Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 22.06.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 237 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ш.Б.
дължи на ищцовото дружество „Ф.И.“ ЕАД сумата от 762,95 лева, дължима по
цедиран договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г., от които: сума в
размер на 377,63 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 69,96 лева –
договорна лихва, дължима за периода 28.06.2015 г. – 16.07.2016 г., сума в
размер на 73,64 лева – мораторна лихва за забава за периода 28.06.2015 г. –
30.05.2017 г., както и сумата от 241,72 лева – такси за периода 28.06.2015 г. –
16.07.2016 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 21.05.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството на
кредитор и А.Ш.Б., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит № ., по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 400,00 лева, като последният се задължил да
върне сумата, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 78,89 лева и
такси в размер на 333,19 лева, които се начислявали за използване на услугата
„Кредит у дома“, която представлявала домашно посещение за събиране на
дължимите суми, както и за оценка на досието. Погасяването на посочените суми
следвало да стане на 60 седмични погасителни вноски.
В отклонение от договорните си
задължения ответникът преустановил плащанията, като падежът на първата
непогасена вноска настъпил на 27.06.2015 г., вследствие на което и считано от
следващия ден последният изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в
размер на законната лихва. Крайният срок за погасяване на цялото задължение
настъпил на 16.07.2016 г.
На 28.07.2016 г. бил сключен договор
за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Ф.И.“ ЕАД, в обхвата на
който се включвало и процесното вземане. В изпълнение на задължението си по чл.
99, ал. 3 ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, вследствие на което било изпратено писмено - уведомление до ответника
чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната в цялост като непотърсена,
поради което ответникът в настоящото производство предстояло да бъде уведомен
за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба, с приложено към
нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Посочва, че за претендираните от
ответника суми подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до СРС, по което било образувано ч. гр. д. № .г., препратено по
компетентност на РдРС, вследствие на което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № .г. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед
в срок, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът А.Ш.Б. дължи
на ищцовото дружество „Ф.И.“ ЕАД сумата от 762,95 лева, дължима по цедиран
договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г., от които: сума в размер
на 377,63 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията; сума в размер на 69,96 лева – договорна лихва,
дължима за периода 28.06.2015 г. – 16.07.2016 г., сума в размер на 73,64 лева –
мораторна лихва за забава за периода 28.06.2015 г. – 30.05.2017 г., както и
сумата от 241,72 лева – такси за периода 28.06.2015 г. – 16.07.2016 г. Ищецът
претендира присъждане на сторените разноски както в заповедното, така и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който твърди, че представеното с исковата молба Приложение № 1 не е
подписано и не е датирано, като наред с това твърди, че ответникът не е бил
уведомен по надлежния ред за сключения договор за цесия.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен
представител, който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Ф.И.“ ЕАД е подал на 04.07.2017
г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника А.Ш.Б. за дължими суми по договор за
потребителски кредит № . от 21.05.2015 г., въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № .г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против
длъжника и настоящ ответник. В законоустановения двуседмичен срок от връчване
на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на
сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Ф.И.“ ЕАД е предявил
настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД (кредитор) и А.Ш.Б. (кредитополучател), по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 400,00
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски,
първите 59 от които в размер на 13,54 лева, а последната 60-та вноска – в
размер на 13,22 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 31,82%; годишен процент на
разходите – 48,00%; общ размер на всички плащания – 812,08 лева. Уговорена е
също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 313,19 лева (чл. 25 от
договора), както и договорна лихва в размер на 78,89 лева.
По делото е приет и договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 28.07.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД (цедент) и „Ф.И.“ ЕАД (цесионер), по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
От представените по делото
извлечение от Приложение № 1 към договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 28.07.2016 г. и удостоверение,
издадено на 03.05.2018 г. от „Файненшъл
България“ ООД се установява, че вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД
срещу ответника А.Ш.Б., произтичащо от договор за потребителски кредит № . от
21.05.2015 г., е прехвърлено в полза на „Ф.И.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощил „Ф.И.“ ЕАД да уведоми от името
на „Провидент Файненшъл България“ ООД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), както и уведомително писмо, с което Провидент Файненшъл
България“ ООД уведомява чрез „Ф.И.“ ЕАД ответника А.Б., че задължението му по
сключения договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г. е изкупено от „Ф.И.“
ЕАД.
По делото е назначена и съдебно –
счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че сумите, които
са останали непогасени от ответника по сключения с договор за потребителски
кредит, са както следва: 377,63 лева – главница; 73,64 лева – обезщетение за
забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г.; 69,96 лева – договорна
лихва за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.; 241,72 лева – такси за
периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г. Вещото лице е посочило и размера на
платените до момента от ответника суми по кредита.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната
експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника във
връзка със сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера на
ищцовите претенции, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане
между цедента - „Провидент Файненшъл България“ ООД и цесионера - „Ф.И.“ ЕАД и
че ответникът е бил уведомен за цесията.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му
на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на
сключения договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г. Договорът е
обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните,
датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се
оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано,
че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Изпълнението на задължението на кредитора за предаване на заемната сума на
ответника се установява от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Наред с това, от представените по
делото писмени доказателства се установява, че вземането на кредитора срещу
ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД с договор
за прехвърляне на парични задължения от 28.07.2016 г., като в тази връзка съдът
съобрази и представените по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия, както и удостоверение,
издадено от „Файненшъл България“ ООД на 03.05.2018 г. Вземането,
което има цедента срещу длъжника, е прехвърлено на цесионера заедно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви (чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 1, ал. 2 от договора за цесия) и в
тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
на ответника, че са налични доказателства по делото единствено за цедиране на дължимата
от ответника сума, представляваща главница.
Съдът, като взе предвид
представеното по делото уведомление, изходящо от цедента - „Провидент
Файненшъл България“ ООД, с което ответникът е уведомен, че задължението му по
сключения договор за потребителски кредит е изкупено от „Ф.И.“ ЕАД, както и упълномощаването
на цесионера от страна на цедента, извършено със самия договор за цесия (чл. 7,
ал. 1), да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит, и
съобразявайки практиката на ВКС, обективирана в редица съдебни актове, сред
които: решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.
д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по т.
д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното
към исковата молба уведомление цесията
следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Горните изводи на съда не се променят от факта, че уведомлението е
връчено на назначения особен представител на ответника – така решение № 56 от
23.02.2018 г. по в. гр. д. № 670/2017 г. по описа на ОС – Перник. Следва да се
отбележи също и че макар по делото да е представено пълномощно, с което
цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за сключен договор за
цесия с различна дата от този, представен по делото, а именно 28.06.2016 г.,
както бе посочено по-горе цесионерът „Ф.И.“ ЕАД е надлежно упълномощен по
силата на чл. 7, ал. 1 от договора за цесия да
уведомява всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, за прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит, което
налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът и настоящ ответник е уведомен редовно за
извършената цесия. Тези изводи на съда не се променят и от факта, че страните
са уговорили за целта съставянето на изрично пълномощно, тъй като законът не
поставя допълнителни изисквания към формата на упълномощаването, каквито
изисквания няма и по отношение съобщаване на цесията на длъжника, което има за
цел единствено да уведоми длъжника на кой от кредиторите следва да изпълни
задължението, за да изпълни той точно, но не влияе върху валидността на задължението.
То може да бъде извършено по всякакъв начин, стига да са налице доказателства,
установяващи извършването му. В този смисъл липсата на представено по делото
изрично пълномощно не може да дерогира волята на цедента, изразена от него в
сключения договор за цесия и не се отразява на действителността на
упълномощаването.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 16.07.2016 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
От заключението по назначената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че незаплатените задължения по
договора за заем са както следва: 377,63 лева – главница; 73,64 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г.; 69,96 лева
– договорна лихва за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.; 241,72 лева –
такси за периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.
Искът в частта за претендираната
главница следва да бъде уважен до сумата от 347,00 лева, тъй като от
приложеното по делото извлечение от Приложение № 1 е видно, че на цесионера и
настоящ ищец „Ф.И.“ ЕАД е прехвърлено вземане на цедента срещу ответника А.Б.
по сключен договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015 г. в размер на
347,00 лева, от което следва, че претенцията на купувача на вземането е
основателна до тази сума, вземането за която е придобил със сключването на
договора за цесия.
С оглед постигнатата между страните
договорка в чл. 9 от сключения договор, според която при забава за плащане на
някоя от погасителните вноски кредиторът си запазва правото по своя преценка да
претендира неустойка, равна на законната лихва за забава и предвид изложеното
от вещото лице, че първата незаплатена месечна вноска от ответника е тази с
падеж 27.06.2015 г., съдът намира, че същият е изпаднал в забава от следващия
ден, а именно – 28.06.2015 г. и от тази дата дължи на ищеца и лихва за забава
до 30.05.2017 г., както е заявена исковата претенция. Размерът на дължимата
лихва за забава е определен от вещото лице, а именно 73,64 лева, което налага
извод за основателност на исковата претенция в тази ù част.
Дължимостта на договорната лихва
страните са уговорили в общ размер на 78,89 лева и с оглед заключението на
вещото лице, според което ответникът е заплатил част от уговорената договорна
лихва в размер на 8,93 лева, то следва, че остатъкът е в размер на 69,96 лева.
Дължимостта на претендираните такси за
периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г. следва от уговореното между страните
в сключения договор за потребителски кредит, от който е видно, че ответникът е
изразил съгласие да ползва услугата „Кредит у дома“ срещу еднократна такса в
размер на 313,19 лева и с оглед заключението на вещото лице съдът намира, че
непогасената и дължима сума е в размер на 241,72 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 200,00 лева, 150,00 лева – възнаграждение за вещо
лице, както и 200,00 лева – възнаграждение за особен представител на ответника,
като с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сума в размер на 671,90 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право на разноски, но доколкото такова искане не е
направено, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ш.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, сума в размер на 347,00 лева (триста четиридесет и
седем лева) – главница по цедиран договор за потребителски
кредит № . от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 69,96 лева (шестдесет
и девет лева и деветдесет и шест стотинки) – договорна лихва, дължима за
периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.; сума в размер на 73,64 лева
(седемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) – мораторна лихва за
забава за периода от 28.06.2015 г. до 30.05.2017 г., както и сума в размер на 241,72
лева (двеста четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки) – такси за
периода от 28.06.2015 г. до 16.07.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено, че ответникът А.Ш.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Ф.И.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** главница по цедиран договор за потребителски кредит № . от 21.05.2015
г. за разликата между сумата от 347,00 лева (триста четиридесет и седем лева) до
пълния предявен размер от 377,63 лева (триста седемдесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки) като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Ш.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 671,90 лева (шестстотин
седемдесет и един лева и деветдесет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар:М.М.