РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202994 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. Х. Р. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 22-0445-
000536/30.06.2022год. на ВРД началник група в ОД на МВР Варна, РУ
Аксаково, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото
НП, сочи че наложените му наказания са неоснователни, а наложеното му
наказание лишаване от правоуправление би го лишило от възможността да
работи. Моли така наложеното му наказание да бъде отменено.
Съдебното производство е проведено в отсъствие на въззивника в
хипотезата на чл. 61, ал.4 от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л.-А.а, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, а в
хода на адм.наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в
1
минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2022год. около 03:00ч. въззивникът управлявал л.а. „Рено
клио“ с рег.№ В4928НН в гр.Аксаково, по ул. „Г.Петлешев“ в посока центъра
на града, когато срещу бензиностанция „Експерт ойл“ бил спрян за проверка
от св. Ж. А. – мл. автоконтрольор. В хода на проверката било установено, че
автомобилът не е негова собственост, а на друго лице, както и че е с
прекратена регистрация от 18.11.20212год. на основание чл. 143, ал.15 от
ЗДП. Св. А. попитал въззивника дали знае за това, но последният отвърнал, че
автомобила не е негов и не знае.
На място св. А. съставил на въззивника АУАН № 560071/08.01.2022год.,
в който посочил че същият е нарушил разпоредбата на 140, ал.1, пр.1 от ЗДП
тъй като на 08.01.2022год. в 03:11ч. в гр.Аксаково, ул. „Г.Петлешев“ в посока
центъра на града, срещу бензиностанция „Експерт ойл“ управлявал л.а. „Рено
Клио“ с рег. № В4928НН, собственост на Р. Ю. Б. с ЕГН **********, като при
извършената проверка се установило, че автомобила е с прекратена
регистрация от 18.11.2021год. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения.
В РУ Аксаково по случая била образувана преписка № 445р-
185/2022год. С постановление на прокурор при ВРП от 31.05.2022год. било
отказано образуването на наказателно производство, поради липса на данни
за извършено умишлено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, както и за друго
престъпление от общ характер.
На 30.06.2022год. въз основа на акта, ВПД Началник Група към ОД на
МВР-Варна, РУ Аксаково, издал обжалваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Като свидетел в хода на съдебното следствие разпитан актосъставителя
Ж. А., който в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите
отразени в АУАН с нужната конкретика. Сочи, че е спрял въззивника като
водач на МПС, че автомобилът който управлявал не бил негова собственост,
както и че след проверка през таблета и след това чрез ОДЧ установил, че
МПС-то било с прекратена регистрация. Заявява, че попитал въззивника дали
знае и отговорът му бил, че колата не е негова и не знае. Сочи, че
автомобилът имал всичко, както и регистрационни табели.
2
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още
постановление на прокурор при ВРП от 31.05.2022год. за отказ да се образува
наказателно производство; докладна записка от Ж. А. адресирана до
началника на РУ Аксаково, както и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на
министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие с оглед указания на съда
са представени от началника на РУ Аксаково и съответно приети
удостоверение УРИ 365р-48364/19.08.2022год. издадено от началника на
сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР Варна, писмо рег.№ 819р-
23905/2022год. изходящо от началника на сектор „ПП“ при ОД МВР Варна
ведно с приложени към него справки от АИС КАТ – 2 листа. От последните
се установява, че 16.09.2021год. в АИС „КАТ“ бил отразен договор №
10191/16.09.2021год. на нот. № 147 за л.а. „Рено клио“ с рег.№ В4928НН,
рама ******, с регистриран собственик Хр. М. Р. ЕГН **********, считано от
16.09.2021год. и към момента на изготвяне на справката. Сочи се в справката,
че от 18.11.2021год. и към момента на изготвяне на справката, л.а. „Рено
клио“ с рег.№ В4928НН е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДП – непререгистрирано МПС.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както
писмени така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същите се съдържат обстоятелства и факти,
които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение то
обективна страна. Липсват обаче описание на вмененото на въззивника
нарушение от субективна страна. В АУАН и НП е посочено, че той е
управлявал чуждо МПС с прекратена регистрация, без яснота бил ли е наясно
с този факт – регистрацията на автомобила е била прекратена и то от
конкретната посочена дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
3
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП предвижда
санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивникът е
управлявал МПС-то описано в него. Не е спорно, а и по категоричен начин от
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства – писмо
от началника на сектор ПП и справка от АИС КАТ се установява и това, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация от 18.11.2021год. на основание
чл. 143, ал.15 от ЗДП. В тази връзка съдът прие за безспорно установено, че
съставът на нарушение по чл. 140 от ЗДП е бил осъществен.
В същото време обаче по делото липсват каквито и да било
доказателства за субективна съставомерност на нарушението.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
управляваното от въззивника МПС не е било негова собственост нито към
момента на служебното прекратяване на регистрацията, нито към момента на
проверката извършена му от св. А. на 08.01.2022год. Видно от приложеното
по делото писмо от началника на сектор ПП, и справката от АИС КАТ –
регистрация МПС-то е било придобито с договор на 16.09.2021год. и като
негов собственик е бил регистриран Хр. М.в Р.. Впрочем, че автомобилът не е
бил собственост на въззивника е посочено и в АУАН и в НП, макар и там
4
собственик на автомобила да е било посочено друго лице Р. Б.. Т.е.
задължението за представяне на договора в сектор ПП с оглед
пререгистрацията на автомобила не е било на въззивника. Данни още по-
малко пък доказателства които да установят, че въззивника е знаел дали
собственика на МПС-то е изпълнил задължението си да представи договора в
сектор ПП, съответно, че автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от определена дата, по делото липсват. Нещо повече от
показанията на св. А. се установява, че управляваното от въззивника МПС е
било с поставени рег. табели, а след като бил уведомен, че автомобилът е с
прекратена регистрация той заявил, че не му е известно тъй като автомобилът
не е негов.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
В случая регистрацията на управляваното от въззивника МПС е била
прекратена на основание чл. 143, ал.15 от ЗДП, което не изисква уведомяване
на собственика на автомобила, регистрацията настъпва по силата на закона. В
тази връзка ако въззивникът бе собственик на автомобила и за него е
възникнало задължение да го пререгистрира в законоустановения срок, което
той не е стори и предвид на това, че в ЗДП изрично е разписана процедурата,
която се предприема при неизпълнение на това задължение - служебно
прекратяване на регистрацията на превозното средство, то той би осъществил
и от субективна страна и то с пряк умисъл състава на нарушението по чл. 140,
ал.1 от ЗДП. Настоящият случай обаче не е такъв и е следвало както
актосъставителят, така и АНО да установят (докажат), че въззивникът е бил
5
наясно с факта на служебно прекратената регистрация, което не е било
сторено. Доказателства в тази насока, нито преки, нито съвкупност от
косвени не бяха събрани и в хода на съдебното следствие като следва да се
отбележи, че ВКС е имал повод да се произнесе с ТР – ТР № 1/07.06.2016год.,
че вината в наказателния процес, какъвто по същество представлява и
адм.наказателния такъв, не се презумира, а подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване предвидени в процесуалния закон и всички
доказателства и доказателствени средства.
В конкретния случай както бе посочено по-горе доказателства че
въззивникът е бил уведомен от собственика на МПС-то, че той не е изпълнил
задължението за пререгистрация на автомобила, съответно, че той е с
прекратена регистрация, по делото липсват. Нещо повече по делото е
установено, че регистрационните табели са били поставени на автомобила и
не са налице други външни признаци по които въззивника би могъл да
разбере, че МПС-то е било с прекратена регистрация. Не са установени и
други фактически действия от негова страна по които би могло да се съди че
той е имал съзнание, че МПС-то не е било регистрирано.
Ето защо няма как и да се приеме, че от субективна страна въззивникът
е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, но при този
изход на делото такива не и се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0445-000536 от
30.06.2022год. на ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което
на М. Х. Р. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. както и адм.
6
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7