Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260012 31.08.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в открито
заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д.Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№407 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение
на В.ски районен съд №66 от 16.03.2020г.
постановено по гр.д.№199/2019г. по описа
на същия съд, е отхвърлен като неоснователен иска на А.Т.Д.,
ЕГН ********** ***, против „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С. 1463, р-н „Т.“, бул.“В.” №89б, да заплащане на сумата от
3636,43лв. – главница, обезщетение за настъпили вреди на застраховано имущество
в следствие на настъпило застрахователно събитие – влага по стените на стая от
къща в резултат на проливни дъждове, открито на 10.11.2016г., която сума
представлява стойност на СМР за изграждане на дренажна система за отвеждане на
подпочвени води, както и за сумата от 838,40лв.-лихви за забава за периода от
10.11.2016г. до 17.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2018г. до окончателното плащане.Със същото решение е осъден А.Т.Д., с посочен адрес и ЕГН, да заплати на „Д.О.З.”
ЕАД, с посочени ЕИК седалище и адрес на управление, сумата от 1749лв. разноски по делото.
Решението се обжалва изцяло от ищеца в производството
пред първата инстанция А.Т.Д. ***, с въззивна жалба с вх. №1536 от
07.04.2020г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като
неправилно, противоречащо на закона и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Доводите за неправилност на решението
жалбоподателят свързва, с това, че макар да няма спор относно възникналото
между страните застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна
полица №11121612200 0320 и условията при които е включен-застраховано
имущество, пакетни покрития база, застрахователна сума и срок на действие, се
навежда извода, че процесната къща е застрахована с покритието на риск по
застрахователно събитие, настъпило или
по клауза „Б“-вследствие на буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест
при естествено натрупване на сняг/лед/; измръзване/замръзване или по клауза
„Д2“-изтичане на вода и пара“ или смесено по двете клаузи. Коментира се
придобиването на собствеността върху процесия имот–застроено и незастроено
място в гр.В., с административен адрес
на ул.“Д.В.“ №5-А, през 1997г. от жалбоподателя; определя отношенията си със
застрахователното дружество като „дълготрайна
облигационна връзка“ по повод
недвижимото имущество на процесния адрес и че наличието на такива отношения не
било опровергано и че в предходните периоди няма настъпило застрахователно
събитие, като последното настъпило при действието на договора от 16.09.2016г.
На следващо място се поддържа, че между страните не е спорно, че има настъпило застрахователно събитие,
както и щети от него, като жалбоподателят преповтаря фактите и обстоятелствата
изложени в исковата молба по уведомяването на застрахователя, констатирането на
щетата, изготвянето на опис на щетата, отказ на застрахователя да предостави
информация на застрахования относно щетите и заключението на експерта, че
е извършено плащане на застрахователно
обезщетение от 120.62лв. В тази връзка въззивникът коментира, че в същност застрахователното
обезщетение следва да репатрира всички щети настъпили в следствие на
застрахователното събитие като щетите се изразяват в направата на
отводнителна/дренажна система, за да се отведе водата и се пресече вредното
действие върху имуществото.Отказът на съда да признае и овъзмезди тези вреди на
застрахования, се квалифицира като
неправилен. Обсъдени са подробно трите съдебни експертизи, изслушани по делото,
като по отношение на съдебно-хидрологическата
експертиза със заключение, изготвено от инж.С.К. и неоспорено от
страните, счита, че е доказано наличието на видима влага по стените на
застрахованото имущество-къщата и към момента на огледа на мястото от експерта.
Анализирани са изводите на експерта в посока за извеждане на водата от
набъбналата се в стените вода,за което са спомогнали и валежите около датата на
застрахователното събитие, макар и в крайна сметка да не е дало еднозначен
отговор откъде се е получила влагата-дали от подпочвени води или при
експлоатация на заустени такива. Втората експертиза –съдебно-счетоводна
експертиза, също неоспорена от страните
се обсъжда от въззивника в посока, че вещото лице инж.Т. установява
липса на плащане на сумите по исковата молба от застрахователя и изчислена
мораторна лихва за периода от датата на откриване на застрахователното събитие до подаването на
исковата молба. Третата експертиза -съдебно-техническа, изготвена от
експерта Ш. се обсъжда в посока, че
щетата от вътрешната страна на къщата по описа на независимия оценител И.
възлиза на 230.58лв към 2019г. и на
118.03лв към 2016г. по отношение на направата на козметичен ремонт, който
според въззивника не би допринесъл за изчезването на влагата, а само временно
същата да бъде скрита.Коментирано е и допълнителното заключение от същото вещо
лице, според което на база нужните средства за
да се преустанови влагата в имота следствие на застрахователното
събитие, както и нужните действия в тази връзка, е стигнал до заключението, че за да се премахне влагата в имота е нужно да се изгради дренажна /отвеждаща система, за което ще са нужни 3636.43лв. и че
за отвеждането на влагата и изчезването й е нужно и необходимо да се изгради отвеждаща инсталация, за която
последната е направила изчисления. Счита още, че експертизите и изводите на
експертите са тълкувани превратно от съда и най-вече по техническата
експертиза.На следващо място се поддържа, че при определяне на обезщетението ще
следва да се съобрази и разпоредбата на чл.386 ал.2 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ за равностойност на обезщетението за действително
претърпените вреди, към деня на настъпване на събитието, установени по размер
от заключението на експерта и съобразно принципа за пълна обезвреда. В тази
връзка се сочи и разпоредбата на чл.402 от КЗ за съдържанието на
възстановителната застрахователна стойност, която следва да представлява
пазарната стойност на увреденото
имущество с която да се закупи ново имущество от същия вид и качество плюс
разходите по доставката му. Оспорен е извода за липса на причинно-следствена
връзка между застрахователното събитие и причинената щета, доказано от
експертизите че в резултат на мощен воден поток от 1.5- 2м. воден стълб
атакувал в дълбочина в основите и стените на западната и частично южната част на къщата, което
събитие продължавало според жалбоподателя вече 3г. налагащо отвеждането на
водите навън чрез дренажна система и направа на хидроизолация на зида на къщата
отвън. На следващо място се изтъква процесуално нарушение на съда по насрочен
разпит на свидетел, но неразпитан, като вместо това ищецът представил
нотариално заверена от него /свидетеля/ декларация, неприета от съда, както и
отказ да се допусне допълнителна задача към експерта Ш. с което били ограничени
процесуалните права на ищеца да докаже претенцията си. Счита, че е спорен
въпроса дали изграждането на отводнителната дренажна система представлява
подобрение или необходимост, като счита, че в случая се касае за необходимост с
цел запазване на имуществото, а не негово подобрение, обратното на което било
прието от съда допуснал нарушение на закона и постановил неправилно решение.
Изтъква се и вътрешно противоречие на мотивите на съда по тълкуването на
застрахователното събитие, като жалбоподателят поддържа че основната щета от
събитието е мощна атака на воден стълб с височина 1,5-2м в дълбочина на
западната и частично на южната страни на къщата в основите и стените, каменния
зид и мазилката и латекса на стената на стаята. Оспорват се изводите на
експерта К. и независимия оценител И.,
че тези водите са си текли в годините и че къщата не е била поддържана, като се
сочи, че в същност според експерта Ш. къщата е със здрав покрив,здрави
стрехи,корита на стрехите,улуци отвеждащи водата от покрива в канализацията, измазана къща с
бетонна вана отвеждаща водите от горния
двор в канализацията.В тази връзка се оспорват изводите на съда за състоянието
на къщата и вероятните причини за навлажняването на стените. Като друго
процесуално нарушение на съда се изтъква допуснато изместване на исковата
претенция на ищеца след оставянето на
исковата молба без движение и игнориране на
уточняващата молба на ищеца по която са разменени книжа с ответната
страна. На следващо място по повод изменение на исковите претенции чрез тяхното
намаляване, окончателните им размери следва да са за главницата от
3636.48лв, съставляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие и обезщетението за забава като мораторна
лихва до 838.40лв за периода
10.11.2016г. до 17.02.2019г. които претенции били доказани. На девето
място, жалбоподателят изтъква, че процесните вреди действително са в резултат
на въздействие на вода,но не е установено по делото настъпването на конкретно
метеорологично събитие, което да се
определи като буря или проливен дъжд, от което намокрянето на стените в продължение
на години да е пряка последица.Посочват се от ищеца изводите на СТЕ, че течовете по сградата са резултат на амортизираната с времето основа,
изградена от каменна зидария, зидана от кал, която не е водоплътна и дава
възможност на естествените подпочвени
води по капилярен път да намокрят част от стените на застрахованото имущество и
извода, че не е налице установена причинна връзка между твърдяното настъпило
застрахователно събитие и настъпилите
вреди предвид извода на експерта, че причината за повредите са от некачествено
изпълнени или неизпълнени строителни работи. Този извод се оспорва от
въззивника като се твърди, че никоя от
страните не е твърдяла извършвани СМР и те са установили, че са некачествени и
затова не е трябвало да отговаря застрахователя. Противоречивите мотиви на съда
са в посока, че веднъж приема липса на причинно-следствена връзка между щетата
и застрахователното събитие, а от друга страна посочва, че реално събитието е
следствие на водата, която е във връзка с падналия дъжд.Моли да се отмени
`обжалваното решение и се уважат предявените искови претенции. С въззивната
жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа и оценителна експертиза, което е отказано от съда на три
самостоятелни основания по чл.266 от ГПК за което е постановено определение по
чл.268 от ГПК №283 от 08.07.2020г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна „ДЗИ-ОЗ“ЕАД чрез адв.М.,
в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Коментирани са мотивите на
първоинстанционния съд към обжалваното решение и клаузите на Общите условия, за
това какви застрахователни рискове са
уредени, както и даденото определение за всеки един от рисковете, както и какви
вреди се покриват,като се поддържа тезата, че в случая не е налице настъпило
застрахователно събитие, и че е установено, че предполагаемите вреди са в
резултат от продължителна експлоатация на застрахованото имущество и резултат
от неполагането на минимална грижа на добрия стопанин по отношение на
застрахованото имущество от страна на жалбоподателя и че в същност чрез претенцията си ищецът иска с търсено
обезщетение да извърши основен ремонт на изключително стара и неподдържана
сграда. Развиват се подробни доводи в тази насока като се акцентира, че
твърдяното от ищца застрахователно събитие “мощен воден поток в дълбочина“ не е покрито при условията на
сключения застрахователен договор и ОУ към него, поради което няма как да се
претендира и изплаща обезщетение за подобно събитие; че няма установено по
делото настъпило конкретно
метеорологично събитие, което да се определя като буря или проливен дъжд, от
което намокрянето на стените в продължение на години да е пряка последица; че
не всяка вреда причинена от вода следва да бъде обезщетена, без да се изследват
дали настъпилите вреди са в резултат именно на настъпването на конкретно
застрахователно събитие, чието
проявление е покрито при действието на
процесния застрахователен договор.Твърди се, че няма настъпили застрахователни събития, покрити от обхвата на процесния застрахователен договор
и причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди.
Коментирани са подробно допуснатите и изслушани експертизи по делото и изводите на същите, както и вероятната причина за появяването на влагата в
помещението в резултата не на еднократен паднал проливен дъжд, а на състояние на придвижване на водни подземни
води над глинестия слой, предвид установеното наличие на влага и към момента на
разглеждане на делото, каквато не би имало и би изсъхнала ако е била в резултат
на еднократен дъжд; че по делото е установено,че застрахователят е извършил
оглед на застрахованото имущество, констатирал е настъпване на вреди, които са
остойностени и заплатени; че претендираните разходи от ищеца за изработване на
проект за дренажна система и разходи за изграждане на същата не представляват
вреди от твърдяното за настъпило застрахователно събитие, нито
са разходи, свързани с установяването на причините и размера на вредите,като
се навежда извода, че същите не са дължими от застрахователя поради
обстоятелството, че представляват разходи по подобряване състоянието на имота и
осигуряват превенция по преодоляване навлизането на влага и подпочвени води в
сградата, а не такива по репариране на вредите по конкретното застрахователно
събитие. Като последен довод се сочи, неизпълнение на задълженията на
застрахования по процесния застрахователен договор поради което е налице право
на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
респективно да намали неговия размер. Посочени са и конкретно клаузи по
договора, вменяващи задължения на застрахования които не са изпълнени-пунктове
от Общите Условия -10.1.1; 10.1.3; 10.2.3, както и посочени от ищеца неверни
обстоятелства за денонощно и постоянно
обитаване на застрахования обект и неполагани минимално изискуеми грижи, като в случая счита, че следва да се
отчетат разпоредбите на чл.363 ал.4 и чл.363 ал.1 от КЗ, както и посочени
неверни данни за застрахованото имущество като квадратурата, имаща пряко
отношение при определяне на застрахователната премия и че в същност е налице
подзастраховане с прилагане на чл.389 ал.2 КЗ във връзка с пункт 7.4. и 7.6 от
ОУ.Дружеството застраховател и въззиваема страна моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Възразява срещу поисканите с жалбата доказателства от въззивника пред
въззивната инстанция.
Няма ангажирани доказателства с отговора на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба подадена от ищеца в производството
пред първата инстанция А.Т.Д. ***, както и доводите, изложени в отговора на
жалбата, подаден от насрещната по спора страна
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.405 във връзка
с чл.386 ал.2 и чл.397 от Кодекса за застраховането и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата си молба против „ ДЗИ-О.З., ЕАД, ЕИК-*********,със
седалище и адрес на управление в гр.С., ,бул.“В.“ №89-б, с главен изпълнителен
директор К.Х.Ч. и още трима представители Б.А. В.;Е.Й.Б. и Б.Х.П., ищецът А.Т.Д., с ЕГН-********** ***, поддържа, че на
16.09.2016г. е сключил с ответното
дружество застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №111216122000320,
със срок от 00.00.часа на 24.09.2016г. до 24.00ч. на 23.09.2017г. или за 1/една/ календарна година, като съгласно договора
застрахованото имущество представлява
къща заедно с домашно имущество и недвижими имущество. Къщата била
застрахована по пакетни покрития-Сигурност(клаузи А, А1, Б, Д2) на база
действителна стойност и за застрахователна сума от 30000лв; домашното имущество
съответно-Сигурност по клаузи А, А1,Б ,Д2 при действителна стойност за
застрахователна сума от 3000лв и недвижимото имущество по клауза
Д1-земетресение, за застрахователна сума от 30000лв.Ищецът твърди, че притежава
права в процесното застраховано
имущество в обем на 6/16 идеални части
по дарение от 09.12.1997г. заедно с брат
си А. Т.Д., като тогава имотът е представлявал дворно място, застроено и
незастроено от 400кв.м., съставляващо
парцел ІІ, отреден за имот с пл.№5964 в кв.4 по плана на града и ведно с 6/16
ид.ч. от построената в имота двуетажна полумасивна къща с площ от 85кв.м. ведно
с общите части по чл.38 от ЗС. По отношение на дарената къща твърди, че същата
е наследствена от родителите му и е закупена от тях през 1971г., строена около 1930г.-1940г., на два етажа и с
гредоред,разположена на самата граница с
имота на н-ци Х.В. над къщата,като по цялата дължина на къщата ,в двора на
съседите отгоре е излята бетонна вана и цокъл с мозайка по зида за приемане на
повърхностни водни потоци, които през сифон се извеждат в канализация.Описва, че
къщата е вкопана на дълбочина под терена на тези съседи, на 140-150см. е пода
на стаята на първия етаж и от там надолу са основите на къщата.Твърди още, че
основите и стените на първия етаж са
изградени от каменен зид с дебелина от 70см, няма избени помещения и
предполага, че дълбочината на основите е
до 1метър под нивото на пода на стаята. Твърди, че от закупуването на
къщата от 1971г. до м.ноември 2016г. не
е имало никакви инциденти с влага и че от 2002г. къщата е застрахована в ДЗИ.
Твърди още, че пристигайки в къщата на
10.11.2016г. на път за гр.Варна заварил цялата стена на стаята с обилна
влага,тръгнала отдолу нагоре и с формата на кардиограма с най-висок пик от
130см. Сочи, че предишните дни било валяло
проливни есенни дъждове;че влажността на мазилката била много висока и
не подсъхвала от горенето на печка в стаята.Имало и олюпена боя от мазилката.
Твърди, че уведомил ДЗИ, пристигнало вещо лице на застрахователя г-жа И. за
оглед, показал и й обяснил обстановката;
че вещото лице записало, заснело и
местата на поражение и другите страни от къщата и в съседния двор. Били заснети
документите и номера на картата на
разплащателната му сметка и му казала да чака резултат, който така и не получил
до лятото на следващата година.Твърди, че изпратил жалба до Главния
изпълнителен директор на 02.07.2017г. и
след като неполучил отговор на 24.07.2017г., изпратил жалба до Асоциацията на
застрахованите лица; на 01.08.2017г. изпратил жалба до Председателя на Комисията за финансов надзор, на 21.08.2017г. изпратил
възражение за щета до ДЗИ с посочени основания за искането си, на 04.10.2017г.
изпратил жалба до Главния изпълнителен директор на ДЗИ, с копие до комисията и
до Асоциацията с описание на ситуацията
и за отношение с описание и на работите, които следва да се изпълнят. Твърди
още, че съгласно общите условия приложими към застрахователната полица, застрахователните
рискове които се поемат са : по клауза „А“-Пожар; по клауза А1-умишлени
действия на трети лица и вандализъм; по клауза Б-буря, градушка, проливен
дъжд,наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг/лед,измръзване/,замръзване;
по клауза “Д1“-земетресение и по клауза „А2“-изтичане на вода и пара.Счита, че
е налице настъпило застрахователно
събитие, открито от ищеца на 10.11.2016г. за което изрично е застраховал
имуществото си съгласно посочената застрахователна полица като поддържа, че
събитието продължава и към момента/исковата молба е подадена на 15.02.2019г./
поради бездействие на застрахователя.Първоначално
е формулирано искане за заплащане на обезщетение в размер на 15000лв вследствие
на настъпило застрахователно събитие, открито на 10.11.2016г. ведно със законната
лихва от посочената дата до окончателното изплащане. С допълнителна молба с
вх.№1704 от 08.04.2019г.-/л.109 и следващите/ ищецът уточнява,че претенцията в
същност е в размер на 18458.35лв, от които 15000лв главница, представляваща
обезщетение за причинени вреди от застрахователното събитие и 3458.35лв мораторна
лихва за периода от 10.11.2016г. до депозирането на исковата молба в съда на
17.02.2019г. По отношение характера и вида на настъпилото застрахователно събитие
, се уточнява от ищеца, че основите и
западната и частично южната стена на
къщата са били атакувани от мощен воден
поток в дълбочина до степен, че цялата
западна стена на тази стая и част от южната стена в съседство са изцяло
прогизнали с дълбока влага,която влага не прекъсва повече от 2г. и половина нито
зимата нито през лятото, като не се стига до изсъхване на стената.Счита, че
застрахователното събитие попада по клауза “Б“-проливен дъжд, наводнение, вследствие
на което се получава мощен воден поток.
В последното открито съдебно заседание от 20.02.2020г.
исковата претенция е редуцирана по реда на чл.214 ал.2 изр.трето от ГПК, като
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение е намалена на сумата
от 3636.43лв, представляваща стойността на необходимите средства за
преустановяване настъпването на влагата в имота на ищеца чрез извършване на
съответните строително-монтажни, изкопни
и укрепителни дейности от една страна и направата на дренажна система, и сумата от 838.40лв мораторна лихва за първоначалния
претендиран период, като за разликите до първоначално претендираната главница
от 15000лв /или за сумата от 11363.67лв/ и за мораторната лихва от
3458.35лв/или за сумата от 2619.95лв/ производството по делото е
прекратено поради отказ от исковете, като
прекратителното определение в посочените части е влязло в законна сила.
С молба №2926
от 14.06.2019г. ищецът е посочил наличие на неравноправни клаузи в Общите условия
без възможност застрахованият да може да влияе върху тях, да преговаря и
предоговаря и че не са уговорени индивидуално, съгласно чл.146 ал.1 –ал.3 от
ЗЗП. Освен,че не са договорени индивидуално, други конкретни пороци не се
изтъкват /л.157/.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба, подаден от ответното застрахователно дружество, с което предявените
искове се оспорват по същество.На първо място се поддържа, че реално настъпилите вреди са различни от
заявените за обезщетяване тъй като предполагаемите вреди не са настъпили от
процесното застрахователно събитие /л.87 и следващите/, а са резултат на
продължителната експлоатация на застрахованото имущество.Излага се довод, че
чрез претендираното застрахователно обезщетение се иска да бъде извършен
основен ремонт на изключително стара и неподдържана сграда, като ищецът
доколкото не е индивидуален собственик на
застрахованото имущество, същият няма право да получи пълния размер на
претендираното обезщетение, а съответната част съгласно правата му. По отношение
на характеристиките на сключения застрахователен договор се сочи, че с него се
покриват вреди, пряк резултат от непредвидими и внезапно възникнали събития, а
не такива, които са свързани с конструкцията на сградата, с нейната експлоатация,
с пропуски при първоначалното й изграждане и че застрахователният
договор не покрива мероприятия по
подобряване състоянието на имота, както и такива осигуряващи превенция
по преодоляване навлизането на влага и подпочвени води в сградата,които по
естеството си представляват подобрения и по отношение на които не е възможно да
се изплати обезщетение, доколкото същите
не представляват последица от внезапно
възникнало непредвидимо събитие.Коментира са от застрахователя и
задълженията на застрахования по отношение на застрахованото имущество /т.10.1.1
от Общите условия /ОУ/ към застрахователния договор, според които
застрахованият е длъжен да поддържа застрахованото имущество в изправност, да
го ползва съобразно неговото предназначение и да го стопанисва с грижата на
добрия стопанин, както и да предприема мерки за предотвратяване настъпването на вреди,като поради неизпълнение на тези си задължения,
актуалното състояние на застрахованото имущество е такова и че предвид неизпълнение
на договорни основни задължения на застрахования, застрахователят може да
откаже да изплати обезщетение по пункт 10.2.3 от ОУ. Твърди се още, че от
представител на застрахователя е извършен оглед на застрахованото имущество, с
описание на констатираните вреди,които са остойностени от експерт и са заплатени
на ищеца в размер на 120.62лв, покриващи изцяло настъпилите вреди. Коментира се
невярно вписано обстоятелство от застрахования в застрахователния договор,
относно денонощното целогодишно
обитаване на имота, което не отговаря на установеното от вещото лице, извършило
оглед инж.И.. Ответникът е позовава на разпоредбата на чл.363 ал.4 във връзка с
ал.1 от КЗ поради дадени от
застрахования неточни и неверни отговори, имащи пряко отношение към оценката на
риска,като отказва да заплати обезщетение.На последно място се твърди ,че
ищецът е декларирал застрахователно имущество на площ от 60кв.м. при площ на
сградата по нотариален акт от 85кв.м., като за тези неверни данни твърди, че също имат пряко отношение към определяне на
застрахователната премия, представляваща процент от застрахователната сума, определяна според застроената площ на застрахованото имущество.
Във връзка с изложените от ищеца допълнителни обстоятелства и конкретизиране на
петитума, е постъпил допълнителен отговор вх.№2285 от 14.05.2019г. в който се
поддържа, че обезщетението за забава е
неоснователно тъй като ищецът е представил
своята банкова сметка ***, и едва на 08.08.2017г. Моли да се отхвърлят
исковите претенции.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По делото няма спор, че между страните е сключен на
16.09.2016г. в гр.В., обл.Пазарджик застрахователен договор във формата на
застрахователна полица №111216122000320 “Комфорт за дома“ за срок от 12месеца, с начало .00.00ч.на
24.09.2016г. до 24.00ч.на 23.09.2017г. със застрахован А.Т.Д., с адрес на
застрахованото имущество в гр.В., ул.“Д.В.“
№5А, като застрахованото имущество включва къща, домашно имущество и недвижимо
имущество. По отношение на къщата е посочено пакетно покритие
“Сигурност“/клаузи А, А1, Б и Д2/.
Ищецът се легитимира като собственост на застрахованата къща в обема на 6/16
идеални части заедно с брат си А. Т.Д.,
по дарение от 09.12.1997г. сключено под формата на нотариален акт №161, том ІV
дело №2856/1997г. на нотариус при РС-В.. В документа дареното имущество е описано като застроено и
незастроено от 400кв.м.-представляващо парцел ІІ -5964 в кв.4 по плана на гр.В.,ведно
със същите идеални части от намиращата се
в него двуетажна полумасивна къща на 85кв.м., като в предложението
въпросник “Имущество“ неразделна част от
Застрахователната полица, къщата е декларирана от застрахования в разгъната застроена площ от 60кв.м. което
не съответства на записаното по отношение на квадратурата й в нотариалния акт
за дарение. Съгласно общите условия „Имущество“ обекти, предназначени за
живеене по отношение на застрахователното покритие /раздел ІІ//л.76 и следващите
е записано, че се покрива пълна загуба или частична вреда на
застрахованото имущество в резултат на непредвидими и внезапно проявили се застрахователни събития, настъпили
в периода на застраховката на територията на Р България /т.3/; че се
обезщетяват само преките материални вреди, настъпили в резултат на рисковете/т.4/,
дефинирани в приложение “Клаузи към ОУ, групирани както следва- Клауза „А“-основно
покритие-пожар,мълния, експлозия, имплозия, сблъсък или падане на пилотирано
летателно средство,негови части или товар; Клауза
„А1“-злоумишлени действия на трети лица, вандализъм; Клауза „Б“-буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест
при естествено натрупване на сняг и/или
лед,измръзване/замръзване; Клауза „Д1“-земетресение; Клауза „Д2“-изтичане на вода и пара; Клауза“Д5“-свличане или срутване на
земни пластове и /или действие на подпочвени води и други.
Установява се, че на 14.11.2016г. е извършен от вещо
лице П. И. към застрахователя опис по
щета №11122131605101, на увредено и/или унищожено имущество /л.27/ от
застрахователно събитие-наводнение /счупено стъкло /причинено от буря с
проливен дъжд на застрахования от ищеца имот в гр.В., ул.“Д.Б.“ №5А, като е
описано увреденото имущество-пристройка, латексно покритие -стая с бокс , с посочени
размери от количество от 21.91кв.м., мазилка на външна стена на пристройката и
стъкло на първия етаж на сградата. Протоколът е подписан без забележки от
застрахования А.Д.. С писмо от 30.10.2018г. изх.№0-92-14950 /л.68/ по повод
подадените многобройни жалби до застрахователя както и до други институции, за
заплащане на обезщетение и за отстраняване на причинените вреди на имуществото
му, ответникът уточнява, че на застрахования е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 120.62лв относно щетите в резултат на силен
вятър,придружен с проливен дъжд, изразяващи се
в частично увредено латексово покритие, по стена в помещенията на
пристройката,частично увредена външна
вароциментова мазилка и счупено стъкло на двукатен прозорец. В писмото е
отговорено, че претендираните от ищеца
разходи касаят проектиране и изграждане на дренажна система около къщата, с цел
събиране и отвеждане на подпочвените води и същите се явяват подобрение и
изменение на отводнителната система на застрахования обект,поради което за тези
дейности съгласно ОУ, представляващи конструктивни или проектни изменения
,допълнения или подобрения при възстановяване на увреденото имущество не
подлежат на обезщетяване.В изготвеното частно експертно заключение по щетата от инж.И.
от 15.11.2016г. е отразено, че
застрахованият обект представлява двуетажна жилищна сграда с пристройка; че
вследствие на буря с проливен дъжд и покачване нивото на подпочвените води се
наводнява стена в едноетажната пристройка към двуетажната сграда,част от която
се намира под нивото на терена на съседното дворно място,че настилката е от
дюшеме върху армирана циментова замазка като към момента на огледа петното е
мокро и че е наводнена и напукана частично външна мазилка по южната фасада на
пристройката-мокра и частично замазана към датата на огледа;че е налице счупено
стъкло на помещение на втория етаж
вследствие на силен вятър и са нанесени следните щети-частично увредено
латексово покритие по стена в помещение на пристройката, частично увредена външна вароциментова мазилка,счупено стъкло от
двукатен прозорец. Изготвена е количествено-стойностна сметка на дейностите по отстраняване на вредите в
общ размер на 100.52лв. Във връзка с
подадена жалба от ищеца по щетата, е извършен допълнителен оглед на 11.09.2017г.
/л.98/ от представител на застрахователя,като е описано състоянието на къщата
–двуетажна жилищна сграда с пристройка-склад за дърва, застроена на 70кв.м., масивна
конструкция с гредоред,външно масивно стълбище до втория етаж, първия етаж е на
земна основа с циментова замазка, с вероятна дълбочина на фундиране не повече
от 60-80см.,сградата не е обитавана целогодишно и не е извършван основен
ремонт; че се наблюдават видими пукнатини по външната мазилка под прозоречните
первази, както и на предната фасада така и на задната и напукана мазилка по
цокъла на фасадата.Към момента на огледа е установена влага по стена в
помещение на първия етаж, намиращо се под нивото на терена на съседното дворно
място,нарушена мазилка на 60см. от пода на същата стена, като същите щети са установени
през м.ноември 2011г.; влага по вътрешната стена на коридор на първия етаж.Направеният
извод от допълнителния оглед е, че се
касае за покачване на подпочвените води което не е еднократно събитие
вследствие на проливен дъжд, а тенденция.
От изслушана по делото
съдебно финансово-счетоводна експертиза
изготвена от експерта Д.Т. /л.208
и следващите/ се установява, че размерът на дължимата мораторна лихва за забава за претендирания исков период е в размер на
3458лв.Заключението не е оспорено от страните.Изслушана е и съдебно-техническа
експертиза по която е изготвено заключение от експерта инж.С.К.
К. /№6155 от 27.11.2019г.-л.237 и следващите /, което въззивният съд
напълно възприема като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните
и от което се установява, че вероятната причина за появяването на влага в
помещението е натрупване, събиране на по-голямо количество подпочвена вода зад
стената /под нивото на терена/ с течение на времето; че самата вода си е „намерила пукнатини“ в каменната зидария
на къщата, зидана с кал, която не е водоплътна.Установява още, че няма данни за
процентното съотношение на камъни, пълнеж и кал. Обяснява, че падналите валежи около датата на настъпване
на събитието вероятно само е ускорило
процеса на проникване на влагата през
зидарията.Коментиран е факта, че и в момента на огледа от експерта, е влажно
което представлява сигурен показател, че отвън стените имат събрала се подпочвена вода, която трябва да се отведе
настрани.Категоричен е експерта, че не става дума за еднократен акт на събитие
от паднал еднократно проливен дъжд. Коментиран е и фактора на липса на ВиК
инсталации в близост, които да породят събитие, поради което остава
предположението за придвижване на водни подземни води над глинестия слой,
включително и от близката планина, като е посочено, че в избата на съседната
по-горна стара къща също е имало вода и че самата къща така е вкопана, че
да служи за стена, преграда на тези подпочвени
води.Според експерта линията на
навлажняване като върви се оформя от
допълнително капилярна влага, пълзейки нагоре.Експертът е категоричен, че не е възможно появяването на влага в помещението да е само
от еднократен проливен дъжд и че при всички положения е от поредица и от други събития като разрушаване защитата
на каменната зидария,събиране на по-големи водни подпочвени количества, които
преминават през стената, поява и на капилярна влага, издигаща се нагоре.Според
експерта ако влагата се появи при еднократен дъжд, след приложено принудително подсушаване
и след година време, би следвало вече да е изсъхнало. В съдебно заседание експертът
инж.К. поддържа заключението си.Заявява, че няма специалност хидролог и че
замерванията може да се направят от специализирани фирми.Категорично поддържа,
че на място са налице подпочвени води и защо целегодишно има влага градена с
кал, че на място има глинест пласт на 80см. при което повърхностните и
подпочвените води не могат да тръгнат на долу, като водата която идва от
горе се хлъзга, минава през почвата,не
минава през глината и спира до процесната стена; че водите стигат до този
глинест пласт и всичкото това спира в тази дълга стена,като замазката на
стената е с пукнатини тъй като е правена
в далечното минало,както и че на улицата е имало фуга широка пръст и половина
между основата и че оттам винаги може да
влезе вода; че това е една настилка и
отгоре на повърхността на горната къща и винаги може да премине под нея и че и
тази бетонова настилка не помага, а пречи на земната вода да се изпари. Предвид
неустановеност в района да има водопровод и евентуално да е спукан, това според
експерта означава ,че това са подпочвени води и с течение на времето се пробива
някаква дупка през каменната зидария и понеже тя е камено-кална или кало-каменна
не може да се каже и къде се намира и си „излиза подпочвената вода“.Счита, че
подпочвената вода може да се качи на височина 1м. и още 20см. при капилярно
покачване на водата/капилярна влага/, доколкото „и терена е наклонен и от горе
идва водата и натиска бетоновата настилка и като натисне водата се качва нагоре“.
Допълва, че това положение е повече от преди 3години, че качването на водата е
колкото денивелацията плюс още 20см нагоре и че това зависи от състоянието на
каменната зидария.Допълва, че влагата в момента е налична от поне 2016г. от
когато има данни.Разпитана е като свидетел
П. М. И., извършила огледа на
застрахованата къща на ищеца през 2016г. във връзка с образуваната преписка по
щетата, като установява, че при двата огледа извършени в присъствието на ищеца
е констатирала счупено стъкло на горния етаж;че в помещението от приземния етаж
е констатирала мокра стена и отчасти влажно дюшеме пред стената; влага и от вън
на самата фасада,изровена мазилка по цокъла на срещуположната на мократа стена
стена; че в други помещения не е имало влага, че помещението представлява
всекидневна с предходно боксче; че процесната стена е от края на къщата;че е изготвен снимков
материал; че след огледа е изготвена количествено-стойностна сметка и
заключение; че присъстващият ищец е подписал описа.Установява ,че при
извършването на втория оглед на къщата година по-късно отново е констатирала
мокра същата стена.
Изслушано е
заключение от експерта И. И. Ш./л.-290-293/ по назначена комплексна
съдебно-техническа експертиза от която се установява, че изготвената
количествено стойностна сметка от инж.И. /разпитаната свидетелка/ съответства на посочените в описа повреди.От
описаното от експерта Ш. състояние на имота се установява, че е налице влага по
западната стена на първия етаж, разпространила се от основите на сградата към тавана с
Н-1.10м.-1.30м-1.50м, като в момента на огледа петното е мокро и е в същата
форма и вид показано на снимковия материал от 2016г.Допълнително е
установено,че в кухненския бокс има мокро петно с размери 0.60м./1.00м.,като на
първия етаж дюшемето е здраво, не е изгнило, а сградата е
разположена на западната странична
регулационна линия с имот 10450.503.988,като между терените на двата парцела има денивелация от 1.40м.;че
от страната на имот 10450.503.988 е изградена по продължение на сградата
бетонова замазка и водата се отвежда в шахта и в канализация; че по
западната стена външно има цокъл от
0.45-0.50м. мозайка и вароциментова мазилка, а източната /предна фасада/ има
напукана външната мазилка по цокъла и пред сградата има тротоар с каменни плочи.Според
експерта работите, които следва да се извършат за отстраняване на повредите по
имуществото на ищеца включват двукратно боядисване с латекс на стая, боядисване с латекс на
ниша,изкърпване на външна ВЦ-м-ка и остъкляване, в размер на 118.3лв към
2016г./момента на настъпване на щетата/ и 230.58лв към 2019г. Във второто си
заключение от 04.12.2019г. №6300 /л.292/ експертът е посочил,че за отстраняване
на видимите щети следва да се извърши изкърпване на вътрешна варова мазилка по
стени в размер на 268.77лв, гипсова
шпакловка по стени от 46.61лв, боядисване с латекс-146.63лв, изкърпване на
външна гладка вароциментова мазилка за 84.15кв.м.или общо 545.96лв.Според експерта, влагата няма да се премахне от направата на нова
мазилка, шпакловка и латекс, защото тези дейности имат козметичен характер.
Според експерта стената трябва да се обработи, да се направи дренаж, ако има
подпочвена вода,защото е каменна зидария, а при направа само на мазилка,
шпакловка и латекс, влагата отново ще се появи след време. С допълнително
заключение от 12.02.2020г. №785 /л.300-л.301/ експертът И. Ш. установява необходимите
дейности и финансови средства за преустановяване настъпването на влага в имота
на ищеца , като е посочила извършване на строително-монтажни дейности в 16
пункта-изкоп, укрепен с ширина 1.20, дълбочина 2-4м ръчно в земни почви; полагане
на пясъчна подложка по дренажни тръби;полагане на геотекстил за обвиване на
дренажни тръби/маркуч/;полагане на едър чакъл/обли камъни/; покриване с геотекстил;
полагане на дребен чакъл;полагане на филц; обратно засипване; изолиране на
северната стена с битум; изолиране на северната стена с мембрана;направа на шахта;
включване в същия канал; ръчно натоварване, превоз, разтоварване на земни почви
с ръчни колички; плътно укрепване и разкрепване на изкопи в земни почви и други
разходи, при наклон на дренажа от 2% на линеен метър, на обща стойност 3636.43лв.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението си ,като допълва ,че
дренажната система е разположена на границата със съседния имот и следва да се
съобрази и със съседния имот, докато ищецът е изготвил канализация на вътрешната
си чешма.Вещото лице счита, че при извършване на посочените видове дейности ще бъде отведена
водата и че проблемите идват от подпочвените води и натрупването им с времето.
Въз основа на приетото допълнително заключение на експерта Ш. за изготвяне на дренажна система за отвеждане
на водите от имота на ищеца , е направено и изменението на претенцията от ищеца
по реда на чл.214 от ГПК, коментирано от съда
по-горе.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност
по предвидения за това процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес
за ищеца да установи по основание и
размер претендираното застрахователно обезщетение по сключен в застраховката
риск,който се покрива, както размера на
мораторната лихва предвид настъпилото застрахователно събитие.
Разгледани
по същество заявените искови претенции са неоснователни.
Пазарджишкият окръжен съд напълно споделя мотивите,
изложени от В.ския районен съд към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение
следва да се отбележи и следното:
По въпроса за неравноправни
клаузи в договора за застраховка сключен
между страните и приложените към него Общи условия, следва да се отбележи, че
такива не са налице.Обстоятелството,че договорът е сключен при общи условия
върху които потребителят не би могъл да влияе предвид тяхната предварителна
даденост от страна на кредитора не означава безусловно неравноправна клауза,в
хипотеза когато в самата Застрахователна полица
„Комфорт за дома“ има записан изричен текс, че застрахованото лице
заявява недвусмислено и ясно, че е
получило, запознало се е и приема да
бъде обвързан от действащите Общи
Условия на застрахователя „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, тоест потребителят заявява по този начин,
че е напълно съглА. с тях и няма каквито и да било възражения по нито една от клаузите в ОУ. Признаването и
приемането от потребителя /застрахования/ на Общите условия е равнозначно на тяхното надлежно валидиране в отношенията
–застрахован-застраховател и в този смисъл се приема, че тези клаузи са индивидуално уговорени .Налице е
хипотезата на чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/,
според която при
сключване на договор при общи условия с потребител/какъвто е настоящия случай/ общите условия обвързват потребителя само ако
са му били предоставени и той се е съгласил с тях като съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с неговия подпис. Договорът за застраховка е подписан двустранно /
застрахователна полица „Комфорт за дома“ №111216122000320, от 16.09.2016г., със
срок от 00.00.часа на 24.09.2016г. до 24.00ч. на 23.09.2017г./ и съдържа
изрично изявление на застрахования
потребител, че е съглА. с тези ОУ и ги приема за да бъде обвързан с тях. Екземпляр
от тези ОУ е връчен на застрахования като по този въпрос няма въведени доводи
или възражения за обратното.Напротив, в молбата си от 14.06.2019г. с вх.№2926 в
т.6 /л.159/ ищецът А.Д. се заявява знание за тези ОУ и че той разполага с тях.
Независимо от това липсват и данни по
същество да са налице неравноправни клаузи в договора за застраховка и в ОУ.Не
се установява да е налице неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, представляваща уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Не е
налице нито една от хипотезите в чл.143 ал.2 от ЗЗП, в изследвания договор и
ОУ която да има характер и естество на неравноправна клауза. В този смисъл
договорът за застраховка е напълно редовен и действителен и е породил правни
последици между страните.
От събраните по
делото доказателства се установява, че настъпилото увреждане на
имуществото за застрахования ищец не е в
резултат на застрахователно събитие, което да се покрива от застраховката, а
именно от буря, проливен дъжд и силен вятър-“ Клауза „Б“. Вредите които са
овъзмездени от застрахователя на
стойност 120.62лв са признати от последния
като покриващи се от процесната застрахователна
клауза.
Вредите обаче, които
претендира ищеца да му бъдат репарирани от застрахователя с исковата молба и
уточнени в хода на производството имат съвършено друг произход-те са причинени
от налични подпочвени води чрез което е създадено едно трайно и постоянно състояние
на наличие на непрекъсната влага и овлажненост на стените в процесната стая и
външна фасада. В случая, не се касае до еднократен внезапно проявил се акт или
действие, причинен от някакво природно
явление или бедствие който представлява покрития застрахователен риск, а се
касае за трайно съществуващо и непрекъснато повтарящо се състояние на
овлажненост и замокреност на помещението от къщата, именно поради трайно повишаване нивото на
подпочвените води под терена на къщата.Съгласно Общите условия е предвиден покрит
от застраховка застрахователен риск, при който се обезщетяват преките материални вреди по Клауза“ „Д5“-свличане или срутване на
земни пластове и/или действия на
подпочвени води. В случая, от данните по делото както и от заключенията на
експертите се налага извода, че констатираното от експертите към момента на
огледа, овлажняване е резултат именно от трайни, продължителни и постоянни действия на подпочвените води.
Този фактор не се изключва категорично като причина за настъпилото овлажняване
като се подчертава неговия траен и постоянен характер и съществуващ повече от
3години назад. В случая обаче за такъв застрахователен риск имуществото на
ищеца не е било застраховано, а и самата конфигурация на този имот и наличната
голяма денивелация и разположение под нивото на
съседната сграда и имот, както и глинестата почва на място са все фактори
в посока за обосноваване, че единственият източник на трайното и постоянно
овлажняване се явява съществуващите подпочвени води, като това овлажняване не
се влияе нито от бури, нито от проливни дъждове нито от наводнения, защото то е
трайно, постоянно и непрекъснато Предвид изложеното няма основание ищецът да
претендира обезщетение на договорно основание по застрахователен риск, за който
не е сключена застраховката, респективно да претендира застрахователно обезщетение
за вреди за които не е доказано да са настъпили единствено и само в резултат на
покрития застрахователен риск, включен в пакета от рискове за които е застрахована
къщата на ищеца, при положение, че веднъж на него му е определено обезщетение
от застрахователя.
Неоснователна е претенцията
и поради това, че ищецът претендира обезщетение не просто за покриване на
преките материални вреди, настъпили в резултат на съответния покрит застрахователен риск, но и
се претендира обезщетение за фактическо изграждане на една цялостна и трайна
дренажна система чрез която да бъде защитен изцяло и всеобхватно застрахованата
къща и имота на ищеца от каквито и да било водни фактори като буря, градушка, проливен дъжд, наводнение,
повишаване нивата на подпочвени води и други, тоест под формата на обезщетение
ищецът иска изцяло да реконструира и усъвършенства отводнителната си система на
целия имот като изгради съвременна
дренажна и друга система за да направи имота си по-устойчив на водни течения,
заливания, наводнения и други, тоест да направи изцяло имота си по сигурен за живеене
и за обитаване.Тази цел на собственика естествено е приемлива за който и да
било имот, имащ такъв сериозен проблем с подпочвените и надземните води, но
това по същество представляват по своя
характер и естество съществени и основни конструктивни или проектни изменения,
допълнения или подобрения в целия имот,
като по този начин ищецът не преследва
обезщетение за възстановяване на преките и конкретно настъпили материални вреди
от конкретно увреденото имущество, а цели много повече , а именно да повиши
изцяло и още по-надеждно защитата на
имота си като цяло. Претендираният финансов ресурс като обезщетение от ищеца
спрямо застрахователя няма как да бъде
уважен тъй като той излиза извън целите и предназначението за които е сключен
застрахователния договор.Категорично претендираната сума за дренажна система
представлява несъмнено и цялостно подобрение в имота защото цели неговото цялостно укрепване и предпазване
от евентуално бъдещи неблагоприятни водни фактори-бури, наводнения, порои,
докато застрахователното обезщетение касае репариране на настъпилите преки вреди
върху точно определен обект или част от
обект. В случая за частичното овлажняване на стена и фасада от стая се иска
обезщетение в размер за изграждане на
цялостна съвременна дренажна система на целия имот, което е както
непропорционално така и несъответно между реалните претърпени вреди и тяхното обезщетяване. Не се установява действително претърпяната
щета от ищеца в случая да се съизмерима с направата на такова голямо подобрение
в собствения му имот, каквото е изграждане и въвеждане в експлоатация на
цялостна дренажна система за отвеждане на водите от имота. Налице е явна
несъразмерност между претърпените вреди и исканото обезщетение. От друга страна
проблемът в подпочвените води в имота е с голяма давност, но собственикът не е
предприел каквито и да било действия за разрешаването му с грижата на добрия
стопанин. Активирането на тези подпочвени води и повишаване на тяхното ниво
като естествен и обективен процес е довело именно до тяхното проявление и до
предприемане на действия от ищеца за
тяхното решаване едва след трайното им проявление. Замисълът да бъде изградена
цялостна отводнителна/дренажна система на имота е добър, но той няма как да бъде за сметка на
застрахователя по повод на настъпили явно незначителни увреждания съизмерими с
минимално необходими суми за отстраняването им, които са и заплатени от застрахователя.
В този смисъл
обжалваното решение по същество е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд не
намира нито един от доводите изложени във въззивната жалбата за основателен по
изложените по-горе съображения и затова не ги споделя.Основното и най-съществено
което се отбеляза , е че претендираното
обезщетение не касае пряко причинените материални вреди и чрез него
на практика същите не се овъзмездяват /защото обезщетението е в съвсем
друг размер и е изплатено от застрахователя/, като в същност се цели да се
извърши едно значително по обем и финансов ресурс подобрение в имота,което да
го направи по атрактивен и привлекателен, по защитен от водни течения като цяло, което
няма нищо общо с овъзмездяването на вредите от застрахователното събитие от
10.11.2016г. Исканото обезщетение не е в пряка причинна връзка с констатираните преки материални вреди и по своя характер и
естество цели неоснователно обогатяване
на застрахования за сметка на застрахователя, което е недопустимо.
В този смисъл обжалваното
решение по същество е правилно и ще следва да се потвърди.
В полза на въззиваемата
страна ще следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 360лв какъвто
размер е уговорен в договора за правна защита и съдействие №000037 от
04.06.2020г.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №66 от 16.03.2020г. постановено по
гр.д.№199/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.Т.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. С. 1463, р-н „Т.“, бул.“В.” №89б, сумата от
360лв/триста и шестдесет лева/ представляващи сторените по делото разноски за
въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.