№ 5682
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503400 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20796 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 35319/2022 г. по описа
на СРС, 25- и с- в, Агенция „Пътна Инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ДЗИ- О.з.“
ЕАД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата от 6 915,31 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 24.05.2021 г.,
около 13:45 ч на детелината на бул. „Ботевградско шосе“ с бул. „Околовръстен път“, при
което вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
са причинени щети на л. а. „БМВ“, „Серия 6“, рег. № ****, ведно със законната лихва от
24.04.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно управление – София срещу решението с излагане на
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, както и за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяването му. Твърди се, че
ПТП не е посетено на място от органите на Пътна полиция, съответно и протоколът не е
съставен от длъжностно лице, поради което не се ползва с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Навежда се, че не са събрани
доказателства за извършена проверка за причиняване на вредите в резултат на умишлени
действия на водача на автомобила, както и за причиняване на вреди в резултат на настъпили
1
обстоятелства, попадащи в хипотезата на изключен риск. Сочи се, че представената по
делото застрахователна полица не удостоверява основанието за заплащане на
застрахователното събитие. Оспорва се настъпването на ПТП, а евентуално причинените
щети се твърди да са резултат от обикновено ползване, респективно да са получени при друг
механизъм – бордюр или друга неравност. Развиват се доводи и за съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, а
при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на присъдената в полза на ищеца
сума поради наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на процесния лек
автомобил. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът
да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите,
изложени във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата 6 915,31 лв. /след допуснато изменение
на иска/, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.05.2021 г., около 13:45 ч на
детелината на бул. „Ботевградско шосе“ с бул. „Околовръстен път“.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата и място л. а. „БМВ“, „Серия 6“,
рег. № ****, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца, преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, вследствие на което е реализирано ПТП и
на МПС са нанесени материални щети – увреждане на детайли, както следва: носач преден
десен долен – напречен; обтегач /биалета/ преден десен носач; стабилизираща щанга предна;
маншон десен кормилен накрайник; кора под заден десен носач; носач заден десен долен.
Сочи се, че АПИ /след допусната замяна на страна по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК/е стопанин
2
на пътя и като такъв е отговорен за неговото поддържане.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва иска като неоснователен и
недоказан.
В чл. 410 КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на
чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато обаче причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената
работа при или по повод нейното изпълнение.
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на
деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;
4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се
предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване
от ищеца.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
В случая ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника
за виновното поведение на съответните физически лица, на които е възложено да поддържат
в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.
От представеното пред първоинстанционния съд писмо от Директора на Областно
пътно управление София /л. 96/, се установява, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП следва да се приеме, че задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане
на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. В конкретния случай именно бездействието по поддържането на процесния
път и несигнализирането и необезопасяването на дупки на пътното платно е довело и до
3
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на
всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресното
вземане, а именно: 1./ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, които
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вследствие на
противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 410 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1./ наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2./ за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3./ виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4./ застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
От приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица се
установява, че към датата на процесното ПТП – 24.05.2021 г., между ищеца и собственика на
лек автомобил марка л. а. „БМВ“, „Серия 6“, рег. № **** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско +“, с валидност на
полицата от 12.09.2020 г. – 11.09.2021 г.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – показанията на свидетеля Р.
и заключението на САТЕ, чийто изводи настоящата инстанция изцяло възприема по реда на
чл. 202 ГПК, се установява, че на 24.05.2021 г. при движение на застрахования автомобил по
бул. „Ботевградско шосе“ с посока от гр. Правец към гр. София и в района на пътен възел с
ул. „Околовръстен път“ е настъпило пътно-транспортно произшествие поради преминаване
на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това
4
са били увредени посочените в исковата молба детайли по автомобила. Поради изложеното
доводите на ответника за недоказаност на механизма на настъпване на ПТП, респективно за
друг механизъм съдът намира за неоснователни. А и ответникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на възражението си за настъпване на друг механизъм на ПТП.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че по делото не е установено, че е
настъпило застрахователно събитие. Видно от приложените ОУ на въззиваемата страна
застраховател, страните по договора са се споразумели автомобилът да бъде застрахован при
условията на клауза „Пълно каско“. Ето защо, застрахователят дължи обезщетение и за
частични щети, настъпили при всички рискове, в случая имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП. Застрахователят се е задължил да отговаря за всички щети, възникнали по
автомобила вследствие на настъпило ПТП. Ето защо, настоящата инстанция намира, че
застрахователят е бил длъжен да обезщети настъпилите вследствие на процесното ПТП
вреди, респективно има правото да иска връщането на заплатената сума от ответника по
регресния иск. В случая се касае за попадане на застрахования автомобил в дупка по време
на движението му, което е причинило вреди на автомобила, поради което процесното ПТП
представлява такова по смисъла на ОУ на ищеца, а следователно и покрит застрахователен
риск, при настъпването на който ищцовото дружество дължи заплащането на
застрахователно обезщетение, което е видно и от приложените по делото ОУ, касаещи клауза
„Пълно каско“.
Досежно възраженията на ответника, че по делото не става ясно кои общи условия на
ищеца намират приложение настоящата инстанция намира, че последният своевременно е
представил приложимите общи условия, които са надлежно приобщени по делото /л. 129 –
137/. Ответникът не е представил доказателства, с които да установи, че не представените, а
други са приложимите в случая общи условия. Ето защо, това негово възражение се явява
неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната полица не
отговаря на изискванията на КЗ, доколкото в същата е посочено, че застрахованото лице е
получило, запознало се е и е приело Общите условия на автомобилна застраховка „Каско +“
и застраховка „Помощ на пътя“. Посочено е, че неразделна част от договора са
предложението въпросник, ОУ, протокола за оглед на МПС, анекси и документи за платена
премия /л. 5/.
Чрез констатациите на приетата в производството съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на свидетелските показания на
св. Р., както и че причинените на автомобила щети са в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП. Установява се и че сумата, необходима за отстраняването на вредите по
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 6 848,47 лв. Застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не
повече от застрахователната сума, която, от своя страна, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието, тъй
5
като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с
еквивалентно по вид и качество. Ето защо, установената от вещото лице стойност на вредите
се съизмерва с регресното право на ищеца. Тъй като посочената сума е по- ниска от размера
на платеното и претендирано от ищеца застрахователно обезщетение, последният е изменил
размера на предявената претенция именно с оглед на посочената в САТЕ стойност, като
първоинстанционният съд е допуснал така поисканото изменение. По делото се установява
във връзка с настъпилото застрахователно събитие, че на собственика на автомобила е
изплатено застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от ПТП.
На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата задължен да
поддържа и ремонтира пътя е ответникът по делото Агенция „Пътна инфраструктура“.
Бездействието на ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е
неизпълнение на това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените
вреди. Чрез показанията на св. Р., разпитан пред първата инстанция се установява, че на
пътното платно в посочения участък на настъпване на произшествието е имало
несигнализирана дупка, която не е могъл да види, тъй като пред него се движела колона от
автомобили, съответно не е могъл да избегне заради движещите се зад него автомобили. От
заключението на САТЕ се установява, че дълбочината на процесната дупка на пътя е с
дълбочина не по- малко от около 14 – 15 см, ширина – около 40 – 50 см, и дължина – около
50 см.
С оглед на това съдът намира, че увреденият – собственик на застрахованото МПС,
има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените от
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло се солидаризира с
изложените от СРС изводи относно възражението на ответника, че по делото не е
представен протокол за ПТП, съставен от служители на Пътна полиция – КАТ за
реализираното ПТП. В действителност съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Із41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспорти произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд в сила от
30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП, не се посещават от органите
на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Освен
това, в случая не е налице хипотезата, твърдяна от ответника, а именно процесното МПС да
не е било в състояние да се придвижи на собствен ход. Напротив, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че св. Р. се е придвижил с процесния лек
автомобил до дома си, като на следващия ден автомобилът е бил репатриран, т.е. към
момента на настъпване на ПТП, автомобилът е бил в състояние да се придвижва на собствен
ход.
Настоящата инстанция изцяло възприема изводът, изложен от СРС, че възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача – участник в
6
процесното ПТП, е неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва като
пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая ответникът, който носи
тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за
извършено от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно
движение, включително няма данни последният в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е
шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя скорост. Напротив, от
събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че
водачът се е движел със скорост от около 30 – 40 км/ч. Отделно от това, според експертът, за
да се определи дали водачът е имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП следва да е известно точното разположение на процесната дупка и да се определи
директната видимост на водача към нея. Съгласно събраните по делото доказателства
събитието е настъпило в района на пътен възел с множество завои, като от показанията на
св. Р. се установява, че пред него и зад него са се движели автомобили, които са му
попречили да възприеме и избегне дупката. Вещото лице е посочило още, че уврежданията
по процесното МПС могат да настъпят при движение извън платното и попадане на
автомобила в дупка с дълбочина не по-малко от около 14-15 сантиметра или преминаване
през изпъкнати неравности в зависимост от релефа на пътя. Според експерта от приложения
по делото снимков материал е видно, че по увредените детайли има удар от твърд предмет,
същите не са увредени вследствие на нормалната експлоатация на автомобила, като предвид
малкия експлоатационен срок на автомобила /2 години, 8 месеца и 12 дни от датата на
първоначална регистрация/ може да се направи извод, че уврежданията не са вследствие на
нормалната експлоатация на автомобила. По тези съображения следва да се приеме, че не е
налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване
на дължимото от ответника обезщетение.
От изложеното дотук съдът приема, че процесното ПТП е настъпило единствено
поради наличието на необезопасената дупка. Ето защо, правилно първоинстанционният съд
е уважил исковата претенция на въззиваемата страна „ДЗИ – О.з.“ ЕАД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 6 915,31 лева, ведно със законната лихва
от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и предвид факта, че други
оплаквания не са въведени във въззивната жалба, обжалваното решение на СРС следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски в размер за
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства, че същото е
действително платено от въззиваемия на адв. Л. Я. Ц.. Съдът намира своевременно
направеното от страна на въззивника възражение за прекомерност на претендираното
7
адвокатско възнаграждение за основателно с оглед на обстоятелството, че делото не се
характеризира със завишена фактическата и правна сложност, както и с оглед реално
извършената от адвоката работа във връзка с въззивното производство /подаване на отговор
на въззивна жалба и явяване в о. с. з./. Ето защо, претендираното адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено и присъдено в размер на 675 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20796 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. №
35319/2022 г. по описа на СРС, 25- и с- в, с което Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК:
****, с адрес: гр. София, бул. **** е осъдена да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „**** на основание чл.
410, ал. 1 КЗ сумата от 6 915,31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 24.05.2021 г., около 13:45 ч на
детелината на бул. „Ботевградско шосе“ с бул. „Околовръстен път“, при което вследствие на
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно са причинени щети
на л. а. „БМВ“, „Серия 6“, рег. № ****, ведно със законната лихва от 24.04.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул.
**** да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, бул. „**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 675 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8