№ 1200
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507877 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20001014/04.01.2021г.по гр.д. № 46651/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 90 ти състав е отхвърлен предявеният С. И. Л., ЕГН
**********, срещу ЧЕЗ Р.Б.“ АД ЕИК**** /с настоящо наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 43, т.3
от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителни
мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700 лева,
представляващи заплатена от ищеца в полза на трето лице неустойка във
връзка с развалянето на договор за наем поради неизпълнението на
задължението му в качеството му на наемодател да осигури безпрепятствено
ползване на имот находящ се в гр. София, ул. ****, поради липсата на
електрозахранване, причина за което е неизпълнението на ответното
дружество на задължението си да му осигури снабдяването му с ел. енергия в
срок ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. С решението е отхвърлен и
обективно съединения при условията на евентуалност иск срещу „ЧЕЗ Е.Б.“
АД, ЕИК **** /със сегашно наименование „Е.П.“ АД/ с правно основание чл.
79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700
лева, представляващи заплатена от ищеца в полза на трето лице неустойка
1
във връзка с развалянето на договор за наем поради неизпълнението на
задължението му в качеството му на наемодател да осигури безпрепятствено
ползване на имот находящ се в гр. София, ул. ****, поради липсата на
електрозахранване, причина за което е неизпълнението на ответното
дружество на задължението си да му осигури снабдяването му с ел. енергия в
срок ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца С. И. Л., с релевирани оплаквания за
неправилност на постановения акт. Изтъква, че било установено, че след
разделянето на офис на ****, на два отделни апартамента, ищецът подал
заявление за присъединяване на гореописания имот към електропреносната
мрежа, създаване на партида и снабдяването му с електроенергия. Поддържа,
че до 02.04.2019г. в нарушение на чл. 15 и чл. 16 от Наредба №6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
процесният имот не бил свързан. Сочи че въпреки правилните изводи на съда
за нарушение на наредбата и закъснялото свързване на ищеца с
електропреносната мрежа съдът неправилно отхвърлил предявените искове.
Изтъква, че било установено по делото, че на 18.02.2019г. е сключен договор
за отдаване на процесния имот под наем при месечна цена от 900 лв., като
ищецът получил сума от 1800 лв. от които 900 лв. месечен наем и 900 лв.
депозит. Счита за неправилен изводът на съда, че към момента на сключване
на договора за наем, страните не са счели липсата на електрическа енергия за
проблем и не са договорили изрични клаузи. Това е така, тъй като ищецът
нито е знаел нито е предполагал че електроразпределителното дружество
няма да спази законоустановения срок. Ето защо моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго с което искът се
уважава.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Е.П.“ АД, ЕИК **** /предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
/ с който счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование
ЧЕЗ Р.Б.“ АД/ не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 43, т.3 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и иск с
правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно
неизпълнение, следва да се установят следните елементи на сложен
фактически състав: 1/ наличието на облигационна връзка - двустранна правна
сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за
изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението
и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези
правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице
кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на
договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
Не е спорно във въззивното производство, че ищецът е собственик на
апартамент А 02-03 с адрес гр. София, ул. ****. Не е спорно, че ищецът със
заявление от 28.11.2018г. поискал монтаж на електромер на процесния
апартамент.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно, че между ищеца и
ответните дружества са възникнали договорни правоотношения по
присъединяване към електропреностната мрежа и доставка с
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование ЧЕЗ
Р.Б.“ АД/ и продажба на електрическа енергия с „Е.П.“ АД, ЕИК ****
/предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /
Ето защо настоящият състав намира че е налице първата предпоставка.
Не се спори във въззивното производство, че процесният имот бил
свързан към електропреносната мрежа на 02.04.2019г.
Съгласно чл. 23, ал.3 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи съоръженията за присъединяване на
обект към електропреносната мрежа се поставят под напрежение до
границата на собственост в седемдневен срок от датата на представяне на
доказателства от клиента че е договор за пренос и достъп до съответната
мрежа.
От приложените по делото документи се установява, че срокът по чл. 23
ал.3 от Наредбата не е спазен от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД
/с предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/.
При това положение следва да се приеме че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника по първия иск.
3
По делото не се твърди и не са представени доказателства които да се
установява че е налице невиновно неизпълнение.
Спорен по делото е въпросът дали е налице третата предпоставка, а
именно дали са налице вреди в причинно-следствена връзка от виновното
неизпълнение на договора с „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с
предишно наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/.
По делото са представени договор за наем от 18.02.2019г., съгласно
който ищецът като наемодател е отдал под наем процесния апартамент на
трето за производството лице срещу задължението за заплащане на наемна
цена. В самия договор са уговорени електронни адреси за кореспонденция
като за ищеца той е ****.*****@***.**, а за наемателя той е ****@abv.bg.
Приет е и приемо-предавателен протокол по договора за наем от
18.02.2019г., разписка за получени от ищеца 1800 лв., представляващи
стойността на един месечен наем и гаранционен депозит. Приложено е и
споразумение от 06.03.2019г. за прекратяване на сключения договор.
По делото е прието и платежно нареждане за заплащане на неустойка от
09.04.2019г.
По отношение на своевременно релевираното оспорване на датата на
всички частни документи, а именно договора за наем, приемо-предавателния
протокол, споразумението за прекратяване, отстрана на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/с предишно наименование ЧЕЗ
Р.Б.“ АД/, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ГПК Частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа.
В константната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
/виж РЕШЕНИЕ № 273 ОТ 02.12.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1067/2019 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 207 ОТ 21.01.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1381/2015 Г.,
Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 167 ОТ 03.07.2018 Г. ПО ГР. Д. №
4020/2017 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 17 ОТ 13.06.2019 Г. ПО Т.
Д. № 1104/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и други./, е утвърдено разбирането,
Авторът на частния документ - физическото лице, което го е подписало,
очевидно не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Той самият,
обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с
процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява
достоверността с оглед останалите обстоятелства по делото - чл. 181, ал. 2,
във вр. с чл. 175 от ГПК, като тежестта за доказване в този случай е за автора
на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително изявление в
документа относно неговата дата. По аргумент за по-силното основание,
4
всяко друго лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и
на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото
производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови
твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат
пряко или не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат
увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него
частен документ, т.е - е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то
оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която
се ползва от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени
средства - достоверна дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение №
50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г.
по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на
доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е
съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото
съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за
вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. №
856/2017 г., ІІІ г.о.).
В тази връзка предвид направеното оспорване отстрана на ответника, в
тежест на ищеца е да установи че договорът за наем, приемо-предавателния
протокол, споразумението за прекратяване са сключени на посочената в тях
дата.
Освен оспорените документи е представена и електронна
кореспонденция.
В случая представените доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност, а именно платежното нареждане и приложената електронна
кореспонденция не се установява достоверната дата оспорените документи. В
тази връзка следва да се държи сметка, че са представени само частни
документи, а от приложената електронна кореспонденция не е видно какво
точно е приложено в електронното писмо и не става ясно, дали действително
касае този договор за наем. Единствено дата 09.04.2019г. като дата на
плащане на сумата от 2700 лева е установена
Ето защо настоящият състав приема, че не са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по първия иск
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.
При това положение първоинстанционното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
Неоснователен се явява и евентуалният иск срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ****
/предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/. Предвид изначално
липсата на предпоставките на чл. 82 от ЗЗД, а именно наличието на
претърпени вреди не е налице възможност за ангажиране на отговорността и
5
на втория ответник. Освен това този ответник няма задължение за
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа, едва след това за
него възниква задължението за продажба на електрическа енергия.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството, жалбоподателят няма право на
разноски.
Право на разноски има единствено въззиваемото дружество „Е.П.“ АД,
ЕИК **** /предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/. На
основание чл. 78, ал. 3 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП
жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Разноски във въззивното производство не следва да се присъждат в
полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, /с предишно
наименование ЧЕЗ Р.Б.“ АД/, тъй като от негова страна не е подаден отговор
на въззивната жалба и не се е явил негов процесуален представител в
насроченото открито заседание.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001014/04.01.2021г.по гр.д. № 46651/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 90 ти състав.
ОСЪЖДА С. И. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ЕИК
**** /предишно наименование наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ сумата от 100
лева във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6