
е в размер 12 600 лева, а ведно с допълнително възнаграждение за прослужени
години и придобития професионален опит сумата се равнява на 15 321,60 лева.
Общият размер на дължимите суми от ответника към 01.07.2019г., се равнява на
102 730.02 лева.
С оглед горното за ищеца
бил налице правeн интерес от предявяване на настоящите искове, с
които моли съда да осъди ответната П. „Н.“ да му заплати горе посочените
суми.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът – П. к. „Н.“ е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище по допустимостта и основателността на
предявените искове.
Оспорва
същите изцяло по отношение на допустимостта и основателността им. Оспорва
ищецът да е бил в трудово правоотношение с П. „Н.“ за длъжността „председател“,
за да е налице правото да получи трудово възнаграждение.
Заявява,
че представеният трудов договор №6/06.05.1994 г. не е за длъжността
„председател на П. „Н.“, а е за длъжността „председател на Управителния съвет
на П. „Н.“ и е срочен - до провеждане на нов избор. В Закона за кооперациите от
1991 г. и в този от 1999 г. липсва текст, който да урежда трудово
правоотношение въз основа на избор между председателя на кооперация и
кооперацията, липсва такава уредба и в акт на Министерския съвет.
Към 1994 г., по времето за
което се отнася представения от ищеца трудов договор № 6/06.05.1994 г., в
действащия тогава Примерен устав на П. „Н.“ от 1991 г., а и в следващия устав,
приет от ОС на П. „Н.“ на 18.04.2000 г. липсва уредба на орган, респ. длъжност
„председател на кооперацията“, включително и да е предвидено, че с избрания
председател на кооперация се сключва трудов договор и, че той изпълнява тази
длъжност по трудово правоотношение. Едва в Устава, приет на 19.08.2010 г. е
записано, че „председателят на кооперацията може да изпълнява задълженията си
на обществени начала или по трудов договор“. За да може да изпълнява длъжността
си по трудов договор е следвало с ищеца да бъде сключен такъв за длъжността
„председател на П. „Н.“, а такъв няма. Представения от ищеца устав от 2008 г.
не е обявен в ТР и не е представян по ф.д. № 3447/1991 г. на СОС преди
пререгистрация на кооперацията по ЗТР, поради което не е произвел правно
действие и е неотносим към спора.
Заявява, че между същите
страни е водено гр.д. № 521/2016 г. по описа на РС-Пирдоп – трудов спор с
предмет предявени от настоящия ищец срещу настоящия ответник искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, които искове са отхвърлени,
поради липса на трудово правоотношение между ищеца и ответника за длъжността
„председател на П. „Н.“. Заявява, че оспорва представените с исковата молба
договор от 30.04.2008 г., анекси от № 1 до № 10, всички заповеди, справки по чл.
366 ГПК, устав на П. „Н.“ от 2008 г., трудов договор № 6/06.05.1994 г.
Поддържа, че при
сключването на договора от 30.04.2008 г. и анексите, ищецът като органен представител на П. „Н.“, от името на кооперацията е
договарял лично със себе си, определяйки си трудово възнаграждение и добавки
към него, поради което посочените договор и анекси към него са нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД.
Поддържа, че оспорените
договор от 30.04.2008 г., анексите и заповедите не са заведени в деловодната
система на П. „Н.“ и не са представени за осчетоводяване, нямат достоверна дата
на съставянето им, съответстваща на записаната в текста на документите, което
не изключва вероятността да са „антидатирани“ и създадени с оглед на процеса. Прилага
справка, изготвена въз основа на ведомостите за заплати, от която се
установявало, че И.С.С. е получил заплати за м.
05.2008 г. – м. 02.2008г., м.10-м.11.2011 г., м. 05-08.2012 общо 16 497,
69 лв. и за неполучени /депонирани/ заплати в общ размер на 35 520, 85
лв., като след дата 18.08.2014 г. няма начислени заплати. Позовава се на
настъпила погасителна давност по отношение на исковите претенции. Релевира възражения, че оспорените документи са нищожни,
поради противоречие със закона и добрите нрави, но и поради това, че имат
невъзможен предмет и са лишени от основание.
При условие на евентуалност
прави възражение за прихващане на претендираните за
съществуващи вземания в общ размер на 181 908,21 лв., от които ищецът
претендира частични искове в общ размер от 28 400 лв., със сума в общ
размер от 139 963, 82 лева, дължима от ищеца И.С.С.
на ответника П. „Н.“, представляваща вземания на ответника спрямо ищеца за:
-невъзстановени от ищеца служебни аванси /получени
с РКО: №№ 99 от 22.08.2010 год. за 800 лв.. 151 от 20.09.2010 год., 171 от
29.10.2010 год. за 15000 лв., 20 от 17.02.2011 год. за 500 лв., 70 от
01.06.2011 год. за 5000 лв., 99 от 02.09.2013 год. за 300 лв., 100 от
16.09.2013 год. за 600 лв., от които отчетени с ПКО №№ 195 от 23.09.2010 год.
за 500 лв. и 28 от 28.12.2012 год. за 620 лв./ - 23 130 лв.:
-изтеглени от ищеца от сметка на П. „Н." в ЦКБ /на 26.01.2016 год.
- 800 лв., на 29.01.2016 год. - 600 лв., на 19.02.2016 год. - 1000 лв., на
24.02.2016 год. - 4400 лв., на 15.03.2015 год.
- 1400 лв., на 04.04.2016 год. - 900 лв., на
06.04.2016 год. - 1400 лв., на 28.04.2015 год.
- 400 лв., на 28.04.2016 год. - 400 лв., на 23.05.2016 год. - 400 лв.. на 23.05.2016 год. 400 лв.. иа
23.05.2016 год. - 400 лв„ на 23.05.2016 год. - 400
лв., на 24.05.2016 год. - 400 лв., на 25.05.2016 год. – 39,93 лв., на 26.05.2016
год. – 156,20 лв., на 27.05.2016 год. - 100 лв., на 12.06.2016 год.-400 лв., на
12.06.2016 г -400 лв., на 12.06.2016 год. - 400 лв., на 12.06.2016 год, - 400 лв.. на 12.06.2016 год. – 400лв., на 14.06.2012
год. – 200лв., на 14.06.2016 год. - 100 лв., на 14.06.2016 год. - 50 лв., на 08.07.2016 год. - 400 лв., на 08.07.2016
год. - 400 лв., на 08.07.2016 год. - 400 лв.. на 08.02.2016 год. - 200 лв., на
13.07.2016 год. - 40 лв./ и невъзстановени - общо 17386,13 лв.;
-изтеглени от ищеца от сметка на П. „Н." в БАКБ /на 22.04.2016
год./ и невъзстановени - 70950 лв.:
-изтеглени от ищеца от сметка на П. „Н." в ПИБ /на 10.11.2015 год./
и невъзстановени - 12000 лв.:
-получени от ищеца по ведомост без да е налице трудово правоотношение с
ПК .“Н." /без основание/ суми за работна заплата за м.05.2008 год- м.02.2010 год.. м.10- 11.2011 год. м.05.-08.2012 гол.
- общо 16497,69 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани, като претендира и присъждане на разноските за
производството.
В съдебно заседание ищеца И.С.С.,
чрез адв. Г. и ответника П. „Н.“, чрез адв. П. поддържат
позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
С решение № 29/14.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 521/2016 г. по описа на РС-Пирдоп са отхвърлени
предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2, т. 3 от КТ
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ, във вр.
с чл. 350, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 357 от КТ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 220, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 224 от КТ от И.С.С. срещу П. „Н.“ да се признае уволнението на И.С.С. за незаконно и респективно да се отменят правните
последици, произтичащи от него, като възстанови И.С. на предишната заемана от
него длъжност – Председател на П. „Н.“, респективно да осъди ответника П. „Н.“ да заплати на ищеца сумата от
21 860 лева представляваща обезщетение за времето през което ищеца е
останал без работа поради уволнението; в размер на 12 600 лева, на осн. чл. 225 от КТ и законна лихва върху същото, за периода
от предявяване на исковете до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2100
лв., на осн. чл. 226, ал. 2 и ал. 3 КТ, вр. с чл. 350, ал. 1 от КТ, заедно със законната лихва
върху същото, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 5060 лв., за периода от
предявяване на исковете до окончателното плащане на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазения
срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор в размер на 2100
лева, като неоснователни и недоказани. С решение от 20.06.2018 г., постановено
по в.гр.д. № 260/2018 г. по описа на СОС е потвърдено решение № 29/14.03.2018
г. по гр.д. № 521/2016 г. на РС-Пирдоп. С определение № 581/10.07.2019 г. по
гр.д. № 4400/2018 г. на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване, въззивното решение.
Представен е трудов договор от 05.05.1994 г., по силата на който И.С.С.
е назначен на длъжност „Председател на Управителен съвет на П. „Н.“, до
провеждане на нов избор.
Представен е договор от 30.04.2008 г.,
между П. „Н.“ и И.С.С.. В т. 3 от договора и
посочено, че месечното трудово възнаграждение на И.С.С.,
като Председател на П. „Н.“ е в размер на пет минимални работни заплати за
страната – 1200 лева, определена в чл. 21 /4/д от Устава. В т. 4 е предвидено,
че възнаграждението се променя автоматично при промяна на минималната работна
заплата за страната. Представени са Анекси от № 1 до № 10 от договора, с които
е променяно възнаграждението на председателя, съобразно промяната на
минималната работна заплата. Всички анекси са подписани от И.С.С. в лично качество и в качеството му на председател на П.
„Н.“.
Представени и приети са заповеди от
30.09.2008г., 30.09.2009 г., 30.09.2010 г., 30. 09.2011 г., 30.09.2012 г.,
30.09.2013 г., 28.09.2014 г., 30.09.2015 г., които уреждат доплащане към
основното възнаграждение на председателя на процент за прослужено време.
Представен е устав на П. к. „Н.“ гр. П., приет на Общо
събрание на 18.04.2000 г., устав на П. к. „Н.“ гр. П., приет на Общо събрание на 23.04.2008 г., устав на П. к. „Н.“ гр. П., приет на Общо
събрание на 19.08.2010 г.
Приложено е цялото ф.д. № 3447 по описа за 1991 г. на
СОС, фирмено отделение, както и цялото производство по гр.д. № 521/2016 г. по
описа на РС-Пирдоп.
Приета по делото е съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, даваща отговор на поставените
задачи. Вещото лице след извършени проверки и анализ на представените по делото
доказателства и счетоводните записвания по търговските книги на ответника,
констатира, че начислените работни заплати, от страна на ответника възлизат в
размер на 52 018, 79 лева. Изплатените суми за работни заплати на И.С. са
в размер на 16 497, 75 лева, а остатъкът възлиза на 35 521,04 лева.
Вещото лице е констатирало, че договора и 10 бр. анекси приложени в исковата
молба, както и заповедите за прослужено време, не са отразени в търговските
книги на ответника. Вещото лице след анализ на счетоводните записвания по
търговските книги дава заключение, че сума в размер на 70 950, 00 лева от
сметката в БАБК е преведена на И.С.С. с две операции,
извършени на 22.04.2016 г. Ответникът не е извършил счетоводни записвания с
превода извършен на 22.04.2016 г. в размер на 70 950, 00 лева. Сумата в
размер на 12 000 лева по сметка на ПИБ е изтеглена на каса от И.С.С. на 10.11.2015 г. Сума в размер на 17 386,13 лева от
сметката в ЦКБ е изтеглена от И.С.. Вещото лице констатира, че по търговските
книги на ответника не са открити данни за внасяне/възстановяване на тези суми
от ищеца. Касовите книги на П. „Н.“ не са били налични при извършване на
проверката – представени са били отделни листове, част от касовите книги, но по
тях е нямало поправки, подправки, забелвания и зачертавания.
Като съобрази доводите на страните и доказателствата
по делото, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
60 от Закона за кооперациите членът на кооперацията може да предяви иск за защита на имуществените и неимуществените си
права, които са накърнени от органите на кооперацията.
Искът може да бъде обединен с иска по чл. 58.
Доколкото се твърди от ищеца, че са били накърнени негови имуществени права –
не е получил дължими възнаграждения, то исковете се явяват допустими.
С влязлото в сила решение № 29/14.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 521/2016 г. по описа на РС-Пирдоп, със сила на пресъдено нещо е установено, че между страните трудово
правоотношение не е съществувало за длъжност „председател на кооперация“. В
този смисъл съдът не обсъжда представения трудов договор от 05.05.1994 г.
Спорен между страните е въпроса дали през исковия период - от 05.2008 г. до 07.2016
г., И.С.С. е бил
председател на кооперацията, изпълнявал задълженията си като такъв и дали на същия се дължи възнаграждение за този
период и ако се дължи - в какъв размер.
От счетоводната експертиза се установява, че до м. февруари 2010 г. на ищеца е
изплащано възнаграждение, а не е изплащано такова от м. март 2010 г. до м.
август 2014 г. Поради това, е необходимо да се провери именно за този период
дали са били налице предпоставките за заплащане на възнаграждение на И.С.С..
От приложеното ф.д.№ 3447/1991 г. по описа на СОС се установява, че на
проведено общо събрание на П. „Н.“*** на 18.04.2000 г., И.С.С.
е избран за член на управителния съвет. На същата дата 18.04.2000 г. е
проведено заседание на новоизбрания Управителен съвет, на което за Председател
на Управителния съвет на П. „Н.“ с мандат от три години и избран И.С.С.. На същият е определена заплата в размер на пет
минимални работни заплати.
В устава на П. „Н.“, приет от Общото събрание на 23.04.2008 г., в чл.
21, ал. 1 е предвидено, че Председателят на Кооперацията се избира за срок от 4
/четири/ години, той е председател на УС и участва в неговата работа с равен
глас. В чл. 21, ал. 3 от Устава е предвидено, че Председателят може да
изпълнява задълженията си на обществени начала или по трудов договор. Когато
Председателят работи по трудов договор в чл. 21, ал. 4 от устава е предвидено,
че неговото възнаграждение е равно на пет минимални за страната работни
заплати. Над тази сума заплатата се определя с решение на Управителния съвет,
за което
Председателят на Кооперацията няма право на глас. Идентични са разпоредбите и в
Устава на П. „Н.“, приет от ОС на 19.08.2010 г. – чл. 21, ал. 2, 4 и ал. 5. От
мотивите на решение от 20.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 260/2018 г. по
описа на СОС, както и от цялото приложено производство е видно, че с решение на ОС от 19.08.2010 г. за
Председател на Кооперацията е избран И.С.С. за 4
годишен мандат от 19.08.2010 г. до 19.08.2014 г. От протокол на извънредно общо събрание от
16.06.2014 г. се установява, че е взето решение да се прекратят членските права
на член-кооператора И.С.С., да му се прекратят
предсрочно правомощията на председател, като за председател на П. „Н.“*** е
избрана Д. Г. Т..
За периода м. март 2010 г. до
м. август 2014 г., за който според счетоводната експертиза не е изплащано
възнаграждение е действал Устава на П. „Н.“, приет от ОС на 19.08.2010 г. В чл.
21, ал. 3 е предвидено, че Председателят на Кооперацията може да изпълнява
задълженията си на обществени начала или по трудов договор. Както вече се
посочи категорично е установено със СПН, че председателят на кооперацията не е
изпълнявал задълженията си по трудов договор, поради което следва да се приеме,
че това е ставало на обществени начала. В устава не е предвидена възможност за
заплащане на възнаграждение, когато Председателят изпълнява задълженията си на
обществени начала, поради което такова не му се дължи.
В отговора на исковата молба е релевирано
възражение, че вземанията са погасени по давност /л. 67 -68 от делото/. Съдът счита, че
същото е допустимо и своевременно направено, по същество е основателно. Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна давност е
петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Такъв друг срок е например предвиденият в чл. 111, б. „в” ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдържанието на понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и
неговите основни и задължителни характеристики са изяснени в ТР № 3/18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. С
тригодишна давност се погасяват и вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност. Касае се за искане за заплащане на суми за
период 05.2008 г. до 07.2016 г. Искът е предявен на 10.07.2019 г., поради
което към тази дата тригодишната давност е изтекла.
По изложените съображения предявените искове по чл. 60
от Закона за кооперациите, за осъждането на ответника П.
„Н.“ да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща частичен иск
от 79 747,62 лв. за неизплатено възнаграждение за период от 05.2008 г. до
07.2016 г. и 200 лв. частичен иск от 72 379, 23 лв. за мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.2008 г. до 01.07.2019 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Неоснователна се явява и
претенцията за обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и
2015 г., в размер на сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск от 7660,80
лева, и 100 лв. частичен иск от 2266, 32 лв. мораторна
лихва върху сумата за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г., поради това,
че е липсвало трудово правоотношение между страните, за да възникне такова вземане.
Представените договор от
30.04.2008 г. и анекси към него са
оспорени от ответника, с твърдения, че са антидатирани
и създадени за процеса. Цитираният
договор и анекси към него са подписани за П. „Н.“ от И.С.С.
в качеството на председател и в лично качество. Съгласно практиката на ВКС на
РБ юридическото лице, на което се
противопоставя документ, съставен с участието на органния
му представител, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК (решение № 309/13
/20.02.2014 по гр.д.№ 742/ 2012 г., І г.о.), включително когато се касае за
договори, сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ е частен и се
ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти подлежат на доказване по общите правила на ГПК
(решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/
19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита
на доказателствената сила на представен по делото
частен документ, за факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма
задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на
съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.).
В т. 9 от Анекс № 1/15.05.2008 г. е предвидено, че при прекратяване на
подписания на 30.04.2008 г. договор, на И.С.С. следва
да се изплатят като обезщетение, шест брутни работни заплати, съставляващи
сумата на тридесет минимални работни заплати. Съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани изявленията в представените по делото анекси, тъй като не се
подкрепят от други събрани доказателства по делото. Напротив, вещото лице е
констатирало, че договора и 10 бр. анекси приложени в исковата молба, както и
заповедите за прослужено време, не са отразени в търговските книги на
ответника. Освен това нито в устава е предвидено такова обезщетение при
прекратяване на правомощията на председателя, нито е взето решение на общо
събрание за това, поради което съдът приема така предявения иск за сумата от 1000 лв.,
представляваща частичен иск от 15 321, 60 лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на договора от 30.04.2008 г. и 100 лв. частичен иск от 4532,64
лв., мораторна лихва върху сумата за периода от
13.07.2016 г. до 01.07.2019 г., за неоснователен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2480 лева
за адвокатско възнаграждение и 200 лева –възнаграждение за вещо лице. От
договор за правна защита и съдействие от 25.10.2019 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 2000, 00 лева, което е заплатено в брой. Релевирано
е от ищеца възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски
хонорар, което съдът намира за неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 1362,00 лева. От представените договори за правна
защита и съдействие както следва от 25.10.2019 г., 23.01.2020 г., 11.03.2020
г., 27.05.2020 г. се установява, че са всяко съдебно заседание ответникът е
заплащат адвокатско възнаграждение в размер на 120, 00 лева или общо 480 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при защита
по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая са проведени четири съдебни заседания,
за които минималното възнаграждение следва да е 200 лева – или минималното адвокатско
възнаграждение, като се съобразят и броя на заседанията възлиза в размер на
1462, 00 лева. Съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на предявените искове,
поради което заплатения адвокатски хонорар следва да остане в този размер, без
да се редуцира.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно основание
чл. 60 от Закона за кооперациите, от И.С.С., с
ЕГН: ********** ***, против П. „Н.“, ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от председателя Д. Г. Т. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща
частичен иск от 79 747,62 лв. /седемдесет и девет хиляди седемстотин
четиридесет и седем лева и 62 ст./ за неизплатено възнаграждение за период от
05.2008 г. до 07.2016 г. и 200 лв. /двеста лева/ частичен иск от 72 379,
23 лв. /седемдесет и две хиляди триста седемдесет и девет лева и 23 ст./ за мораторна лихва върху главницата за периода от 05.2008 г.
до 01.07.2019 г.; сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща частичен иск
от 7660,80 лв. /седем хиляди шестстотин и шестдесет лева и 80 ст./, представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и 100
лв. частичен иск от 2266, 32 лв. /две хиляди двеста шестдесет и шест лева и 32
ст./ мораторна лихва върху сумата за периода от
01.07.2016 г. до 01.07.2019 г.; сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща частичен иск от 15 321, 60 лв. /петнадесет хиляди триста
двадесет и един лева и 60 ст./ лева, представляваща обезщетение за прекратяване
на договора от 30.04.2008 г. и 100 лв. /сто лева/ частичен иск от 4532,64 лв., мораторна лихва върху сумата за периода от 13.07.2016 г. до
01.07.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.С.С., с ЕГН: ********** *** да заплати на П. „Н.“, ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от председателя Д. Г. Т., разноски направени пред настоящата инстанция в
размер на 2 480,00 лв. /две хиляди четиристотин и осемдесет
лева/ за адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. /двеста/ лева –възнаграждение
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: