Р Е Ш Е Н И Е
76 26.07.2017 г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и първи юни 2017
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 382 2016
гр.д.№ по описа за год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.59, ал.9, във връзка с чл. 127, ал.2 и
чл. 150 от Семейния кодекс.
В исковата молба,
предявена от В.Н.Г., със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.А. от САК, срещу Н.П.Ц.,***,
твърди, че с ответницата имат малолетно дете -Д ГГ., роден на ***г.В исковата
молба се сочи, че с влязло в сила решение от 12.05.2011г., постановено по
гр.дело № 14449/2011г. по описа на СРС, ІІІ-то гражданско отделение, 10 състав,
упражняването на родителските права върху детето е възложено на майката, като е
определен и режим на лични отношения на ищеца с детето. Г. сочи, че до края на
2010г. ответницата Ц. е работила в Бинго-зала, но след напускане на работа е
заминала за три месеца в Италия, където е работила, според ищеца, като
компаньонка, а когато се върнала от Италия, придружавана от сестра си, майката
на Ц. помолила ищеца Г. да отиде да я вземе с колата от Летище София, тъй като
не се чувствала добре и трябвало да я закара в болница. Г. твърди, че по-късно,
тъй като се условил с ответницата тя да отиде в болница с такси, понеже той
трябвало да вземе детето от детска градина, му позвънила майката на ответницата
и го уведомила, че Ц. е постъпила на лечение за няколко дни. Ищеца твърди, че
наскоро е узнал, че ответницата е лежала в Психо-диспансер в София, на ул.“Е Й“
№ **, където й е поставена диагноза „Параноидна шизофрения“, с постоянно
медикаментозно лечение. В исковата молба се сочи, че през 2013г. и 2014г. Ц.
отново е била на болнично лечение в ДПБ Пазарджик, но макар да е изписана с
подобрение, поради неспазване на препоръките на лекарите при домашно лечение и
злоупотреба с алкохол, заболяването й се е обострило, поради което не е в
състояние да полага дължимите грижи за малолетния Д . Ищецът В Г . твърди, че
през месец ноември 2013г. е заминал на работа във Федерална Република Германия,
където живее и работи, но ежедневно контактува с детето по телефона, а през
около два месеца периодично се прибира в България, за да се грижи лично за сина
си, поради влошаващото се психично състояние на ответницата. В исковата молба
се изразява твърдение, че почти ежедневно Ц. употребява алкохол пред детето,
кани в дома си различни лица, с които да пие и подлага детето на тормоз и
побоища. Ищецът твърди, че всяко лято води сина си на почивка на море, а през
месец август 2015г. го е завел в Германия за около един месец, където
малолетният Дсе е чувствал щастлив и спокоен, а в края на престоя му е
споделил, че не издържа да живее повече с майка си, която го игнонира, бие го,
не му обръща никакво внимание, а сестрата на ответницата взема всичките му
джобни пари. Ищецът сочи, че е съгласен да се завърне в Република България, за
да работи и отглежда сина си, който към датата на предявяване на исковата молба
е ученик в трети клас на СОУ „Н Б“ гр.Панагюрище. Според ищеца Г., детето се
страхува от майка си, а когато е при баща си бълнува, има неспокоен сън, става
нервно и раздразнително, като трудно се концентрира. Ищецът твърди, че
разполага с официална работа и жилище в Германия, където може да се грижи за
сина си. Сочи, че е спортист и бивш състезател по бойно самбо.
В.Н.Г. моли съда да постанови решение, с което да бъдат изменени мерките,
относно упражняването на родителските права по отношение на малолетния Д ГГ.,
като упражняването на родителските права бъде възложено на ищеца Г., при
определен режим на лични отношения на детето с ответницата Н.П.Ц..
Моли да бъде осъдена Н.П.Ц. да заплаща на малолетния си син Д ГГ., чрез
неговия баща и законен представител В.Н.Г., месечна издръжка в размер на
200,00лв,. считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане в открито
съдебно заседание- за установяване на изложените в исковата молба писмени
доказателства.
Моли да бъде допусната и назначена съдебно-психологична експертиза от
детски клиничен психолог, който след запознаване с материалите по делото,
изслушване на детето в присъствието и на двамата родители и изслушване на
свидетелите по делото, да отговори на следните въпроси: Какво е психичното
здраве и развитие на детето и личностовото му формиране, стабилно ли е
психическото здраве на детето и ако не, на какво се дължи това и в какво се
изразява. С какви емоционални преживявявания е свързано за детето отглеждането
му от майката. Към кого от двамата родители са насочени неговите предпочитания,
като обект на емоционална привързаност и доверие. С оглед на възрастта,
психичната и социалната зрялост, по какви критерии преценява и възприема детето
поведението на всеки един от двамата си родители, спрямо него. Намира ли се
детето в състояние на стрес и страхова невроза или друго подобно състояние, в
какво се изразява и на какво се дължи. С оглед възрастта, психичната и социална
зрялост на детето, в негов интерес ли е същото да се отглежда от майката.
Моли да бъдат задължени Д «СП», отдел «Закрила на детето» по местоживеене
на малолетния ДГ., да изготвят социален доклад, като бъде изготвен и социален
доклад от съответната социална служба на град Берлин, ФРГ, по местоживеенето на
ищеца към момента, след посещение на място в апартамента, където същият живее,
като бъдат отразени битовите условия за живот и отглеждане на детето, както и
родителския капацитет на ищеца В.Г..
Моли да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза на ответницата Н.П.Ц.,
при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
личен преглед на ответницата, да отговори на следните въпроси: Страда ли
ответницата от психическо заболяване, и ако да, в какво се изразява то, (какъв
е генезисът му), необходимо ли е и какво поддържащо лечение, влияе ли
състоянието й на родителския капацитет на Ц., респективно- може ли да бъде
опасна ответницата за себе си и за околните. Каква е представата на ответницата
Ц. за задоволяване на нуждите у детето от адекватна майчина ласка и грижа,
респективно какви изменения в психиката на детето може да доведе липсата на
адекватна майчина ласка и грижа.
Моли да бъде задължена ответницата Ц. да представи доказателство за
получаваното от нея трудово възнаграждение за едногодишен период преди
депозиране на исковата молба.
Моли на основание чл.192 от ГПК, да бъде изискана от МБАЛНП «С Н» гр.София
медицинската документация във връзка с лечението на ответницата Н.П.Ц. през
периода 2011г. – 2012г.
На основание чл.192 от ГПК, ищецът моли да бъдат изискани от ЦПО «Европа»
всички документи относно обучението на Д ГГ. за учебната 2015/2016г.,
включително и тези за извършени плащания.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
Представя писмени доказателства.
В законоустановения срок ответницата Н.П.Ц. представя писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че оспорва исковете и твърденията, изложени в
исковата молба на В.Г.. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да налагат
промяна в упражняването на родителските права спрямо малолетния им син. Сочи,
че през 2009г. действително е получила заболяване, което обаче не е пречка за
притежание на необходимите възпитателски качества и за осигуряване на
пълноценното и нормално развитие на детето. Сочи, че това заболяване не е ново
и е било факт и при сключването на споразумението за упражняване на
родителските права над малолетния ДГ.. Сочи се, че ответницата редовно приема
предписаните й лекарства, не употребява алкохол и напълно неоснователно се иска
назначаване на психиатрична експертиза. Н.Ц. твърди, че се стреми да осигурява
най-добрите условия за живот, развитие и възпитание на малолетния си син, който
има самостоятелна стая и всичко необходимо за образованието и развитието си. В
отговора на исковата молба се сочи, че детето живее в спокойна семейна среда,
има приятели и контакти с деца на своята възраст и е много добър ученик, като
са напълно абсурдни и неоснователни твърденията в исковата молба, че
ответницата Ц. употребява алкохол пред детето, бие го и го подлага на тормоз.
Според ответницата липсват нови обстоятелства, които да налагат промяна в
условията, при които детето се отглежда, като напълно неоснователни и
неотговарящи на действителността са твърденията, че детето не се учи добре. Ц.
счита, че са налице изявени намерения на ищеца Г. да изведе детето от Република
България, който факт ще навреди на неговото образование и психологическо
развитие. Ответницата определя като недопустимо вредно и травмиращо за детето,
подлагането му на съдебно -психологическа експертиза.
Н.Ц. моли съда, да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени исковете,
предявени от В.Г., като неоснователни и недоказани, тъй като той няма
възпитателски качества и родителски капацитет за отглеждането на малолетния си
син, няма жилище и битови условия, при които детето да се възпитава и развива.
Соче че в случаите, когато ищецът е вземал малолетния Дпри себе си, го е водел
в дома на своите роднини в гр.Панагюрище, а когато детето е било при него е
отсъствало безпричинно от училищни занимания.
Моли да й бъде дадена възможност да представи доказателства за условията на
живот в дома на майката, за образованието и успеха на детето в училище, както и
за липсата на родителски капацитет у бащата.
Моли да й бъдат допуснати допълнителни писмени и гласни доказателства.
Представя писмени доказателства.
В
съдебно заседание – редовно призован, ищецът В.Н.Г. не се явява. Вместо него се явява
процесуалният му представител адвокат Р.А. от САК.
Ответницата Н.П.Ц., редовно призована, се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат С.Д. от Пазарджишка АК.
По
делото са разпитани
свидетелите Н П Д , Д П Б , М Д Ц. и А Т П .
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане,
издадено на 17.01.2008 г. от Столична община – София, въз основа на Акт за
раждане № *** от ***** г., издаден от Район Овча купел, община Столична –
София, Д ГГ. е роден на *** г. и е дете на Н.П.Ц. – майка и В.Н.Г. – баща.
От приложеното по делото Експертно решение № ***/*****
г., издадено от ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД, В.Н.Г. е с 60% намалена
работоспособност за период от две години – до 01.02.2017 г., тъй като е наранил
дясната си ръка с дърводелска машина, което е довело до контрактура на палеца и
два пръста и следва същият да не полага труд с натоварване на горните крайници.
По делото е приложено Решение № ІІІ-90-40, постановено на
12.05.2011 г. от 90-ти състав, Трето ГО на СРС, по гр.дело № 14449/2011 г. по
описа на Софийския районен съд, от което се констатира, че постигнатото между
ищеца В.Г. и ответницата Н.П.Ц. споразумение по смисъла на чл. 127, ал.1 от СК,
е утвърдено от районния съд и съгласно него е определен режим на лични контакти
между ищеца В.Г. и малолетния ДГ. – всяка седмица на месеца от 17,00 часа в петък
до 17,00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и за Новогодишните празници – от
30-ти декември до 2-ри януари на следващата година. В.Н.Г. е осъден да заплаща
на малолетния си син месечна издръжка в размер на 50,00 лв., чрез неговата
майка и законен представител Н.Ц., считано от 29.03.2011 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване. По делото е приложено и самото
споразумение, одобрено от Софийския районен съд, съгласно което упражняването
на родителските права над малолетния Д ГГ. е възложено на неговата майка и
законен представител Н.П.Ц..
Видно от приложената по делото Декларация, нотариално
заверена с рег. № **** от 03.07.2015 г. по Общия регистър на Нотариус № 471 – Н М Т , с район на действие Районен съд –
Панагюрище, Н.П.Ц. е дала своето съгласие, синът й Д ГГ. да напусне Република
България и да пътува до Федерална Република Германия за периода от 18.07.2015
г. до 15.08.2015 г., включително, придружен от баща си В.Н.Г..
Съгласно приложеното по делото Удостоверение за адресна
регистрация, ищецът В.Н.Г. *** (Лихтенберг-Гражданска служба 4), на *** 22.11.2013 г.
От приложената по делото Епикриза № *** от 08.05.2011 г.,
издадена от Център за психично здраве „Професор Никола Шипковенски“ ЕООД, Отделение
с висока степен на сигурност, ответницата Н.П.Ц. е с диагноза: Параноидна шизофрения.
Проведена й е терапия, като при изписването състоянието й значително се е
подобрило, няма застивания, разведрена е, контактува и идеите за несъществуващ
приятел не повлияват на поведението й.
Видно от приложения по делото Трудов договор, сключен на
31.03.2016 г. в гр. Берлин, ищецът В.Г. е назначен на 01.04.2016 г. на длъжност
„Строителен специалист“ с регулярно работно време в размер на 32 часа седмично,
при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 900 евро, която
сума следва да се превежда чрез банков превод или в брой. Съгласно трудовия
договор, ищецът има право на 20 дни отпуск за календарна година, като
дружеството работодател – „Бауунтернемен Гомбах“ ООД, е представлявано от
управителя си А Х .
По делото е приложена гаранционна карта за персонален
компютър „Леново“, от която е видно, че е закупен от Хипермаркет „Технополис“ в
ж.к. „Младост-4“ –София. Закупен е също и мобилен телефон „Самсунг Галакси S7
EDGE“. Приложени са и
фискални бонове за закупуване на коледни рога, украса на снежен човек, като не
може да се направи извод кой е закупил и за кого са закупени посочените вещи.
По делото е приложена квитанция към приходен касов ордер
от 17.09.2015 г., от която е видно, че за обучението в ЦПО „Европа“ –
Панагюрище на ДГ. е събрана такса в размер на 539,00 лв. за м. септември 2015
г. По делото е приложена и втора подобна квитанция към ПКО, от която се
констатира, че за закупуване на учебник и тетрадка на ДГ. е заплатена сумата от
46,00 лв.
Съгласно приложения Амбулаторен лист № ** от 27.02.2016
г., издаден от д-р П С Х се констатира, че ответницата Н.П.Ц. страда от Параноидна
шизофрения, като е описано, че е заболяла през 2009 г. са
параноидно-халюцинаторен синдром и през м.юни 2011 г. е хоспитализирана, поради
спиране на поддържащото лечение, но след хоспитализацията, от м. януари 2014 г.
е обявена в ремисия, спокойна, без оплаквания, полага грижи за детето си и
къщната работа, прекратила е приема на бира, работи почасово и на 27.02.2016 г.
се е явила на контролен преглед, при което е констатирано, че е ориентирана
всестранно, психомоторно спокойна, апсихотична,
с нормално по ход мислене.
Съгласно Решение, постановено на 01.10.2007 г. от
Софийски градски съд, 7-ми състав, Брачно отделение по гр.д. № 763/2006 г., се
констатира, че Н.П.Ц. е предявила иск по смисъла на чл. 33, ал.2 от СК срещу Н И , с което решение е признато, че детето Д
Н И не произхожда от Н И , а биологически
е заченато от В.Н.Г..
По делото е приложено удостоверение от Център за чужди
езици и мениджмънт училище „Европа“, от което се констатира, че Д ГГ. е
посещавал занятия в „Училище Европа“ през периода от 06.10.2015 г. до
28.01.2016 г.
От приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 820 от
17.08.2016 г., изпратено до Районен съд – Панагюрище от Държавна психиатрична
болница Пазарджик, се констатира, че във връзка с искане на процесуалния
представител на ищеца Г., психиатричната болница отговаря, че Н.П.Ц. е била
хоспитализирана в лечебното заведение на 16.12.2013 г. с диагноза: Параноидна шизофрения
и е изписана на 09.01.2014 г., като е имало и второ хоспитализиране – на
02.04.2014 г. със същата диагноза и е изписана на 14.05.2014 г.
От приложения по делото Социален доклад изх. № ****** от
13.12.2016 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище се
установява, че ищцата Н.П.Ц. е със средно-специално образование придобито в ПСГ
„Атанас Буров“ град Панагюрище, специалност „Автоматизация на производството“.
Преминала е двугодишен курс на обучение за „Икономист-администратор“ в БГОЦ -град
Пазарджик и към датата на изготвяне на социалния доклад е безработна, като до
м. март 2016 г. е работила в заведение за бързо хранене в гр. Панагюрище. В
социалния доклад се сочи, че малолетният Д ГГ. е отглеждан от родителите си до
фактическата им раздяла, като към момента грижи за детето полага майката –
ответницата Н.Ц., която получава помощ от разширения си семеен кръг – М Д Ц. – майка, Н П.Ц., която живее в Италия и
сестрите на майката – К П.Ц. и А П. Г.
За ищеца В.Г. в социалния доклад се сочи, че същият живее
във Федерална република Германия, ***, ул. ***, като работи на трудов договор
на длъжност „Строителен специалист“, с месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1 900 евро.
За малолетния ДГ. в социалния доклад е посочено, че през
учебната 2015 /2016 г. е бил ученик в трети клас на СОУ „Н Б“ град Панагюрище,
завършил е учебната година с много добър успех, няма допуснати неизвинени
отсъствия и има 48 извинени отсъствия, като е споделил пред социалните
работници, че любим предмет му е музиката. Тренира футбол два пъти седмично и
посещава заниманията на Детски комплекс – Панагюрище през лятната ваканция. В
социалния доклад се сочи, че през учебната 2016/2017 г. е ученик в СУ „Н Б“
град Панагюрище, като на 11.10.2016 г. класният ръководител на детето е
посочил, че детето редовно посещава учебните занятия, както и полуинтернатната
група в училището и успехът му е много добър.
На 28.07.2016 г. социалните работници сочат, че е
регистриран писмен сигнал по отношение на Д ГГ. ***, като на 04.08.2016 г. е
проведена среща с ответницата Н.Ц. и малолетния ДГ., при която ответницата е
заявила, че не употребява алкохол в големи количества и не упражнява физическо
насилие над детето. Това е потвърдено от малолетния ДГ., който е посочил, че
майка му не употребява алкохол и не упражнява физическо насилие над него.
Детето е посочило, че се чувства добре с майка си, но иска да живее и с двамата
си родители. Де бил видимо спокоен, облечен с чисти и подходящи за възрастта и
сезона дрехи.
На 09.08.2016 г. е получен сигнал от бащата, че спрямо
детето е упражнено физическо и психическо насилие от страна на майката и бабата
по майчина линия. Описан е случая, който по-късно е прераснал в молба за защита
от домашно насилие, разгледан от Районен съд – Панагюрище. По време на срещите
със социалните работници, малолетният ДГ. е показал емоционална привързаност
към ответницата, заявил е че поддържа контакти с ищеца почти ежедневно по
телефон и скайп – когато бащата е в Германия. Посочил е, че последно ищецът се
е завърнал в Р България през периода от 06.06.2016 г. до 20.06.2016 г. В
социалния доклад е отразено, че постоянни грижи за малолетния ДГ. полага
ответницата Н.Ц., която притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието му, а в жилището й е осигурена подходяща и
безопасна среда за отглеждането на малолетното дете. Социалните работници сочат
почти същата информация и в своя социален доклад, приет и приложен по делото с
изх. № ПР/Д-РА-ПН/****** от 31.01.2017 г.
Видно от приложената по делото Епикриза, издадена на
16.10.2009 г. от Специализирана болница за активно лечение по неврология и
психиатрия „С Н “ ЕАД град София, Първа психиатрична клиника, Н.П.Ц. е
постъпила на 08.10.2009 г. в лечебното заведение с диагноза: Остро полиморфно
психотично разстройство с шизофренни симптоми. Сочи се, че постепенно
пациентката е станала контакта, по-подобрена като поведение, ажитацията е
намаляла и изчезнала и е изписана с подобрение, като са дадени препоръки за поддържащо
лечение.
От приложената по делото Епикриза, изготвена на
26.10.2009 г. се установява, че Н.Ц. е постъпила три дни след първото си
изписване – на 19.10.2009 г. и е напуснала лечебното заведение на 26.10.2009
г., като е изписана с подобрение, спокойна, апсихотична, с желание да се върне
на работа, като отново са й дадени препоръки за поддържащо лечение.
От приложената по делото Етапна епикриза за периода от
13.08.2016 г. до 23.08.2016 г., издадена от ДКЦ – 1 Панагюрище ЕООД, се
констатира, че Н.П.Ц. през 2009 г. е заболяла. След хоспитализация е изписана с
един вид лечение, след това е преминала на друг вид лечение и последната й
хоспитализация е през м. януари 2014 г., като от месец юли 2014 г. е обявена в
ремисия, състоянието й е без оплаквания, тя е спокойна, работи почасово,
чувства се добре, няма оплаквания към момента на прегледа и се грижи за детето
и къщната си работа. Същото е видно и от Етапна епикриза, издадена от същото
лечебно заведение за периода от 05.11.2016 г. до 15.11.2016 г.
Съгласно Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“
АД № **** от 24.11.2015 г. Н.П.Ц. е с намалена работоспособност – 80%, поради
заболяване от Параноидна шизофрения. Това решение е валидно за период от три
години, считано до 01.11.2018 г.
Съгласно Епикриза от 27.04.2012 г., издадена от Държавна
психиатрична болница Пазарджик е определена диагнозата на Н.Ц. – Параноидна
шизофрения, като същата е изписана с подобрение и след изтичане на срока на
задължителното лечение.
От приложената по делото Епикриза, издадена на 09.01.2014
г. се констатира, че диагнозата на Н.П.Ц.
е Параноидна шизофрения. Пристъпно ремитиращо протичане, като ответницата е
изписана от болничното заведение спокойна, апсихотична и й е препоръчано
продължаване на антипсихотичната терапия.
По делото е прието и неоспорено заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, от което заключение се установява, че
изследването на ответницата Н.П.Ц. е извършено на 02.09.2016 г. в психиатричния
кабинет на вещото лице, където Н.Ц. е била психомоторно видимо спокойна. Отрича
за сетивни измами. Мисленето й е протичало без отклонение по време и структура,
като интелектуалното й ниво е отговаряло на образованието и социалния й опит.
Вещото лице не е открило патология в отделните сфери на психична дейност на
ответницата. В заключението си вещото лице сочи, че Н.П.Ц. страда от Параноидна
шизофрения, пристъпно ремитиращо протичане, като към момента на прегледа е в
състояние на ремисия. Генезисът на заболяването й се обяснява с генетична
предразположеност, с неправилна регулация в
невромедиацията на мозъка, като есенциалната проява на шизофренията се
характеризира с упадък на конгнитивните функции, като при някои форми е
по-бърза, а при други – по-бавна. Вещото лице
сочи в заключението си, че в случая на ответницата, ходът на
заболяването е с пристъпно-ремитиращо протичане, т.е. пристъп и след него
ремисия, като в ремисионния стадий не се отчита упадък или личностова промяна.
В заключението си експертът е посочил, че е необходимо ответницата Н.Ц.
ежемесечно да посещава доболничен психиатър
и да употребява поддържащо лечение с невролептици, коректори към тях и
други лекарства. Според вещото лице, на настоящия етап, когато Н.Ц. е в ремисия,
дееспособността й е пълна и има запазена родителска годност (запазен родителски
капацитет), но когато е в остър епизод, ответницата може да представлява
опасност за себе си и за околните. Изслушано в открито съдебно заседание вещото
лице сочи, че при болни от шизофрения, при получаване на пристъп – няма нужда
да им се оказва съдействие, тъй като е в началото на един пристъп, болният сам
може да разсъди, да си изпие лекарството и да отиде в болница, като леко се
завишават дозите на приеманите препарати, които болният може да направи както
сам, така и след посещение при болничен психиатър, който ще увеличи дозите на
приеманите лекарствени средства или ще замени едно с друго и ще се продължи
лечението в къщи. Вещото лице пояснява, че болният е критичен към своето
състояние, тъй като само болнично-лечимите са безкритични. Сочи, че само в
средата на пристъпа на параноидната шизофрения, когато картината е бурно
параноидно- халюцинаторна, болният е безкритичен, но когато в началото, болният
започна да усеща, че нещо става с него, той веднага търси помощ. Освен това, експертът
пояснява, че ответницата Н.Ц. редовно, ежемесечно посещава психиатър, който
веднага може да констатира промени в поведението и състоянието й, като това
може да бъде констатирано първоначално и от нейната майка.
От приложената по делото Ученическа книжка, издадена от
Средно училище „Н Б“ на Д ГГ., ученик от 4 „в“ клас през 2016/2017 г., се
установява, че през периода от 19.01.2017 г. до 02.02.2017 г. ответницата Н.Ц.
не е проверявала ученическата книжка на своя син, като междувременно не е
подписала забележка на сина си, за това че е без домашна работа по БЕЛ на 26.01.2017
г.
По делото е приложен и втори препис от ученическата
книжка, от който се констатира, че през втория срок ДГ., ученическата му книжка
не е проверена през периода от 09.02. до 13.02.2017 г.
От приетия по делото социален доклад изх. № ПР/Д-РА-ПН/******
от 20.03.2017 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, се
констатира, че на 09.02.2017 г. социалните работници са провели среща с ищеца В.Г.,
който е споделил, че отново заминава за Германия, където живее и работи, като
има желание да полага постоянни грижи за сина си ДГ. занапред. В социалния
доклад са отразени условията в жилището на ищеца В. Г., като от същия се установява, че жилището
е собственост на Д М – дядо на В.Г. по майчина линия, като бащата и
малолетния Добитават първия етаж от къщата, който се състои от хол, детска
стая, спалня и кухня, посочено е как са обзаведени, като се сочи също, е
жилището е електрифицирано и водоснабдено, а банята и тоалетната се намират в
помещение, извън къщата. В социалния доклад е посочено, че битовата хигиена в
жилището е добра, като е осигурена безопасна среда за отглеждането на детето.
Посочено е също, че в къщата се съхраняват много играчки, закупени за ДГ. от
неговия баща - дрон, 3 велосипеда, 2 детски мотоциклета с каски до 49 куб. см.
и плейстешън.
По делото е приложен Трудов договор, сключен на
неизвестна дата между „БУЛКОА“ ЕООД и ответницата Н.П.Ц., от който се
констатира, че считано от 07.02.2017 г. ответницата е назначена на длъжност „Чистач
на производствени помещения“ при петдневна работна седмица, осемчасов работен
ден и безсрочен трудов договор, с основно трудово възнаграждение в размер на
460,00 лв. и основен платен годишен отпуск с продължителност 20 работни дни.
Изслушано в открито съдебно заседание, малолетното дете Д
ГГ. сочи, че желае да бъде отглеждано от баща си – ищеца В.Г., като желае да
живее във Ф Р Германия, но няма значение - може да бъде отглеждан и в България.
ДГ. твърди, че майка му пие почти всяка вечер алкохол – бира, като понякога
идват и нейни приятели и тогава не пие сама. Изяснява, че майка му понякога
освен бира, пие и вино. Сочи, че майка му понякога се държи добре с него, а
понякога – лошо. Когато се държи лошо с него му вика, а преди делото, дори му е
посягала с палка за мухи. Твърди, че когато се държи добре с него, ответницата Н.Ц.
наистина е добра и не му се кара. Сочи, че се прибира в къщи от следобедни
занимания в занималнята на СУ, около 14,00 часа и много бързо си написва по
математика, като си чете уроците у дома, защото в занималнята е много шумно.
Твърди, че в къщи си научава до 16,00-16,30 часа. Според Д, майка му не му помага за уроците, защото не
желае никой да му помага и никой да не му изяснява нищо,което не му е станало ясно в училище. Твърди, че
когато нещо не му е ясно, остава при преподавателката си, в допълнителните й часове и тогава му се
изяснява всичко по учебния материал. Сочи, че ответницата много добре готви
палачинки с ягодово сладко. Разказва, че в ежедневието си сам избира дрехите си
за училище, които майка му и баба му перат и гладят, но как да бъде облечен –
решава сам. Признава, че обича еднакво и двамата си родители, но при В.Г. му е
по-спокойно, защото той не му вика. Твърди, че майка му го бие, а баща му не го
бие, защото ако го бие – Дще става по-лош. Твърди, че когато ядоса баща си, В.Г.
му взема за седмица-две телефона или плейстешъна, докато Н.Ц. го бие. При
изслушването, детето разказва, че когато баща му се прибира от Германия, Дживее
в неговата къща и има там обзаведена стая. Сочи, че ищецът В.Г. се завръща в
България през лятото, когато е рождения ден на малолетния Ди през септември, за
да го изпрати на училище, а също и когато през м. декември са празничните дни и
по празниците през месец март. Сочи, че когато баща му се завръща от Германия
са само двамата, като през зимата ходят на почивки, а когато са си у дома –
готви бабата на детето по бащина линия,
която също пере и глади дрехите му. Сочи, че В.Г. му помага за уроците, защото
тогава Дне ходи на занималня. Твърди, че няма никакви подаръци от своята майка,
докато от баща си има твърде много подаръци. Съвсем предубедено изброява само подаръците
получени от В.Г. – дрон, на който е загубил дистанционното управление, плейстейшън,
компютър, кола с дистанционно управление, дрехи, телефон „Айфон 6+“, който
държи в чантата си за училище. Сочи, че класният ръководител му се кара заради
носенето на телефона, като веднъж е включил предаване на живо във Фейсбук от
конкретен учебен час и тогава класната му е забранила да носи телефона в
училище за една седмица. Сочи, че баща му му изпраща дрехи от Германия по автобуса.
Установява, че баба му по майчина линия е единствената, която помага на
ответницата Н.Ц. по отглеждането на малолетния Д. Твърди, че ако упражняването на
родителските права бъдат поверени за упражняване на ищеца В.Г., бащата ще
запише Д на занималня в ОУ „20-ти април“, което училище е хубаво, защото Дще
учи сам и там има учителки, на които се плаща по 20,00 лв./час и те учат
децата. Изслушан в съдебно заседание ДГ. сочи също, че майка му излиза с
приятели от 17,00 до 20,00 часа. Твърди, че след като си научи уроците – около
16,00 часа, майка му излиза към 17,00 часа и се прибира към 20,00 часа, след
което всички вечерят, а Дсе качва горе, за да гледа филма „Твоят мой живот“ .
Изяснява, че след като си научи в 16,00 часа, Дси играе на плейстейшъна, на
компютъра, гледа клипове и детски филми. Сочи, че през пролетта и лятото кара
колело, а през лятото ходи в Детския
комплекс на град Панагюрище. Посочва също, че е свикнал да спи с майка
си и не може да спи без нея. Споменава случай, при който майка му отишла на
банкет и се прибрала около 01,00-02,00 часа през нощта, на което Дреагирал,
като до 24,00 часа говорил с баща си по скайп-а, а после си играл на компютъра
до 02,00 часа, а през това време баба му си легнала долу. Твърди, че ако отиде
да живее при баща си, отново ще ходи да спи при майка си. Сочи, че си ляга
около 21,00 часа вечерта и когато майка му му липсва, ще отиде да спи при нея
няколко вечери, а после ще се върне в дома на баща му. Сочи, че му липсват и
двамата родители. Детето, запитано как ще разполага с времето на двамата си
родители, след като те са самостоятелни човешки същества, стана и напусна
залата без да е освободено и без да изслуша дали присъстващия в залата социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“- Панагюрище има въпроси към него.
От разпита на свидетелката Н П Д се установява, че е виждала ответницата Н
Ц. да употребява алкохол веднъж( на неустановена дата)у в кафето пред църквата,
което се нарича „Оазис“ и веднъж(пак на неустановена дата), когато се прибирала
с някакъв мъж, който я водил, и Н.Ц. повечко си е била пийнала. Установява, че
веднъж е носила багаж за малолетния Д– дрехи, играчки и пари, изпратени от
ищеца В.Г. и тогава й се е наложило да влезе в къщата, като установила, че
детето е оставено само, а втория път, когато е посещавала дома на Ц.,
малолетният Де плачел, защото Н.Ц. го набила с палката за мухи, задето не
слуша. Свидетелката подчертава, че ДГ. държи да бъде отглеждан от ищеца В.Г.,
защото се отнася много добре с него и му купува много неща, като веднъж на Дму
станало мъчно, за това, че баба му и майка му дали дрехи от изпратените от В.Г.
на неговите братовчеди. Свидетелката изяснява, че ищецът В.Г. ***, в жилището
на неговия вуйчо, което представлява наследствена къща на вуйчо му и майката на
В.Г.. Сочи, че в тази къща В.Г. има отделна стая, където пребивава, когато се
намира в България. От показанията на тази свидетелка се установява, че ищецът В.Г.
се завръща през два-три месеца в България, а всяко лято води малолетния Дна
море.
От показанията на свидетеля Д П Б се установява, че
малолетният Де споменавал на свидетеля, че не му е комфортно да живее с майка
си, тъй като е тормозен и бит, а майка му пие алкохол. Свидетелят сочи, че два
пъти е виждал Н.Ц. да пие алкохол в различни заведения на гр. Панагюрище.
Свидетелят Б изяснява, че ищецът В.Г. му е съсед, като живее в къщата на вуйчо
си. Сочи, че къщата е на два етажа и има странични сгради около къщата, като В.Г.
живее на първия етаж с вуйчо си и неговата съпруга и има отделена стая
специално за него. Установява в показанията си, че на горния етаж живее сина на
вуйчо му, заедно със семейството му, което се състои от съпругата и двамата
синове на братовчеда.
От показанията на свидетелката М Д Ц., които съдът цени
изцяло, въпреки, че същата е майка на ответницата Н.Ц., се констатира, че ДГ. е
презадоволен от материални неща. Сочи, че в дома на ответницата Ц. на детето е
създаден дневен режим, при който около 19,30-20,00 часа детето вечеря и в 21,00
часа ляга да спи. Свидетелката установява, че сутрин детето не закъснява за
училище, като посещава и занималня, чиито занимания приключват около 15,30 –
16,00 часа и след прибирането си, ако желае, Дпродължава да учи, но не му се
учи. Свидетелката твърди, че според Дейвид, той винаги си е научил, стои често
пред телевизора, на телефона, на плейстейшъна. Сочи, че именно това е причината
за конфликта между ДГ. и ответницата Н.Ц. – понеже майката настоява Дда учи, а Дне
желае да го прави. Свидетелката разкрива, че ищецът В.Г. е заявил на сина си,
че баба му – свидетелката Ц., няма право да му прави забележки, тъй като е
никоя, поради което на детето не му се правят често забележки. М Ц установява, че живее в собствено жилище,
заедно с ответницата Н.Ц. и малолетния ДГ.. Сочи, че другата й дъщеря учи в
Италия. Според показанията, за малолетния Дима отредена самостоятелна стая в
единия от етажите на триетажното жилище, който етаж се ползва само от Н.Ц. и
малолетния Д , а на долния етаж живее
свидетелката Ц.. Свидетелката потвърждава твърденията на детето, че Де много
привързан като майка си и приема като абсурден факта, че Н.Ц. може да отсъства
от къщата. Твърди, че майката и синът постоянно поддържат контакт помежду си и
около 21,00 часа и двамата си лягат да спят. Сочи в показанията си, че
малолетният Дне е лишен от нищо, но не търпи отправянето на каквито и да били
забрани. Установява, както и самият Дпри изслушването му, случаят, когато чрез
смартфона си Де влязъл във Фейсбук по време на учебен час, поради което
класният ръководител му е взела телефона. Сочи, че ищецът В.Г. е влязъл в
конфликт с класния му ръководител затова, че на детето е забранено да носи
телефон. От показанията на свидетелката се установява, че ответницата постоянно
контактува с класния ръководител на детето, а в случай на конфликт, класният
ръководител винаги звъни на Н.Ц.. Според показанията на свидетелката М Ц., Де
агресивен, бие се с децата и често посяга на други деца, дори когато не е
предизвикан. Според свидетелските показания „Добича да се прави на велик, някак
си по-специален, с такъв манталитет си е“. От показанията на Ц се установява, че Дучи средно. Посещавал е
училище „Европа“ за кратък период от време, по настояване на ищеца В.Г., но на
детето не му е харесало и е отказало да посещава заниманията на езиковото
училище. От свидетелските показания на М Ц. се установява още, че от м. януари
2017 г. Н.Ц. е започнала работа, като една година е стояла без работа.
Установява също, че Дне е проблемно дете, когато ищецът В.Г. престане да го
кара да не се подчинява на никого и никого да не слуша.
От показанията на свидетелката А Т П се констатира, че
жилището, в което се отглежда малолетния Дпредставлява двуетажна къща, като на
третия етаж никой не живее. Първият етаж се обитава от бабата по майчина линия,
а на втория етаж живеят малолетното дете и ответницата Н.Ц.. Сочи, че в
жилището е осигурено удобството на средно статистическо българско жилище, като
свидетелката посещава по няколко пъти месечно жилището и е съседка на
ответницата Ц. от над 20 години. Свидетелката П установява, че й е известно
заболяването на Н.Ц., но никога не е виждала прояви на това заболяване. От
свидетелските показания се установява също, че когато се налага лечение, Н.Ц. е
отсъствала от къщи, но не помни това да се е случвало скоро.
По делото е прието Уведомително писмо изх. № *** от
10.04.2017 г. на МБАЛ „Уни Хоспитал“ град Панагюрище, в което се сочи, че на
22.03.2017 г. клиничните психолози в Отделение по медицинска онкология Д К и Ч
Х са провели преглед и консултация на Д ГГ., на 10 години, който е бил
придружаван от баща си В.Г.. В удостоверителния документ се сочи, че пациентът
не е имал оплаквания и поради това не е регистриран в регистратурата на МБАЛ „Уни
Хоспитал“ по надлежния ред за преглед и диагностика, по тази причина, съгласно
удостоверителният документ, прегледът не е отразен в информационната система на
болничното заведение, не е съставена медицинска документация за него и
представеното в съдебно заседание становище на двамата психолози в никаква
степен не ангажира лечебното заведение. От приложените към уведомителното писмо
обяснения вх. № **** от 28.03.2017 г. на Ч Х се сочи, че представения печатен
лист с надпис „Уни Хоспитал“, име Д ГГ., на 10 години, от дата 22.03.2017г., в
което е отразено, че ДГ. е с нормална,
съхранена, леко накъсана от състоянието на дистрес реч и заключение, че
вследствие на разпитване в съдебна зала на 22.03.2017 г. детето е преживяло
остър дистрес, който води до страх, плач и паника, не представлява епикриза
нито удостоверение или документ за психично състояние, а представлява
единствено писмени бележки, направени от Ч Х по време на психологическия преглед,
проведен под формата на интервю, в присъствието на Д ГГ. и баща му В.Г.. Ч Х обяснява
също, че единствената дейност, извършена от него по отношение на Д ГГ. е кратко
интервю в присъствието на ищеца В.Г., като листът с психичния статус не
представлява медицински документ и не може да има каквато и да е обвързваща
роля, а има само и единствено информативна стойност за вътрешно ползване.
Психологът Д К сочи в обясненията си, че прегледът е
извършен под формата на интервю в присъствието на Д ГГ. и баща му В.Г., като
този лист има единствено информативна стойност за вътрешно ползване.
С оглед уведомителното писмо на „МБАЛ Уни Хоспитал“ изх.
№ *** от 10.04.2017 г. и придружаващите ги обяснения вх. № **** от 28.03.2017
г. – на Ч Х и вх. № **** от 28.03.2017 г. – на Д К , съдът счита, че следва да
не взема предвид печатния лист, представен в открито съдебно заседание от
22.03.2017 г. от ищеца В.Г., при формиране на своето решение, той няма
обвързваща сила за лечебното заведение, като съдът не дължи на страните
произнасяне относно това, дали следва изобщо да се цени като доказателство този
приет по делото печатен лист.
По делото е приета Прокурорска преписка, образувана по
досъдебно производство № 54/2012 г. по описа на РУ на МВР Панагюрище и
прокурорска преписка № ***/2011 г. по описа на Районна прокуратура Панагюрище,
в която е налице съдебно-психиатрична експертиза на Н.П.Ц., изготвена от доц.
д-р Н А М . В заключението е посочено, че Н.П.Ц. страда от Шизофрения,
параноидна форма, като по време на инкриминираното деяние не е разбирала
свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си,
тъй като е била в състояние на нов пристъп на психично заболяване и след
извършване на инкриминираното деяние е изпаднала в продължително разстройство
на съзнанието, изключващо вменяемостта.
Видно от приложеното по делото Постановление за
прекратяване на наказателно производство, Н.П.Ц. е обвинена в престъпление по
смисъла на чл. 182, ал.2 , във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че през
периода 17.09.2011 г. до 18.11.2011 г., в гр. Панагюрище, при условията на продължавано
престъпление, не е изпълнила съдебно решение № ІІІ-***** от 2011 г. на
Софийския районен съд, като е отказала да предаде малолетното дете Д ГГ. на
бащата В.Н.Г. в определените със съдебното решение дни за свиждане – всяка
седмица от 17,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с преспиване, в дома на
ищеца по настоящото гражданско дело В.Г.. Видно от постановлението, досъдебното
производство е прекратено, тъй като по време на инкриминираното деяние
ответницата Ц. не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е
могла да ръководи постъпките си, понеже е била в състояние на нов пристъп на
психичното си заболяване.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за завършен
начален етап на основно образование рег. № ******0 от 02.06.2017 г.,
малолетният Д ГГ. е завършил начален етап на основно образование в СУ „Н Б“,
като е получил 80 точки на национално външно оценяване по БЕЛ, 50 точки на НВО
по математика и 70 точки на НВО по „Човекът и природата“ и „Човекът и
обществото“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че с Решение № ІІІ-*****0 от 12.05.2011 г., постановено
по гр.дело № 14449/2011 г. по описа на Софийския районен съд, трето ГО, 90-ти
състав, между В.Н.Г. и Н.П.Ц. е одобрено споразумение, съгласно което
упражняването на родителските права над малолетния Д ГГ. е възложено на Н.П.Ц.,
при режим на лични контакти между В.Г. и малолетния му син ДГ. – всеки петък,
събота и неделя от месеца, от 17,00 часа в петък, до 17,00 часа в неделя, с
преспиване при бащата, един месец през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и на Нова година, съгласно обявените почивни дни.
По делото безспорно се установи, че с Решение
от 01.10.2007 г. СГС, седми състав, брачно отделение, постановено по гр.дело №
763/2006 г. е признато за установено, че малолетният Д ГГ. е заченат и
произхожда от В.Г., а не от съпруга на майката- Н И.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че малолетният Д ГГ. показва голяма привързаност към своята майка -ответницата
Н.Ц., но иска да живее и с двамата си родители. Показва пред социалните
работници своята емоционална привързаност към майката. Сочи при изслушването си
по реда на чл.15 от ЗЗДетето, че спи с майка си, не счита за допустимо
поведение, при което тя ходи на тържества и се прибира около 01,00 или 02,00
часа през нощта и изразява своя протест срещу това поведение на майката, като
не си ляга да спи, води дълги разговори с бащата по скайп и я очаква, играейки
си на компютъра.
Изслушан в открито съдебно заседание Д ГГ. показва
изключителна увереност, когато дава отговори на въпроси, за които е
предварително подготвен, а именно: сочи, че майка му го бие с палка за мухи, но
не сочи каква е причината за конфликта между него и ответницата Ц. – че не
желае да учи, твърди, че винаги е подготвен с учебния материал и се отнася без
каквато и да било самокритичност към своето поведение в училище. Отнася се
безкритично към своето поведение по време на учебните занятия, като включва
своя смартфон и предава онлайн случващото се в учебните часове. От показанията
на свидетелката М Ц. се установи, че това поведение на малолетния Де
насърчавано от неговия баща- ищеца Г., който е влязъл в конфликт с класния
ръководител на детето, заради факта, че класният ръководител след този инцидент
забранил на Дда носи мобилния си телефон в училище.
От събраните по делото доказателства се установи, че
детето акцентува в предпочитанията си да бъде отглеждано от ищеца В.Г. заради
материалните придобивки, които получава като подаръци от своя баща – изброява
подробно, че му е закупен дрон, плейстейшън, три велосипеда, два мотоциклета и
скъп телефон. Желанието да бъде отглеждан от своя баща Дакцентува с изброяване
на материалните придобивки, получени от ищеца, а не с емоционални доводи за
приятни преживявания, поучителни беседи и уважение към авторитета на своя баща.
По делото се установи, че авторитетът на ищеца В.Г. в очите на сина му се
установява посредством указания към Дда не зачита ничий друг авторитет,
включително и този на свидетелката М Ц.. Свидетелката посочи, че Дне зачита
нейните указания, въпреки факта, че именно тя подпомага Н.Ц. при отглеждането и
възпитанието на детето.Съгласно твърденията на самото дете, именно М Ц. готви,
пере и глади дрехите му и се грижи за чисто битовия му комфорт.
Безкритичното поведение на ДГ. и категоричното му желание
да се налага над събеседниците си, пролича особено ясно с акта му на напускане
на съдебната зала, когато не знае как следва да продължи беседата. По време на
събеседването ДГ. напусна съдебната зала без да бъде освободен и без да изслуша
социалния работник, тъй като не можа да отговори на въпроса: Разбира ли, че
родителите му са човешки същества, които имат собствени задачи, собствени
желания и не могат да бъдат изцяло на разположение на малолетния си син през
цялото си свободно от работа време. При събеседването, детето показа
изключително желание да манипулира беседата, да търси правилните отговори и да
подчертава изключителните възпитателски качества на своя баща, за сметка на
поведението на майка си, която го бие, лоша е с него и му се кара. Това му
твърдение влезе в пряко противоречие с отявленото желание на малолетния да
продължи да живее по начина, по който е живял и към настоящия момент. Своето
желание Дманифестира, чрез описанието колко страшно е майка му да се прибере
късно, при условие, че той е оставен в къщата заедно с баба си – свидетелката М
Ц..
От приетото по делото заключение на
съдебно-психиатричната експертиза безспорно се установи, че през 2009 г. Н.П.Ц.
е приета в психиатрично заведение с диагноза: Параноидна шизофрения, като са
последвали още няколко лечения в психиатрично болнично заведение – през 2012 г.
и през 2013 г. Установи се също, че на 09.01.2014 г. е изписана от ДПБ
Пазарджик, като е била спокойна, апсихотична и й е препоръчано амбулаторно
наблюдение от психиатър с продължаване на предписаната терапия. От заключението
се установи безспорно и категорично, че понастоящем заболяването на Н.П.Ц. се
намира в ремисия, при която вещото лице констатира, че ответницата е със
запазена родителска годност, с отговарящо на образованието и на социалния й опит
интелектуално ниво, със запазено активно и пасивно внимание, като липсва
патология и в другите сфери на психична дейност. Вещото лице е посочило, че
ищцата се нуждае от доживотно, ежемесечно посещение при доболничен психиатър,
но сочи също, че при болни от шизофрения, като ответницата Н.Ц., е излишно
съдействие при получаване на пристъп, тъй като самият болен може да разсъди, да
увеличи дозата от приеманите медикаменти и да отиде на преглед при доболничен
психиатър, който ще успее да овладее евентуалния пристъп. Категорично вещото
лице сочи, че употребата на алкохол крие рискове за лечението, но когато този
алкохол се употребява рядко и в малки дози, има потенциращо (засилващо)
действие по отношение на приеманите лекарствени средства. По делото се
установи, че в началото на своето заболяване ответницата действително е била
безкритична, състоянието й е било усложнено и тя не е могла да разбира
свойството и значението, както и последиците от своите действия и постъпки, но
посредством адекватно лечение и добросъвестен прием на предписаните
медикаменти, това състояние е овладяно до степен на запазване на родителския
капацитет и интелектуалните възможности на Н.Ц., което й дава възможност да
бъде добър родител и възпитател на малолетния си син.
По делото безспорно се установи, че между майката и сина
съществува конфликт, породен на основа нежеланието на малолетния ДГ. да полага
повече усилия при овладяването на учебния материал, който се преподава. Това
нежелание ДГ. манифестира и при изслушването му по смисъла на чл. 15 от
ЗЗДетето, проведено на 22.03.2017 г. в Районен съд – Панагюрище.
Съдът счита, че следва да остави без уважение предявения
от В.Н.Г. срещу Н.П.Ц. иск по чл. 59, ал.9, във връзка с чл. 127, ал.2 и чл.
139 от СК- за възлагане на родителските права над малолетното дете на ищеца В.Г.
и определяне местоживеене на детето, като местоживеенето на неговия баща. По
делото не се констатираха каквито и да било изменения в обстоятелствата, които
да наложат определянето на ново местоживеене на детето, както и промяна, която
налага упражняването на родителските права да се осъществява от ищеца, наместо
от ответницата Ц..
По делото се установи, че ответницата страда от
шизофрения, но от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се констатира, че състоянието й е овладяно посредством лечение и с
добросъвестен прием от страна на Н.Ц. на предписаната й терапия. Установи се, че
тя е със съхранен интелектуален и възпитателски капацитет, което съдът счита,
че не представлява промяна в обстоятелствата, която промяна да налага детето да
бъде отглеждано и възпитавано от неговия баща В.Г..
От събраните гласни доказателства безспорно се установи,
че В.Г. *** за кратки периоди от време, макар и относително често – през
два-три месеца. Пак от гласните доказателства се констатира, че в Панагюрище
той пребивава в дома на своя вуйчо – брат на майка му, който му е отредил една
стая в първия етаж на жилищната сграда, където живее, а вторият етаж се обитава
от неговия братовчед, заедно с четиричленното му семейство. От представените по
делото писмени доказателства се установи безспорно и категорично, че ищецът се
е установил в гр. Берлин, Ф Р Германия, същият е сключил безсрочен трудов
договор, осигуряващ му 32 часова работна седмица и трудово възнаграждение в
размер на 1 900 евро, на длъжност „Строителен специалист“. Установи се
също, че обещанието ищецът да се завърне в Република България, за да отглежда и
възпитава малолетния си син, не представлява изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал.9 от СК.
От представените и приети по делото доклади на Дирекция
„Социално подпомагане“- Панагюрище, се констатира, че в дома на ответницата Ц.,
за малолетния ДГ. са осигурени всички битови удобства, както и безопасна среда
на отглеждане и възпитание.
От изявленията на ДГ., както и от събраните по делото
гласни доказателства се констатира, че детето редовно осъществява режима на
лични контакти с ищеца В.Г., когато той пребивава в Р България, периода когато Н.Ц.
е пречила на осъществяването на този режим е изживян от страните по делото.
Детето е посочило пред социалните работници, че обича и двамата си родители и
би искало да живее и при двамата, като както от свидетелските показания, така и
от изслушването на малолетното дете безспорно се установи, че то е
презадоволено от всякакви материални придобивки, което е възпитало у него вкус
изключително към материалното и в голяма степен го кара да пренебрегва чисто
емоционалната връзка с всеки един от родителите си. Такава емоционална връзка
бе манифестирана само и изключително към ответницата Н.Ц., когато ДГ. обясни,
че не приема нейното вечерно излизане на банкет с приятели и не допуска тя да
се прибира по-късно от 21,00 часа, когато двамата с майка му си лягат да спят.
Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на
СК от
В процесния случай след преценка на събраните по делото многобройни
доказателства и при преценка на най – добрия интерес на детето, съдът намира,
че не е налице промяна в обстоятелствата при които е определен първоначалния
режим по смисъла на чл. 59,ал.9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение
родителските права, местоживеенето на детето и неговата издръжка.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищецът да заплати сторените от ответницата съдебно-деловодни
разноски в размер на 650,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл.59,
ал.9, във връзка с чл. 127, ал.2 и чл. 150 от Семейния кодекс, Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Н.Г., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.А. от
САК, срещу Н.П.Ц., с ЕГН -**********,***, иск за промяна на упражняването на
родителските права по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Д ГГ., с
ЕГН- **********, като същите бъдат възложени за упражняване на В.Н.Г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от В.Н.Г., с ЕГН -**********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.А. от
САК, срещу Н.П.Ц., с ЕГН- **********,*** иск за определяне на режим на лични
контакти между малолетното дете Д ГГ., с ЕГН- ********** и ответницата Н.П.Ц..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от В.Н.Г., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.А. от
САК, срещу Н.П.Ц., с ЕГН -**********,***, иск за промяна на местоживеенето на
малолетното дете Д ГГ., с ЕГН- **********, като бъде определено местоживеене на
деттето като местоживеенето на В.Н.Г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от В.Н.Г., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.А. от
САК, срещу Н.П.Ц., с ЕГН- **********,***, иск да бъде осъдена ответницата Н.П.Ц.
да заплаща на малолетното си дете Д ГГ., с ЕГН- ********** чрез неговия баща и
законен представител В.Н.Г., месечна издръжка в размер на 200,00 лв.(двеста
лева).
ОСЪЖДА В.Н.Г., с ЕГН -**********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Р.А. от
САК, да заплати на Н.П.Ц., с ЕГН -********** ***, сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: