РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600032 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 33-та НПК.
Образувано е по депозирано от В. Г. Т. искане за възобновяване на в.н.о.х.д. №
140/2022 г. по описа на ОС-Пазарджик, с влязлото в сила по което решение № 87/11.07.22 г.
е потвърдена присъдата № 1/07.01.22г. по н.о.х.д. № 151/21г. по описа на РС-Велинград, с
която тя е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.
66 НК, за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В искането се твърди съществено процесуално нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд и неглижирано от въззивната инстанция, изразило се в порочно
събиране на доказателствени материали и в неоснователен отказ да се назначат експертизи.
В аргументацията на това касационно основание са преплетени доводи за необоснованост на
фактическите констатации на съдилищата по фактите. На следващо място се твърди
неправилно приложение на материалния закон в два аспекта – (1) решаващите инстанции не
били отчели, че ставало въпрос за търговска сделка, забавата по която на една от
договарялите страни не би могла да се интерпретира като измама (на другата страна), още
повече че за забавата имало правдоподобно обяснение; (2) ако евентуално поведението на г-
жа Т. се окачествяло като измама, коректната квалификация би трябвало да е по чл. 209, ал.
2 НК, а не по основния състав. На последно място се формулира оплакване за явна
1
несправедливост на наказанието. Счита се, че са налице основанията за определянето му по
реда на чл. 55 НК (и за замяната му с пробация при възприемане на претендираната
квалификация по чл. 209, ал. 2 НК). В петитума на искането се съдържат две алтернативни
искания – а) делото да бъде възобновено, а съдебните актове – отменени и да бъде
разпоредено ново разглеждане на делото в „съответната“ инстанция; б) след неговото
възобновяване да бъде постановена оправдателна присъда.
В съдебното заседание на ПАС искателката потвърди писмено поднесените искания
и тяхната аргументация, към която не добави нещо ново.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като касационна инстанция, след като
провери данните по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.
1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо.
Разгледано по същество, се оказа неоснователно, тъй като Пазарджишкият окръжен
съд не е допуснал твърдените нарушения.
1. Направеният от него и от проконтролирания от него районен съд доказателствен
анализ отговаря на правилата на обективната логика. Не се забелязва игнориране на
доказателствени източници, неправилно интерпретиране на тяхното съдържание или
позоваване на данни, които нямат характера на доказателства. В тази връзка ПАС няма
възражения срещу оформения фактически извод, че В. Т. била влязла в лични преговори с
представител на пострадалия едноличен търговец и в последна сметка издействала
вредоносната сделка и успяла да отнесе и завладее незаплатената и до днес стока.
Тя формулира конкретно възражение срещу втората основна фактическа констатация
на решаващите съдилища – че изначално нямала намерение не плати цената. Поддържаната
от защитата позиция е била (и е) за забава в търговскоправен смисъл, като се твърди, че
цената не била платена поради временни финансови затруднения. Съдът по възобновяването
няма правомощие да преценява правилността на изводите на инстанционните съдилища по
фактическата страна на казуса. Това, което може и следва да стори, е да провери дали
създаването на тяхното вътрешно убеждение е отговаряло на изискванията за формална
правилност. След съответна проверка ПАС стигна до положителен извод относно
разискваната констатация, доколкото районният и окръжният съд са извършили обективно
логичен и всеобхватен анализ на валидната доказателствена съвкупност, а преценката за
намерение на Т. за неплащане на цената е убедително изградена.
За нейното изграждане са използвани включително показанията на свидетелите К. и
2
двамата К.. Излагайки оплакване, че очната ставка между свидетелите К. и К. била
компрометирана, тъй като всеки от тях чул какво казал другият при разпита си, защитата не
се позовава на някакво отстранено при очната ставка противоречие между свидетелите. А
възразява „по принцип“. В производството по реда на Глава 33-та НПК обаче съдът не се
занимава с абстрактни оплаквания, тъй като единствено конкретното накърняване правото
на защита на осъденото лице може да обоснове решение за възобновяване на делото.
Що се отнася до признанието на подсъдимата, че била изписала
индивидуализиращите ЕООД "Н." данни в бележката, съставена в деня на получаване на
стоката и предадена на изготвилата фактурата св. К., то е използвано за оформяне на
фактическите изводи по казуса. Това е бил законосъобразен подход, доколкото разискваното
признание е изложено точно според процесуалните правила (в с.з. от 29.10.2021 г.). Съдът
не е уведомил искателката за правото да не дава обяснения. И правилно, след като е
изпълнил своето задължение да й разясни въпросното право в началото на съдебното
следствие – вж. л. 56 гръб от първоинст. дело. Мнението на защитата, че задължението на
съда се подновява във всяка ситуация, в която подсъдим реши да каже нещо в залата, няма
законово основание. Подобно очакване не е и логично при положение че става дума за
наказателно отговорно лице, тоест за вменяем субект, притежаващ необходимия екзистенц
минимум на разум и интелектуален капацитет. Идеята на защитата допуска дублиране на
ролите на съда и на адвоката, комуто именно е вменено задължението да следи
(внимателно) за осъществяване на начертаната линия на конфронтация с обвинението.
Не е вярно, че съдилищата по фактите не били посочили доказателства, от които
правели извод, че подсъдимата фактически извършвала дейността на ЕООД „Н.“. Посочили
са гласни доказателствени средства и надлежно са ги анализирали. Впрочем, защитата
пропуска, че релевантният за наказателната отговорност на осъдената въпрос не е дали е
била представител на ЕООД-то, а какво впечатление се е постарала да предизвика у св. К. за
своя статут в дружеството.
Възражението, че прочитането на досъдебните показания на св. П. (в които е
изложено твърдението за фактическо управление от страна на осъдената) било опорочено,
тъй като не било поискано съгласие от защитата, не е разбираемо, при положение че
прочитането е осъществено на основание чл. 281, ал. 4 НПК.
Не е приемлив укорът срещу решението на ВРС за отмяна на определението, с което
е допусната почеркова експертиза за установяване авторството на отметката „В.Г.“,
изписана в споменатата бележка. ПАС споделя отговора на окръжния съд на идентично
възражение, изложено при въззивното разглеждане на делото. Впрочем, изначално е ясно, че
оборването на констатацията за авторството на отметката (към което защитата се стреми,) не
би имало необходимия потенциал да се противопостави на обвинителните доказателства и
да видоизмени осъдителния извод.
В жалбата е формулирано възражение и срещу решението за кредитиране
твърдението на св. К., че осъдената била пожелала в съставения при вдигането на стоката
търговски документ да бъдат вписани индивидуализиращи данни на друго МПС, различно
3
от това, което според обвинението била използвала за превоз на стоката. Заобикаляйки
въпроса, че съдът по възобновяването не може да се произнесе по подобен въпрос, касаещ
обосноваността на съдебните актове, ПАС държи да отбележи, че възражението не е
разбираемо. Има предвид това, че в искането не е пояснено как вписването на данни за
друго МПС се е отразило на ефекта от заблудителното поведение на Т., респ. как според
защитата хипотетичното „изрязване“ на разискваната констатация би се отразило на изхода
на делото
Не е вярно, че съдилищата по фактите не били обсъдили алибито на осъдената, за
обосноваване на което са представени медицински документи, установяващи влошаване на
здравето й около инкриминираната дата. Напротив, това е сторено на л. 6 от въззивното
решение (вж. л. 66 гръб от въззивното дело). Твърдението, че осъдената е била във
физическа невъзможност да приеме инкриминираната стока на инкриминираната дата е
отхвърлено с аргументи, които се вместват в общ логически контекст с останалите
аргументи за нейно участие в измама.
Не е основателна критиката срещу отхвърляне на искането за експертно произнасяне
по въпроса за осчетоводяването на фактурата. ПАС също като инстанционните съдилища е
на мнение, че въпросът не изисква специални знания, доколкото е изяснен от събраните
доказателства, вкл. показанията на счетоводителя на ЕТ „Ф..“. От тези доказателства е
установено, че фактурата, съставена при вземането на стоката, е била фиксирана в дневника
за продажби на ЕТ, стойността й е участвала при оформянето на неговия месечен финансов
резултат, а начисленият ДДС е бил внесен в бюджета. С други думи, едноличният търговец е
ощетен освен със стойността на кашкавала, и с размера на ДДС по продажбата, в както
смисъл (правилно) е формулирано обвинението.
2. Анализът на правната страна на казуса също не страда от съществени пороци.
Велинградският и пазарджишкият съд са изложили ясни, разбираеми и в последна сметка –
споделими съображения за осъществяване на всички елементи от обективната и
субективната страна на измамата по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, сторена от
наказателноотговорно лице.
Не е вярно, че възраженията на защитата срещу правното окачествяване на
поведението на осъдената били оставени без отговор.
Центърът на нейната теза по правната страна на казуса е бил върху идеята, че
въведеното в заблуждение лице, което предало стоката, нямало компетентност да извърши
акт на имуществено разпореждане от името и за сметка на едноличния търговец. Сред
доказателствените материали действително не се намира документ, който да възлага на св.
К. подобна компетентност, но един от безспорните въпроси по делото е даденото от страна
на едноличния търговец указание да се предаде инкриминираното количество кашкавал при
уговорка за плащане в по-късен момент. Въпросното указание се е дължало на заблуда, че
ЕООД „Н.“, от чието име осъдената направила поръчката, има действително намерение да
плати цената на конкретно посочената на св. К. бъдеща дата. Според възприетата от
решаващите инстанции фактология осъдената е въздействала със заблудителна и користна
4
цел на св. К., а чрез нея – на собственика на ЕТ „Ф..“. Наложило се е заключението, че
имущественото на ЕТ „Ф..“ е било ощетено с акта на предаване на кашкавала на
инкриминираната дата, осъществено в съответствие с (опорочената) воля на собственика му
г-жа К..
Правилно не е уважено алтернативно заявеното искане на защитата – за
преквалифициране на посегателството по ал. 2 на чл. 209 НК. Това искане, отправено
повторно и пред настоящата извънредна инстанция, се опира на виждането, че св. К. била
„неопитна и й липсвала достатъчна практическа и теоретична подготовка за осъществяване
на разпоредителни сделки“. Подобни идеи не държат сметка за обективната страна на
„пасивната“ измамата, визирана в нормата на чл. 209, ал. 2 НК. За да е осъществен този
престъпен състав, е необходимо престъпникът да не е допринесъл, за да изпадне даденото
неопитно лице в ситуация на неправилна преценка на събитията. В случая е осъществена
активна (класическа) измама, след като измамницата си е послужила с традиционен прийом
за възбуждане на заблуждение – убедително уверение, че ще плати на уточнена дата в
бъдещето. Внушено с активни действия по демонстриране (с дела и слова) на сериозно
намерение за обвързване с договореното (от името на действително търговско дружество),
това уверение в крайна сметка е заблудило и представителя на ЕТ „Ф..“ св. К., и опитния
търговец, какъвто била майка й – св. К.. Без всякакво съмнение заблудителното поведение
на Т. е стояло в основата на решението за вредоносното предаване на стоката. Следователно
представлява основание за ангажиране на нейната наказателна отговорност.
3. Не се споделя и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При
неговото определяне са приложени точно критериите за индивидуализация, преди което са
конкретно преценени значението и силата на всяка от двете противоположни категории
обстоятелства по чл. 54, ал. 2 НК. Съвсем очевидно е, че смекчаващите обстоятелства нито
са многобройни, нито някое от тях носи характеристиката „изключителност“ по смисъла на
чл. 55 НК. Така че решението за определяне на наказанието в санкционните предели на
нормата на чл. 209, ал. 1 НК, а не по визирания в чл. 55 НК алгоритъм, не подлежи на
ревизиране.
В приложимата наказателна рамка инстанционните съдилища са постигнали
изискуемото според чл. 35, ал. 3 НК съответствие между деяние и наказание. Следователно
са направили оптималния санкционен избор.
*
В заключение – касационната инстанция не констатира нарушение в прилагането на
материалния и процесуалния закон, допуснато от инстанционните съдилища, така че
искането за възобновяване следва да бъде отхвърлено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Г. Т. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 140/2022 г. по описа на ОС-Пазарджик, с решение по което е потвърдена
присъдата по н.о.х.д. № 151/21г. на Велинградския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6